Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Харманли 27.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното
си заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
М. АТАНАСОВА
при секретаря Антония Христова, с
участието на прокурора..................... като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 168 по описа за
2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно, обективно и
кумулативно съединени искове за установяване съществуването на вземания за
сумата 9 649.71 лв.,
първият от които за главница в размер на 8 044.39 лв., вторият
иск е за сумата 1 605.32 лв. -
обезщетение за забава за периода от 03.06.2015 г. до 19.05.2017 г., третият иск
е за законна лихва върху главницата от датата на съдебно предявяване на
претенцията до окончателното и изплащане, намиращи правно основание в чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК. ОБЩО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО.
Ищецът “СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул.”В
, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт Ж.И.Т. твърди, че с издадена
Заповед № 279 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
23.05.2017 г. по ч. гр. д. № 435/2017 г. по описа на Районен съд - Харманли,
съдът уважил заявените по реда на чл.417 от ГПК от „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД претенции срещу М.Г.Щ. и Щ.Я.Щ., същите да бъдат солидарно
осъдени да заплатят на кредитора задълженията си по договора за кредит
„Експресо” с № 68362/02.06.2008 г. и първоначален договорен и усвоен размер от 16 000
лева, за сумата от 8 044,39 главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.05.2017 г. до окончателното й погасяване, както и
сумите от 256,97 лева възнаградителна лихва за периода от 03.06.2012 г. до
03.06.2015 г., сумата от 676,04 лева обезщетение за забава за периода от
03.06.2012 г. до 03.06.2015 г., сумата от 1 791, 93 лева обезщетение за забава
за периода от 03.06.2015 г. до 19.05.2017 г, както и разноските по
производството.
След изпълнение на
процедурата по чл.428, ал.1 от ГПК, със съобщения, получени от представител на
банката на 23.01.2018 г., в качеството на заявител били уведомени, че срещу
издадената в полза на банката заповед за изпълнение са подадени в срок
възражения от длъжниците М.Г.Щ. и Щ.Я.Щ.. Поради това, съобразно предоставените
от съда възможности, на основание чл.422, ал. 1, във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК, в срок представят искова молба срещу лицата. Молят съдът да
разгледа настоящата претенция, с която искат със сила на пресъдено нещо да се
установи дължимостта на сумите, посочени по-горе, като излагат следните
фактически и правни твърдения:
1. ОТНОСНО
ОСНОВАНИЯТА НА ИСКОВЕТЕ
Ha 02.06.2008 г. между
„Сосиете Женерал Експресбанк” АД от една страна като кредитор и от друга М.Г.Щ.,
като служител тогава на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД и кредитополучател и Щ.Я.Щ.
като неин съпруг като съдлъжник, бил сключен договор за кредит „Експресо” №
068362 по силата, на който банката се задължила да предостави по
разплащателната сметка на кредитополучателя сума в размер на 16 000 лева. Кредитополучателят
се задължил да върне предоставената сума, ведно с дължимите лихви от 4 509, 80
лева и застраховка „Живот” към кредита от 369,24 лева, на 84 равни ежемесечни
вноски всяка, от които в размер на 248,56 лева и падеж - всяко 3-то число на
всеки месец, считано от 03.07.2008 г., съгласно погасителен план, представляващ
Приложение № 1 към договора за кредит.
В изпълнение на
договора за кредит още на 02.06.2008 г. банката предоставила по разплащателната
сметка на кредитополучателя М.Г.Щ. с IBAN ***ума от 16 000 лева. От този момент нататък
за задължените по кредита лица безусловно възникнало задължението да върнат
предоставения паричен ресурс обратно на кредитора и настоящ ищец.
На основание част II, чл. 17 от договора,
вторият ответник Щ.Я.Щ. встъпил в дълга на кредитополучателя като съдлъжник и
се задължил да отговаря солидарно с него за всички негови задължения,
произтичащи от договора за кредит. Съдлъжникът се съгласил, че дължи същото, за
което се е задължил и кредитополучателят, и в същия обем.
На 21.11.2008 г., в
съответствие с клаузите на процесния договор и поради прекратяване на трудовоправните
правоотношения между М.Г.Щ. и „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, страните по
него сключили анекс към процесния договор за кредит, с който считано от м.
ноември 2008 г. лихвеният процент по кредита бил променен на 14,45%. В
съответствие с изискванията на приложимото тогава право кредиторът изготвил нов
погасителен план към кредита, който бил връчен и на кредитополучателя срещу
подпис. Считано от м. Ноември 2008 г. и съобразно новия лихвен процент,
размерът на оставащите 71 месечни вноски, дължими до 03.06.2015 г., бил променен
на 273,07 лева.
2. ОТНОСНО ИЗИСКУЕМОСТТА НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО
Процесният кредит бил
плащан редовно до 03.05.2012 г. и така били погасени общо 7 955,61 лева от
първоначално предоставените 16 000 лева. Когато обаче на 03.06.2012 г. настъпил
падежът на вноска № 48 по разплащателната сметка, обслужваща кредита, нямало
достатъчно наличност. Така и не последвало захранване на сметката и вноската
останала неплатена. Преговорите за доброволно уреждане на отношенията не довели
до положителен резултат. Неплатени изцяло - останали и следващите погасителни
вноски. Други кредитори на първия ответник образували изпълнителни производства
срещу нея за събиране на задълженията си. Многобройни били обещанията, давани
на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, че при приключване на другите производства
ще последва доброволно погасяване и на процесния кредит, някога отпуснат на
служител. Въпреки проявените от кредитора добронамереност и търпение, плащане
така и не последвало.
След датата на
формиране на просрочието до задължените по кредита лица и настоящи ответници
били изпращани писма, с които да бъдат надлежно уведомени за забавата и размера
на задължението. Допълнително, от ответниците получили и заверени за вярност
ксерокопия на покани за доброволно плащане, датиращи от 01.10.2012 г., но
банката като кредитор и ищец не разполагала с такива документи, с които да
удостовери надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Предвид
факта, че не са били и към момента също не са в състояние да докажат по реда на
пълното и главно доказване, че процесният кредит е бил обявен
надлежно за предсрочно изискуем по правилата на чл.60, ал. 2 от ЗКИ,
претенцията им през заповедния съд била обоснована с твърдението за изтичане на
крайния срок за погасяване на кредита.
На 03.06.2015 г., съобразно
първоначалната уговорка в част I, т. 6.1, във вр. част II, чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 6 от
договора, изтекъл крайният срок за връщане на предоставения кредит. Задължението
падежирало изцяло и било изискуемо в целия си неплатен до момента размер. Така
на основание чл.1, ал.2 от процесния договор за кредит във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК искат връщане на останалата, неплатена и към момента, главница
по кредита, възлизаща на 8 044,39 лева и представляваща остатъка от
първоначално предоставената главница от 16 000 лева.
В последващи
разговори между служители на настоящия ищец и М.Г.Щ. последната заявила, че
другите й кредитори са провели успешно принудително изпълнение срещу
имуществото й, че тя няма трудови доходи или имущество, както и че не желае да
заплаща процесния кредит. След тези категорични изявления на ответника, за да
защити правата си по процесния договор за кредит, банката се обърнала към съда
и на 19.05.2017 г. инициирала производството по чл.417 от ГПК.
3. ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ГЛАВНИЦИТЕ И ЛИХВИТЕ:
С извършените
плащания за обслужване на кредита, платени на банката били общо 14 411,51 лева,
разпределени по съответните пера както следва: 278,62 лева за застраховка, 6
177,28 лева възнаградителна лихва и 7 955,61 лева за главница. Така, след
извършените по кредита плащания и съобразно уговорения между страните и
съобразен със ЗЗД начин на погасяване, от главницата на предоставения кредит в
размер на 16 000 лева били погасени общо 7 955,61 лева - представляващи заплатената
главница от направените 48 месечни вноски и направеното предсрочно погасяване
от дата 03.08.2009 г. в размер на 1 500 лева и дължими останали 8 044,39 лева
главница.
