Решение по дело №2256/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 466
Дата: 9 юни 2021 г.
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20205220102256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. П. , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220102256 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1,
предл.1 и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Втори януари“ №6,
твърди да е универсален правоприемник на оператора „Водоснабдяване и
канализация - в ликвидация“ ЕООД, гр.П., който е предоставил ВиК услуги
до водоснабден имот в гр.П., бул. „Г.Б.“ ****, съгласно договор №*********
от 07.08.1998г., сключен при общи условия с потребителя А. Г. Ч.а, ЕГН ****
- починала на 14.12.2012г. Твърди, че след нейната смъртта потребители на
услугите при същите общи условия са станали нейните законни наследници –
ответниците Б. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр.П., бул. „Г.Б.“ **** /съпруг/ и
синовете Ж. Б. Ч. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „Л.“ №**** и Б. Б. Ч. с ЕГН
********** от гр.П., бул. „Г.Б.“ ****. Поддържа, че цената на предоставените
услуги за периода 28.12.2016г. – 27.11.2019г. е в общ размер на 369.15лв.,
1
както и че същата не е заплатена от ответниците. Поради допуснатото
неизпълнение за тях е възникнало и задължението да заплатят обезщетение за
забава в размер на законна лихва, което за периода 31.01.2017г. – 30.06.2020г.
възлиза на 46.71лв.
При тези твърдения ищецът иска от съда да осъди ответниците да
заплатят съобразно техните наследствени дялове по 1/3 част от сумата
369.15лв. т.е. всеки по 123.05лв. - цена на предоставените ВиК услуги, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 28.08.2020г. до
плащането, както и по 1/3 част от обезщетението за забава, т.е. всеки по
15.57лв. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответниците Б. Г. Ч. и Б. Б. Ч. не са подали писмен отговор.
Ответникът Ж. Б. Ч., представляван от особен представител по чл.47,
ал.6 ГПК в лицето на адв. З.М. от АК - П., оспорва да е наследник на
потребителя, който е сключил договора за ВиК услуги, а евентуално твърди,
че се е отказал от наследството. Оспорва да е получил ВиК услугите, чието
заплащане се претендира, а при условията на евентуалност оспорва
количеството на доставената питейно вода поради нейното неправилно
отчитане /това оспорване не се поддържа в съдебна зала. Твърди да е налице
неизпълнение на договора от страна на ищеца, тъй като не е прекъснал
предоставянето на ВиК услугите след просрочването на първите две
плащания на дължимата цената от потребителя. При условията на
евентуалност предявява възражение за погасяване по давност на акцесорното
задължение за заплащането на обезщетение за забава. Моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че като
ВиК оператор по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ е доставил ВиК услуги на
ответниците, които имат качеството на потребители по смисъла на чл.3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г., вида и количеството на услугите, тяхната цена и
нейната изискуемост.
2
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е
да установят положителния факт на изпълнението на процесните задължения.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете
за частично основателни.
Видно от представената справка от търговския регистър, ищецът е
придобил предприятието на „ВиК – в ликвидация“ ЕООД, гр.П., което има за
предмет на дейност извършване на ВиК услуги на територията на община П..
ВиК услугите, чието заплащане се претендира, са предоставена в периода
28.12.2016г. – 27.11.2019г. при действието на Общите условия на ВиК
оператора „ВиК – в ликвидация“ ЕООД, гр.П., одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-09/11.08.2014г. (накратко ОУ), публикувани във в. „Знаме“, бр. 159 от
28.08.2014г. и в. „Марица“ от 27.08.2014г. Съгласно чл.11, ал.7 и 8 ЗРВКУ,
ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, без да е
необходимо тяхното изрично приемане от потребителите. Съгласно чл.2, ал.1,
т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Според §1, ал.1, т.2, б. „а“ ДР на
ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. В чл.43,
ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са тези, които са задължени да заплащат цената на ВиК
услугите. Плащането следва да стане в 30-дневен срок от издаване на
фактурата.
От цитираните разпоредби е видно, че облигационното отношение
между доставчика на услугата и потребителя възниква ex lege с факта на
придобиване на право на собственост или ограничено право на ползване
върху водоснабдения обект. Сключването на изричен писмен договор не е
елемент от правопораждащия фактически състав на правоотношението, но
наличието на такъв се изисква от наредбата, за да се уредят подробно
3
отношенията между страните. Следователно за възникване на задължението
за заплащане водоснабдителните и канализационни услуги е достатъчно
придобиването на собственост, респ. ограничено вещно право на собственост
върху водоснабден обект и потребяването на услугата.
Съгласно чл.59, ал.2 ОУ и чл.17 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.,
потребителите са длъжни да подадат до ВиК оператора заявление за
откриване на индивидуална партида за водоснабдения обект. При промяна на
собственика на договорно основание, прехвърлителят и приобретателят са
длъжни да поискат закриване на старата партида и откриване на нова в 30-
дневен срок от прехвърлянето на имота – чл.61, ал.1 ОУ. Съгласно чл.63, ал.2
ОУ, ако предишният и новият собственик или ползвател не изпълнят това
задължение, новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми
за имота след датата на промяна на собствеността или ползването.
