№ 44
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20223100501574 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по
въззивната жалба вх.№ 39624/13.06.2022 от В. М. М. против решението на
ВРС-49с-в № 1386/12.05.2022г по гр.д.№ 10677/2021г в ЧАСТТА му, с които
е отхвърлен предявеният от него като ищец против ЕТ„Г. М. – 53“ ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: ******, осъдителен иск за заплащане на
сумата за разликата над 1,57лв до общо претендирания размер 2750лв,
претендирана като обезщетение за ползване без основание на собствена на
ищеца реална част с площ от 15,24кв.м. от имот - НИВА, находяща се в
гр.Д. ч., общ.Д. ч., *******, представляваща имот пл.№ *** с ЕКАТТЕ *** и с
обща площ 5040кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ ***, през периода
от 17.04.2018г до предаването на владението на 25.03.2021г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ –
21.07.2021г до окончателното изплащане на вземанията, на осн.чл.59 ал.1
ЗЗД; и съответно не са присъдени в полза на ищеца сторените от него
разноски за производството по делото.
Счита решението за неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и доказателствата по делото и затова моли
за неговата отмяна, вместо което да бъде постановено друго за уважаване
1
изцяло заявената претенция
За да обоснове правните си изводи досежно определения от него размер
на обезщетението, ВРС е приел, че ищецът се легитимирал като собственик
на процесната част от ПИ, както и че ответникът бил ползвал същата и затова
дължи обезщетение.
По отношение размер на дължимото обезщетение съдът приел, че
предназначението на имота било нива, т.е. за земеделско ползване, а от
заключението на вещото лице се установявало, че към момента на огледа
била засята с пшеница.
РС е приел, че ищецът не бил навел твръдения и не бил представял
доказателства през процесния период да е имал възможност и намерение да
използва земята за друго предназначение имота и затова не обосновавал
различен размер на обедняването.
Една от най-често разглежданите хипотези за приложение на правилото
на чл.59 ал.1 ЗЗД са случаите, в които е осъществена фактическа власт и
ползване от страна на лице, чието основание за ползване и служене с чуждо
благо или не е възникнало или е отпаднало с обратна сила.
В практиката се приема, че ако се установи, че ответникът ползва имота
без правно основание, то отговорността мy да обезщети собственика се
изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползването на същия
имот, като обедняването на собственика е в същия размер - пазарният наем за
процесния имот, който последният би получил за спорния период. А когато се
касае за имот, който има стопанско предназначение и е собственост на правен
субект, имащ качеството на търговец, собственикът би могъл да реализира
доходи от него, като го използва за търговската си дейност или го предоставя
на трети лица за осъществяване на извършвана от тях търговска дейност. Тези
аргументи са доразвити в Решение № 24/1.06.2016г по гр.д.N 2968/2015г на
ВКС, IV ТО, в което е посочено, че когато едно лице ползва чужд имот, без да
има правно основание за това ползване, той лишава собственика от
възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като
извлича доходи от него.
За успешното реализиране на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД не е от значение
начинът на ползване, респ.неизползването на вещта, нито дали чрез същата са
генерирани приходи от ответника - държател, а е достатъчно тя да се намира
2
без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална
възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване
/Решение № 88/28.08.2017г по т.д.№ 834/2016г на ВКС, II ТО/.
Това е позицията на решаващия състав в Определение № 232/ от
7.03.2016г по гр.д.№ 454/2016г на ВКС IV ГО, според което, ако ответникът
не е развивал дейност и не е реализирал приходи, съобразно неговото
счетоводство, то това е правно ирелевантно за иска по чл.59 ЗЗД. Така
съдебната практика достига до извода, че правото на собственика да получи
обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставено в
зависимост от волята на лицето, което държи без основание негова вещ и е
без значение дали реализира или не доходи от нея /Решение № 204/5.09.2013г
по търг.д.№ 1158/2010г на ВКС/.
В конкретния случай е установено чрез събраните по делото
доказателства, че ответникът ЕТ„Г. М.-53" ЕИК **** е ползвал процесната
част от имота на ищеца за производствена и търговска дейност, без основание
през периода от 17.04.2018г до 25.03.2021г. За изхода на настоящия спор е без
значение дали е бил реализирал печалба или не от тази дейност. Ответникът е
спестил заплащане на наем на доверителя ми, в какъвто размер е настъпилото
обедняване на ищеца.