Предвид факта, че от
датата на първо просрочие до датата на иницииране на заповедното производство
са изминали повече от 3 години, в предмета на настоящото производство желаели
да оставят единствено санкциониращите мораторни лихви за времето от падежа на
главното задължение - 03.06.2015 г., когато е изтекъл крайният срок на
договора, до датата на иницииране на заповедното производство - 19.05.2017 г.
Върху дължимата и неплатена главница, претендирана и с настоящата искова молба
в размер на 8 044,39 лева, размерът на дължимата законна лихва за посочения
период от 03.06.2015 г. до 19.05.2017 г. изчисляват на 1 605.32 лева. Твърдят, че
ответниците дължат наред с неплатената главница и обезщетение за забавеното й
плащане, начислено за периода от 03.06.2015 г. до 19.05.2017 г., в размер на 1
605.32 лева обезщетение за забава.
Предвид наличието на
гореописаните дължими суми и подадените възражения, налице бил риска от
осъществяване на предпоставките по чл. 415, ал.2 от ГПК. За да не бъде
заповедта за изпълнение обезсилена, кредиторът срещал правен интерес от водене
на настоящия иск. Поради това, моли в хода на настоящото производство между
страните да се установи със сила на присъдено нещо, че ответниците дължат на
„Сосиете Женерал Експресбанк” АД по договор за кредит „Експресо” с №
68362/02.06.2008 г. сумата от 8 044,39 главница, както и 1 605.32 лева
обезщетение за забава за периода от 03.06.2015 г. до 19.05.2017 г., които суми
са част от присъдените по Заповед № 279 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 23.05.2017 г. по ч. гр. д. № 435/2017 г. по описа на
Районен съд - Харманли.
ПЕТИТУМ:
Моли на основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено между
„Сосиете Женерал Експресбанк” АД, със седалище и адрес на управление град
Варна, бул. „В , вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
, от една страна и от друга М.Г.Щ. и Щ.Я.Щ.,
двамата с постоянен адрес ***, че последните дължат на банката част от сумите
по Заповед № 279 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
23.05.2017 г. по ч. гр. д. № 435/2017 г. по описа на Районен съд - Харманли, а
именно: 8 044,39 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата
на съдебно предявяване на претенцията до окончателното й плащане, както и 1
605.32 лева обезщетение за забава за периода от 03.06.2015 г. до 19.05.2017 г.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски,
в това число доплатената държавна такса за исковото производство за всички
съединени искове в размер на 192,99 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лева, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от ответниците М.Г.Щ., ЕГН ********** *** и Щ.Я.Щ., ЕГН
********** ***, двамата лично и чрез пълномощника адвокат Д.А. от Хасковска адвокатска
колегия със служебен адрес: град Ха .
Ответниците оспорват
предявените искове на „Сосиете Женерал Експресбанк” като недопустими,
неоснователни и недоказани.
Оспорват всички
фактически твърдения на ищеца в исковата молба, които били неверни и
заблуждаващи съда.
Издадената Заповед №
279 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
от 23.05.20 17г е за 8044,39 лв. главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.05.2017 г до окончателното й погасяване, 256,97 лв.
възнаградителна договорна лихва за периода от 03.06.2012 г. до 03.06.2015 г.,
676,04 лв. наказателна договорена лихва от 03.06.2012 г. до 03.06.2015 г., 1791,93 лв -
обезщетение за забава за периода от 03.06.2015 до 19.05.2017 г., 215,39 лв.
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид факта, че от
датата на първото просрочие до датата на иницииране на заповедното производство
са изминали повече от 3 години и за да не бъде Заповедта за изпълнение
обезсилена, ищецът променил иска си и оставил част от сумите по Заповедта за изпълнение – 8 044,39 лв. за
главница и 1 605,32 лв. обезщетение за забавено плащане от 03.06.2015 г. до
19.05.2017 г. Включва й доплатена държавна такса 192,99 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 300 лв., което е увеличено. Считат, че всички
тези суми са недължими и неоснователно се претендират от банката.
Предмет на исковото
производство, като продължение на заповедното, е да установи вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение и срещу която е подадено възражение от
длъжника. Затова и предметът на иска по чл.422 от ГПК е обусловен от издадената
заповед за изпълнение. Нужно било да има идентичност между претенциите по
основание, размер и страни. В тази насока била налице богата и непротиворечива
съдебна практика, обобщена с
Тълкувателно решение № 4/2013 r. от 18.06.2014 г., както и постановените по реда на
чл.290 от ГПК реш. № 152/28.04.2014 г. на ВКС, по гр.д. № 7541/2013 r., IV г.о., Реш. № 152/15.11.2012 г.,
постановено по т.д. № 1058/2011 г., ІІ т.о., Реш. № 88/27.05.2011 г., Реш. № 89/02.06.2011
г., П т.о. и Опр.№ 16/12.01.2011 г. на ВКС, ТК т.о. І. В случая няма такава
идентичност между исковата молба и заповедта за изпълнение.
Съгласно разясненията
по т.11.б на ТР № 4/13 г. от 18.06.14 г. на ОСГТК на ВКС в производството по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Въвеждането на
друго основание може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл и преминаването от
установителен към осъдителен иск за вземането, предмет на издадената заповед на
изпълнение, е недопустимо /Решение № 141/06.11.2014 г. по дело № 2706/2013 на
ВКС, ТК, I т.о.,
докладчик съдията Тотка Калчева /.
При липса на данни
Заповедта за изпълнение да е отменена, ищецът няма интерес да изменя иска от
установителен в осъдителен, съгласно Определение № 419/21.07.2015 г. по дело №
1152/2015 на ВКС, ТК, П т.о. и на това основание, моли тези искове да бъдат
отхвърлени.
От друга страна
банката - ищец е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл
417 от ГПК на 22.05.2017 г. на съвсем друго основание.
Последното редовно
плащане е направено на 03.05.2012 г. Първото просрочие било от 03.06.2012 г. Съгласно чл.10 ал.2 от
договора за кредит от 02.06.2008 г. кредитът става предсрочно изискуем при
забава над 90 дни. Поради това, че банката се проявила като лош стопанин и
неправомерно, незаконно и едностранно с Анекс от 21.11.2008 г. увеличила
лихвения процент от 7,3 на 14,45% при напускането на М.Щ., а и поради закриване
на новото работно място на Щ. и оставането и без доходи, се получили просрочия
по кредита и банката го обяви.д за предсрочно изискуем с Покана за доброволно изпълнение от 01.10.2012 г.
Поканите били адресирани на постоянния адрес на Щ ,
получени лично срещу подпис от М.Щ. на
05.10.2012 г.Изпратени са били по куриерска фирма „Интерлогистика”. От
датата на първото просрочие 03.06.2012 г. до предсрочната изискуемост на
05.10.2012 г. са минали повече от 90 дни. Правото на банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Съгласно Поканата за доброволно
изпълнение дългът е за 8 044,39 лв. главница, 399,46 лв. неплатени лихви и 15,51
лв. неплатена застраховка.
Съгласно т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк, дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, като за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки : обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Такава по изявление на банката, връчено на длъжниците е
настъпила на 05.10.2012 г.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 22.05.2017 г е въз основа
на изтекъл краен срок на кредита и банката твърди, че не е правила кредита предсрочно изискуем, което било невярно и
представлявало недобросъвестно упражняване на процесуални права, и нарушавало изискването
на ГПК пред съда да се изнася само истината. В исковата молба от 23.02.2018 г.
