№ 34
гр. Варна, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Ив. П.а
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500268 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 ГПК, образувано е след като с
решение № 50055/16.06.2023г. по гр.д. № 3742/2021г. ВКС е отменил
въззивно решение № 260058/19.04.2021г. на ВнАС по гр.д. № 6/2021г. в
частта с която е потвърдено решението на ВОС, с която е признато за
установено по отношение на Е. А. А. и В. Н. А., че Л. Ю. И. е собственик на
апартамент №1013, гр.Варна, к.к. „Свети Константин и Елена“, ж.к. Порт
Палас, ет.10, ведно с прилежащото избено помещение №130 и 9,445323%
ид.ч. от правото на строеж и 0,44532% от общите части на сградата и е върнал
делото за ново разглеждане.
Решение № 260058/19.04.2021г. на ВнАС по гр.д. № 6/2021г., в частта, с
която е отменено решение № 260266/03.08.2020г. по гр. д. № 1575/2017г. по
описа на ВОС и е отхвърлен предявеният от Л. И. срещу М.П. иск за
предаване на владението върху недвижим имот апартамент №1013, гр.Варна,
к.к. „Свети Константин и Елена“, ж.к. Порт Палас, ет.10, ведно с
прилежащото избено помещение и 9,445323% ид.ч. от правото на строеж и
общите части на сградата е влязло в сила.
Настоящото въззивно производство е по въззивна жалба от Е. А. А. и В.
Н. А., чрез процесуален представител адв. Д. Г. срещу решение №
260266/03.08.2020г. на ВОС по гр.д. № 1575/2017г., В ЧАСТТА, с която е
прието за установено по отношение на въззивниците, че Л. И. е собственик на
1
недвижим имот: апартамент №1013, представляващ имот с идентификатор
10135.2570.12.6.127 по КК на гр. Варна, к.к. „Свети Константин и Елена“,
ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение №130 с площ 3 кв.м. и 0,44532% от правото на строеж ш общите
части на сградата и въззивниците са осъдени да заплатят, на основание чл.78,
ал.1 ГПК съдебни разноски в размер на 1543,33лв. В жалбата са наведени
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради
постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и
необоснованост. Оспорва като неправилни изводите, че влязлото в сила
решение, постановено по гр. д. № 845/2016г. по описа на ВОС има
обвързваща сила спрямо тях, поради което и като купувачи от не собственик
въззивниците не могат да се легитимират като собственици на процесния
имот въз основа на сделката, обективирана в НА № 42/26.05.2016г. Излагат
подробни доводи и съображения, че не са обвързани от последиците на
посоченото решение, поради това, че не са били страни и не са участвали в
това производство, включително и поради това, че са придобили имота преди
вписването на исковата молба по гр. д. № 845/2016г. по описа на ВОС. В
нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е обсъдил
направените с отговора на исковата молба оспорвания на твърденията на
ищцата, че не е подписвала пълномощното, послужило за сключване на
договора за покупко-продажба с праводателите им и не е събрал
своевременно поискани от страните и относими към предмета на спора
доказателства. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се отхвърли. Претендират присъждане на
разноските.
Л. Ю. И. е депозирала писмен отговор, чрез адв. Д.П., с който е
оспорила въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Подадена е и частна жалба от Е. А. и В. А. срещу определение №
260613/22.10.2020г. постановено по същото дело, с което искането им за
изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение.
Считат за неправилни изводите на съда, че присъденото адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата не е прекомерно,
като молят същото да бъде редуцирано до предвиденият в Наредба №
1/2004г. минимален размер.
С писмен отговор Л. И., оспорва частната жалба като неоснователна.
За да се произнесе ВаПС, взе предвид следното:
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се
произнесе съдът съобрази следното:
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при
2
първоинстанционното разглеждане на спора не са обусловили недопустимост
на произнасянето на ВОС. С оглед непосредственото цел на въззивното
производство – повторно разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността и на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване
истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и
преценка на доказателства и субсумиране на установените факти под
приложимата материалноправна норма, в изпълнение на задължението си да
реши спора по същество, като съобрази собственото си становище относно
крайния му изход може да потвърди или отмени решението на първата
инстанция, настоящият въззивен съд следва да поправи допуснатите от
първата инстанция процесуални нарушения. Ето защо обжалваното решение е
процесуално допустимо, а спора следва да се разгледа по същество.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
Предявените от Л. Ю. И. срещу Е. А. А. и В. Н. А. искове са с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане да установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на имот – ап.№1013, представляващ
имот с идентификатор 10135.2570.12.6.127 по КК на гр.Варна, к.к. „Свети
Константин и Елена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение №130 с площ 3 кв.м. както и 0,445323% ид.