ВРС неправилно приема, че обедняването на ищеца се равнявало на
сумата, която той би получил при ползването на имота по обичайното му
предназначение - в случая като земеделска земя за процесния период. В
случая е налице реално ползване на имота за производствена и търговска
дейност от страна на ответника, в това число върху имота са били изградени
ограда и части от помещения. Предназначението на имота в случая няма
значение, както няма значение с какво ищецът щял да засади нивата, ако я
ползвал лично или на кого и за какво би я отдал под наем.
Житейски и правно е логично, че ако В. М. е отдал имота на ЕТ „Г. М.-
53“ за строителство на огради и производствени помещения и ползването им
върху неговата земя, то наемът едва ли би бил в размер на средното рентно
плащане за района.
Като е пренебрегнал събраните доказателства по делото и установения
начин на неоснователно ползване на имота на ищеца, ВРС е постановил
неправилно и необосновано решение.
3
Не е спорно, че ответникът по делото е собственик на съседен имот и че с
решение № 5210/25.11.2019г по гр.д.№ 5396/ е прието от съда за установено
спрямо отв.Г. В. М. ЕГН ****, действащ в качеството си на ЕТ „Г. М.“, че В.
М. е собственик на реална част с площ от 15,24кв.м. от НИВА в гр.Д. ч., ****,
представляваща имот пл.№ *** с обща площ 5040 кв.м., при посочените
граници, и осъден настоящият ответник да преустанови неоснователните
действията, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост,
като премахне изградената от него полумасивна стопанска постройка в
частта, в която навлиза в нивата на ищеца. Със същото решение ответникът е
бил осъден да заплати на ищеца сумата от 500лв като обезщетение за
времето, през което ищецът е бил лишен от реалното ползване на процесната
реална част от имота си в размер на пазарния наем, считано от датата
8.08.2016г до подаване на исковата молба-16.04.2018г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението, на осн.чл.59 ЗЗД.
По делото е установено, че след влизане в сила на горепосоченото
решение ответникът е продължил да ползва процесната част от имота на
ищеца до 25.03.2021г, след като е било образувано изп.дело за това, видно от
приложеното към исковата молба удостоверение по и.д.№ 2020311040158 на
СИС при ВРС.
През посочения период ответникът е продължил да държи изградените от
него ограда и сгради, както са описани в решението, без основание.
За размера на дължимото обезщетение е била допусната СИЕ със
сл.задача: да бъде определен размерът на средния пазарен наем за площ,
използвана за производствени и търговски цели в района на гр.***, като
съобрази точното местоположение на имота и изчисли полагащия се наем за
процесната реална част от нива пл.№ *** за периода от 17.04.2018г до
25.03.2021г.
В.лице се е отклонило от така поставената задача, като без наличие на
възражение или искане от ответника или поставен въпрос от страна или
служебно от съда, е разширило задачата с определяне на «средно рентно
годишно плащане за ползване на земеделски земи». Инж.А. бил събрал данни
от къде ли не, за да обоснове т.нар. от него «втори вариант», за който не е
имал поставена задача.
4
В тази връзка ищецът е направил възражение при приемането на
експертизата, тъй като вещото лице е излязло извън задачата и горното да се
има предвид от съда при постановяването на решението.
След като не е имало поставена такава задача към вещото лице, то и
същата не е следвало да се взема предвид при постановяване на решението. В
този смисъл, вещото лице е «бонифицирало» ответника, който не се бил
„сетил“ до този момент да поиска обезщетението да се изчисли по средно
рентно плащане на нива, а срокът му за това е преклудиран към заседанието,
в което е приета експертизата.
С горното счита, че е допуснато грубо нарушение на състезателното
начало в процеса, равенството на страните и процедурните правила за
допускане и събиране на доказателства.
Ето защо, независимо от възраженията за неправилно прилагане на
материалния закон при определяне обезщетението в конкретния случай,
счита, че т.нар. «втори вариант» на експертизата следва да бъде изключен от
доказателствата по делото. Като не е сторил това, ВРС е нарушил
процесуалния закон и основни принципи на правораздаването.
Очевидно е противоречието между обжалваното решение и
представеното по делото, с което ответникът е осъден да заплати обезщетение
за предходен период.
Счита, че по делото са събрани достатъчно и убедителни доказателства
за размера на «спестения наем» от страна на ответника, чрез който се
определя и размерът на обедняването на ищеца.
