РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Тутракан, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100287 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
2287/02.06.2023 на Б. П. П. с ЕГН ********** срещу М. С. Т. с ЕГН
********** за обявяване нищожността на завещанието на П. Т. П..
Искът е подсъден на Тутраканския районен съд, на основание чл. 410,
ал. 1 от ГПК, тъй като постоянният адрес на завещателя, който определя
местооткрИ.ето на наследството, е бил в ***; а цената на иска е 21378,77 лева
– чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
Ищецът Б. П. е наследник по закон на наследодателя П.Т. и счита, че
завещанието, с което се разпорежда в полза на ответницата за след смъртта
си, е нищожно поради неспазеното в чл. 25, ал. 1 от ЗН изискване за
посочване на датата, на която е съставено. Изтъкнатият довод е, че в
саморъчно съставения завещателен акт са посочени две дати – в началото
„Днес 20.01.2011 год.“ и в края му „дата 07.02.2011 год.“, и не е ясно, на коя
от тях е съставен той. Моли съда да прогласи неговата нищожност.
Ответницата М. Т. оспорва иска. Намира, че наличието на две дати в
завещанието не води автоматично до неговата нищожност. Според нея,
волята на завещателя е ясна, а двете дати само доказват кога е започнал да
пише саморъчното си завещание и кога го е завършил. Изтъква, че датата
07.02.2011 г. съвпада с протокола на нотариуса за приемане на завещанието за
съхранение. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по
делото.
1
В съдебното заседание ищецът се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа иска. Настоява, че при наличието
на две дати преди подписа на завещателя не може да се определи точната дата
на изготвяне на завещанието, защото никъде в него не става ясно, че е
започнато на 20.01.2011 г. и е завършено на друга дата. Набляга, че се касае
за типично саморъчно завещание, което е дадено в плик за съхранение при
нотариус след неговото изписване, а не, че е написано или завършено пред
нотариуса.
Процесуалният представител на ответницата поддържа отговора на
исковата молба, оспорва същата. В своята пледоария тълкува текста на
завещанието, като счита, че след като завещателят е започнал с израза „Днес,
20.01.2011 г.“, това категорично означава, че именно на тази дата е започнал
съставянето на завещанието, и то в ***, където е живял, защото прави връзка
с датата преди подписа „07.02.2011 г.“, след която е посочен град Тутракан,
като място на съставяне на завещанието, при това точно в кантората на
нотариус Р., защото при нея е депозирал завещанието в същия ден. Изтъква,
че нотариусът е констатирал и удостоверил на плика, че завещанието е
надлежно датирано, изписано саморъчно и подписано от самия завещател,
което говорело за убеждението на нотариуса в завещателната дееспособност
на завещателя. Обръща внимание, че в цитираните от ищцовата страна две
решения на ВКС казусите им се отнасят до случаи, които коренно се
различават от настоящия, защото при тях саморъчните завещания не са
предадени за пазене от нотариус, откъдето съдиите във ВКС не могат да
направят категоричен извод за достоверност на датата и за завещателната
дееспособност. В настоящия случай достоверната дата е удостоверена от
нотариуса при приемане на завещанието, подчертава адв. Н.. Настоява, че е
необходимо да се изследва действителната воля на завещателя и защо точно
на ответницата е решил да завещае цялото си имущество.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и с оглед
твърденията на страните и техните становища, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 07.02.2011 г. П. Т. Т. с ЕГН ********** предава за съхранение на
нотариус А. Н.-Р., с район на действие РС-Тутракан, рег.№ *** на
нотариалната камара, свое саморъчно завещание. Нотариусът съставя
протокол за приемане на завещанието, като поставя протокола върху лицевата
страна на плика, в който е поставено то. В протокола пише, че завещателят е
предал плика, като е заявил на нотариуса, че в него се намира саморъчното му
завещание, надлежно датирано и подписано (л. 60).
Актът по приемане на завещанието за съхранение на 07.02.2011 г. е
отразен в регистъра на нотариуса за записване на саморъчни завещания,
документи и книжа, под № 1 за 2011 г. (л. 61-62).
На същата дата с вх.рег.№ 3/07.02.2011 г. в Службата по вписванията гр.
Тутракан е вписана молба от нотариус Р., с която уведомява, че е приела за
съхранение саморъчното завещание (л. 63).
