№ 13
гр. Търговище, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря К. Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530100074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно
основание чл.432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от
ЗЗД, след присъединяване към настоящото производство и на производството
по гр.д.№ 78/2022г. по описа на РС Търговище
Ищците Д. Д. И. и малолетната Л. С. З., двете от гр. Търговище,
представлявани от адв. М. Н. –САК, твърдят в исковата молба(и
уточняващата такава), че на 07.11.2020г. пътували със С. З. Г. с ЕГН
**********, който при управление на собствения си л.а. „Ситроен Ксара“ с
per. № Н****КА, с посока на движение от гр. Варна към гр. Шумен, на км.
119+812 /кръстовище с етапна връзка за АМ „Хемус“/, при наличие на пътен
знак Б-2 не пропуснал движещия се по пътя с предимство от гр. Шумен към
гр. Варна л.а. „Фолкваген Голф“ с per. № Н **** ВТ и реализирал ПТП, при
което са пострадали двете ищци, като първата ищца получила черепно-
мозъчна травма и била хоспитализирана н МБАЛ Шумен, а детето е прието в
хирургично отделение на МБАЛ Шумен и е диагностицирано с черепно-
мозъчна травма, открита рана на главата, както и 6 см. разкъсно-контузна
рана на лявата буза.Твърди се още, че след проведеното болнично лечение на
двете ищци, същите са изписани за домашно лечение, като се излагат
твърдения, че са претърпели, а и до момента търпят болки и страдания, както
физически, така и психологически-стрес и душевни страдания, за
обезщетяването на които предявили по реда на чл. 380 от КЗ писмено пред
ответния застраховател „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* гр. София, който е застраховал гражданската отговорност за
автомобила „Ситроен Ксара", per. № Н **** КА, претенции за обезвреда peг.
№ 79/07.01.2021 и peг. № 80/07.01.2021г., двете по описа на ответника, но и
до момента липсва окончателно произнасяне от последния.Поради
1
изложеното и доколкото в законоустановения тримесечен срок за доброволно
изпълнение от ответника обезщетение не е изплатено на двете ищци, същите
приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите
преки искове за обезвреда в размер на по 16 000лв. за всяка от ищците,
представляващи обезщетение за претърпени в резултат на ПТП
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от 07.03.2021г. до датата на окончателното плащане; претендират се
разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ищците адв.
М. Н.-САК не се явява, като е депозирала писмена молба, в която исковете се
поддържат изцяло по основание и размер.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, както и допълнителен отговор след отстраняване нередовности по
реда на чл. 129,ал.4 от ГПК, чрез юрисконсулт К. И., в който предявените
искове се оспорват изцяло, като неоснователни.Оспорват се следните
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и С. З. Г., ЕГН **********, по
силата на застрахователна полица № BG/30/120002927704, със срок на
действие от 19.10.2020 г. до 19.10.2021 г. по отношение собствеността и
ползването на л. а. „Ситроен Ксара” с per. № Н **** КА към датата на ПТП;
участието на л. а. „Ситроен Ксара” с per. № Н **** КА в процесното ПТП и
вината на водача автомобил; механизма на ПТП, като се счита, че не се е
реализирал по описания в исковата молба начин и че изключителна вина за
настъпилия пътен инцидент може да се вмени на водачът на л. а. „Ситроен”,
модел „Ксара”, per. № Н **** КА - С. З. Г., в евентуалност се твърди
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л. а.
„Фолксваген”, модел „Голф”, per. № Н **** ВТ, изразяващо се в управление с
превишена скорост, която не му е позволила своевременно да спре и да
предотврати пътния инцидент и по този начин е застрашил живота и здравето
на пътуващите в л. а. „Ситроен”, модел „Ксара”, per. № Н **** КА;оспорва се
и размера на търсеното за всяка ищца застрахователно обезщетение, като
несъобразено с критериите за справедливост; твърди се, че ищците са
допринесли за настъпването на телесните си увреждания, тъй като не са били
с поставени предпазни колани, с които е бил фабрично оборудван л. а.