Казусът е конкретен, а не принципен. ВРС е излязъл от конкретиката и е
изградил мотивите си върху предположения, в това число, че не било
установено, дали ищецът би ползвал имота по някакъв начин, ако същият не
би бил зает от ответника. В случая, обаче, имотът е бил зает за конкретна
дейност и ако е имало договор за това между страните, то той би бил за
наемна цена в размер, отговарящ на ползването на имота от ответника, а не за
садене на пшеница, например.
Поради изложеното моли за отмяната на първоинст. решение като
неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и за постановяване на
друго за уважаване на иска му в цялост.
5
Претендира присъждането на сторените по делото разноски, вкл. и
адв.хонорар за двете инстанции.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор
ЕТ“Г. М.-53“.
В исковата си молба В. М. М. излага, че е собственик на НИВА,
находяща се в землището на *****, представляваща имот пл.№ *** с площ от
5040кв.м., при посочените граници, която е придобита чрез възмездна сделка,
обективирана в НА Твърди, че е придобил имота с договор за покупко-
продажба, за което е съставен НА от 8.08.2016г.
Ответникът ЕТ“Г. М.-53“, представляван от самото физическо лице, е
собственик на съседния имот пл.№ ***, както и на изградените в имота
сгради.
След покупката на имота ищецът установил, че част от посочената
неговата нива е завзета от ответника неправомерно чрез поставяне на ограда
навътре в имота на ищеца. по този повод било проведено исково
производство и с решение № 5210/25.11.2019г по гр.д. № 5396/2018г ВРС е
приел за установено спрямо отв.Г. В. М. ЕГН **********, действащ в
качеството си на ЕТ„Г. М. - 53" ЕИК ****, че настоящият ищец В. М. М. ЕГН
********** е собственик на реална част с площ от 15,24кв.м. от собствения
му имот НИВА, находяща се в гр.Д. ч. м-ст „**“, представляваща имот пл.№
*** ЕКАТТЕ *** и с обща площ 5040кв.м, като е осъден настоящият ответник
да предаде на В. М. М. ВЛАДЕНИЕТО върху реалната част с площ от
15,24кв.м. от собствения му имот НИВА.
Със същото решение ответникът е бил осъден и да преустанови
действията, с които без основание пречи на ищеца В. М. М., да упражнява
правото си на собственост, като премахне изградената от него масивна ограда,
ситуирана в реалната част от нивата - имот пл. № ***.
Със същото решение настоящият ответникът ЕТ е осъден да преустанови
действията, с които без основание пречи на ищеца да упражнява правото си
на собственост, като премахне изградената от него ПОЛУМАСИВНА
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА в частта, в която навлиза в нивата на ищеца с
6
пл.№ ***, което навлизане е повдигнато с бледо-розова щриховка във
фигурата между точки 24-25-26-27-28-24, заедно със стрехата от покрива на
тази постройка, навлизаща съобразно очертаната със синя линия фигура
между точки 24-25-26-27-28-24 и със лилава прекъсната линия между точки
24 и 25 на комб.скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ /л.517 от
делото, която приподписана от съда , съставлява неразделна част от
решението, на осн. чл.109 ЗС.
Пак със същото ответникът ЕТ „Г. М. – 53“ ЕИК **** е бил осъден да
заплати на ищеца В. М. М., сумата в размер на 500лв, представляваща
обезщетение за времето, през което е бил лишен ищецът от ползването на
реалната част от имота му в размер на средния пазарен наем, считано от
8.08.2016г до предявяване на ИМ в съда - 16.04.2018г, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска в съда - 16.04.2018г до окончателното
изплащане на обезщетението, на осн.чл.59 ал.1 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че и след 16.04.2018г ответникът продължил да
ползва посочената част от имота, която предал едва на 25.03.2021г след
образуване на изп.дело за това, видно от приложеното у-е по изп.д.№
202011040158 на СИС при ВРС.
Така през периода от 17.04.2018г до 25.03.2021г ищецът бил лишен от
възможността да ползва реалната част от собствената си нива с площ от
15,24кв.м. и затова претендира от ответника обезщетение общо в размер на
1085лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане на обезщетението.
Посочената сума е формирана като броят месеци, в които е бил лишен от
правото си да ползва собствения си имот в пълен размер - 35 месеца, е
умножен по 31лв - приблизителен размер на средния пазарен наем за района.
Предвид изложеното моли за осъждането на ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което го е бил лишен от ползването на
процесната част от нивата в размер на средния пазарен наем, считано от
17.04.2018г до предаването на владението на 25.03.2021г, общо в размер на
1085лв, ведно със законната лихва, считано от подаването на ИМ до
окончателното изплащане на обезщетението.