ч. От правото на строеж и 0,44532% от общите части на сградата. Ищцата
твърди, че е придобила собствеността върху имота, на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 73, т.4, рег.№ 3796, д.№ 586/2007г. С
договор за покупко-продажба, обективиран в НА 167, т-2, рег.№ 4675, д.
№385/2015г., имотът е бил продаден на В. и О.Б. - праводатели на
ответниците. Сделката за покупко-продажба на имота на Б. е осъществена
чрез пълномощник на ищцата - С.Б.С., за когото тя твърди, че не познава и не
го упълномощавала да сключи от нейно име договор за продажба или друг
договор за разпореждане с имота. Твърди също, че не е подписвала
декларация по чл.264, ал.1 ДОПК и чл.25, ал.8 ЗННД. Излага, че е предявила
иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване недействителността
на посочената сделка, по който е образувано гр.д. № 845/2016г. по описа на
ВОС. Поради това, че В. и О.Б. не са станали собственици на имота,
сключената от тях сделка с ответниците - Е. и В. А. не е породила вещно-
транслативно действие и същите не могат да се легитимират като
собственици на имота. С оглед на това е предявила и иска с правно основание
чл.124 ГПК.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявените
искове, с възражения за недопустимост и неоснователност. Твърдят, че
ищцата не се легитимира като собственик на имота, тъй като се е разпоредила
валидно с него в полза на праводателите им В. и О.Б., с договор обективиран
в НА № 167, т-2, рег.№ 4675, д.№385/2015г. Имотът е придобит от
ответниците по време на брака им въз основа на договор за покупко-
3
продажба, обективиран в НА № 42/2016г., като към момента на сключване на
договора, продавачът В. Б. е бил собственик на имота. Оспорват твърденията
на ищцата, че не е упълномощила С.С. да сключи от нейно име договор за
продажба на имота и не е подписвала декларация по чл.246, ал.1 ДОПК, както
и че сключеният на 07.12.2015г. договор за покупко-продажба е
недействителен поради липса на представителна власт, както и за нищожност
на опълномощителната сделка.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че : с НА № 73, т.4, рег.№3796, д. № 586/11.07.2007г.,
обективиращ договор за покупко-продажба Л. Ю. И. е придобила от „Стария
Пловдив“ АД собственост върху апартамент №1013, представляващ имот с
идентификатор 10135.2570.12.6.127 по КК на гр. Варна, к.к. „Свети
Константин и Елена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение №130 с площ 3 кв.м. както и 0,445323% ид.
ч. от правото на строеж и 0,44532% от общите части на сградата.
Съгласно договор за покупко-продажба, сключен на 07.12.2015г.,
обективиран в НА № 167/2015г. Л. И. продава на В. Б. процесния имот.
Видно от представения от ищцата заверен препис НА, договорът за продажба
на имота е сключен на 07.12.2015 г. между ищцата И., чрез пълномощник С.
С., с пълномощно № 567 на С. Н. В. частен нотариус от Виницкия градски
нотариален окръг и В. Б.. В НА е вписано, че продажната цена за имота е в
размер на 44 909,7 лв., които купувачът е превел по банков път на продавача в
руска банка преди подписване на договора.
С договор за покупко-продажба, сключен на 26.05.2016г., обективиран в
НА № 42/2016г. В. Б. е продал процесния имот на Е. А. А..
Видно от представеното по делото удостоверение от 26.07.2017г.,
издадено от Община Варна, на 29.06.2004г. Е. А. е сключил граждански брак
с Велислава Н. А., за което е издаден акт за граждански брак № 1024.
При настоящото въззивно разглеждане на делото ответниците са
представили платежно нареждане № 345/31.05.2016г., съгласно което С.Б.С. е
превел по банков път на Л. Ю. И. сумата от 100 000 евро за покупка на
апартамент в жилищна сграда, област Варна, КК “Слънчев ден“, жилищен
комплекс „Порт палас“, ап.1013.