„Ситроен”, модел „Ксара”, per. № Н **** КА, ( а детето не е било в
обезопасителна система за деца - специално детско столче,), като с това си
поведение са нарушили чл. 137а от ЗДвП; оспорват се твърденията на ищците
за търпените болки и страдания и периода на същите, а в евентуалност и в
случай че се установи усложнение в общото им състояние, то се дължи
изцяло на неотговорното им отношение към личното им здраве, изразяващо
се в неизпълнение на препоръките на лекуващия лекар.Оспорват се и
акцесорните претенции за лихва, както и началната им дата, като
неоснователни; претендират се разноски. В съдебно заседание възраженията
се поддържат от процесуалния представител на ответника адв.Т. Г.-ВАК,
който поддържа възраженията си и пледира за отхвърлянето на исковете, а в
условията на евентуалност-за определяне на справедлив размер на
обезщетенията и при съобразяване с 40% степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищците-първата, за това, че е не е била с
поставен предпазен колан, а малолетната ищца-за това, че не е била настанена
от родителите в детска обезопасителна система(столче) в автомобила;
претендира разноски.Направил е искане за предоставяне на срок за писмени
бележки, уважено от съда, но такива бележки в определения едноседмичен
2
срок не са постъпили по делото.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното: От справка от 12.17.2020г. в регистъра на Гаранционен фонд за
наличие на застраховка ГО за процесния автомобил си установява, че за
същия има сключена застраховка ГО серия Go№83222938 със срок на
действие от 19.10.2020г. , 9,36ч. до 19.11.2021г. , 23,59ч. със застраховано
лице С. З. Г., видно и от приложената застрахователна полица №
BG/30/120002927704, опровергаващо възраженията на ответника в тази
връзка. От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1038-
284, съставен от И. С.-мл. автоконтрольор при ОД МВР сектор „Пътна
полиция”-Шумен ведно с план-схема, настъпило на 07.11.2020г. се
установява, че при посоченото ПТП са пострадали Л. С. З. с диагноза
„открита рана на главата”, която е настанена в МБАЛ Шумен, за наблюдение,
С. З. Г. с диагноза”без наранявания” настанен за наблюдение в МБАЛ Шумен
и Д. Д. И. с диагноза „без наранявания”, настанена за наблюдение в МБАЛ
Шумен, а като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП е посочено, че
участник 1 (С. З .И.) при наличие на пътен знак Б-2 навлиза в кръстовището и
не пропуска движещият се по път с предимство участник 2(Б. Н. Р.),
вследствие на което е блъснат от него, с което е станал причина за настъпване
на ПТП, за което е съставен и АУАН № 320429/07.11.2020г, в който е
посочено, че на деликвента С. З. Г. е съставен акт за извършено нарушение по
чл. 58,ал.1 от ЗДвП за това, че на 07.11.2020г. в 14,00ч. като водач на
л.а.”Ситроен Ксара” с рег № Н **** КА , в община Шумен в посока Варна, на
км 119+812 кръстовище с етапна връзка за АД „Хемус” посока от гп.Варна
към гр.Шумен, при наличието на пътен знак Б-2 не пропуска и е блъснат от
движещия се по пътя с предимство от гр.Шумен към гр.Варна
л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ С****ВЛ, с което става причина за ПТП,
който АУАН е подписан от деликвента без възражения.Въз основа на
посочения АУАН е издадено и НП № 20-0869-003859 от 27.11-2020г. на
началник сектор ПП при ОДМВР Шумен, с което наС. З. Г. с ЕГН
**********, на осн. чл. 179,ал.2 вр. чл. 179,ал.1,т.5, пр. четвърто от ЗДвП е
наложено адм. наказие глоба в размер на 200лв., получено от водача на
06.01.2021г. и няма данни да е обжалвано. Доказателства за виновно
поведение и на водача на другия автомобил не са ангажирани от ответника,
чиято е доказателствената тежест, при което възраженията му в тази връзка са
неоснователни.От застрахователна претенция вх.№ 79/07.01.2021г. от ищцата
Д. И. и застрахователна претенция вх.№ 80/07.01.2021г. от малолетната ищца
Л. З. чрез законния си представител Д. И., двете депозирани в ответното
дружество се установява, че пострадалите са е заявили претенции за
обезщетение на неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП в
размер на 25000лв. за Д. И. и 26000лв. за Л. З., приложили са документи,
посочили са и банкова сметка.С писма от 28.01.2021г., застрахователят е
изискал от двете пострадали допълнителни документи, а с Уведомление-отказ
изх.№ 1805/07.04.2021г., получен от ищците на 19.04.2021г. застрахователят е
уведомил пострадалите, че отказва изплащане на застрахователни
обезщетения по образуваната щета № 0801-005991/2020-03 по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” , доколкото при изследването
на документацията застрахователят е приел, че липсва противоправно
поведение на застрахования водач на МПС, а претенциите не отговаряли на
изискванията на закона за представяне на банкова сметка.Относно механизма
3
на ПТП, съдът е назначил САвтЕ, като от заключението по нея, не оспорено
от страните и прието по делото се установява, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача С. З. Г., който е извършил нарушение по чл.
