Р Е Ш
Е Н И Е №......
гр.К., ...2025 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Казанлъшки
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на осми април, две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.............Р. Д....................................като
разгледа докладваното от съдията
....................гр.дело №1822 по
описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са за отмяна на уволнение с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и за заплащане на трудови възнаграждения и
лихва за забава с правно основание чл.245 вр. с чл.128, т.2 от КТ и на обезщетения
по чл.221, ал.1, чл.224, ал.1 и чл.226,
ал.1, т.1 от КТ.
Ищцата твърди, че в периода от *** г. до *** г.
работила в “С.п." ООД, булстат: *** по трудов договор на основание чл.67,
ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.70, ал,1 от КТ при пълно работно време - 8
часа, на длъжност “***“ с код по НКПД-*** и месторабота - офис гр.К., на ул.***.
Започнала работа при ответника на *** г. след проведено интервю-конкурс и след
като пробно работила около две седмици без трудов договор и заплата под
предлог, че управителката била в чужбина и нямало кой да подпише документите Предварителната уговорка за трудовото й
възнаграждение била, че ще получава чисто 500лв. Когато й предоставили
документите за подпис видяла, че е назначена на минимална работна заплата.
Обяснено й било, че практиката била такава и ще получава 500лв. чисти, а ще
бъде осигурявана на минимална заплата. При започването на работа проучила
фирмата, прочела, че е спечелила европейски проект и се изненадала, че на
практика дейността й частично попада в сивата икономика. През месец декември
получила аванс от 200 лева. От началото на март месец 2017 г. защото не им били
плащани месечните възнаграждения за предходни месеци на работа, двете куриерки,
назначени да работят в офиса, спрели да идват на работа. Трябвало или да поеме
и тяхната работа или и тя да напусне. Тогава й изплатили една заплата, тази за
месец януари 2017г., за което се подписала на ведомост за работна заплата.
Твърди, че от тогава до настоящия момент не е получавала друга заплата. През
май месец 2017 г. й предложили да започне работа по Общинска програма към ИМ “И.“.
Решила да напусне и се обърнала към адвокат, която й написала заявлението за
напускане и я посъветвала да го изпрати по куриер и по електронната поща на
ответника “С.п.“ ООД. На 6 май 2017год. - събота изпратила документите, като я
уверили, че ще бъдат доставени в понеделник на 8 май 2017 год. На 8 май 2017г.
сутринта се обадила в централата на фирмата и обявила напускането си,
предложила да издаде до края на работния ден на посочен от тях човек. Останала
до края на работния ден и издала ключове, служебен телефон и всичко останало на
новоназначения куриер Д.. Същата сутрин изпратила заявлението на служебния
имейл адрес и на хартиен носител го опаковала в кашона със служебната
документация за централен офис. През деня получила три пъти обаждане на личния
си телефон от куриера на “Е.“, че не е допуснат да връчи препоръчаното писмо
със заявлението й за напускане и трудовата й книжка по предназначение. Въпреки,
че заявлението и трудовата й книжка били приети от работодателя, по неизвестни
за нея причини не било отразено в регистъра на НАП настъпилото прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответника, считано от ***г. На 10 май 2017 год.
започнала работа при друг работодател и се концентрирала в новата си
ангажираност. След приключване на проекта до края на годината се
регистрирала по надлежния ред към Бюрото
по Труда /БТ/, от което получавала обезщетение. Изненадала се, когато на
30.04.2018г. получила писмо и заповед №***. на “С.п.“ООД за даване на писмени
обяснения към “С.п.“ ООД относно неявяване на работа. Твърди, че офис на
фирмата вече няма и реално след като прекратила едностранно трудовото си
правоотношение с ответника на ***г. нямало къде да се яви на работа. Независимо
от това написала и изпратила обяснения с писмо и пощенска пратка на
30.04.2018г. от Пощенска станция К., които били получени от ответника на
03.05.2018г. Без да съобрази дадените й обяснения, без да зачете настъпилото на
***г. прекратяване на трудовото й правоотношение със „С.П.“ ООД управителят,
привидно имитирайки съществуване на трудово правоотношение, издал Заповед №***
г., с която й е наложил дисциплинарно наказание - уволнение, без да имал
никакво правно основание за това, при реално
несъществуващо трудово правоотношение считано от *** г. Заповедта не й е
връчвана лично, а дадена от пощальон от ПС - К. на майка й на *** г. Твърди, че
НОИ преустановил изплащането на обезщетението й за безработица на основание от
подадена невярна информация в регистъра на НАП от страна на ответното дружество
за привидно начислени й заплата и внЕ.и осигуровки за месец март 2018 г . Възнаграждение
за месец март 2018г. не й било плащано от ответника по никакъв начин и реално
такова не й се дължало, защото не е била в трудови правоотношения с дружеството
след *** г. Твърди, че ответникът й дължи с лихвите за забава: трудово
възнаграждение от 366.78лв. за м.12.2016г.; трудово възнаграждение от 401.82лв.
