Решение по дело №30/2018 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 55        15.03.2018 година   град Стара Загора

 

 

          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                         

                                                   Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                            Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                                РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Ива Атанасова       

и с участието на прокурор Константин Тачев     

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 30 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

            Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора против Решение № 453 от 03.11.2017г., постановено по АНД № 856/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-001264 от 07.07.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение не е доказано по несъмнен начин. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, което релевира съставомерно от обективна страна деяние по чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, като основание за налагане на административна санкция. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 24-001264 от 07.07.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

 

            Ответникът по касационната жалба – „Т.к.” ЕООД, в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона и след преценка на събраните по делото доказателства Казанлъшкият районен съд е приел, че извършването на вмененото на „Т.к.” ЕООД административно нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, за което излага подробни съображения.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Казанлъшкия районен съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:                                                                                                 

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „Т.к.” ЕООД, ***, против Наказателно постановление № 24-001264 от 07.07.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-001264/ 12.06.2017г., на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, на „Т.к.” ЕООД, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за нарушение на чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (НМИЗБУТ). От фактическа страна административно наказателното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 02.06.2017г. в 07.20ч. на обект: „Масив маслодайна роза”, находящ се в местност „Ерликая” в землището на с. Копринка, стопанисван от „Т.к.” ЕООД, е установено, че „Т.к.” ЕООД,  в качеството си на работодател по см. на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, по време на извършената проверка в 07.20ч. на 02.06.2017г., не е ограничил достъпа на външни лица на територията на обект „Масив маслодайна роза”, като е допуснал лицата С.С.А.и Ф.Р. С.на посочения обект да берат розов цвят.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение – за неизпълнение в качеството му на работодател на задължението по чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ, не е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което липсва основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на „Т.к.” ЕООД по чл.413, ал.2 от Кодекса на труда .   

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

Наложената от административнонаказващия орган санкция на „Т.к.” ЕООД се основава на нормата на чл.413, ал.2 от КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.  Ангажирането на отговорността на ответника по касация от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ, предвиждаща, че територията на предприятието се огражда и/ или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От фактическа страна повдигнатото на „Т.к.” ЕООД административно обвинение се основава на това, че в качеството си на работодател, по време на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” проверка на 02.06.2017г. в 07.20ч, не е ограничил достъпа на външни лица на територията на стопанисвания от „Т.к.” ЕООД обект „Масив маслодайна роза”, като е допуснал лицата с.с.а. и ф.р.с. на посочения обект да берат розов цвят.

 

За да е налице съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.413, ал.2 от КТ вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ и основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на работодателя, е необходимо да бъде установено и доказано, че работодателят не е изпълнил нормативно регламентираното му задължение да огради територията на предприятието и/ или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни лица.  

В случая в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, вмененото на санкционираното лице неизпълнение на задължението му по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ /непредприемане от работодателя на необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието/, фактическото е обосновано с посочването, че работодателят не е ограничил достъпа на външни лица на територията на обект „Масив маслодайна роза”, стопанисван от „Т.к.” ЕООД, като е допуснал лицата с.с.а. и ф.р.с. на посочения обект да берат розов цвят. Така описаното деяние обаче не се свързва с неизпълнение на задължението на работодателя по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ, доколкото посоченото правило не съдържа забрана за достъп на външни лица на територията на предприятието, а поставя изискване работодателят да ограничи достъпа на такива лица, чрез въвеждането на съответните правила, регламентиращи реда и условията за това. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че самото присъствие на лица „без правно основание” на територията на обекта, релевира незаконосъобразно бездействие на работодателя да вземе адекватни /необходимите и достатъчни/ мерки срещу достъп на външни лица. В случая изложената в съставения АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение, релевиращо съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ. Само по себе си обстоятелството, че работодателят е допуснал лицата С. А.и Ф.С.да берат розов цвят на територията на обект: „Масив маслодайна роза”, находящ се в местност „Ерликая” в землището на с. Копринка, не сочи на неизпълнение на нормативно установеното му задължение по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ.  

На следващо място описаната в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка се опровергава от приложената към административнонаказателната преписка Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, подписана от лицата, които към момента на проверката са пребивавали на територията на обект „Масив маслодайна роза”, стопанисван от „Т.к.” ЕООД, вкл. от Светла Александрова и Ф. С.. В посочената декларация лицата са декларирали, че от 30.05.2017г. полагат труд за „Т.к.” ЕООД на длъжност „берач” при уговорено възнаграждение и работно време от 7 до 10ч. Следователно „допускането” на лицата Св. Александрова и Ф. С.на посочения обект да берат розов цвят, е било не само със знанието, но и със съгласието на работодателя и съотв. лицата не са пребивавали без основание или неправомерно на обекта.

 

Ето защо правилно въззивният съд е приел, че нито описаното в наказателното постановление, нито установените факти и обстоятелства въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сочат наличието на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административно наказателно обвинение. В този смисъл изводът на Казанлъшкия районен съд, че извършването на нарушение от работодателя „Т.к.” ЕООД по чл.413, ал.2 от КТ във вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ, не е установено по несъмнен начин, е фактически, правно и доказателствено обоснован.

 

           С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                             Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453 от 03.11.2017г., постановено по АНД № 856/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-001264 от 07.07.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

 

           Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                   

 

                2.