58,ал.1 от ЗДвП, като управлявайки на 07.11.2020г. л.а.”Ситроен Ксара” с рег
№ Н **** КА , в община Шумен в посока Варна, на км 119+812 кръстовище с
етапна връзка за АД „Хемус” посока от гр.Варна към гр.Шумен, при
наличието на пътен знак Б-2 не пропуска и е блъснат от движещия се по пътя
с предимство от гр.Шумен към гр.Варна л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№
С****ВЛ.В съдебно заседание вещото лице пояснява, че доколкото в
протокола за ПТП липсват данни относно обстоятелства като напр. в коя
пътна лента е станало ПТП, с каква скорост са се движили двата автомобила
и дали пострадалата малолетна ищца е била в детска обезопасителна система,
а свидетелските показания са субективни, то по посочените обстоятелства не
може да се даде категоричен отговор, като заключението не може да почива
на предположения. Вещото лице е категоричен, че механизмът на ПТП е
коректно описан в протокола за ПТП с пострадали лица и произшествието е
причинено от водача на .а.”Ситроен Ксара” с рег. № Н **** КА С. Г.. Тези
неустановени обстоятелства, обаче, не опровергават установения механизъм
на ПТП, както и обстоятелството, че вина за настъпилото ПТП има именно
водачът С. Г., който е нарушил разпоредбите на ЗДвП и от което в пряка
причинна връзка са настъпили и телесните увреждания на двете ищци. По
отношение на получените травми на двете ищци, по делото е приложена
медицинска документация. От същата, както и от заключенията по
назначената СМЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентна и
отговаряща на поставените задачи, както и от разясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че на 07.11.2020г. малолетната ищца Л. З.
(тогава на възраст 5 години) е претърпяла пътно транспортно произшествие
(ПТП) и е приета за изследване и лечение в хирургично отделение гр. Шумен.
При приемането е установено разкъсно контузна рана в областта на лявата
буза и лекостепенно мозъчно сътресение. Проведено е хирургично лечение по
отношение на разкъсно контузната рана (наложени са хирургични шевове) и
медикаментозно по отношение на черепно мозъчната травма. Детето е
прегледано и от вещото лице на 06.09.2022г., който е установил белег от
разкъсно контузна рана, слабо личащ, с линейна форма, напречно
разположен, с бледорозов цвят с дължина 5-6 см. и ширина около 3мм. Този
белег е от разкъсно контузната рана получена при ПТП на 07.11.2020 година,
като вещото лице пояснява, че той не обезобразява лицето, но представлява
козметичен дефект, който може да бъде почти заличен с мазила. Относно
лекостепенната черепно мозъчната травма вещото лице пояснява, че същата
представлява леко мозъчно сътресение от порядъка на зашеметяване, като
посочва още, че ако детето е било в детско столче в колата, от колана няма да
има следи по тялото му. Относно ищцата Д. И. вещото лице е установил, че
същата на 07.11.2020 година е претърпяла ПТП и приета в задоволително
общо състояние в МБАЛ Шумен, като не са установени разкъсно-контузни
рани по главата гръдния кош и крайниците. И тя е получила лекостепенно
мозъчно сътресение в порядъка на зашеметяване. Приложено е
медикаментозно лечение при престоя на пострадалата в болницата. Изписана
е от отделението след 3 дни, в добро общо състояние, с подобрение и дадени
указания за спазване на хигиенно диетичен режим. При проведените
изследвания не са установени данни за счупване костите на гръдния кош,
имала е кръвонасядане по предна коремна стена ниско долу, също от
4
предпазния колан. На 06.09.2022 при извършен от вещото лице преглед,
ищцата съобщава, че при ПТП на 07.11.2020 година получила травма на
предната гръдна стена от поставения предпазен колан, имала е силни болки.