П. Т. умира на 08.04.2020, видно от удостоверението за наследници изх.
2
№ 32/18.03.2022 г., в което ищецът Б. П. е посочен като такъв, бидейки син на
починалата на 23.01.2005 г. П. П., която е дъщеря на починалия на 12.08.2005
г. И. В. Е. – брат на П. Т. (л. 67-68).
По молба на ответницата до нотариус Р. завещанието е отворено и
обявено, като за целта е съставен протокол от 21.04.2020 г., в който са
описани действията по отваряне на плика и констатацията на нотариуса, че в
него се е открило завещание, написано от П. Т. Т., датирано 20.01.2011 г. и
подписано с подписа на завещателя. Завещанието е прочетено, цитирано е в
протокола, след което страниците от него, на които е написано, са се
подписали от нотариуса и от молителката (л. 65).
Завещанието е обявено, видно от щемпела на Службата по вписванията
– Тутракан, с вх.рег.№ 1092 от 09.06.2020 г., акт № 298, том 1 (л. 85).
Завещанието е от две страници и в него на първа страница пише: „Днес
20.01.2011 год. долоподписаният П. Т. Т. с ЕГН:********** и л.карта № ***,
изд. на *** г. от МВР Силистра с постоянен адрес *** разбирайки
значението на акта, който извършвам, правя следните разпореждания, за
след смъртта си с притежаваните от мен имущества: Завещавам на М. С.
Т. с ЕГН: ********** и л.кар. № ***изд. на *** год. от МВР Силистра
цялата си разполагаема част от всички свои движими вещи и недвижими
имоти, които притежавам към момента на смъртта си къща, намираща се
в *** с дворно място с площ 2030 /две хиляди и тридесет/ кв.м. заедно с
построената в него полумасивна жилищна сграда за която е отреден имот
в парцел II /втори/ пл.№ 31 тридесет и едно находящо в кв.8 /осми/ по плана
на селото.
1. Нива с номер 011017 в землището на с.Сокол с ЕКАТТЕ 67828 общ.
Главиница с площ на имота 5,471 дка трайно ползване нива частна
собственост, четвърта категория в местност Старите лозя
2. Нива с номер 011029 в землището на с.Сокол с ЕКАТТЕ 67828 общ.
Главиница с площ на“
а на втора страница продължава: „имота 4,446 дка трайно ползване
нива частна собственост, „четвърта“ категория в местността „Старите
лозя“
3/ Нива с номер 010168 в землището на с. Сокол ЕКАТТЕ 67828
общ.Главиница с площ на имота 41.дка трайно ползване нива, частна
собственост, „трета“ категория в местността „Кулата“
4/ Нива с номер 007020 в землището на с. Сокол ЕКАТТЕ 67828
общ. Главиница с площ на имота 26,003 дка трайно ползване нива, частна
собственост „трета“ категория, намираща се в местността „Марка 2“
5/ Нива с номер 007128 в землището на с.Сокол с ЕКАТТЕ
67828 общ. Главиница с площ на имота 7,740 дка трайно ползване нива
частна собственост „трета“ категория намираща се в местността
„Марка 2“
6/ Нива с номер 07127 в землището на с. Сокол с ЕКАТТЕ 67828 трайно
ползване нива частна собственост „трета“ категория, намираща се в
3
местността „Марка 2“
7/ Завещавам на М. С. Т. цялата сума по банкова сметка ***И. б. АД
клон Д.
Това е моята последна воля да изпълнят наследниците ми.
Завещанието си написах и подписах саморъчно, без подправки добавки и
съкращения.
дата 07.02.2011 год.
гр. Тутракан пд /подпис/
П. Т.
Преди да пристъпи към важния за изхода на делото фактически извод,
кога е съставено завещанието, съдът намира за необходимо да отстрани от
доказателствения анализ неотносимите и недоказани фактически твърдения
на ответната страна.
Дори да се допусне, че завещателят е живял на адреса в ***, което е
логично, след като посочва именно него в завещанието си като постоянен
адрес, и къщата, която се намира там, е предмет на завещанието, и освен това,
същият е адреса на ответницата по делото, съдът не приема доводите на
процесуалния и представител, че категорично това означавало, че
̀
завещателят е започнал да пише завещанието си именно там. Такава хипотеза
би била много вероятна, но фактът, че едно лице по принцип е живяло
някъде, не означава, че всички значими за него действия, в т.ч. писането на
завещания, обезателно са се случили там, освен ако са налице други факти и
обстоятелства, изключващи неговото придвижване към различни населени
места. Такива факти не се твърдят, нито се съдържат в приетите
доказателствени средства.