7
В о.с.з. е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване по
размер от 1085лв на 2750лв, на осн.чл.214 ал.1 ГПК.
Ответникът ЕТ „Г. М. – 53“ в срока по чл.131 ГПК е подал писмен
отговор, в който излага подробни съображения за недопустимост и
неоснователност на предявения иск.
Твърди, че представеното съдебно решение по гр.д.№ 5396/2018г не е
влязло в сила, тъй като е предмет на въззивен контрол, за което било
образувано в.гр.д.№ 1140/2021г на ВОС,
Оспорва се и твърдението, че ищецът бил във владение на процесиите
15,24кв.м.реална част от нива пл.№ *** от 25.03.2021г, като възразява, че
ищецът владеел тази реална част от м.11.2019г.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение за ползване на
посочената реална част от нивата.
Така предявените в условията на кумулативно обективно
съединяване искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл.59 и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивната жалба, и всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Между страните няма спор и от представените писмени документи
нот.актове е видно, че ищецът е собственик на нива с пл.№ *** в м-ст“**“ на
гр.Д. ч.,***, а ответникът ЕТ“Г. М.-53“ е собственик на съседния имот – нива
с пл.№ ***, както и на изградените в имота сгради.
В проведеното между настоящите страни предходно исково
производство, с влязло в сила съдебно решение на ВРС-52с-в №
5210/25.11.2019г по гр.д.№ 5396/2018г ВРС е прието за установено по
отношение на Г. В. М., действащ в качеството си на ЕТ„Г. М.-53", че В. М. М.
е собственик на реална част с площ от 15,24кв.м. от имота му НИВА,
находяща се в гр.Д. ч. м-ст „**“, представляваща имот пл.№ *** ЕКАТТЕ ***
и с обща площ 5040кв.м, която част е повдигната с бежов цвят във фигурата
между точки 20-21-22-28-27-20 на комб.скица № 1.1 на в.лице, която
приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение.
8
ОСЪДЕН е настоящият ответник да предаде на В. М. М. ВЛАДЕНИЕТО
върху реалната част с площ от 15,24кв.м. от собствения му имот НИВА, както
и да преустанови действията, с които без основание пречи на ищеца Вл.М., да
упражнява правото си на собственост, като премахне изградената от него
масивна ограда, ситуирана в реалната част от нивата - имот пл.№ ***. Със
същото решение настоящият ответник-ЕТ е осъден да преустанови
действията, с които без основание пречи на ищеца да упражнява правото си
на собственост, като премахне изградената от него ПОЛУМАСИВНА
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА в частта, в която навлиза в нивата на ищеца с
пл.№ ***, което навлизане е повдигнато с бледо-розова щриховка във
фигурата между точки 24-25-26-27-28-24, заедно със стрехата от покрива на
тази постройка, навлизаща съобразно очертаната със синя линия фигура
между точки 24-25-26-27-28-24 и със лилава прекъсната линия между точки
24 и 25 на комб.скица № 1.1 на вещото лице по приетата СТЕ /л.517 от
делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от
решението, на осн. чл.109 ЗС; ОСЪДЕН Е да заплати на ищ.Вл.М.М., сумата в
размер на 500лв, представляваща обезщетение за времето, през което е бил
лишен ищецът от ползването на реалната част от имота му в размер на
средния пазарен наем, считано от 8.08.2016г до предявяване на ИМ в съда -
16.04.2018г, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда
- 16.04.2018г до окончателното изплащане на обезщетението, на осн.чл.59
ал.1 ЗЗД.
Единствено в отхвърлителната му част, решението на ВРС, с която е
отхвърлен искът на Вл.М. по чл.109 ЗС за премахване на изградените в
нарушение на законовите правила постройки в собствения на ответника
недвижим ПИ, като разположени в съседство на имота на ищеца, без спазване
на допустимите отстояния до границата между двата имота, е обжалвано пред
въззивната инстанция и с решение на ВОС № 1653/ 05.11.2021г по в.гр.д.№
1140/2021 е потвърдено в тази част. Същото по к.жалба Вл.М. вх.№
26260/17.12.2021г е изпратено на ВКС с изх.№ 1809/01.03.2022г и към
настоящия момент липсва произнасяне на касационната инстанция.