Не съобщава за загуба на съзнание след инцидента. Не е посещавала личния
си лекар след произшествието, не е посещавала и психолог. При изписването
е поставена диагноза: лекостепенна черепно мозъчна травма, травма на
предна гръдна стена и на предната коремна стена (ниско долу), болки по
коремно гръдна стена, по врата и по главата. Има приложено медикаментозно
лечение. В заключение вещото лице приема, че е причинено временно
разстройство на здравето неопасно за живота, както при майката, така и при
детето, като по време на ПТП Д. Д. е била с правилно поставен предпазен
колан, поради което получените травми са били по-леки. В рамките на леките
телесни повреди, и при двете пострадали, същите са със средна степен, но при
детето са по-тежки, заради разкъсно контузната рана и белега който ще
остане. Към момента на прегледа и двете пострадали са възстановени.
Периодът на възстановяване за майката е около 25-30 дни. За детето периодът
на възстановяване от черепно мозъчната травма също е 25-30 дни, но белегът
ще остане завинаги. По делото са ангажирани и гласни доказателства, като от
показанията на св. И. П. С. и св.С. К. С.-служители в Сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР Шумен се установява, че двамата са посетили процесното ПТП
непосредствено след като се е случило, като и двамата твърдят, че вината за
същото има водачът на л.а.”Ситроен Ксара”, който е нарушил правилата за
движение, като въпреки, че на кръстовището по посока на движението му е
имало знак „Б-2”, същият не е спрял и не е пропуснал движещият се по
магистралата л.а.”Фолксваген Голф” и така е настъпило и процесното
ПТП.Двамата свидетели си спомнят, че в автомобила на виновния водач е
имало семейство с дете, като детето е имало рана на главата, която кърви и
пострадалите са откарани в МБАЛ Шумен.И двамата свидетели не си
спомнят дали в автомобила на виновния водач е имало детска обезопасителна
система, нито дали е имало следи от спирачен път, а ПТП не е посетено от
експертна група, респ. разследващ екип, който да измери спирачния път, ако
такъв е имало.Съдът, отчитайки незаинтересоваността на свидетелите приема,
че следва да кредитира показанията им изцяло, като обективни и
съответстващи и на писмените доказателства по делото.От разпита на св. С. З.
Г., съпруг на първата ищца и баща на малолетната ищца се установява, че той
е шофирал по време на ПТП, но заради мантинелата не видял
приближаващият се от ляво автомобил и така причинил процесното
ПТП.Относно здравословното състояние на двете ищци свидетелят твърди, че
и двете ищци по време на престоя си в МБАЛ Шумен са имали болки и са
били разстроени, а след прибирането им в къщи, детето в продължение на
няколко месеца не искало да се качва в кола, а в детската градина го
обиждали заради белега му и това го разстройвало.Относно първата ищца
свидетелят твърди, че след прибирането им в къщи същата била нервна,
имала болки в областта на гърдата, а след това, когато пътувала автомобил и
наближавали кръстовище, изпадала в паника.Твърди още, че ищците имали
болки от травмите в продължение на 2-3 месеца след инцидента, но
признава, че не са търсили лекарска помощ, нито такава от психолози.Съдът,
отчитайки родството на свидетеля с ищците приема, че следва да кредитира
показанията му в частта относно признатото виновно поведение от негова
страна, довело за процесното ПТП, както и относно физическото и
психическо състояние на ищците скоро след инцидента, но не ги кредитира в
5
частта, в която свидетелят твърди, че физическото им възстановяване е
отнело 2-3 месеца, като противоречащи на писмените доказателства по
делото и заключението по назначените СМЕ, още повече, че самият свидетел
признава, че ищците, въпреки твърденията му, че в продължение на 2-3
месеца са имали физически болки, не са търсили медицинска помощ.От
разпита на св. С. Т. Х.,близък на семейството на ищците се установява, че
същият е видял пострадалите, докато чакали да бъдат приети в спешното
отделение на МБАЛ Шумен, като първата ищца била с поставена
имобилизираща яка на врата, и дишала тежко, а детето било с рана на бузата
около 4-5 см.Твърди още, че след прибирането им у дома, свидетелят и
съпругата му им помагали с пазаруването и др. битови дейности в
продължение на повече от месец, като твърди ще, че и до момента ищцата Д.