По подобен начин довършването на завещанието се твърди, че се е
случило в кантората на нотариус Р., понеже в него завещателят написал „гр.
Тутракан“ след датата 07.02.2011 г. Съдът не вижда защо трябва да се
изключи вероятността завещателят да е бил някъде другаде в гр. Тутракан
същия ден, преди да отиде при нотариуса. Доказаният от протокола върху
плика и от регистъра на приетите завещания факт, че самият завещател е бил
негов приносител, не води по необходимост до предложения от ответната
страна извод, че завещанието е довършено с подписването му в кантората на
нотариуса. Невярно се изтъква, че нотариусът е констатирал и удостоверил на
плика, че завещанието е надлежно датирано, изписано саморъчно и
подписано от самия завещател. Всъщност, в протокола на плика нотариусът е
записал, че тези обстоятелства са му заявени от завещателя приносител, но
липсва изявление, че сам ги е възприел. Дори последното да се е случило,
такива констатации не биха имали нотариалната удостоверителна тежест на
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като
нотариалното производство по приемане на саморъчното завещание за
съхранение, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗН, не ги изисква.
Завещателната дееспособност на завещателя не е предмет на делото.
4
Освен това, не само тя има значение с оглед датата на завещанието, но и
редица други обстоятелства, сред които дали са съставени други завещания с
различни дати, документите от кой период следва да се ползват за
сравнителни образци и пр. Това, че към настоящия момент не е повдигнат
спор за авторството на завещанието, за колизия между различни завещания и
за недееспособност на завещателя, не означава, че самостоятелно възведеното
основание на иска от наличието на две дати не може да бъде разгледано
самостоятелно. Нещо друго, извън преценката на нотариуса в производството
по приемане на саморъчно завещание за съхранение е завещателната
дееспособност на завещателя, защото най-малкото не е задължително той да е
приносителят му, нито нотариусът има компетентност да преценява
завещателната дееспособност на дадено лице към определен момент, който
изобщо не е задължителен да е денят на предаване на завещанието за
съхранение, нито нотариусът има право да отвори завещанието, че да я
констатира.
Действителната воля на завещателя защо точно на ответницата е решил
да завещае цялото си имущество, също не е предмет на делото и затова няма
никакво значение към единствения релевантен въпрос, а именно дали
завещанието е нищожно поради невъзможност да се определи датата на
съставянето му.
Първото, което констатира съдът, за да даде отговор, е наличието на
няколко разлики в графичното и стилистично оформление на текста на
завещанието в двете му страници. Необходимо е да се подчертае, че страните
не спорят за авторството на завещанието, че именно П. Т. го е написал. Освен
това, съдът без да има специални знания из областта на графическите
експертизи, а само неспециални такива от семестриалните занятия в пети курс
по специалност „Криминалистика“ от университета, не забелязва някакви
различия в особеностите на общите и отделните частни признаци на почерка
в двете страници на завещанието, които да повдигат съмнение за авторството
и да провокират назначаването на експертиза. Напротив, освен че почеркът
изглежда еднакъв, и то в редица специфични щрихи на повечето букви, прави
впечатление буква „в“, която се среща в два варианта: срв. , и то както
в самостоятелния предлог, така и в съчетание с други букви, като част от
думи; както на първа страница, така и на втора. По същия начин главна буква
„Е“ в абривиатурата „ЕКТТЕ“ е в два варианта, първият с примка, вторият
без: срв. , като в началото на абривиатурата буквата винаги е в първия
вариант, а в края и – във втория; пак на двете страници. Главна буква „Т“
̀
също е в два варианта, ръкописен и графично-печатен: срв. ;
първият се среща в имената „Т.“ и „Т.“, в показателното местоимение „Това“
и в категорията на една от нивите „Трета“, а вторият в абривиатурата
„ЕКТТЕ“ и при обозначаване на останалите ниви от категория „Трета“;
отново на двете страници. Става въпрос за устойчива вариантност на тези
букви, за разлика от неустойчивата, причина за която може да бъде промяна в
5
обстановката, настроението, позата, осветлението и др. Пример за
неустойчива вариантност е главна буква „Н“, срещана в завещанието шест
пъти, в единия вариант с опростена щрихова комбинация в „ЕГН“ и в първите
две думи „Нива“, спрямо усложнения и ясно изразен примковиден вариант на
останалите четири думи „Нива“: срв. . Само че първият вариант на
този буквен знак се среща само на първа страница, а вторият само на втора.