на стр.2 ищецът признава, че са изпращани писма за забавата и за размера на
задължението, но не разполагали с поканите за доброволно изпълнение. Поради
това, че те разполагали с тези изявления, с които кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 05.10.2012 г. представяли същите като писмени
доказателства. Несериозно било банката да твърди; че не разполага с документи,
удостоверяващи предсрочната изискуемост на кредита, тъй като всяка банка води
архив с изходящата кореспонденция и кредитно досие по всеки кредит, а и
уведомителните писма за просрочие се изпращат първите два месеца и след третия
месец, т.е след 90 дни, кредита става предсрочно изискуем. Не може банката да
твърди, че е изпращала уведомителни писма, а да не помни, че е направила
кредита предсрочно изискуем. От правно значение са писмените изявления, а не
спомените на който и да е, а от тези, които банката е изпратила и те получили
се установява по безспорен и несъмнен
начин, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем-целия, ведно с дължимите
лихви, такси, комисионни и др. на 05.10.2012 г. Очевидно било, че за
банката сега е неизгодно да се позовава на обявената и настъпила
предсрочна изискуемост, тъй като вземането, поради изминалия срок е погасено по
давност, поради което се опитва да
заблуди съда, че видите ли няма доказателства за това и поради това
такава не е настъпила. Само, че такава обективно е настъпила с факта на
изявлението на банката и получването му от длъжниците. Без значение е
шикалкавенето на ищеца и опита му да упражнява недобросъвестно процесуални права и да извлича благоприятни
последици от собственото си виновно поведение, което е забранено от закона и не
следвало да бъде
толерирано от съда. Всеки е длъжен да изнася пред съда само истината.
Със Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от 22.05.2017 г не се прекъсва давността,
съгласно Т.14 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. ОСГТК.
От момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 05.10.2012 г. до
предявяване на иска изминали повече от 5 г. и дългът бил погасен по давност,
т.е. давността е изтекла на 05.10.2017 г. за главницата, която се погасява с
изтичане на петгодишна погасителна давност и на 05.10.2015 г. за лихвите и
неустойкuте, които се
погасяват с тригодишна погасителна давност. В тази връзка правят изрично
правопогасяващо възражение, че всички вземания на банката, които се претендират
с исковата молба за погасени по давност и поради това не се дължат от
ответниците.
Тъй като кредита вече
е направен предсрочно изискуем едностранно от банката, тя била материалноправно
легитимирана да подаде иск свързан с дължимост на всички суми по кредита-целия
кредит, поради обявена предсрочната изискуемост, а не на друго основание-настъпване на датата на падежа, на
което основание е предявен иска и което обективно не съществува, тъй като с
обявяване на кредита за предсрочно изискуем банката е променила едностранно и
тази дата, която е датата на настъпване на предсрочната изискумест-05.10.2012
г., а не датата на крайния срок на договора, която вече е без
значение. С предсрочната изискуемост на кредита се прекъсва действието на
договора и на погасителния план. Заповедта за изпълнение по чл. 417 и
издаденият изпълнителен лист нямат последици на съдебно решение за установяване
на вземането и то не е съдебно установено, и тъй като искът на банката от
23.02.2018 г. е на съвсем друго
основание, различно от предсрочната изискуемост на кредита, то давностният срок
за обявената предсрочна изискуемост не е прекъснат и дългът е погасен по
давност изцяло.
Поради това молят
съдът да отхвърли исковете и претенциите на ищеца спрямо тях.
Договорът за кредит и
анекса били нищожни съгласно ЗЗП, поради наличието на неравноправни клаузи,
които не били индивидуално определени. Банковите договори били типови и клиента
нямал никаква
възможност да влияе на банката като на икономически по-силната страна, която
има определени вътрешни правила, съгласно които изисква определени документи и
определя съществените клаузи на договора, на практика кредитополучателите нямат никаква възможност
да влияят на целия процес на одобряване и кредитиране. Такива са и общите
условия, към които препращат обикновено договорите и които не са им връчвани.
Нищожност на договор
за Кредит от 02.06.2008 г. Договорът за кредит бил сключен на 02.06.2008 г за
16 000 лв., за
срок от 84 месеца, месечна вноска 248,56 лв. Лихвеният процент е 7,3, като към
него се прибавя процент застраховка 0,5976 % и тогава действителния лихвен % е
7,8976 %. Падежът бил на 3-то число от месеца. Първата месечна вноска, видно от
движението по сметката е на 03.07.2008 г От сметката на 06.06.2008 г. били
удържани 140,14 лв. такса усвояване, означени като погасявания и нов
погасителен план, тъй като това е рефинансиране на кредит. Този кредит не е
служителски, тъй като банката никога не е предлагала подобни възможности на
тези, които работят
за нея. Никъде в договора М.Щ. не била наречена „служител”. В договора нямало клауза, съгласно която
при напускане на кредитополучателя да му бъде увеличен лихвения процент. За
всички останали клиенти на банката дори и да се преместят на нова работа,
лихвата им не се повишавала никога. Съгласно Част ІІ, чл.11 /в/ от договора за
кредит при прекратяване на трудовото правоотношение между кредитополучателя и
неговия работодател, кредитът можел да се обяви за предсрочно изискуем, но не и
да се повиши лихвения му процент.
Неравноправни клаузи
в Договора за кредит от 02.06.2008 г. Такива били : Част 1 точка 7 относно
номинална лихва 7.3%. В извлечението от счетоводните книги също е бил описан
лихвен % при сключване на договора 7,3%. Това било подвеждаща клауза,
защото кредитът се оскъпявал със застраховка „Живот” и точно изчисленият процент е 7,3+0,5976 =
7,8976%. Това бил действителния, актуалния, реалния лихвен процент. Този
процент бил твърде висок за служителски кредит и тази клауза изобщо не била
индивидуално договаряна с Щ.. Тъй като заплатите на служителите били много ниски,
видно от движението по сметка, те се принуждавали да вземат кредити, чиято цена
била много висока.
В част ІІ, чл. 4
Лихви по кредита /1 / в последното изречение било описано, че договорения
процент в Част І т. 7 е без включена застраховка.
Точка 7.1. относно
БЛПSGЕВ в размер на
6,7%. Не била ясна методиката на изчисление на този БЛП и към този момент
изобщо не се е разяснявала подобна методика.
Т.7.2 осреднен лихвен
процент 4,36% . Това също било подвеждаща клауза, която целяла да се види
някаква по-ниска стойност, която няма нищо общо с реалната сума по вноската.
Т.8 наказателни
надбавки. Т.8.1. Върху просрочени погасителни вноски 6 пункта над номиналната
лихва по Т.7 и Т.8.2. върху цялата главница след настъпване на предсрочна
изискуемост, 6 пункта над номиналната лихва по Т.7.
Следователно
наказателната лихва се формирала като 7,3 % + застраховката 0,5976% + 6 пункта
= 13,8976%.
Договорът за кредит е
сключен през 2008 г. и попадал в приложното поле на ЗПК (отм.), който предвижда
като максимален размер на обезщетението за забава този на законната лихва - чл.
19, ал.2 ЗПК (отм.) При това положение определената от банката клауза за
начисляване на наказателна лихва при просрочие се явявала нищожна като
пративоречаща на императивна правна норма- чл.19, ал.2 ЗПК (отм.).
Т.10 - относно ГПР,
не е ясна методиката на изчисление и стойностите, включени в ГПР.