Разпоредбата е в унисон с възприетото по-горе, че разходите за ВиК услуги
се заплащат от потребителите, каквито от своя страна се явяват
собствениците или ползвателите на водоснабдените имоти.
Установява се от представения от ищеца нот. акт №41 от 18.01.1984г.,
том І, нот.д. №89/1984г. на Службата по вписвания – П., че А. Г. Ч.а и
ответникът Б. Г. Ч. са придобили процесния жилищен имот в гр.П. на ул.
„Г.Б.“ №15 като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ (отм.). Въз основа на този нотариален акт ВиК
операторът е сключил договор за ВиК услуги с А. Г. Ч.а и е открил
индивидуална партида за имота на нейно име, която е под №*********.
Независимо от несъответствието между собственото име на потребителя и на
собственика на имота, за съда няма съмнение, че това е едно и също лице, тъй
като има пълно съвпадение по отношение на останалите негови лични данни –
презиме, фамилия, и единен граждански номер.
Представен е нот. акт №144 от 21.12.1992г., том ІХ, нот.д. №3491/1992г.
на Службата по вписвания – П., от който е видно, че собствениците А. Г. Ч.а и
Б. Г. Ч. са дарили жилището на ответника Б. Б. Ч., който е техен син, видно от
представеното удостоверение за наследници. Дарението е направено преди
началото на периода, през който в имота са доставени ВиК услугите, чието
заплащане се претендира. Новият и старият собственик не са уведомили
доставчика на ВиК услугите за промяната в правото на собственост и
4
партидата на името на стария собственик А. Г. Ч.а не е закрита, нито е открита
партида на името на новия собственик ответника Б. Б. Ч..
При това положение, съгласно чл.63, ал.2 ОУ, всички дължими суми за
имота след датата на промяна на собствеността или ползването следва да се
заплащат от новия собственик. В случая това е ответника Б. Б. Ч..
Последният не е подал писмен отговор и не оспорва вземането по
размер. Размерът на вземането се установява и от представената от ищеца
справка по чл.366 ГПК. Ищецът обаче претендира от този ответник само 1/3
част от цената на ВиК услугите. Макар съдът да формира извод, че
ответникът Б. Б. Ч. следва да отговаря за цялото вземане, с оглед принципа на
диспозитивното начало по чл.6, ал.2 ГПК исковете срещу него следва да се
уважат в предявения размер, а именно за сумата от 123.05лв. - цена на
предоставените ВиК услуги за периода 28.12.2016г. – 27.11.2019г. и сумата от
15.57лв. – обезщетение за забава за периода 31.01.2017г. – 30.06.2020г.
По отношение на станалите ответници исковете следва да се отхвърлят,
тъй като същите не са потребители по смисъла на §1, ал.1, т.2, б. „а“ ДР на
ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Освен това,
процесните задължения към ВиК оператора са възникнали след смъртта на
титуляра на партидата за имота А. Г. Ч.а, поради което същите не са били част
от наследствената маса към момента на откриване на наследството и не могат
да бъдат търсени от нейните наследници на основание настъпилото
универсално правоприемство.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Б. Б. Ч. дължат на ищеца
направените съдебни разноски, с изключение на внесения депозит за особен
представител на ответника Ж. Б. Ч., тъй като искът срещу този ответник е
отхвърлен. Останалите разноски на ищеца са в размер на 475лв., включващи
100лв. държавни такси, 360лв. възнаграждение за един адвокат и 15 лв.
държавна такса за издаване на съдебни удостоверения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ответника Б. Б. Ч. с ЕГН ********** от гр.П., бул. „Г.Б.“
**** да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
гр.П., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Втори
януари“ №6, сумата от 123.05лв., представляваща част от дължима цена на
ВиК услуги, доставени в периода 28.12.2016г. – 27.11.2019г. до имот в гр.П.,
ул. „Г.Б.“ ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда на 28.08.2020г. до плащането, както и сумата от 15.57лв.,
представляваща част от дължимо обезщетение за забава за периода
31.01.2017г. – 30.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу ответниците
Б. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр.П., бул. „Г.Б.“ **** и Ж. Б. Ч. с ЕГН
********** от гр.П., ул. „Л.“ №**** искове за заплащане от всеки от тях по
123.05лв. - част от дължима цена на ВиК услуги, доставени в периода
28.12.2016г. – 27.11.2019г. до имот в гр.П., ул. „Г.Б.“ ****, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 28.08.2020г. до
плащането, както и по 15.57лв., представляваща част от дължимо обезщетение
за забава за периода 31.01.2017г. – 30.06.2020г.
ОСЪЖДА ответника Б. Б. Ч. с ЕГН ********** от гр.П., бул. „Г.Б.“
**** да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
гр.П., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Втори
януари“ №6 съдебни разноски в размер на 475лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6