Изготвената графична част към решението на ВРС - Прил.№ 4 по гр.д. №
5396/2018г ВРС е приложена на л.19-I, от която е видна оцветената в оранжев
цвят между точки 1,5,3, 2 завзета част.
9
От прието като доказателство по делото удостоверение изх.№
13086/28.04.2021г на ДСИ по изп.д.№ 1058/2020г /л.20-I/ се установява, че на
25.03.2021г съществуващата ограда е била премахната, констатирано от
фирма „ХИДРО МАП" ЕООД, и съд.решение е изпълнено --взискателят от
тази дата владее реална част с площ 15,24кв.м. от собствения му имот пл.№
*** в гр.Д. ч. м-ст „**", обл. В..
По делото е прието заключението на в.лице по допуснатата СОЕ /л.59-65-
I/ за установяване размера на средния пазарен месечен наем за площ,
използвана за производствени и търговски цели в района на гр.Д. ч.. От
същото се установява, че процесният период от 35 месеца и 8 дни
/приблизително 35мес. и половина/, като в.лице е изготвило два различни
варианта на определяне стойността на претендираното от ищеца обезщетение
за реалната част от 15.24кв.м. от нивата.
Според първия вариант общият размер на средния пазарен месечен наем
за площ използвана за производствени и търговски цели в района на гр.Д. Ч.,
съобразявайки точното местоположение на имота и полагащия се наем за
процесната реална част от нивата за периода 17.04.2018г. до 25.03.2021г
възлиза на 2750лв.
Във вариант втори е направено изчисление за средно рентно годишно
плащане за ползване на земеделски земи на декар обработваема площ през
процесните стопански години - 2017/2018г; 2018/2019г; 2019/2020г и
2020/2021г, което за нива с площ от 15,24кв.м. е съответно 0.52лв или
дължимото арендно плащане за три години е в размер общо на 1,57лв.
По устните обяснения на вещото лице в о.с.з., при извършения оглед на
място констатирало, че процесният имот е нива, засята с пшеница, граничеща
с кланица, оградена със стомано-бетонови блокчета с височина 2-2,20м. От
страната, която е откъм нивата, липсвала ограда на кланицата и затова
предполага, че именно там е било застрояването, което вече било отстранено.
Имало ивица земя, която граничела с постройката. За процесните 15,24кв.м.
от имота на ищеца посочва, че, макар останалата част да се ползвала за нива,
тази част била ползвана за търговската или производствената дейност в
съседния имот, като част от предприятието на ответника. Излага още, че
процесният поземлен имот попадал в производствената /промишлената/ зона
на гр.Д. ч.
10
Въз основа на установеното от фактическа страна, достига до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл.59 ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
С решението по предходното дело, водено между настоящите страни, в
частите му, които не са били обжалвани и са влезли в сила, със сила на
пресъдено нещо е прието за установено, че на ищеца принадлежи правото на
собственост както върху цялата нива с пл.№ ***, така и върху спорната част
от нея с площ от 15,24кв.м., предмет на и настоящото производство. По
отношение на същата ответникът ЕТ е бил осъден да предаде владението
Въззивният съд намира възражението на ответника, че ищецът бил във
владение на процесната реална част от 15,24кв.м. още от м.11.2019г, намира
за несъстоятелно, предвид че с предходното решение на ВРС съдът е
направил своите правни изводи въз основа на установената фактическа
обстановка и затова е постановил осъждането на ответника да предаде
владението на процесната част. Затова е осъден да заплати и обезщетение
поради неоснователното й ползване в размер на 500лв за периода 8.08.2016
до подаването на ИМ на 16.04.2018г.
Настоящият период обхваща времето след образуването на предходното
дело, т.е. от 17.04.2018г, до датата на констатираното на 25.03.2021г от ДСИ
премахване на оградата, попадаща в имота на ищеца, от който момент
взискателят /ищецът/ владее реалната част с площ 15,24кв.м. от собствения
му имот пл.№ ***.
За доказване обратното, че през процесния период ответникът не бил
осъществявал фактическата власт, последният е поискал събирането на
гласни доказателства, каквито по делото не са представени. Налага се извод
за очевидната липса на прекъсване на фактическото държане от страна на
ответника за времето след завеждането на ИМ по предходното дело на
17.04.2018г до констатираното от ДСИ на 25.03.2021г премахване на частта
от оградата, навлизаща в имота на ищеца. Обективираните от МДСИ
констатации имат характера на официален свидетелстващ документ.