И. не се е възстановила нито физически, тъй като й останала „бучка“ в
гърдата, нито психически и имала страх при пътуване в автомобил.Съдът,
отчитайки обстоятелството, че свидетелят е незаинтересован, но близък на
семейството, приема, че следва да кредитира показанията му с изключение на
частта, в която твърди, че първата ищца още не се е възстановила физически
и психически, като противоречащи на писмените доказателства по делото и в
частност на заключението по СМЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Ищците се позовават на правото си да сезират съда по реда на
чл. 498,ал.3 от КЗ, съобразно която разпоредба, увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение (както е в
настоящия случай) или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Съгл. разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя
писмена застрахователна претенция и предоставени към нея пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Имуществената
отговорност на застрахователя по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" е обезпечително-гаранционна, поради което тя е функционално
обусловена от основанието и размера на имуществената отговорност на
застрахованото лице, т. е. застрахователят по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" обезпечава деликтната отговорност на виновния
извършител на противоправното деяние – до размера на установената в
закона, респ. уговорената в застрахователния договор застрахователна сума.
Съобразно правната природа на обезпечително-гаранционната отговорност,
застрахователят отговаря за причинените вреди само на основанията и
размерите, за които отговаря самият застрахован -деликвент по застраховка
"Гражданска отговорност". В настоящия случай, ищците са изпълнили
задълженията си както за надлежно уведомяване на застрахователя
на деликвента по застраховката ГО, така и за представяне на необходимите
документи, като видно от събраните доказателства по делото, ответният
застраховател в тримесечния срок не е изплатил претендираните от ищците
обезщетения за причинените им от процесното ПТП неимуществени вреди,
като отказът е обоснован с липса на доказателства за механизма на ПТП и
вината на застрахования водач, а също и поради липса на представена банкова
6
сметка.В този смисъл, един от основните въпроси по делото е налице ли са
основанията за ангажиране на гаранционната отговорност на застрахователя в
претендираните размери на обезщетенията, като в тази връзка, съдът приема
следното:От събраните гласни и писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача С.
З. Г., който управлявайки на 07.11.2020г. л.а.”Ситроен Ксара” с рег № Н ****
КА , в община Шумен в посока Варна, на км 119+812 кръстовище с етапна
връзка за АД „Хемус” посока от гр.Варна към гр.Шумен, при наличието на
пътен знак Б-2 не пропуска и е блъснат от движещия се по пътя с предимство
от гр.Шумен към гр.Варна л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ С****ВЛ.На
следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към момента
на ТПТ водачът С. Г. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”
и това е безспорно установено от представената полица, издадена от
ответника. Не са установени по делото факти, от които да се направи извод,
че вина за процесното ПТП има и другият водач, а механизмът му също е
безспорно установен, при което възраженията на ответника са изцяло
неоснователни. На следващо място, съдът не споделя доводите на
представителя на ответника за това, че заключението по САвтЕ е
необективно, тъй като вещото лице не е дал становище за скоростта, в коя
пътна лента е станало ПТП и пр., доколкото, на първо място, вещото лице,
изслушал в съдебно заседание свидетелските показания, категорично посочва
механизма на ПТП, а същият се установява и от гласните доказателства по
делото(в този см. решение № 219/15.10.2015г., гр. д. №1896/2015 г. на III г. о.