Т.10.1 - разходите по
кредита, обхванати от ГПР могат да бъдат променяни.
Т.12- Такси по
кредита- не е вписана колко е такса усвояване, която в действителност била удържана по сметката и е 140,14 лв.
Т.13- не бил описан
процента на застраховка „Живот”, който се начислявал върху лихвата. Този
процент се прикривал винаги в договорите, защото оскъпявал цената на кредита.
Т.19 - относно такса
предсрочно погасяване
В част ІІ неравноправни
клаузи били: чл.4 ал.1
Главницата по кредита се олихвява с номинален годишен лихвен % в размер на
базисен процент Сосиете Женерал Експресбанк БЛП SGEB / плюс надбавка, определени в чл.1 т.
7.
Не е ясно как се
изчислява БЛП SGEB. Осредненият
лихвен процент също бил неточен, тъй като номиналния лихвен процент е неточен. Прикрива
се процента на застраховката.
Чл.4, ал.2-
кредитополучателят дава съгласието си банката да променя едностранно
договорения по ал.1. годишен лихвен процент, без да е необходимо предоговаряне,
при промяна на пазарните условия и лихвената политика водещи до увеличаване или
намаляне на БЛП SGEB с повече от
2 пункта, спрямо размера му в деня на сключване на договора.
През годините
основния лихвен процент на БНБ е намалял, взети са примери за януари и юли месеци. Данните са от сайта на БНБ.
01.01.2008 г- 4,68;
01.07.2008 - 5,06
01.01.2009 - 5,17;
01.07.2009 - 2,24
01.01.2010 - 0,39;
01.07.2010 - 0,18
01.01.2011- 0,18;
01.07.2011- 0,17
01.01.2012-0,22;
01.07.2012-0,16
01.01.2013-0,03;
01.07.2013-0,02
01.01.2014-0,02;
01.07.2014-0,03
01.01.2015 - 0,01;
01.07.2015- 0,02
01.01.2016-0.01;
01.02.2016 до сега е 0%
Въпреки това, банката
не е намалила лихвата по кредита.
Неравноправни клаузи били и чл.4/5/,
чл.4/6/, чл.6/2/- относно таксите и комисионните по тарифата и че те могат да
бъдат променяни едностранно от банката; чл.7 – относно ГПР; чл.10/3/при
неплащане на 3 последователни месеца по кредита, застрахователното покритие се
прекратява. В действителност при просрочие по кредита повече от 90 дни,
застраховка „Живот” се прекъсва и не е валидна, но банката при всички такива
клиенти продължава да удържа незаконно сумата по застраховка „Живот” и се облагодетелствува
от това. чл.11 относно обявяване на предсрочната изискуемост; Анекс към договор
за кредит № 068362 от 02.06.2008 г. бил
сключен между банката и М.Щ., в резултат на това, че Щ. преминава на работа в
Алфа банка, която се открива в града. От клона в Хасково заявяват, че ще дадат
документите на Щ. и трудовата й книжка, само ако подпише анекса. С този Анекс,
съгласно т.2 във връзка със Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, повишават лихвения процент на Щ. на възможно най-високия - на
14,45 %. В Анекса не се посочва, но към тази сума задължително се прибавя
процента застраховка „Живот” от 0,5976%. Действителния процент е 14,45+0,5976=
15,0476 %. Липсват главница по кредита, месечна вноска, общи разходи по
кредита, Годишен процент на разходите /ГПР/. Анексът не е подписан от
съдлъжника. Не получен и подписан
погасителен план. Противоречил на ЗКИ чл.58 /1 и 2/. Наказателната лихва при просрочие
ще бъде увеличена с 6 пункта съгласно първоначалния договор или ще е
14,45+0,5976+6 = 21,0476%, което е в ущърб на потребителя.
Анексът бил нищожен
съгл. чл.26 /1/ ЗЗД, защото противоречи на закона и накърнява добрите нрави,
съдържа й неравноправна клауза т.2, относно едностранното повишаване на
лихвения процент, поради напускане. Никъде в първоначалния договор за кредит не
било посочено, че
това е служителски кредит и, че при напускане ще бъде увеличена номиналната
лихва по кредита. Така банката увеличавала неправомерно и възнаградителните и наказателните лихви по
кредита и нарушавала ЗЗП.
Поради тези
обстоятелства Договорът за кредит от 02.06.2008 г и Анексът били нищожни.
Нормативно отречената
възможност потребителят да бъде обвързан от клаузи, нарушаващи предписани от
закона гаранции за икономическия му интерес сочи на обществен интерес, за чието
зачитане съдът следи служебно. Това им качество изрично е утвърдено и с практиката на Съда на
Европейския съюз, ангажираща националния съд да обезпечи реализацията на
преследваната от Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори без оглед на обстоятелството дали и доколко
потребителят се е позовал на такава защита - срв. Решение по дело С-415/11, и
цитираната в него практика. Очакваната ефективна защита предполага игнориране
на клаузи, пренебрегващи интересите на потребителя и не допуска възможност за
изменение в съдържането им дори и да са налице обективни предпоставки за това -
срв. Решение по дело С-618/10.
Договорът за кредит и
анекса били нищожни, поради наличие на неравноправни клаузи. Съгласно чл.143 и
чл.146, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза е тази, която:
1.Не е индивидуално
договорена; 2.В нарушение на принципа за добросъвестност; 3.Причина за
значителна неравнопоставеност между договарящите страни относно правата и
задълженията; 4. В ущърб на потребителя.
Договорът със
„Сосиете Женерал Експресбанк” бил типов, изготвен предварително и
едностранно от банката, по утвърдени от нея образци и единствено е предоставен
за подпис, без да бъдат индивидуално договорени отделните клаузи. Банката като
икономически по - силната страна налага своите условия в своя полза и в ущърб
на клиента. Договорът и анексът били
нищожни съгл. чл.143 ал.3 от ЗЗП- поставят изпълнението на задължението на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля, съгл. чл.143 ал.5 ЗЗП - задължават потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка, съгл. чл.143 ал.9 ЗЗП - налагат на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора, съгл.чл.143 ал.10 ЗЗП - позволяват на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание, съгл. чл 143 ал.11 ЗЗП - позволяват на търговеца или доставчика да
променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата,
съгласно чл.143, ал.12 ЗЗП - предвиждат цената да се определя при получаването
на стоката или услугата или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора,
съгл. чл.143 , ал.14 ЗЗП- налагат на потребителя да изпълни своите задължения,
дори ако търговецът или доставчикът не
изпълни своите, съгл.143 ал.18 ЗЗП - не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, съгл. чл.143 ал.19 -
поставят други подобни условия.
Съгласно чл.81 ЗЗД
Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина,
която не може да му се вмени във вина. Съгл. чл.83 ЗЗД ако неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
или да освободи длъжника от отговорност.
С Анекса месечната
вноска по кредита се увеличава от 248,56 лв. на 305,10 лв, т.е. увеличение с
56,54 лв, противно на твърдението на юристконсулта. Такава сума започва да се удържа от 03.01.2009г. На 03.07.2009 г.
след като се удържа поредната вноска по кредита, на същата дата Щ. прави частично
предсрочно погасяване и погася 1 500 лв. по главница. Тъй като от банката не и
издават нов погасителен план, Щ. го изисква, за да си следи вноските. Оставащата
главница е 12 787,00 лв., за срок от 71 месеца, лихвен процент 14,45 + 0,5976%
застраховка. Погасителния план отново не е
подписан от съдлъжника.