Освен това, на първа страница номерата на позициите „1.“ и „2“ при
изброяване на завещаното имущество, е последвано от точка: и ,
а при останалите пет позиции на втора страница цифрите са последвани от
наклонена черта „/“: , , , и . На първа страница
наименованието на улицата Д.Б. се среща два пъти, при това без кавички;
категорията на първата нива е четвърта, отново без кавички, както и
местността, в която се намира Старите лозя, също е без кавички; докато на
втора страница всичките категории (общо на пет ниви) и местностите, в които
се намират, една от които също е „Старите лозя“, са все в кавички.
Наблюдаваната вариантност при толкова различни един от друг аспекти на
писмената реч: в краснописа на главната буква „Н“; в граматическата
употребата на кавички; и в стилистичното оформление на изброяването, са
значителни и при положение че вариантността е на база едната страница
спрямо другата, води съда до извода, че двете страници са писани при
различно настроение на завещателя, следователно в различни дни.
Следващото, на което съдът отдава значение, е фактът, че втората дата
07.02.2011 г. в завещанието, преди подписа, съвпада с деня, в който
завещателят лично е депозирал завещанието за съхранение при нотариуса.
Сами по себе си двете обстоятелства, на които съдът се позовава, не
биха били достатъчни да образуват верига от косвени изводи, които да водят
до единствения възможен, че завещателят е започнал завещанието на
20.01.2011 г. и го е завършил на 07.02.2011 г., но в съвкупност именно това е
категоричното заключение. Оттук, става ясна причината за старателното и
красиво изписване на главна буква „Н“ четири пъти на втора страница, за
стремежа да се спази граматическата норма с поставянето на категориите и
местностите в кавички, за желанието на завещателя да е по-прегледна
писмената му реч с наклонените черти след цифровото изброяване на
завещаното имущество, а именно – финализирането на завещателната воля с
предаване на завещанието при нотариуса. Завещанието е акт, който изпълва
хората в преклонна възраст с чувството за благодарност към наследника или
заветника, и с духовното удовлетворение, че ще му е полезен чрез завещаното
имущество. Няма как този акт на последна воля да не съдържа елемент на
тържественост, а тя в случая се е подхранила още повече от обстоятелството,
че завещателят е имал намерение, което е изпълнил, след съставяне на
завещанието да отиде при длъжностното лице и в официална обстановка да го
предаде за съхранение. Не просто да го остави в дома си, а да го даде на
6
официално съхранение, за да са информирани всички. Ето защо, съдът няма
съмнение, че П. Т. е довършил завещанието с подписването му в деня, в който
го е предал за съхранение на нотариус Раева, и именно към дата 07.02.2011 г.
е желал да бъде съобразена завещателната му воля.
От правна страна съдът намира следното:
Ищецът е наследник по закон на П. Т., на основание чл. 10, ал. 2 от ЗН,
и поради това има правен интерес да иска обявяване на завещанието за
нищожно, тъй като с него цялото имущество на завещателя е преминало в
патримониума на ответницата.
Искът е с правна квалификация по чл. 42, б. „б“ във вр. чл. 25, ал. 1 от
Закона за наследството; саморъчното завещание би било нищожно, ако не
съдържа датата, когато е съставено.
Съдебната практика с основание приема, че не само когато липсва дата,
но и когато завещанието съдържа две дати, то е нищожно, защото не
обозначават ясно към кой момент следва да се счита за обективирана волята
на завещателя. Моментът е важен с оглед преценката на завещателната
дееспесобност, конкуренцията при две или повече завещания, последиците от
отмяната на някое от тях, както и при оспорване на автентичността текста,
защото сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата
на съставяне и подписване на документа. Завещанието обаче се приема за
действително въпреки наличието на две дати само ако от текста му може да
се изведе, че едната от тях сочи началото на процеса по съставяне на
завещанието, а другата края на този процес – така Решение № 151 от
7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6379/2007 г., II г. о., ГК; Решение № 398 от
16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 992/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 601 от
18.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 302/2005 г., I г. о.; и Решение № 1050 от
21.X.1991 г. по гр. д. № 853/91 г., I г. о.
