№ 2266
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110100108 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. Й. Р. положителни
установителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата в
размер на 1037.32 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.5.2017 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата от 176.89 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2018 г. до 08.12.2020 г., сумата от 33.48 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 7.24 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2017 г. до 08.12.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
64333/2020 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна
станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, както и услугата дялово разпределение, като ответникът
е използвал доставената топлинна енергия за абонатен № 122784 през процесния период,
както и услуга за дялово разпределение и не е погасил задълженията си за същите. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството,
като твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Във връзка с горното ищецът предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава
заповед срещу последния като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в
едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител на ответника предявените искове се оспорват по основание и
размер. Навеждат се твърдения, че процесните суми са произволно определени, както и че
собствеността върху процесния топлоснабден имот през процесния период не била
доказана. Оспорва се и иска за дялово разпределение, като се твърди че такова не се дължи,
1
тъй като извършената услуга е предоставена от трето лице. Релевирано е възражение за
изтекла погасителна давност.
С Определение от 12.09.2023 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач
,на страната на ищеца “ Бруната ” ООД ,който не взема становище по основателността на
претенциите, представя писмени доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 21.12.2020год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Б. Й. Р., за вземания за
цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва
,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на
заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 12.01.2021г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 64333/2020год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжника Б. Й.
Р. за претендираните суми.
Заповедта е връчена при условията на чл.47 ,ал.5 от ГПК ,поради което на
основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на 02.12.2021год. на заявителя са дадени указания да
предяви установителен иск за вземанията си.
В срок е постъпила искова молба от „Топлофикация София“ЕАД ,въз основа на
която е образувано настоящото производство,поради което съдът счита ,че предявеният
установителен иск за съществуването на вземането на заявителя в заповедното производство
е допустим.
Разгледана по същество,претенцията предявена по реда на чл.422 от ГПК ,с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е частично основателна
по следните съображения :
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 33,дело №
36/2000год.,на 26.10.200год., Ябленка Димитрова Р.а е продала на сина си Б. Й. Р. свой
собствен недвижим имот,апартамент № 56,находящ се в гр.София,ж.к.“Младост“
,бл.203,вх.В,ет.4 като е запазила безвъзмездно и безсрочно правото на ползване на
продадения имот,докато е жива.
Установява се от Удостоверение за наследници от 17.11.2023год. Ябленка
2
Димитрова Р.а е починала на 06.06.2018год.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК е изяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент",
който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР
ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Тоест, страна по договора за покупко-
продажба на топлинна енергия, като "потребител на топлинна енергия" е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Няма пречка обаче договор за доставка на топлина енергия да бъде сключен само
със собственика, а не с вещния ползвател или с трето лице, което не е носител на вещни
права. В този смисъл са и мотивите по т. 1 на тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т.
д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Такава възможност изрично е предвидена и в общите
условия на ищеца, приложими към процесния период.
При спор кой е собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на
ползване на имота, за който е доставена топлинна енергия, т. е. кой е страна по твърдяното
облигационно правоотношение, съответно купувач по договора за продажба на топлинна
енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК да установи това правнорелевантно обстоятелство. Като в случаите на учредено вещно
право на ползване на имота ищецът следва да докаже по делото и че голата собственост се е
3
трансформирало в обикновено право на ползване, т. е. че собственикът е упражнявал всички
правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани
с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в
което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно погасяване на
правото на ползване.
Предвид спецификата на правоотношението по продажба на топлинна енергия,
разходите за последната също са консуматив на топлоснабдения имот. Но в случаите на
учредено вещно право на ползване на имота може и да се установи от доказателствата, че
голата собственост се е трансформирала в обикновено право на ползване, т. е. че
собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост,
включително и правото на ползване, а не вещният ползвател. В настоящия случай не са
събрани доказателства, че голата собственост на Б. Р. се е трансформирала в обикновено
право на ползване.Напротив,в списъка на собствениците /възложители ,към Протокол на ОС
на ЕТ от 06.08.2002год. ,под №10 фигурира Ябленка Р.а.
Следователно съдът приема ,че за периода 01.05.2017год. до 06.06.2018год.,между
„Топлофикация София“ЕАД и ответника Б. Р. не е съществувало облигационно отношение
по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, поради което и за този период
претенциите на ищеца са неоснователни.
С настъпването на смъртта на 06.06.2018год. на вещния ползвател, се е погасило и
учреденото в негова полза ограничено вещно право на ползване върху процесния
имот.След тази дата ответникът Б. Р. е страна по правоотношение по продажба на ТЕ за
битови нужди, възникнало неформално, по силата на правото на собственост.
Следователно, ответникът дължи заплащане на ползваната ТЕ за битови нужди за
периода 07.06.2018год. – 30.04.2019год.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Видно
от представените отчети, за топлоснабдения имот се начислява ТЕ за ползвана енергия, като
уредите в имота са отчитани – в имота има 2 уреда с поставени ИРРО и един водомер, чиито
показания са вписани в двата отчета. Макар с определен в договора срок, изтекъл за исковия
период, третото лице е продължило да осъществява услугата дялово разпределение, видно
от представените изравнителни сметки.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза ,през
периода 01.05.2017год. – 30.04.2019год. процесният имот е бил топлофициран и сградата –
етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва
чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. През процесния период в имота на ответниците е имало 2 броя отоплителни
тела, на които са поставени ИРРО,а ползваната топла вода се отчита по показанията
водомер . За процесния период ФДР е отчитала уредите в имота като по време на отчетите
са попълнени документите за главен отчет,подписани от потребител, отчетите коректно са
отразени в изравнителните сметки.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети
предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между
етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
4
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 103м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба /Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването до
24.03.2020год. и Наредба Е-РД-04.01/2020год. за топлоснабдяването/.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на 1037,44лв. ,от които 197,17лв. – ТЕ за сградна инсталация ,98,87лв. – за
отопление на имота и 741,40лв. , ТЕ за подгряване на топла вода.
Ето защо съдът счита ,че претенцията на ищеца за главница за доставена ТЕ за
периода 01.05.2017год. до 06.06.2018год. ,възлизаща на сумата от 570,09лв.,както и за
сумата от 12,25лв. – стойността на услугата дялово разпределение за периода м.11.2017год.
– до м.05.2018 год.,следва да се отхвърли като неоснователна ,тъй като за този период не е
доказано ,че ответникът Б. Р. е потребител на топлинна енергия.
За периода 07.06.2018год. до 30.04.2019год.,съобразно заключението на вещото лице
и при условията на чл.162 от ГПК ,съдът счита ,че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 467,35лв. ,стойността на доставената топлинна енергия и сумата от 21,23лв.
,представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.06.2018год. –
м.04.2019год.
По възражението за давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 21.12.2020год.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 21.12.2017г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ като следва да се отчете и че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /.
Предвид изложеното,за задълженията за периода 07.06.2018год. до 30.04.2019год. не
са налице основания за приложение на правилата за погасителна давност и това възражение
е неоснователно.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
5
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2017 г. - м. 04. 2018 г. е издадена на 31.07.2018 г. с падеж на 14.09.2018год. ,а за
м.05.2018год. – м.04.2019год.,на 31.07.2019год., с падеж на задълженията на
14.09.2019год.,видно от представеното с исковата молба копия от съобщения към тези
фактури.
Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде изчислено за
периода от 15.09.2019 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 08.12.2020 г. ,което върху уважената
главница от 467,35лв. ,за периода от 07.06.2018год. – 30.04.2019год. ,изчислено от съда
,възлиза в размер на 58,51лева, а до пълния предявен размер от 176,89лв. и за периода от
15.09.2018год. до 14.09.2019год. ,претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
7,24лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен
По разноските :
С оглед изхода на делото право на такива на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищецът.
Последният е поискал присъждането на разноски, като е доказал такива в общ размер от
909,90 лв. / бил е представляван от юрисконсулт, за който съдът, предвид фактическата и
правна сложност на делото определя възнаграждение в размер на 100лв., сторил е разноски
за 74,90лв. за държавна такса, както и 300 лв. депозити за СТЕ ,10лв. – д.т. за СУ и 425лв. –
депозитза особен представител/.
Съобразно уважената част от исковете ,на ищеца се следват разноски в размер на
396,67лв.
6
В заповедното производство са присъдени разноски в размер на 75,10лв. :25,10лв. -
д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед т.12 на ТР 4/2014г. на
ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени ,съобразно уважената част от вземанията или в
размер на 32,74лв.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Б. Й. Р.,ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“ ,бл.203,вх.В,ап.56 дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД сумата в размер на 467,35лева , представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 07.06.2018 г. до 30.04.2019 г., за
топлоснабден имот , ап.56 в гр.София,ж.к.“Младост“ ,бл.203,вх.В ,аб.№ ,122784 , ведно със
законна лихва от 21.12.2020г. до изплащане на вземането, сумата 58,51 лева ,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 08.12.2020 г.,както и сумата
от 21,23лева , представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.06.2018 г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 64333/2020 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Б. Й. Р.,ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“ ,бл.203,вх.В,ап.56 , искове с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ : за разликата от уважения размер от
467,35лв. до пълния предявен размер от 1037.32 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия и за периода от 01.5.2017 г. до 06.06.2018 г. ; за разликата от
уважения размер от 21,23лв. до пълния предявен размер от 33.48 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение и за периода от 01.11.2017 г. до 30.05.2018 г.
,както и с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за лихва за забава на главницата
за топлинна енергия , за разликата от уважения размер от 58,51лв. до пълния предявен
размер от 176,89. и за периода 15.09.2018год. до 14.09.2019год. ; както и за сумата 7.24 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение , за период от
31.12.2017 г. до 08.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 64333/2020 год. по описа на СРС, 65 състав като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Й. Р.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“
,бл.203,вх.В,ап.56 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сумата в размер на 396,67лв. представляваща деловодни разноски в исковото
производство и сумата в размер на 32,74лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство ,съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД - трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред софийски градски съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7