Въпреки увеличението
на месечната вноска, кредитът е редовно обслужван, но на 25.05.2011 г,
поради закриване на офиса на Алфа банк в Харманли М.Щ. остава без работа. Периода
е дълъг - от 30.05.2011 до 20.07.2016 г. Обезщетението, което получава като
безработна се превежда по сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк”, за да не
излезе в просрочие. При разговор със служители на банката, Щ. е обяснила че не
може да плаща, защото няма доходи, а не че това е умишлено действие.
Виждайки, че
обезщетенето за безработица е много над заплатата, която Щ. получава в „Сосиете
Женерал Експресбанк”, на 17.10.2011г. банката отново решава да извърши
предоговаряне на кредит напуснал, без знанието, съгласието и подписите на
кредитополучателя и съдлъжника. На същата дата 17.10.2011 г. Щ. получава
обезщетение за безработица 899,40 лв. и от сметката същия ден са удържани неправомерно и едностранно от банката 259,00
лв такса усвояване за предоговаряне на кредит-
напуснал; удържани са сума от 55,00 лв/ кредит напуснал /предоговаряне /, още
една сума от 52,05 за вноска на падеж, а на 18.10.2011- сумата от 3,85 за падеж
на вноска. Следейки сметката си редовно, Щ. вижда измамата и сама си провежда
разследване от къде е извършена операцията. След редица проведени разговори по
телефона до Хасково, Варна и Пловдив се оказва се, че от клон Пловдив е
направено предоговаряне на кредита. Щом това се случва на бивши служители на банката,
какво остава за другите клиенти? Тази операция не е случайна и не се извършва
от един човек. Нужен е и по-високопоставен служител, който да оторизира
операцията. Това представлява нарушение на добрите нрави, измама и отново
едностранно повишаване на лихвата, поради което договорът и анексът са нищожни.
С едностранното
повишаване на лихвите кредиторът не е положил грижата на добрия стопанин да
ограничи имуществените си вреди, като по този начин сам е допринесъл за
увеличаване на договорните и наказателни лихви по кредита и едновременно с това
постигал по-изгодни за себе си неравноправни условия.
Заради неправомерното,
едностранно повишение на лихвите с анекса,
Щ са ощетени със сумата от 1 995,48 лв. Изчисленията са както следва:
Първоначалната вноска
е 248,56 лв. След повишението на лихвата става 305,10 лв., видно от
движението по сметка за 2009 г, т.е. увеличението е с 56,54 лв. и започва от
03.01.2009.
От 03.01.2009 до
03.07.2009 г. вкл. или това са 7 вноски Х 56,54 лв. увеличението е 395,78 лв.
На 03.07.2009 г. са
погасени 1 500 лв. Сумата по оставащата главница е 12 787 лв. с месечна вноска
273,07 лв. при лихвен процент 14,45 + 0,5976% застраховка / видно от
погасителен план/. Ако беше при старата лихва от 7,3 %+0,5976% застраховка, за
същата сума от 12 787 лв. вноската щяла да е 226,02 лв, т.е увеличението е с
47,05 лв. на месец/ 273,07-226,02/ или от 03.07.2009 дата на частично
предсрочно погасяване до 03.05.2012 последна платена вноска, това са 34 вноски
Х 47,05 лв. = 1 599,70 лв.
395,78 лв + 1 599,70
лв = 1 995,48 лв. ощетение заради неправомерно увеличена лихва.
Нищожност на
представеното извлечение от счетоводните книги и Заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Чл.417 т.2 ГПК, който позволява на банките да се снабдят
с изпълнителен лист е в нарушение на чл.6 и чл.13 на Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи, а тя има предимство пред вътрешното
законодателство и на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията защитаващи правото на
собственост. Противоречи и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993, относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, включително договорите за
банков кредит и ипотечните кредити, противоречи и на чл.47 от Хартата на
основните права на Европейския съюз и на принципа на ефективност при прилагане
на правото на съюза.
С цел да прикрие
неравноправните клаузи пред съда, банката не представя Анекса към договора, за да не се проследи защо
лихвения % е повишен от 7,3 на 14,45. Това представлява нарушение на добрите
нрави. Съдът не е обърнал внимание, че е изтекла и тригодишната погасителна
давност за лихвите за периода от 03.06.2012 до 03.06.2015, а това са сумите
256,97 лв и 676,04 лв.
Банката умишлено не е
представила поканите за предсрочна изискуемост на кредита с цел да бъдат
ощетени повече. След като по-напред е направила кредита предсрочно изискуем,
представеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК било нищожно, защото е на друго основание и
защото те доказвали, че ищеца е направил кредита предсрочно изискуем и това е
действителното материално-правно основание и действителен падеж на неговата
претенция.
Относно платените
суми от тяхна страна.
Главница 7955,61 лв.
+ 278,62 лв. застраховка + 6177,28 лв. възнаградителна лихва + 140,14 лв такса
/ при рефинансирането на кредита от 16 000 лв., дебит, на 06.06.2008 г. + 75 лв.
такси при частично предсрочно погасяване /60,48 лв. на 03.07.2009 и 14,52 лв.
на 14.07.2009/ = 14 551,65 лв.
В своите изчисления
банката не е включила удържаните такси при усвояване на кредита и за частичното
предсрочно погасяване.
Към тази сума 14
551,65 лв. трябва да се прибави и сумата, с която били ощетени 1995,48 лв. заради неправомерно повишената лихва. 14551,65
лв+ 1995,48 лв = 16547,13лв.
При нищожни договори
получили 16 000 лв., а са
дали 16 547,13 лв.
Молят съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове на „Сосиете Женерал
Експресбанк” спрямо М.Щ. и Щ.Щ. като недопустими, неоснователни и недоказани,
както и да бъдат признати въз основа на възраженията в отговора за нищожни
Договор за кредит от 02.06.2008 г. и сключеният Анекс от 21.11.2008.
Молят, съдът да уважи
техните доказателства и възражения за изтекла погасителна давност на дълга,
която започвала да тече от датата на предсрочната изискуемост на кредита.
Молят да бъде
осъден ищеца да им заплати разноските по делото, а на адвоката, който оказва
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв
за защитата на всеки от ответниците.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2008 г. е
сключен договор за кредит „Експресо” № 068362 между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД от
една страна като кредитор и от друга М.Г.Щ., като кредитополучател и Щ.Я.Щ.
като съдлъжник.
С този договор банката се задължава да предостави по разплащателната
сметка на кредитополучателя сума в размер на 16 000 лева.
Кредитополучателят се
е задължил да
върне предоставената сума, ведно с договорна лихва от 7,3%, годишен
процент на разходите 8,19%, осреднен процент 4,36% и застраховка „Живот”
към кредита от 369,24 лева. Към договора за кредит е приложен погасителен план,
според който размерът на всяка от ежемесечни вноски възлиза на 248,56
лева,
срок на изплащане 84 месеца и падеж - всяко 3-то число на всеки месец,
считано от 03.07.2008 г.
В част II, чл. 17 от договора е предвидено, че съдлъжникът, съпруг
на кредитополучателя встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава да отговаря
солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договора за
кредит. Съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателят,
и в същия обем. Банката има право да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото
задължение или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на
съответното задължение.
В изпълнение на
договора за кредит на 02.06.2008 г. банката е предоставила
по разплащателната сметка на кредитополучателя М.Г.Щ. с IBAN *** „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД клон Хасково договорената сума от 16 000 лева.
