Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. Перник, 04.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и в присъствието на
представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Росица Ранкова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 779 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ****, срещу
решение № 149 от 08.10.2019г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД №
206 по описа на съда за 2019г.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 16-А-7 от 10.06.2019г., издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, с което на ****,
в качеството й на оператор на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ),
на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за
водите (ЗВ), за неизпълнение на задължението по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че с решението на районния съд
неправилно. Административнонаказателната отговорност на **** е неправилно
ангажирана. Последната в качеството й на
титуляр на разрешително е сключила договор с „АВиК“, като последната следвало
да осъществява действия по спазване на ИЕО. От касационния съд се иска да
отмени обжалваното решение и спорът да се реши по същество, като се отмени
наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, ****, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба–РИОСВ–Перник, редовно
призован за представител изпраща гл. юрисконсулт Г.Г.. Оспорва касационната жалби и излага доводи за
нейната неоснователност. Пледира съдебният акт да се остави в сила като
правилен и законосъобразен.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава
заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените
от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. За
установяване на касационните основания не се представят писмени
доказателства.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
На 29.11.2018г. длъжностни лица при РИОСВ в
присъствието на представител на **** провели емисионен контрол върху
състоянието на отпадъчните води, генерирани от Канализационната система на с. К.,
общ. Перник, които се пречистват в ПСОВ-К. и се заустват в р. С., като взели проби от отпадните води. Резултатът е обективиран в протокол за
изпитване на проба № 01-2568/06.12.2018г., който показва съдържание на
неразтворени вещество в количество 65мг/дм вместо допустимите 35мг/дм.. Съставен
е АУАН № 7 от 27.02.2019г., въз основа на който е издадено наказателно
постановление № 16-А-7 от 10.06.2019г., издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, с което на ****, в качеството й на оператор на
пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) е наложено административно
наказание-имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, за това, че не
е спазила ИЕО, определено в разрешително за заустване № 43110160/06.01.2017г.
по показател неразтворени вещества. Установеното е правно квалифицирано като
административно нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ и на основание чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите (ЗВ) и е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. Изложени са мотиви за размера
на наложената над минималния размер санкция, съобразно чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд–Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 206 по
описа на съда за 2019г.
При така установената фактическа обстановка,
решаващият съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи и отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание. Счел е, че при
провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е, че отразената в АУАН
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е направил извод, че тя субсимира състава на нарушението по чл.
200, ал. 1, т. 6 от ЗВ във вр. чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Посочил е, че
наложената имуществена санкция е определена към предвидения в закона минимум,
предвидени в чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. С постановеното от него решение е
потвърдил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав на
Административен съд–Перник намира, че обжалваното решение е постановено от
надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Решението
е и законосъобразно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр.
с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Не се споделят възраженията
на касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Правилно
районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
образуване на административно-наказателното производство и налагане на
административното наказание.
С оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че касаторът
следва да отговаря за извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ във вр. с чл. 48, ал. 1, т.3 от ЗВ. Чл. 200,
ал. 1, т. 6 от ЗВ предвижда имуществена
санкция от 1000 лв. до 5000 лв. за лице, което изхвърли отпадъчни води във
водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и
изисквания. Следователно по смисъла на
чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за
нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в
разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. Съгласно чл. 48,
ал. 1, т. 3 от ЗВ титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат
необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и
условията на разрешителните. В настоящия
случай от установената от решаващия съд фактическа обстановка следва, че
касационният жалбоподател не е спазил определените в разрешителното за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води с № 43110160
от 06.01.2017г. индивидуални емисионни ограничения, касателно неразтворени
вещества, което осъществява състава на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 6 от
ЗВ във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Не се споделя основния аргумент в
касационната жалба свързан с авторството на деянието. В тази връзка районният
съд е изложил подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната
инстанция и не следва да се преповтарят.
С оглед всичко
изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
съдебното производство. Правилно е приложен материалния закон и наложената
имуществена санкция е справедлива. Не са налице релевираните в касационната
жалба касационни основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2
от АПК решението ще бъде оставено в
сила.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 149 от 08.10.2019г., постановено по АНД № 206/2019г. по описа
на районен съд–Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/