С влязло в сила на 28.05.2020г. решение, постановено по гр. д.№
845/2016г. по описа на ВОС по предявен от Л. И. срещу В. Б. иск с правно
основание чл.42, ал.2 ЗЗД е прогласена недействителността на договор,
сключен на 07.12.2015г. с НА № 167/2017г. за продажба на апартамент
№1013, представляващ имот с идентификатор 10135.2570.12.6.127 по КК на
гр.Варна, к.к. „Свети Константин и Елена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ
от 96 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №130 с площ 3 кв.м.
4
както и 0,445323% ид. ч. От правото на строеж и 0,44532% от общите части
на сградата, тъй като пълномощникът на продавача С.С. не е разполагал с
представителна власт и договорът не е потвърден от продавача.
От представената от ответниците и приета като доказателство по делото
справка от имотен регистър при СВ Варна е видно, че НА № 42/2016г., с
който ответниците са придобили собствеността върху имота е вписан в СВ
Варна на 26.05.2016г. под № 6414; исковата молба, с която е Л. И. е предявила
иска си срещу В. Б. е вписана на 30.05.2016г. под № 1582. Предвид това, че
вписването на договора, с който ответниците са закупили имота от В. Б.
предхожда вписването на исковата молба за прогласяване нищожността на
договора за продажба, с който Б. е придобил имота, както и, че ответниците
не са участвали като страни по гр.д. №845/2016г., следва да ес приеме, че
постановеното по това дело решение не обвързва ответниците А.. Ищцата не
може да се ползва от силата на пресъдено нещо на това решение, както
неправилно е приел първоинстанционния съд и следва в настоящото
производство да докаже опорочаващите факти относно договора за продажба
от 07.12.2015г., въз основа на който техните праводатели са придобили права.
За установяване на твърденията на ищцата за нищожност на
пълномощното и недействителност на договора за покупко-продажба от
07.12.2015г., въз основа на който праводателите на ответниците са придобили
имота и в изпълнение на указанията на ВКС в отменителното решение, при
настоящото разглеждане на делото са проведени единична и тройна съдебно
почеркови експертизи за изследване на подписите на пълномощното и
декларацията, представени по нот.д.№ 385/2015г., по което е съставен НА №
167/07.12.2015г. Представените заключения, съдът преценява като обективни,
компетентно дадени и безпристрастни.
Заключението по първоначалната експертиза на в.л. Р. е, че подписът
положен в пълномощно от името на Л. Ю. И. с нотариална заверка на
нотариус Н.В. С. и срещу текста „заявник“ в декларация, с нот. Заверка на
Н.В. С. не са положени от лицето Л. Ю. И.. Според вещото лице подписите са
имитирани. Съгласно посоченото в писменото заключението и обясненията
дадени в съдебно заседание, поради това, че нотариалното дело, в което са се
съхранявали оригиналите на документите е унищожено поради изтичане на
срока за съхранение, вещото лице е изготвило заключението въз основа на
приложени по делото копия, както и копия, предоставени от процесуалния
представител на ищцата. Според експерта, копията са с много добро качество,
което позволява извършване на изследването и установяване на общи и
частни признаци и не би имало различие в крайните изводи на заключението,
ако същото е изготвено на база на оригиналите на документите. Предвид
констатираните при изследването различия в частните признаци на подписа,
характеризиращи буквите и свързванията между тях, установените сходства в
някои от общите признаци не може да обоснове различен краен извод от този,
че подписите в документите не са положени от И..
5
Аналогични са и изводите на вещите лица И. М. и Е. А. от състава на
тройната СПЕ. Вещото лице Б. Б. е изразило особено мнение, като е дало
заключение, че подписите, „вероятно“ са изпълнени от Л. Ю. И.. Съдът
намира, че следва да кредитира заключенията на първоначалната експертиза и
вещите лица М. и А. от състава на тройната СПЕ. Даденото от тях
заключение, че подписите в пълномощно и декларация, представени по нот.д.
№385/2015г. на нотариус В. П., по което е съставен НА № 167/07.12.2015г. не
са изпълнени от Л. И. и няма съвпадане на частните почеркови признаци; не е
налице съвпадение на някои от частните почеркови признаци за разлика от
даденото от в. л. Б. е категорично и обосновано. Изводите са въз основа на
изследването на подписите и ръкописния текст в документите. Експертите
посочват, че за умишлено променени подписи, за разлика от подписите,
извършени с имитация, се характеризират подписите с различия в общите и
съвпадения в частните признаци, което не е установено при проведеното
изследване. Според експертите И. не би могла да е автор на признаците, които
не съвпадат и няма признаци за умишлено изменение на почерк / автоподлог/.