На 21.11.2008 г. „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД и М.Г.Щ. сключили
анекс към договора за кредит за промяна на лихвения процент по потребителски
кредит „Експресо”. В анекса е посочено,
че договорът е отпуснат на служител с преференциален лихвен процент – 7,3%,
като по повод Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 6 от
21.11.2008 г., считано от м.ноември 2008 г. лихвеният процент по
кредита е променен на 14,45%. С оглед сключения анекс кредиторът изготвил
нов подробен
погасителен план към договора за кредит, според който от 03.01.2009 г. до 03.07.2009
г., включително дължимите месечните вноски възлизат на 305,10 лв., а от 03.08.2009
г. до падежа на 03.06.2015 г. в размер на 273.08 лв.
Безспорно е между
страните, а и от заключението на съдебно –счетоводната експертиза се
установява, че кредитът е бил плащан редовно до вноска № 47 с падеж 03.05.2012 г.
На 04.06.2012 г., когато настъпил
падежът на вноска № 48 по разплащателната сметка, обслужваща кредита, нямало
достатъчна наличност. Не последвало плащане и така останали изцяло неплатени следващите
погасителни вноски.
С покани за
доброволно изпълнение на задължения по договор за кредит „Експресо” изх. №
142/01.10.2012 г., изпратени от “СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД Клон Пловдив до
кредитополучателя М.Г.Щ. и съдлъжника Щ.Я.Щ., банката е уведомила
длъжниците, че към 28.09.2012 г.
задължението им по договора възлиза в размер на 8 459,36 лв., от които 8 044,39 лв.
– главница, 399, 46 лв. – неплатени лихви и 15.51 лв. – неплатени застраховки и
такси. На основание чл.10 ал.2 от договор за кредит „Експресо” задължението е
обявено за предсрочно изискуемо. С писмата се отправя последна покана за
доброволно погасяване на задълженията в седемдневен срок от получаването му. От
приложените разписки се установява, че поканите са били връчени на М. Щ. на
09.10.2012 г. По делото е приложено извлечение от изходящия дневник на “СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД за датите 30.09.2012 г., 01.10.2012 г. и 02.10.2012 г.,
в което под изх.№ 142 от 01.10.2012 г. е отразено изпращане на покани за
доброволно изпълнение на задължения по договор за кредит и овърдрафт на клиенти
физ. лица.
На 22.05.2017 г. “СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК по този повод е образувано ч.гр.д. № 435/2017 г. по описа на
Районен съд –Харманли. Като основание за вземането е посочен договор за кредит
„Експресо”№ 68362/02.06.2008 г., чийто срок за окончателно изплащане е изтекъл
на 03.06.2015 г. Документ от който произтича вземането е извлечение от сметка. Издадена
е заповед № 279/23.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено на длъжниците М.Г.Щ. и Щ.Я.Щ. да заплатят
солидарно на кредитора “СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД сумата от 8 044,39
лева, представляваща главница, дължима по договор за кредит „Експресо” № 68362/02.06.2008
г., сумата 256, 97 лева – възнаградителна лихва за забава за периода от
03.06.2012 г. до 03.06.2015 г., сумата 676.04 лева – наказателна
договорена лихва за периода от 03.06.2012 г. до 03.06.2015 г., сумата
1 791.93 лева – обезщетение за забава за периода от 03.06.2015 г. до 19.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху, главницата от подаване на заявлението на 19.05.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането,
както и 215,39 лева разноски по делото за държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В законният срок, на
основание чл. 412 ГПК, длъжниците са възразили, като са заявили, че не дължат
сумите, позовавайки се на нищожност на договора и анекс, незаконно повишен
лихвен процент от 7,3% на 14,45%, ГПР от 8,19 на 16, 40% и наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит.
В указаният срок
заявителят е подал исковата молба, с която инициира настоящото производство.
Предмет на исковата претенция насочена срещу
М.Г.Щ. и Щ.Я.Щ., двамата с постоянен адрес *** са част от
сумите по Заповед № 279 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 23.05.2017 г. по ч. гр. д. № 435/2017 г. по описа на Районен съд -
Харманли, а именно: 8 044,39 лева – главница, ведно със законната лихва върху
нея от датата на съдебно предявяване на претенцията до окончателното й плащане,
както и 1 605.32 лева – обезщетение за забава за периода от
03.06.2015 г. до 19.05.2017 г.
По делото е назначена
и приета съдебно – счетоводна експертиза, която дава отговор на следните
въпроси:
1. От кога датира
първото просрочие на кредита:
Първото плащане по
кредита от ответницата е извършено на 03.07.2008 г., а последната редовна
месечна вноска е на 03.05.2012 г.
Сумите по кредита са
плащани редовно до вноска № 47 от Погасителния план - на 03.05.2012 г. От
вноска № 48, дължима на 04.06.2012 г. спира регулярното заплащане на дължимите суми
по кредита, на 04.06.2012 г. е платена сумата от 3,81 лева.
2. Какви са
задълженията по отпуснатия банков кредит при положение, че същия не е бил
обявяван за предсрочно изискуем, по пера както следва: неплатена и дължима
главница, неплатено и дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 03.06.2015г. до 19.05.2017г.?
По кредита са внесени
14 443,93 лева, от които за главница – 7 955,61 лева,
договорни лихви - 6209,78 лева, суми за застраховка – 278,54 лева.
Дължимата главница е –
8 044,39 лева. 16000,00 – 7 955,61 = 8 044,39 лева.
Дължимата договорна
лихва съгласно първоначалния Погасителен план/стр.40 от делото/ е 4 509,80 лева,
съгласно „Подробен погасителен план към договор за кредит „Експресо"№
068362/02.06.2008 г./стр. 43 и 44 от делото/ съставен след подписване на Анекс
от 02.11.2008 г. /стр.42 от делото/ е 8 155,04 лева. Платената
сума на договорната лихва е 6 209.78 лева, а дължимата лихва е 1 945,26 лева.
Дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 03.06.2015 г. до 19.05.2017
г. при главница 8 044,39 лева е 1 602,85 лева.
3. С каква сума са
ощетени Щ , поради неравноправна клауза т.2 в Анекса от 21.11.2008 г. ?
В т.2 от Анекса към
договор от 21.11.2008 г., за кредит № 068362/02.06.2008 г. е променен и увеличен
преференциалния лихвен процент по кредита от 7,3% на 14,45%.
Съгласно първоначалния
Погасителен план към договор № 068362/02.06.2008 г. дължимата
сума от кредитополучателя е 20 879,04 лв., от която :
16 000,00 лв. – главница;
4 509,80 лв. –
договорна лихва
369,24 лв. – застраховка.
След промяна на
лихвения процент с Анекса от 21.11.2008 г., т. е. увеличение от 7,3% на 14,45 %
се променя размера на месечната вноска и влиза в сила нов Подробен погасителен
план.
До подписване на
Анекса месечната вноска е 248,56 лева.
От 01.01.2009 г. до
03.07.2009 г. е правена месечната вноска в размер на 305,10 лева, увеличението е с
56,54 лв.
56,54 х 7 месеца /от
януари до м. юли 2009 г./ = 395.78 лева.
След внасянето на
1500,00 лева за погасяване на главница от ответницата, кредитът е
преструктуриран и месечната вноска е определена на 273,07 лева.
Ако не е променен
годишния лихвен процент по кредита -7,3% с Анекса от 21.11.2008 г., месечната
вноска по кредита, след внасянето на сумата от 1 500,00 лева
за погасяване на главница е щяла да бъде в размер на 226,04
лева. Разликата е 47,03 лева.
34 месеца/ от вн.№ 14 до вн.№ 48/ х 47,03 = 1 599,02 лева.
Общият размер на
разликата в увеличение на месечните вноски, която се получава след подписване
на Анекса от 21.11.2008 г. е 395,78 лв.+1 599,02 = 1994,80 лева.
С 1 994,80 лева
повече са платили Щ за погасяване на
кредитд, след
увеличение на лихвения процент съгласно Анекс от 21.11.2008 г.