Няма спор и за това, че процесната част от нивата на ищеца е била
използвана от ответника с оглед извършваната от него производствена
11
дейност, каквато е осъществявал преди и продължава понастоящем.
Затова и поставената от съда задача по искане на ищеца е за установяване
размера на средния пазарен месечен наем за площ, използвана за
производствени и търговски цели в района на гр.Д. ч. за процесния периода
от 17.04.2018г до 25.03.2021г. На така поставената задача ответникът не се е
противопоставил, което е заявил още в писмения си отговор. Без значение за
спора как е била използвана останалата част от нивата дали за нейното
основно предназначение, т.е. за земеделски нужди. В тази връзка е
неотносимо към предмета на спора е даденото от в.лице заключение по
втория вариант, което излиза и извън предмета на поставената му задача.
Изложеното обосновава извод за доказаност на предявения иск по
основание и размер: ищецът установява наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки, визирани в нормата на чл.59 ЗЗД, а именно -
ответникът е ползвал без основание процесната част -собственост на ищеца и
с това последният се е обеднил, за което следва да бъде възмезден чрез
посочената сума от 2750лв, чийто размер е установен от вещото лице, след
като се изясни, че въпросната част е била използвана за производствените
нужди на ответника-търговец.
Като обусловен от основателността на главния иск, основателен е и
предявеният акцесорен такъв за присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска в съда-21.07.2021г до окончателното изплащане на
обезщетението, на осн.чл.86 ЗЗД.
Така постановеното от ВРС решение подлежи на отмяна в неговата
отхвърлителната част, вместо което да бъде постановено друга за
уважаването на претенцията за разликата над 1,57лв до 2750лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски съобразно изцяло
уважения размер на претенцията му.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК /л.90-I/ и доказателства за
реалното им заплащане за първата инстанция възлизат общо на 636,60лв, вкл.
и адв.възнаграждение в размер на 300лв.
12
За въззивната инстанция общият им размер е 354,97лв, вкл. с адв.възнагр-
е, което се установява от представения списък и доказателствата за реалното
им заплащане
Така общо за двете инстанции на ищеца се полагат общо 991,57лв, от
които следва да се приспадне сумата от 0,36лв – присъдени разноски на
ищеца с решението на ВРС, равно на 991,21лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-49с-в № 1386/12.05.2022г по гр.д.№
10677/2021г в ЧАСТТА му, с която е отхвърлен предявеният от него като
ищец против ЕТ„Г. М. – 53“ ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
******, осъдителен иск за заплащане на сумата за разликата над 1,57лв до
общо претендирания размер 2750лв, претендирана като обезщетение за
ползване без основание на собствена на ищеца реална част с площ от
15,24кв.м. от имот - НИВА, находяща се в гр.Д. ч., общ.Д. ч., *******,
представляваща имот пл.№ *** с ЕКАТТЕ *** и с обща площ 5040кв.м., при
граници и съседи: имоти пл. №№ ***, през периода от 17.04.2018г до
предаването на владението на 25.03.2021г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 21.07.2021г до
окончателното изплащане на вземанията, на осн.чл.59 ал.1 ЗЗД,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЕТ„Г. М.–53“ ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр.Д. ч., обл. В. ****, със собственик и представляващ Г. В. М.
ЕГН **********, да заплати на В. М. М. ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Д. ч., обл. В., действащ чрез пълномощника си адв. Е. Е. с адрес ****,
разликата над 1,57лв до пълния размер на претенцията от 2750лв /две хиляди
седемстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение в размер на
средния пазарен за времето, през което ищецът е бил лишен от ползването на
реалната част с площ от 15,24кв.м. от имота му - НИВА, находяща се в гр.Д.
ч., общ.Д. ч., ****, представляваща имот пл.№ *** с ЕКАТТЕ *** и с обща
площ 5040кв.м., при граници и съседи: имоти пл. №№ ***, за периода от
13
17.04.2018 до 25.03.2021г, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ–21.07.2021г до
окончателното изплащане на вземанията, на осн.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. М. – 53“ ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр.Д. ч., обл. В. ****, със собственик и представляващ Г. В. М.
ЕГН **********, да заплати на В. М. М. ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Д. ч., обл. В., действащ чрез пълномощника си адв.Ел.Е. с адрес ****,
сумата от 991,21лв /деветстотин деветдесет и един лева и 21ст/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението e окончателно и не подлежи обжалване по арг. от осн.чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14