на ВКС ).На следващо място, съгл. разпоредбата на чл.179 от ГПК, официален
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него
и за извършените от него и пред него действия.В този смисъл, протоколът за
ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и
има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице.Когато местопроизшествието е посетено
от съставителя, както е в настоящия случай, протоколът като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства, каквито не са събрани по делото, при
което следва да се приеме, че доколкото описаният механизъм на ПТП в
протокола за ПТП сочи за вина единствено на застрахования водач,
потвърден и от заключението по САвтЕ, това също обуславя недоказаността
на възраженията на ответника в тази връзка. Относно възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на първата
ищца и доколкото се твърди, че е пътувала без поставен предпазен колан,
съдът приема, че доколкото от заключението по СМЕ е установено, че същата
е била с поставен предпазен колан с оглед получените травми и това е
способствало те да са по-леки, съдът приема посоченото възражение за
неоснователно.Що се отнася до възражението за това, че детето е било в
детска обезопасителна система, която да е била монтирана в автомобила,
съдът приема, следното: В хипотезата на обезопасяване на пътуващо в
превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП
7
относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото
им (чл.137в, ал.2 и чл.137б), както и забрана за превозване на деца под
тригодишна възраст в МПС категория М1 (автомобили с до 8 седящи места –
чл.149, ал.1, т.2, б.“а“), които не са оборудвани със системи за обезопасяване
(чл.137в, ал.3), респ. административнонаказателна отговорност на водач,
който превозва деца в нарушение на изискванията на закона.В конкретния
случай по делото не е установено обстоятелството, че автомобила, в който са
пътували пострадалите не е бил оборудван с обезопасителна система за
детето, поради което всички предположения на вещите лица в тази връзка не
могат да се вземат предвид, доколкото не почиват на установени факти по
делото, а недоказването на посочените факти и обстоятелства, релевантни за
намаляване на обезщетението за вреди съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2
ЗЗД,обуславя неоснователност на възражението на ответника, чиято е
доказателствената тежест за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалите( в този см. решение № 44/23.06.2020г. по т.д.№
1879/2019г. на ВКС, I т.о. и цитираната в него практика, решение №
19/08.02.17г. по т.д.№ 50177/16г. на ВКС, ІV г.о., решение № 6/18.03.2021г. по
т.д.№ 2722/2019г. на ВКС, II т.о и др.) .С оглед на така изложените доводи
съдът приема, че отказът на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение на двете пострадали лица поради липса на доказателства за
механизма на ПТП и вината на Г. е необоснован, а предявените искове в
настоящото производство са доказани по основание. Що се отнася до
твърденията на ответника за липса на посочена банкова сметка в предявените
пред него претенции за обезщетение, видно от приложените доказателства,
има посочена банкова сметка, а и дори такава да е липсвала, това не е
основание за отказ на застрахователя да изплати обезщетение, доколкото
непосочването на банкова сметка, видно и от разпоредбата на чл. 380,ал.3 от
КЗ не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за
отказ да се определи размера на това обезщетение, а липсата на банкова
сметка само би освободила застрахователя от собствената му забава, т.е той
не би дължал лихва по чл. 409 от КЗ след изтичане на срока, в който е
следвало да извърши плащането на застрахователното обезщетение(в този см.
Решение № 167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/2018г. на ВКС, II т.о.).
Относно претендирания размер на неимуществените вреди, съдът
приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, имуществените
вреди се определят от съда по справедливост. Следва да се посочи, че на
обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица
от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и
разясненията, дадени в ППВС № 4/68г., съгласно които понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и др. Следователно, за да удовлетвори въведения от
законодателя критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетението
за репариране на претърпените от непозволено увреждане морални вреди,
трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т. е. да е
онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно
8
въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия( в този см.
Решение № 94 от 18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3030/2018 г., II т. о. и
цитираните в него решения на ВКС). В конкретния случай, от заключенията
по двете СМЕ е безспорно установено, че периодът на възстановяване от
черепно-мозъчната травма и за майката, и за детето е около 25-30 дни. Но при
детето белегът ще остане завинаги, а и двете пострадали са изпитвали и
психически страдания- тревоги, стрес и притеснения, а детето и огорчение от
подигравките на децата заради получения белег, в продължение на още два
месеца след отшумяване на физическите оплаквания, поради което съдът
приема, че за обезщетяване на посочените неимуществени вреди следва да се
определи обезщетение в размер на 6 000лв. за майката и 10 000лв. за детето.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените от ищците преки
искове за присъждане на обезщетение на причинени им неимуществени вреди
вследствие на настъпилото ПТП на 07.11.2020г., са частично доказани по
размер и следва да се уважат, съответно до размер от 6000лв. за ищцата Д.
И., като за разликата до пълния предявен размер от 16 000лв. следва да се
отхвърли като неоснователен, а за детето Л. З. искът следва да се уважи до
размер от 10 000лв., като за разликата до пълния предявен размер от 1 6000лв.
следва да се отхвърли, като неоснователен,на осн. чл. чл.432 ал. 1 от КЗ във
вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД
Относно претенциите за присъждане на законната лихва от 07.03.2021г.,
съдът приема следното: Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя.В конкретния случай, ищците са депозирали искането си до
застрахователя на 07.01.2021г. и са представили необходимите доказателства,
при което тримесечният срок по чл. 497,ал.1,т.3 от КЗ е изтекъл на
07.04.2021г., като от 08.04.2021г. следва да се присъди и законната лихва
върху обезщетенията, на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: Страните са претендирали разноски, като такива им се
следват с оглед степента на уважаване на предявените искове, като в случая
ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по делото, а от
сторените от ответника разноски в размер на 600лв. адв. възнаграждение,
400лв. депозити за САвтЕ и СМВЕ, депозит за свидетели в размер на 40лв. и
10лв. такса за издаване на съд. удостоверения, или общо 1050лв., съобр.