4.Какъв би бил дълга
по кредита при положение, че банката е направила кредита предсрочно изискуем?
При обявявяне на
предсрочна изискуемост на 12.10.2012 г. дължимата главница от ответника е с
размер – 8 044,39 лева.
Дължимата договорна
лихва за период от 03.06.2012 г. до 12.10.2012 г. е 463,34 лева, а
наказателната лихва за същия период е 35,54 лева.
Дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 12.10.2012 г. до 19.05.2017
г./дата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК/ при главница 8 044,39 лева е
3 760.02 лева.
5. Какъв е метода за
определяне на договорния лихвен процент, на годишен процент на разходите, на
надбавката и наказателната лихва/лихви и правилно ли са определени същите и
съответстват ли на договора и на действащото законодателство?
Вещото лице е
обяснило методиката на изчисляване на базисен лихвен процент на Сосиете Женерал Eкcnpec6a.
Годишният процент на
разходите съгласно Договора за кредит е -8,19/чл. 10 Част I/. Кредитополучателят
заплаща всички разходи свързани с предоставения кредит - като номинална лихва,
такси, комисионни, застраховки със задължителен характер и др., като общата им
стойност се изчислява като годишен процент от нетния размер на кредита и това
представлява годишния процент на разходите.След подписването на Анекс към
Договор за кредит№068362/02.06.2008 г. годишният процент на разходите е
променен на 16,40%.
Наказателната
надбавка по чл.8 от процесния договор се начислява върху всяка от просрочените
погасителни вноски по погасителен план, като размерът на наказателната лихва е
сбор от номиналната такава по т.7 от Договора за кредит плюс 6 пункта, т. е.
първоначално е 13,3%, а след подписване на Анекса от 21.11.2008 г. - 20,45 %.
6 С кой индекс на БНБ
е свързан договорния лихвен процент и защо той не е намалял през годините,
както са намалели основните индекси?
Договорният лихвен
процент по процесния кредит е номинален лихвен процент в размер на базисния
лихвен процент на „Сосиете Женерал Експресбанк” за м. юни 2008 г. -
6,7 плюс надбавка от 0,6 определена в І т.7.
От представените
стойности на Базисният лихвен процент /приложени към експертизата/ се вижда, че
стойностите му варират - от 6,7 при подписване на договора за кредит, към
03.06.2012 г.е - 5,95(дата на извършената последна вноска от ответника, а към -
03.06.2015 г.(крайната дата на издължаване по Погасителния план - 3,65, като се
запазва обща тенденция към намаляване.
Базисните лихвени
проценти са дефинирани като функция от една страна на пазарните лихвени равнища
- международно признати, официални котировки като - ОЛП/основен лихвен
процент/, LIBOR, EUROBOR, LIGBP, LICHF. От друга страна са
лихвените проценти на банката по депозити на граждани и фирми, представляващи
цената на привлечения ресурс - лихвени
проценти по срочни едногодишни депозити.
Считано от 01.07.2017
г. индексът ЛЕОНИА Плюс е база за изчисляване на основния лихвен процент/ОЛП/,
обявяван от БНБ на основание чл.35 от Закона на БНБ.
Индексът ЛЕОНИА Плюс
е среднопритеглена стойност на лихвените проценти по всички сделки за
предоставяне на необезпечени депозити овърнайт в български левове на
междубанковия пазар в България.Теглата се изчисляват въз основа на обема на
предоставените необезпечени депозити овърнайт в български левове за деня. Където
депозити овърнайт са краткосрочни депозити за големи по размер суми в лева или
чуждестранна валута, които предлагат по-висока доходност за клиента в сравнение
с разплащателната сметка за времето между края на работния ден и началото на
следващия.
ЛЕОНИА Плюс заменя от
01.07.2017 г. съществуващия досега индекс ЛЕОНИА и е с по по-широкия обхват от
доставчици на данни, в които се включват всички банки, лицензирани от БНБ и
клонове на банки в страната, а не само част от тях, какъвто бе подходът при
изчисляване на индекс ЛЕОНИА.
Размерът на ОЛП, в
сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на средната аритметична
величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА Плюс за работните дни на предходния
календарен месец.
ОЛП е еднственият
лихвен индекс, който фигурира в законови и поднормативни актове и участва при
изчисляването на мораторната лихва, която е ключов елемент в различни
нормативно определени данъчни, счетоводни, бюджетни правни процедури.
Проследявайки размера
на обявения от БНБ ОЛП в годините в.л. констатира тенденция на
намаляване.
От допълнителната
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че при погасителен план І с
лихвен процент 7,3 %, ако се приеме, че не е направена вноската 1 500 лв.
на 03.07.2009 г. дължимата главница е 8 139,38 лева. Ако се приеме, че е
направена вноската от 1 500 лева на 03.07.2009 г. дължимата главница е
6 639,38 лева.
При погасителен план
ІІ лихвения процент не се променя от вн. № 1 до вн. № 6 и е 7,3% от вн.7 до
вн.84 лихвения процент се увеличава на 14,45% с подписване на Анекс от
21.11.2008 г. Плащанията по кредита са извършени по този погасителен план.
Платените суми за главница са 7 955.61 лева. Дължимата главница е
8 044,39 лева.
Дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 03.06.2015 г. до 19.05.2017
г. при главница 8 139,38 лева е
1 621,85 лева.
Дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 03.06.2015 г. до 19.05.2017
г. при главница 6 639,38 лева е
1 322,90 лева.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявените обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за
установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен интерес от
предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 435/2017 г. по
описа на РС-Харманли, по което срещу ответниците М.Г.Щ. и Щ.Я.Щ.,
двамата с постоянен адрес *** е издадена Заповед № 279 от 23.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено
възражение от длъжниците, за което кредиторът е уведомен редовно и исковете по
чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на
производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и качеството на изправна страна на ищеца чрез установяване точно
изпълнение на неговите задъжения по договора. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на
дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите възражения.
От събраните по
делото доказателства договор за кредит „Експресо” № 068362, сключен на 02.06.2008 г. между „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД от една страна като кредитор и от друга М.Г.Щ., като
кредитополучател и Щ.Я.Щ. като съдлъжник се установява съществуването на облигационна
връзка между страните. По силата на договора кредитополучателят е получил кредит
в размер на 16 000 лева (факт доказан и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което сумата е преведена по банковата
сметка на кредитополучателя).
Съгласно чл.430 от ТЗ
с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, като същият плаща и лихва, уговорена с банката. Като е предоставила
уговорената сума от 16 000 лева, банката е изпълнила своето задължение по
договора за кредит, поради което съдът приема, че същата има качеството на
изправна страна по сделката.
С Анекс от 21.11.2008 г. лихвеният процент по
кредита е променен от 7,3%, на 14,45%. В анекса е посочено, че е съставен по повод Заповед № 6
от 21.11.2008 г. за прекратяване на
трудово правоотношение с М.Г.Щ., считано от м.ноември 2008 г. С оглед сключения
анекс е бил изготвен нов подробен погасителен
план към договора за кредит, според който от 03.01.2009 г. до 03.07.2009 г.,
включително дължимите месечните вноски са в размер на 305,10 лв., а от
03.08.2009 г. до падежа на 03.06.2015 г. в размер на 273.08 лв.