Изследването е извършено върху копия на документите, съдържащи се в
кориците на делото и копия на същите документи, предоставени от ищцата,
тъй като оригиналите на документите, които са съхранявани по нотариалното
дело са унищожени, поради изтичане на срока, в който е следвало да се
съхраняват. Вещите лица А. и М. са изследвали и ръкописния текст „И. Л.
Ю.“ в пълномощното. Експертите посочват, че копията от документите са
достатъчно ясни и четливи, което им позволява въз основа на изследването да
направят категоричен извод, че подписите, поставени в пълномощното и
декларацията не са на Л. И.. Подробно в писменото заключение и в
обясненията и поясненията дадени в съдебно заседание посочват, че
почеркът, отразен в подписите в пълномощното и декларацията е със средна
степен на обработеност, с преобладаващи праволинейно-дъговидни
движения, със смесена посока на движенията, със среден размер по вертикала
и сбит по хоризонтала, с лек десен наклон. Констатираното различие в темпа
и координацията на движенията в почерка на двата подписа според
експертите показва, че те са положени от лице, което не е привикнало и няма
изграден писмено-двигателен навик да се подписва по този начин. Същият
извод се налага и въз основа на констатираното при налагане на графиките на
растерните изображения различие в интензитета на натиск при изписване на
сходните елементи в строежа на подписите в началната и заключителната
част, както и констатираното при двойните примки различие в интензитета на
натиск в местоположението на пресечните точки и в общото количество на
отложеното средство за писане. Въз основа на изследването на сравнителните
образци от подписа на Л. И. вещите лица посочват, че констатираните
различия с подписите в пълномощното и декларацията, спрямо съвпаденията
в общите признаци са характерни и не може да се направи извод, че не е
налице сходство в писмено-двигателния навик при изписване на началната,
средната и парафна част в строежа на подписа, тъй като общия признак
6
„степен на обработеност“, който е с висока степен на идентификация е
различен. Вещите лица М. и А. са констатирали съвпадение по отношение на
един частен признак - омастиляване при движение, който е несъществен. Въз
основа на изследването и конкретното посочване и онагледяване на
различията в частните почеркови признаци, темпа и координацията на
движенията, експертите посочват, че Л. И. не изпълнила подписа в
пълномощното и декларацията. Авторът на тези подписи е с неустойчив
динамичен стереотип при изписване на едни и същи елементи, забавен темп и
координация на движенията. Според вещите лица в оспорените подписи не се
наблюдават и елементи на умишлено изменение на почерка /автоподлог/ -
нарушение на линейността на щрихите, тъпи начала и краища, точки на
необосновано спиране, прекъсване при изписване на сходните елементи в
строежа на подписите в началната и заключителна част.
Изразеното от в.л.Б. особеното мнение, и даденото от него заключение
в противоположен смисъл, че подписите „вероятно“ са изпълнени от Л. И., не
е достатъчно обосновано и категорично. В съдебно заседание в.л. е уточнило,
че не е изследвал ръкописния текст, изписан в пълномощното, а само
подписите, в последователност на изписване на отделните елементи на
различни букви и отделните съединителни елементи между буквите. Вещото
лице изрично заявява, че не може да даде категорично заключение, че в
случая е налице „автоподлог“, тъй като не е изследвало оригиналите на
документите.
Съдът намира, че доколкото предявеният в настоящото производство
иск е положителен установителен, предмет на разглеждане е правото на
собственост на ищеца върху процесния имот. Предвид наведените в исковата
молба твърдения и възражения, в тежест на ищцата е да установи, че се
легитимира като собственик на имота, както и недействителността на
сделката, въз основа на която праводателите на ответниците са придобили
имота.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че ищцата е
придобила собствеността върху процесния имот въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 73, т.4, рег.№3796, д. №
586/11.07.2007г. От ангажираните доказателства се установяват твърденията
и наведените възражения, че договорът, обективиран в НА № 167/07.12.2015г.
е недействителен, тъй като лицето, действало като пълномощник на
продавача/ищцата/ не е разполагало с надлежно учредена представителна
власт и не е имало право да се разпорежда с имота от името и за сметка на
ищцата. От представените писмени доказателства и приетите по делото
заключения на единичната и тричленната СТЕ, безспорно се установява, че
представените пред нотариуса при изповядване на сделката пълномощно, в
което като пълномощник на ищцата е посочен С. и декларацията не са
подписани от ищцата, поради което и същото е действало без представителна
власт. Въз основа на установеното, следва да се приеме, че след придобИ.ето
на собствеността по отношение на процесния имот Л. И. не се е разпореждала
7
валидно с него в полза на трети лица. Липсват и данни договорът за продажба
от 07.12.2015г. да е потвърден от страна на ищцата. За да е налице валидно
потвърждаване, същото следва да е извършено във формата, която се изисква
за валидност на договора, който се потвърждава. В тази връзка, съдът счита,
че представеното платежно нареждане за превод на сума в размер на 1000
0000 евро от страна на С. на 31.05.2016г. по банков сметка на ищцата не
представлява потвърждаване на договора. Дори да се приеме, че
превеждането по банков път на сумата установява отчетна сделка между
пълномощник и упълномощител, това не е достатъчно да се приеме, че е
налице потвърждаване на сделката от страна на продавача. Още повече, че
видно от вписаното в НА, договорената цена е в размер на 44 909,7 лв., като
страните са декларирали, че същата е преведена от купувача по банков път на
продавача в руска банка, преди подписване на договора, т.е. преди
07.12.2015г.Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че договорът за продажба на процесния имот, между Л. И., чрез
пълномощник С. С. и В. Б., обектевиран в НА № 167/07.12.2015г. е
недействителен, поради липса на представителна власт на лицето, подписало
договора като пълномощник на продавача И..
Предвид установената недействителност на договора, обективиран в НА
№ 167/07.12.2015г. за прехвърляне на правото на собственост върху имота от
страна на И. в полза на Б., същият не е породил правно действие. Ответниците
А. са придобили права от несобственик, поради което и не могат да се
легитимират като собственици на процесния имот. Предявеният иск с правно
основание чл.124 , ал.1 ГПК е основателен.
Водим от горното и поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на ВОС, в частта, с която на основание чл.124, ал.1
ГПК е прието за установено по отношение на Е. А. А. и В. Н. А./ съгласно
извършена справка в НБД и грешно посочена в решението на ВОС с име:
Велислава Н. А./, че Л. Ю. И. е собственик на на недвижим имот ап. №1013,
представляващ имот с идентификатор 10135.2570.12.6.127 по КК на гр.Варна,
к.к. „Свети Константин и Елена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10 следва да се
потвърди.
Решението е правилно и законосъобразно и в частта за разноските.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че предвид основателността на
предявените искове, в полза на ищцата следва да се присъдят разноските по
делото, като въз основа на представените доказателства е определил размера
на същите, като е констатирал, че претендираното адвокатско възнаграждение
е под минималния размер по Наредба №1/2004г. Предвид броя на
предявените искове и доколкото липсва конкретно посочване на размер на
разноски по всеки един от тях, съдът е възложил половината от
претендираните разноски в тежест на ответниците А.. В този смисъл частната
жалба срещу определение № 260613/22.10.2020г., с което е оставено без
уважение искането на Е. А. и В. А. за изменение по реда на чл.248 ГПК на
постановеното по делото решение е неоснователна.
8
Предвид изхода на спора, искането на въззиваемата за присъждане на
разноски се явява основателно, като въззивниците следва да бъдат осъдени да
й заплатят сумата от 3000лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в производството пред
ВКС и пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно
представените списъци по чл.80 ГПК. Същото не е прекомерно предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260266/03.08.2020г. на ВОС постановено
по гр. д. № 1575/2017г. по описа на Окръжен съд - Варна, В ЧАСТТА, с която
е прието за установено по отношение на Е. А. А., ЕГН ********** и В. Н. А.,
ЕГН ********** /грешно посочена в решението с име: Велислава Н. А./, че Л.
Ю. И., гражданин на Руската федерация, р. на 16.12.1962г. е собственик на
недвижим имот: апартамент №1013, представляващ имот с идентификатор
10135.2570.12.6.127 по КК на гр. Варна, к.к. „Свети Константин и Елена“,
ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение №130, с площ 3 кв.м. и 0,44532% ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, като Е. А. А., ЕГН ********** и В. Н. А., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на Л. И., на основание чл.78, ал.1 ГПК
съдебни разноски в размер на 1543,33лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260613/22.10.2020г. по гр.д. №
1575/2017г. на ВОС, постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН ********** и В. Н. А., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ № 24, ет.6, ап.12, да заплатят
на Л. Ю. И., гражданин на Руската федерация, р. на 16.12.1962г. сумата от
3000лв., представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9