отхвърлената част от исковете, ответникът има право на разноски в размер на
525лв., които ищците, които са освободени от такси и разноски към съда, но
не и към ответната страна, следва да заплатят, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Доколкото ищците са представлявани в настоящото производство от
адв.М. Н.-Т.-САК в хипотезата по чл. 38,ал.1,т.2 от ЗАдв. и с оглед искането
за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът приема следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. (в този см. Определение
№685/19.11.2019 по дело №154/2019 на ВКС, ТК, II т.о.).Така с оглед
частичното уважаване на исковете, за защитата на първата ищца Д. И.
9
дължимото минимално адвокатско възнаграждение за уважената част от иска
в размер на 6000лв. е в размер на 900лв., за защитата на Л. З. дължимото адв.
възнаграждение за уважената част от иска в размер на 10 000лв. е 1300лв.,
определени в минималния размер по чл. 7,ал.2,т.2 от НМРАВ(ред. ДВ бр.
88/04.11.2022г.), поради което ответникът следва да заплати на адв. М. Н.-Т.-
САК сумата от общо 2200лв. , а доколкото искането е за присъждане на адв.
възнаграждение с ДДС и с оглед представената регистрация по ДДС на адв.
Н.-Т., съдът приема, че ответникът следва да й заплати адв. възнаграждение в
размер общо на 2640лв. с ДДС, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Г.М. Димитров”, № 1,
представлявано от Б. И. и Ж. К.-изп. директори, да заплати на Д. Д. И. с ЕГН
********** от гр.Търговище, кв.****, сумата от 6 000лв. (шест хиляди
лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП на 07.11.2020г., причинено от С. З. Г., който управлявайки на
07.11.2020г. л.а.”Ситроен Ксара” с рег № Н **** КА , в община Шумен в
посока Варна, на км 119+812 кръстовище с етапна връзка за АД „Хемус”
посока от гр.Варна към гр.Шумен, при наличието на пътен знак Б-2 не
пропуска и е блъснат от движещия се по пътя с предимство от гр.Шумен към
гр.Варна л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ С****ВЛ и чиято ГО е застрахована
при ответника въз основа на Застраховка „ГО“ № № BG/30/120002927704,
сключена между собственика на автомобила и ответника, ведно със законната
лихва от 08.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата до пълния предявен размер от 16 000лв. отхвърля иска, като
неоснователен, на осн. чл.432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и
чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Г.М. Димитров”, № 1,
представлявано от Б. И. и Ж. К.-изп. директори, да заплати на Л. С. З. с ЕГН
**********, действаща чрез законния си представител Д. Д. И. с ЕГН
**********, гр. Търговище, ул. ****, сумата от 10 000лв. (десет хиляди
лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП на 07.11.2020г., причинено от С. З. Г., който управлявайки на
07.11.2020г. л.а.”Ситроен Ксара” с рег № Н **** КА , в община Шумен в
посока Варна, на км 119+812 кръстовище с етапна връзка за АД „Хемус”
посока от гр.Варна към гр.Шумен, при наличието на пътен знак Б-2 не
пропуска и е блъснат от движещия се по пътя с предимство от гр.Шумен към
гр.Варна л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ С****ВЛ и чиято ГО е застрахована
при ответника въз основа на Застраховка „ГО“ № № BG/30/120002927704,
сключена между собственика на автомобила и ответника, ведно със законната
лихва от 08.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението, като за
разликата до пълния предявен размер от 16 000лв. отхвърля иска, като
неоснователен, на осн. чл.432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и
чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Д. И. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.****, и Л. С.
10
З. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Д. Д. И. с
ЕГН **********, гр. Търговище, ул. ****, да заплатят на „ЗАД Далл Богг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Г.М. Димитров”, № 1, представлявано от Б. И. и Ж. К.-изп.
директори, разноските по делото в размер на 525лв., определени по
съразмерност, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Г.М. Димитров”, № 1,
представлявано от Б. И. и Ж. К.-изп. директори, да заплати на адв. М. Н.-Т. –
САК с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер общо на 2 640лв.
с ДДС, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11