В подадените
възражения срещу издадената заповед за
изпълнение и в отговора по чл.131 от ГПК ответниците се позовават на нищожност
на договора, поради съдържащи се в него неравноправни клаузи. Ответниците
намират за неравноправни клаузи на договора
включени в Част І т.7 относно номиналната лихва, т.8 съдържаща
регламентация на наказателни надбавки, т.10 относно годишния процент на
разходите, т.12 уреждаща такси по кредита, т.13. застраховка „Живот”, т.19
такси за предсрочно погасяване, в Част ІІ чл.4 лихви по кредита, чл.6 /2/
относно такси и комисионни, чл.7 годишен
процент на разходите и чл.10 неизпълнение и санкции. Предвид на това, че
предмет на спора са главницата и обезщетението за забава, а лихви и такси са
извън предмета на делото, съдът намира, че не е нужно да бъдат обсъждани
посочените клаузи, тъй като дори ако
договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
законодателят в чл.14 ал.2 от ЗПК/отм./, при действието на който е сключен
договора, е предвидил, че потребителят
дължи връщане на чистата стойност на кредита.
Ответниците се
позовават на нищожност на Анекс от 21.11.2008
г., поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. С този Анекс лихвеният процент по
кредита е увеличен от 7,3%, на 14,45% с мотиви, че със
Заповед за № 6 от 21.11.2008 г. се прекратява трудово правоотношение с М.Г.Щ..
Процесният кредит не е определен като служителски. В договора М.Щ. е наречена
кредитополучател. В това и качество са регламентирани нейните права и
задължения. В Част ІІ, чл.11 /в/ от договора за кредит е предоставена
възможност на Банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем при прекратяване на трудовото правоотношение между кредитополучателя и неговия
работодател, или при наличие на известие за прекратяване. Договорът не съдържа клауза,
предвиждаща възможност за увеличаване на лихвения процент при прекратяване на
трудовото правоотношение на кредитополучателя. Този анекс противоречи на
закона, предвид разпоредбата на чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите, която определя като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал. 1 от същия
закон неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Според ал.2 не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, а в случая Щ. оставайки без работа безспорно не е имала
такава възможност. От друга страна изложените в Анекса мотиви за издаването му,
сочат на противоречие с добрите нрави. Понеже кредитополучателят остава без
работа и доходи, Банката го „санкционира” с повишаване на лихвата по кредита.
По изложените съображения съдът намира Анекс от 21.11.2008 г. към договор за потребителски кредит „Експресо” за
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона и
добрите нрави. Нищожният Анекс от
21.11.2008 г. не поражда правно действие, поради което отпада приложението на Погасителен план ІІ и
по отношение на кредита следва да се приложи Погасителен план І. Главницата по
кредита е 16 000 лева, погасената главница е 7 860,62 лева и
1 500,00 лева е предсрочно внесена главница на 03.07.2009 г., остава
дължима главница в размер на 6 639,38 лева. Дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 03.06.2015 г./падеж на кредита/ до 19.05.2017 г.
/датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ при главница 6 639,38 лева според
заключението на вещото лице възлиза на 1 322,90 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да признае за установено на
основание чл.422, вр. чл.417 от ГПК по отношение на друга М.Г.Щ. и Щ.Я.Щ., че дължат на “СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, солидарно сумите
6 639,38 лева – главница и 1 322,90 лева – обезщетение за забава за
периода от 03.06.2015 г. до 19.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.05.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 279/23.05.2017 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 435/2017 г. на Районен съд – Харманли, като исковете в частта
за признаване за установено съществуването на вземане за главница за разликата
от 6 639,38 лева до пълния предявен размер от 8 044,39 лева и обезщетение
за забава за разликата от 1 322,90 лева до пълния предявен размер от 1
605,32 лева като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че
вземанията на Банката са погасени по давност. Новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие,
ако е спазен срока по чл.415, ал. 1 ГПК.
Ако кредиторът е спазил едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК,
искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили както
материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му,
т. е., ефектът на прекъсване на давността по чл.116, б. „в” от ЗЗД е настъпил със задна дата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, в случая на 19.05.2017 г. (в този см.
Решение № 63 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 637/2009 г., I т. о., ТК, пост.
по реда на чл. 290 от ГПК,
Определение № 290 от 1.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 244/2010 г., I т. о. и
др.). Константната съдебна практика приема, че при договора за кредит е налице едно
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на кредита на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части, което обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Следователно, задълженията за
главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна
давност, която в конкретния случай не е изтекла.Поради изложеното, следва да се
приеме, че вземането не е погасено по давност и доводът на ответниците в
тази насока е неоснователен.
Обстоятелството, че Банката претендира своите вземания на основание
настъпил краен срок за плащане на кредита, при наличие на категорични данни за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е пречка за разглеждане на
предявените искове, предвид на това, че в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК сумите се претендират на основание настъпил падеж
на кредита. Заповедното производство очертава рамките на производството по
чл.422 от ГПК. В случая е налице единство на основанието, заявено в заповедното и в исковото производство. Ето
защо съдът намира, че претендираните вземания на основание настъпил краен срок
за плащане на кредита следва да бъдат уважени. С тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г.
на ОСГК и ТК на ВКС се приема, че е допустимо предявеният по реда на
чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. По аргумент за по-силно основание при обявена предсрочната изискуемост
предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит може да бъде уважен, поради настъпил краен
срок за плащане, т.е.за всички падежирали вноски.
По делото е отправено искане от ответниците М.Г.Щ. и Щ.Я.Щ. за
освобождаване от заплащане на държавни
такси и разноски с молба вх. № 5834/18.07.2018 г., по която съдът дължи
произнасяне, тъй като към онзи момент те не са дължали заплащане. Тази молба е
подновена в хода по същество, което с оглед изхода на спора налага произнасяне
от страна на съда. Предвид продължителните периоди, през които ответниците са
били безработни, реализираните от тях в момента минимални трудови
възнаграждения, имущественото състояние, удостоверено с декларации, от които се
установява, че семейството не притежава недвижими имоти, МПС и влогове, съдът
намира, че на основание чл.83 ал.2 от ГПК следва да бъде признато от съда, че
ответниците нямат достатъчно средства да заплатят дължимите такси и разноски,
поради което следва да бъдат освободени от внасянето им. Предвид изложеното не
следва да бъдат да бъдат осъдени ответниците за заплащат разноските, направени
в хода на съдебното производство.
Ответниците на М.Г.Щ., ЕГН ********** *** и Щ.Я.Щ., ЕГН ********** ***
следва да заплатят на “СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, разноските направени в
заповедното производство, съобразно уважената част от искове в размер
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл. 17 от ГПК по отношение на М.Г.Щ., ЕГН **********
*** и Щ.Я.Щ., ЕГН ********** ***, че дължат на “СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК”
АД, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул.”Владислав Варненчик” №
92, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК , представлявано от юрисконсулт Ж.И.Т.,
солидарно сумите: 6 639,38 лева – главница и 1 322,90 лева –
обезщетение за забава за периода от 03.06.2015 г. до 19.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.05.2017 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 279/23.05.2017 г. въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 435/2017 г. на Районен съд – Харманли,
като исковете в частта за признаване за установено съществуването на вземане за
главница за разликата от 6 639,38 лева до пълния предявен размер от 8
044,39 лева и обезщетение за забава за разликата от 1 322,90 лева до
пълния предявен размер от 1 605,32 лева като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.
ОСВОБОЖДАВА М.Г.Щ., ЕГН ********** *** и Щ.Я.Щ., ЕГН ********** *** от внасяне на
държавни такси и разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА М.Г.Щ., ЕГН ********** *** и Щ.Я.Щ., ЕГН ********** *** да заплатят на
“СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК” АД, със седалище и адрес на управление: град
Варна, бул.”В , вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК , представлявано от юрисконсулт Ж.И.Т.
разноските направени в заповедното производство съобразно уважаната част от
исковете в размер на 196.22 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: