РЕШЕНИЕ
№ 1505
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502209 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. З. Х., чрез особения му представител адв. Й.
Д., против Решение № 2260/ 20.06.2022г., постановено по гр.д. № 2980/2021г., ПдРС, с
което е признато за установено, на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съществуването на вземането на „*********** ЕАД против Д. З. Х. за
сумите: 258,62 лв., стойност на доставена за периода 01.02.2019г. – 30.04.2019г.
топлинна енергия, както и 37,55 лв., обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главницата за периода 02.04.2019г. – 28.10.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2020г. до окончателното
заплащане, за което вземане е издадена Заповед № 261432/2020г. по ч.гр.д. №
14204/2020г., ПдРС, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Д. Х., чрез особения си представител адв. Д., сочи, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че съдът не е взел отношение по всички доводи на
страната. Посочва, че представените от ищцовото дружество писмени доказателства са
оспорени с отговора на исковата молба, а дружеството не е ангажирало допълнителни
доказателства за установяване истинността на същите. Моли съда да отмени в цялост
решението.
1
Въззиваемата страна „**********“ ЕАД е подала отговор, в който се поддържа,
че жалбата е неоснователна. Твърди се ответникът Х. да има качеството на клиент на
топлинна енергия, както и че безспорно е установено по делото, че за процесния
период е била доставена топлинна енергия, включваща компоненти - сградна
инсталация, топлинна енергия за отопление и щранг-лира, и за битово-гореща вода. За
доказване на стойностите на действително отдаденото количество топлинна енергия е
приета експертиза, която не е оспорвана, а съдебно-счетоводната експертиза е дала
стойностно изражение на всичката енергия. Поддържа се, че решението е правилно и
законосъобразно, и се претендира потвърждаването му. Претендират се разноски и
юрисконсулстко възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник в производството, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран.
Повдигнатият спор пред въззивната инстанция е установена ли е доставката и
ползването на процесното количество ТЕ, респ. дължи ли се заплащане на същото.
От фактическа страна по делото страните не спорят, че помежду им съществува
облигационна връзка за доставка на ТЕ за обект , находящ се в гр. ***********.
Собствеността на жалбоподателя върху процесния недвижим имот за исковия период
се установява от справката от АВп. Исковата претенция обхваща доставена и
разпределена ТЕ за сградна инсталация, за отопление и за БГВ, като е представено
извлечение от сметка, видно от което на името на ответника е разкрита партида за
процесния имот. .
По делото е приета СТЕ с в. л. Ш., който установява, че в процесния период в
сградата е подавана ТЕ, извършвано е дялово разпределение от топлинния
счетоводител „*********“ ЕООД. Консумираната ТЕ е отчитана посредством
преносим терминал ежемесечно. Експертизата установява, че разпределеното
количество за съответния абонат съответства на нормативните правила и е дал таблица,
2
в която помесечно е посочено разпределеното количество.
По делото е приета и ССЕ с в.л. Б. В. е извършила остойностяване на
разпределените количества ТЕ. Съгласно същата за периода 01.02.2019-30.04.2020г.
неплатената ТЕ, разпределена за процесния имот е в размер на 258,62лв.. Експертът
установява, че в счетоводството на дружеството липсват данни за извършени
плащания. Размерът на мораторната лихва е 37,55лв.
При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че за исковия
период в сградата, в която се намира имота на жалбоподателката е доставяна ТЕ.
Конкретни оплаквания с отчитането на ТЕ не са правени, а СТЕ установява, че отчетът
е извършван ежемесечно чрез дистанционно отчитане. Подаваната информация на
топлинния счетоводител е коректно обработвана и СТЕ установява количествата
разпределена ТЕ. Количествата са остойностени от ССЕ. Доколкото безспорно се
установява, че жалбоподателят е собственик на процесния апартамент за исковия
период, както и че сградата, в която се намира този имот е топлоснабдена, то следва да
се приеме, че той има качеството „потребител” на ТЕ по силата на закона – чл.153 от
ЗЕ. Съдът кредитира приетата по делото СТЕ като компетентна и обективна и тя
установява, че за процесния период абонатната станция в сградата е функционирала,
както и че извършваното дялово разпределение е правилно изчислено, а потребеното
количество за отопление и БГВ отчетено. Съдът кредитира тази експертиза, доколкото
вещото лице има специалните знания по топлотехника, извършило е и собствени
изчисления на база отчетените данни и установява правилно приложение на
съответните алгоритми за изчисление на количествата , подлежащи на разпределяне. С
оглед тези констатации на експертизата, съдът намира, че се доказва по основание и
размер претенцията за доставена ТЕ и отдадена от сградната инсталация ТЕ. Приетата
ССЕ пък установява по безспорен начин стойността на тази ТЕ.
В жалбата конкретни оплаквания не са наведени.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск като основателен и
доказан следва да бъде уважен. До същите правни и фактически изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 300лв. разноски, заплатени за особен представител, както и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПдОС сумата от 25 лв. ДТ.
С оглед на изложеното съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2260/20.06.2022г., пост. по гр.д.№ 2980/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА Д. З. Х., ЕГН **********, да заплати на „**********“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 450лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. З. Х., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПдОС сумата от 25 лв. ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4