Решение по дело №579/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по протест на РП – Б. срещу определение на РС – Б., постановено на 22.03.2012 г. по ч.н.д. № 543/2012 г., с което е отменено постановление на РП – Б. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 748/2010 г. по описа на 01 РУП – Б., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК.

В протеста се твърди, че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото според прокурора са извършени всички необходими, възможни и достатъчни действия по разследването, като били неправилни изводите на съда, че следва със свидетелски показания да се изясняват обстоятелства, за които не са събрани доказателства поради късното уведомяване на прокуратурата за злополуката, а събирането на гласни доказателства за тези обстоятелства според прокурора ще доведе само до предположения и няма да се отрази на крайния извод, че пряка и основна причина за злополуката е поведението на самия пострадал. В протеста се твърди, че събраните до този момент доказателства на досъдебното производство са непротиворечиви и взаимно допълващи се, за да бъде извършена преценка дали има извършено престъпление по чл. 134 НК, а указанията на съда за допълнителни действия по разследването са самоцелни и ирелевантни за предмета на доказване.

Иска се атакуваното определение да бъде отменено и потвърдено постановлението на прокурора, с което е прекратено досъдебното производство като правилно и законосъобразно.

Ведно с протеста в окръжния съд са изпратени делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и досъдебно производство № 748/2010 г. по описа на 01 РУП – Б..

Съдът, след като обсъди материалите по приложеното досъдебно производство, изложените доводи в протеста и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно правомощията си като въззивна инстанция, намира следното:

Протестът е допустим – същият е подаден в законовия 7-дневен срок за обжалване на съдебен акт на първата инстанция, с който е налице произнасяне по законосъобразността на постановление на прокурора за прекратяване на наказателно производство и от легитимирано съгласно чл. 243, ал. 6 НПК лице – прокурора от съответната П..

Разгледан по същество съдът намира протеста за неоснователен, като определението на районния съд следва да бъде потвърдено. В определението си районният съд е посочил обстоятелствата, които се установяват от събраните до този момент доказателства на досъдебното производство и за част от които обстоятелства не са налице противоречия или непълноти в доказателствата:

Пострадалият свидетел Г. Г. към датата на случилото се е работил по трудово правоотношение в СД “Е. - Н и с.” на длъжност “зидаро-мазач”, като е бил запознат с длъжностната си характеристика, на същия са били провеждани необходимите начален, периодични и ежедневни инструктажи. На 14.01.2010 г. пострадалият Г. започнал работа в 8 ч. на строителен обект “Жилищна сграда, кв. 44” ж.к. “О.” в гр. Б., като той и друго лице – работник /неустановено към този момент по досъдебното производство/ следвало да извършат почистване на втора етажна плоча за изпълнение на зидария, като за последното този ден се извършвали и товаро-разтоварни работи на палета с тухли. Палетата с тухли се разтоварвали с кран, като за целта към втора етажна плоча била монтирана приемна площадка, подпряна на носещи греди за поемане на палета с тухли, които от приемната площадка с механична количка са премествани навътре на плочата от св. А. Х. Около 10:40 ч. при разтоварване на поредното пале с единични тухли пострадалият св. Г. видял, че св. А. Х. дърпа палето с механична количка и решил да му помогне, като стъпил на приемната площадка, за да изтласка палето от площадката. В този момент носещите елементи на площадката се счупили и Г. заедно с палето и площадката паднал от височина от 4 м на земята. По спешност пострадалият Г. е приет в болницата в Б., от където в последствие е преведен в Клиника по неврохирургия при УМБАЛСМ “Пирогов” ЕАД - С. Безспорни са доказателствата на досъдебното производство за получените от Г. травматични увреждания - счупване на тялото на десети гръден прешлен с разместване на костни фрагменти, затваряне на половината от лумена на гръбначния канал, контузия и притискане на гръбначния мозък, счупване на напречния израстък на девети гръден прешлен, счупване на лявата срамна кост на таза и счупване на четири съседни ребра в лявата гръдна половина, които по своя медико-биологичен характер представляват тежка и средни телесни повреди. Безспорно е по доказателствата, че на св. Г. не е било възлагано като работа да избутва палето с тухли, стъпвайки на изградената платформа и че на последната не е следвало да се намират работещите на строежа. От друга страна са налице противоречия в доказателствата по делото и непълнота в същите за обстоятелства, които са от съществено значение, за да се направи извод дали настъпилият резултат е само поради виновното поведение на самия пострадал Г. или за тежките последици за здравето му вина имат и други лица, които в конкретния случай са имали съответни задължения при осъществяване на товаро-разтоварните работи на строежа и тяхното безопасно изпълнение. В показанията си св. Г. сочи, че всеки ден му е правен инструктаж, за което се е разписвал, като при извършване на работата носели каски и други предпазни средства /не посочва какви са другите средства/, сочи, че е участвал в монтирането на платформата към втория етаж за качването на палетата с тухли, като заявява в показанията си, че поради тежестта на палетата “един повдигаше с механизма на количката, а друг откъм външния край на платформата забутва за първоначална скорост”. Последното обстоятелства не е изяснено по делото, а същото е от съществено значение за правилното му решаване – излизали ли са работници /и кои/ на платформата при разтоварване на тухлите преди инцидента, когато са излизали ползвали ли са обезопасителни колани като предпазни средства, съответно кой е трябвало да предостави такива, трябвало ли е св. Г. да извършва възложената му работа, като ползва такова предпазно средство, било ли му е предоставено в конкретния случай. В заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза като причина за допуснатата трудова злополука е посочено поведението на самия пострадал, който е предприел действия извън задълженията му и сам е поел риска да стъпне върху необезопасена за хора и неоразмерена за допълнително натоварване платформа, като събраните до този момент гласни доказателства сочат, че на Г. Г. не е била възложена такава задача /нито от техническия ръководител, нито от св. А. Х./. В заключението на вещото лице са направени изводи, за фактите за които вещото лице е посочило, че са по сведение на свидетелите П. и У., като подробно е посочил в заключението какво е представлявала и как е била изградена приемната площадка – в показанията си като свидетели посочените по-горе лица обаче не са заявили /защото не са разпитвани за това/ такива обстоятелства, за да се възприеме извода на вещото лице, че изградената платформа е била напълно оразмерена и е отговаряла на изискванията за безопасна работа. В този смисъл въззивната инстанция се съгласява с изводите на районния съд, че по досъдебното производство следва да се положат усилия с гласни доказателства да се изясни как е била изградена приемната площадка. Вещото лице прави изводи за този факт, но посочва, че има сведения от Г. П. и Р. У., които сведения обаче не са събрани като доказателства по делото /за тези факти тези лица не са разпитвани, нито е извършен подробен разпит на другите лица, участвали в изграждането на тази платформа, вкл. пострадалия/. С оглед направения извод в експертното заключение, че най-вероятната причина за счупването на носещата греда на платформата е нарушаване на здравината на носещите греди поради неспазването на изискването при разтоварване с крана скоростта на повдигане и спускане да бъде 17 м за минута, при което на платформата е стоварвано с по-голяма скорост и са нанасяни динамични удари, с които е нарушена здравината на носещите греди, органите на досъдебното производство е следвало задължително да проведат разпит на краниста, който макар и да има правата по чл. 121 НПК, не може само поради това да се приема, че разпитът му е ненужен за изясняване на предмета на доказване, като същият е и очевидец на инцидента, поради което следва да се положат усилия да се установи възприетото от него, а дали същото ще има значение може да се прави извод едва след като съберат като доказателства неговите показания. По досъдебното производство са налице доказателства и за съществуването на още едно лице – очевидец на инцидента, който не е разпитван по делото – друг работник, който заедно с пострадалия е трябвало да почиства плочата за подготовка на тухлена зидария. Разпита на последното лице е необходим с оглед установяване на възприетите от същия обстоятелства от значение за изясняване на обективната истина по делото, а и за проверка на заявеното от пострадалия Г. в неговия разпит, че и преди инцидента работници от външния край на платформата /следва с нов разпит на пострадалия да се изясни как точно е ставало това/ са забутвали палетата с тухли. Събирането на гласни доказателства и изясняването на непълнотите в събраните до този момент е от значение, за да се прецени дали за причиняването на злополуката освен виновното поведение на самия пострадал принос имат и други лица, работещи в дружеството – работодател на пострадалия. С оглед на горните съображения настоящият състав намира за законосъобразни изводите на районния съд в обжалваното определение, че РП - Б. необосновано и при неизпълнение на задължението за предприемане на всички мерки за разкриване на обективната истина е направила извод в атакуваното пред съда постановление, че не е налице престъпление по чл. 134, ал. 1 НК, тъй като няма допуснато нарушение при изпълнение на дейността на строителния обект, което да е в причинна връзка с телесните повреди на св. Г., а последните се дължат само на собственото му рисковано поведение. След като са налице гласни и писмени доказателства и експертно заключение, от които се установяват като причини за злополуката и действия на други лица при изпълнение на строителната дейност на обекта, незаконосъобразно е преди събирането на всички възможни доказателства, установяващи изпълнението или неизпълнението на задълженията от страна на техническия ръководител на обекта /същият по повод конкретния случай е санкциониран/ и от страна на краниста, да се прави извод, че не е налице съпричиняване на резултата.

Въззивната инстанция споделя извода в обжалваното определение, че постановлението на прокурора е при допуснати нарушения на чл. 13 и 14 НПК, които са довели до необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт, защото са направени изводи без да са изследвани обстоятелствата по делото в необходимата пълнота и обективност, пълно и всестранно. Въпросът за прекратяване на наказателно производство поради липса на престъпление следва да се реши едва след събиране на всички възможни доказателства по делото и след тяхното пълно изследване – в противен случай се допуска съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до необоснованост и незаконосъобразност на акта, постановен въз основа на доказателства, събрани при допускане на тези нарушения. След събирането на всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото прокурорът следва отново да направи преценка дали е налице извършено престъпление във връзка със случилото се или наказателното производство следва да се прекрати поради това, че телесните повреди на св. Г. са вследствие само поради проявеното от него рисковано поведение, довело до злополуката.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 вр. ал. 5 и 6 НПК Благоевградски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2442 от 22.03.2012 г. по ч.н.д. № 543/2012 г. по описа на РС - Б., с което е отменено постановление от 05.03.2012 г. на Р. П. – Б. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител по ДП № 748/2010 г. по описа на 01 РУП – Б. за престъпление по чл. 134, ал. 1 НК, и върнато делото на РП – Б. за изпълнение на дадени от съда указания.

Определението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: