Решение по дело №261/2024 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 75
Дата: 6 ноември 2024 г.
Съдия: Милена Иванова Семерджиева
Дело: 20242320100261
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Тополовград, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20242320100261 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А. В. И. с ЕГН
********** от **********, непълнолетен, действащ със съгласието на майка
си Д. С. И. с ЕГН ********** от ********** и от Д. С. И. с ЕГН **********
от **********, като майка и законен представител на малолетното си дете И.
В. И. с ЕГН ********** от **********, чрез пълномощник адв.М. К. от АК-Я.
със съдебен адрес: ************ против В. И. С. с ЕГН ********** от
************, с посочено правно основание чл.143 и чл.149 от СК.
Твърди се в исковата молба, че майката и бащата на децата А. и И. са
живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство са се родили
двете деца. От месец март 2023 г. родителите са разделени и децата живеят с
майка си. От раздялата изцяло грижите за децата е полагала майката, като
бащата не е заплащал никаква издръжка. В момента майката е безработна,
разчита на родителите си които й помагат финансово, а за бащата се твърди, че
по никакъв начин не участва в отглеждането и издръжката на децата и има
месечен доход около 1500 лева.
Поради което се претендира да бъде постановено решение, с което да
1
бъде осъден бащата да заплаща на непълнолетния си син А. В. И. с ЕГН
**********, с адрес **********, със съгласието на мака му Д. С. И. с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 400 лв./четиристотин лева/, а на Д.
С. И. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете И. В. И. с ЕГН ********** с адрес **********, месечна
издръжка в размер на 300,00 лв./триста лева/, като издръжката и за двамата е
платима до 10-то число на текущия месец, считано от завеждане на исковата
молба до настъпване на обстоятелства водещи до промяната или
прекратяването й. Претендира се и издръжка за минало време за една година
назад, считано от завеждане на исковата молба. Претендират се и направените
по делото разноски.
В съдебно заседание от ищците де явява Д. И., като и за двамата ищци се
явява по пълномощие адв.М К. от АК-Ямбол. Последния поддържа изцяло
исковата претенция и претендира за нейното уважаване.
Ответника В. И. С. в писмения отговор, подаден по реда на чл. 131 ГПК,
твърди, че не са верни твърденията, че като баща не е участвал в издръжката
на децата, напротив и след раздялата на родителите бащата е давал пари за
издръжка. В писмения отговор се оспорва размера на предявения иск, като се
твърди, че иска е частично основателен за детето И. В. И. до размера на 250,00
лева, а за детето А. В. И. до размера на 300,00 лева, над този размер за
ответника е непосилно да заплаща издръжка. Поради което се претендира да
се уважи иска в тези размери.
В съдебно заседание последния не се явява и не изпраща представител,
но в писмено становище претендира съдът да се съобрази с изложеното в
писмения отговор.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Д. С. И. и В. И. С. са родители на децата А. В. И. роден на ********* г. –
непълнолетен и И. В. И. роден на ********* г. - малолетен. Родителите са
живели на съпружески начала, като от месец март 2023 г. са се разделили и
децата живеят при майката, която полага непосредствени грижи за тях, като
им осигурява храна, облекло, обучение и всичко нужно за нормалното им
развитие, а бащата не се е интересувал от децата и по никакъв начин не е
полагал грижи за тях. Децата живеят в собствена къща в ********, при добри
2
условия, учат в местното училище, като в момента майката е безработна, а
бащата е в чужбина, но и преди да замине за чужбина, а и след това нито е
издържал децата си , нито е давал пари за задоволяване на нуждите им, нито е
искал да ги вижда след раздялата и не се е интересувал от тях. Това е
безспорно установено от разпитаните по делото свидетели И. И. и Р.Д., които
нямат близки родствени отношения със страните.
Страните не са представили никакви доказателства относно финансовото
състояние, доходите които получават и материалното им положение.
Единствено майката Д. И. декларира в съдебно заседание непосредствено пред
съда, че до месец март 2023 г. е получавала около 700 лева възнаграждение, но
след това няма никакви доходи. Бащата оспорва размера на исковете, но не
представя никакви доказателства за финансовото си състояние. Единствено
твърди, че за него е непосилно да заплаща в претендирания размер
издръжките.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма, неоспорени от
страните, както и от гласните доказателства на които съдът дава вяра, тъй като
са обективни, безпристрастни и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.143 и чл.149 от СК за издръжка
на непълнолетно и малолетно дете, както и за издръжка за минало време за
една година назад от завеждане на исковата молба.