Необходимо е да се анализира какво точно имат предвид върховните
съдии в Решение № 601 от 18.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 302/2005 г., I г. о.,
казвайки че, за да е валидно завещанието, в самия текст трябва да е посочено,
че едната дата обозначава началото на процеса по съставянето му, а другата
края на този процес. Такъв текст пряко би доказал волята на завещателя, но
щеше да е логически неиздържан: едва ли някой някога е писал такова
завещание, защото е житейски неоправдано да се очаква от завещателите да
обозначат едната дата като начало на писането, а другата като негов край, тъй
като това означава да осъзнават опасността завещанието им да бъде обявено
за недействително поради наличието на две дати, при което по-скоро
съзнателно биха избегнали писането на първата дата, отколкото целенасочено
да я обозначат като начало на процеса. В Решение № 1050 от 21.X.1991 г. по
гр. д. № 853/91 г., I г.о. е дадена по-широка основа за тълкуване волята на
завещателя, тъй като върховните съдии допускат началото и края на процеса
да се установят както изрично, така и по предположение. Разбира се,
предположението трябва да е изводимо от самия текст на завещанието, като
същото следва да се потвърди до степен на несъмненост с други
доказателствени средства, стоящи вън от него, какъвто в случая се явява
7
протоколът за приемане на саморъчното завещание от нотариуса за
съхранение.
Трябва да се прави разлика между достоверност на датата, като факт,
който се цели да бъде доказан в процеса, и термина достоверна дата.
Достоверността на датата се отнася до съответствието на написаното в
документа с действителността и касае фактическата страна на делото (кога
точно е написан документът), а достоверната дата е определена в чл. 181,
ал. 1 от ГПК и се отнася до доказването, че частният документ е бил съставен
най-късно до конкретен момент, но кога точно преди него, достоверната дата
не е в състояние сама по себе си да установи. Затова доводът за достоверна
дата по смисъла на чл. 181, ал. 1, предл.последно от ГПК във връзка с
депозирането на завещанието при нотариуса, като факт, установяващ по
безсъмнен начин педхождащото го съставяне, в общия случай не би
допринесъл за изясняване на делото, защото не преодолява колизията между
двете дати в частния документ. Обаче, в конкретния случай е от съществено
значение обстоятелството, че достоверната дата съвпада с втората, написана
в завещанието, която се намира на втората му страница, точно преди подписа.
Значението на това обстоятелство съдът обясни в изводите по фактите, най-
важният от които е, че в случая достоверната дата 07.02.2011 г., наред с
това, че първата и втората му страница са написани в различни дни, обуславят
достоверността на същата като край на процеса по написване на
завещанието.
След като съдът приема от текста на завещанието и от протокола за
приемането му за съхранение, че няма съмнение, кога П. Т. е завършил
написването на завещанието, наличието на двете дати в него не влече след
себе си нищожност на основание чл. 42, б. „б“ във вр. чл. 25, ал. 1 от Закона
за наследството, поради което исковата молба следва да се отхвърли, а на
ответницата да се присъдят сторените разноски за адвокатски хонорар в
размер на 2500 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. П. П. с ЕГН ********** срещу М. С. Т. с ЕГН
********** за прогласяване нищожността на завещанието на П. Т. П. с ЕГН
**********, обявено и вписано в Службата по вписванията – Тутракан, с
вх.рег.№ 1092 от 09.06.2020 г., акт № 298, том 1, поради наличието на две
дати в него.
ОСЪЖДА Б. П. П. с ЕГН ********** да плати 2500 лева (две хиляди и
петстотин лева) на М. С. Т. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.
№ 287/2023 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
Окръжен съд Силистра.
8
Съдът указва на страните, че след влизането на решението в сила,
следва да го отбележат в шестмесечен срок към вписването на исковата молба
в СВ-Тутракан, извършено с вх.рег.№ 1450/06.07.2023 г., с акт № 219, том I.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
9