Иска по чл.143 от СК се явява основателен и следва да се уважи.
Съгласно императивната разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съобразявайки в съвкупност нуждите на децата с оглед тяхната възраст,
възможностите на родителите и нормативно установената граница на
издръжката, съдът счита, че издръжката за детето А. И. възлиза на 700 лв., от
които бащата следва да поеме 400 лв., а майката разликата от 300 лв. плюс
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му, а за детето И. И.
възлиза на 500 лв., от които бащата следва да поеме 300 лв., а майката
3
разликата от 200 лв. плюс непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието му.
При определяне размера на издръжките, които следва да заплаща
ответника, съдът взе предвид освен възрастта на децата и факта, че стандарта
на живот е по-висок и съответно нуждите и потребностите им също, като
съобрази този размер и с минималния размер на издръжката по СК, на база
минималната за страната работна заплата от 01.01.2023 г., съответно ¼ от нея,
който е в размер на 195 лева. Също така съдът взе предвид факта, че майката
ще полага и непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на децата.
Освен това, съдът се съобрази с факта, че майката е безработна към настоящия
момент, без доходи, а бащата живее и работи в чужбина, което предполага
получаване на по-високи доходи в сравнение с тези получавани в страната ни.
Освен това бащата по никакъв начин не доказа твърденията си, че за него е
непосилно да плаща претендирания размер на издръжките. Тези твърдения са
голословни и неподкрепени с доказателства.
Посочените по-горе размери на издръжките, следва да се присъдят от
завеждане на иска до настъпване на причини обуславящи тяхното изменяне
или прекратяване.
Относно искането за издръжка за минало време за една година назад от
завеждане на исковата молба по чл.149 от СК, която се претендира, съдът
счита, че няма пречка с оглед установените данни, че майката в продължение
на тази една година назад от предявяване на исковата молба се е грижила
изцяло за децата и бащата не се е интересувал от тях и не е полагал никакви
грижи да се присъди такава издръжка за минало време и то в претендирания
размер – 12 месеца по 400 лева за детето А. И., общо в размер на 4800 лева и
12 месеца по 300 лева за детето И. И., общо в размер на 3600 лева. Този иск е
напълно основателен и справедлив имайки предвид съображенията изложени
по-горе относно критериите за определяне размера на месечните издръжки.
При този изход на делото ответника следва да заплати направените от
ищците разноски в размер на 650 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, както и следва да се присъди и държавна такса, която да се
заплати от ответника по бюджета на съдебната власт върху определения
размер на издръжките за децата върху тригодишния платеж в размер на 1008
лв., както и държавна такса върху уважения иск – издръжка за минало време в
4
размер на 336 лева, или общо ответника следва да заплати държавна такса в
размер на 1344 лева.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. С. с ЕГН ********** от ************ ДА ЗАПЛАЩА на
детето А. В. И. с ЕГН ********** от **********, непълнолетен, действащ със
съгласието на майка си Д. С. И. с ЕГН ********** от ********** – месечна
издръжка в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, платима в началото на
всеки месец до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане, считано от
завеждане на иска – 14.08.2024 г., до настъпването на събитие, водещо до
изменяването или прекратяването й, както и ДА ЗАПЛАТИ сумата от 4800
лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, - съставляваща издръжка за минало
време за една година назад от завеждане на исковата молба 14.08.2024 г.
ОСЪЖДА В. И. С. с ЕГН ********** от ************ ДА ЗАПЛАЩА
на Д. С. И. с ЕГН ********** от **********, като майка и законен
представител на малолетното си дете И. В. И. с ЕГН ********** от
********** – месечна издръжка в размер на 300 лв. /триста лева/, платима в
началото на всеки месец до 10-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане,
считано от завеждане на иска – 14.08.2024 г., до настъпването на събитие,
водещо до изменяването или прекратяването й, както и ДА ЗАПЛАТИ сумата
от 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, - съставляваща издръжка за
минало време за една година назад от завеждане на исковата молба 14.08.2024
г.
ОСЪЖДА В. И. С. с ЕГН ********** от ******** ДА ЗАПЛАТИ на А.
В. И., със съгласието на майка му и законния му представител Д. И. и на Д. И.
като майка и законна представителка на И. В. И. разноски по делото в размер
на 650,00 лв./шестстотин и петдесет лева/, както и по сметка на ТРС
държавна такса в размер на 1344,00 лв. /хиляда триста четиридесет и
четири лева/.
5

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от днес.


Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6