за м.02.2017г.; трудово възнаграждение от 401.82лв. за м.03.2017 г.; трудово
възнаграждение от 401.82лв. за м.04.2017 г. и трудово възнаграждение от 161.84лв.
за м.05.2017 г. за дните от 01 до ***г. както и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за общо девет работни дни от 172.20 лв., обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ равно на едно брутно трудово възнаграждение от 510 лв., считано от ***
г., обезщетение по чл.226, ал.1, т.1 от КТ за неиздаване на заповед за
прекратяване на трудовото й правоотношение към ***г. и за ненанасяне в
трудовата й книжка на времето, зачитащо се за трудов и осигурителен стаж отработено
при ответника “С.п.“ООД . Моли съда да П.анови решение, с което: -да отмени
като незаконно наложеното й с тази заповед наказание дисциплинарно уволнение,
като издадена в нарушение на нормата на чл.193, ал.1 от КТ и при неспазване на
чл.194 от КТ, поради липса на основание за издаването й, като немотивирана и
необосноваваща налагането на посоченото наказание " уволнение";- да
осъди “С.п.“ ООД да й заплати дължимите
трудови възнаграждения и обезщетения, както следва: трудово възнаграждение от 366.78 лв. за м.12.2016г.
ведно със законната лихва считано от 30.01.2017г. до окончателното му
изплащане; трудово възнаграждение от 401.82 лв. за м.02.2017г. ведно със законната
лихва считано от 30.03.2017г до окончателното му изплащане; трудово
възнаграждение от 401.82лв. за м.03.2017г. ведно със законната лихва считано от
30.04.2017г. до окончателното му изплащане; трудово възнаграждение от 401.82лв.
за м.04.2017г. ведно със законната лихва считано от ***г. до окончателното му
изплащане; трудово възнаграждение от 161.84лв. за м.05.2017г. за дните от
01.05. до *** г. ведно със законната лихва считано от ***г. до окончателното му
изплащане; обезщетение в размер на 172.20 лв. за неползван платен годишен отпуск за общо девет работни
дни ведно със законната лихва считано от ***г. до окончателното му изплащане; обезщетение
в размер на 510 лв. на основание чл.221, ал.1 от КТ, представляващо едно брутно
трудово възнаграждение, дължимо от *** г. ведно със законната лихва до
окончателното му изплащане; обезщетение от 510 лв. на основание чл.226 ал.1,
т.1 от КТ за неиздаване на заповед за прекратяване на трудовото й
правоотношение към *** г. и ненанасяне в трудовата й книжка на времето,
зачитащо се за трудов и осигурителен стаж отработено при ответника “С.п.“ ООД,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното му изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по
чл.131 от ГПК ответникът „С.п."
ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** моли съда да отхвърли
исковите претенции на М.Е., като неоснователни и недоказани и да му присъди
направените съдебни разноски. Признава, че между “С.П.“ ООД и М.Е. е
съществувало трудово правоотношение, по силата, на което ищцата изпълнявала
длъжността "***", с място на работа- гр.К.. Оспорва ищцата да е
отправила до дружеството предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като
е подала заявление по чл.327, ал.1, т.2 от КТ като твърди, че такова заявление
не е достигало до знанието на управителя на дружеството. Нямало представен
отрязък, съдържащ дата и име на лицето, получило пратката, за да се извърши
преценка дали това лице било работодателя. Законът изисквал достигане до
знанието на работодателя на изявлението на служителя за напускане. Само в този
случай можело да се приеме, че заявлението е породило своето действие и е
довело до прекратяване на трудовото правоотношение.Оспорва твърденията че работодателят
е отказал получаване на куриерската пратка, а и нямало представени документи,
че това действително било така. Твърди, че ищцата престанала да се явява на
работа, поради което била С.тирана дисциплинарна процедура по уволнението Дисциплинарната процедура била законосъобразно
извършена. До ищцата била изпратена заповед за даване на обяснения, изпратена
на адреса й, посочен в трудовия договор и получена от нея. В последствие,
поради извършена от работодателя преценка, че в представените обяснения не била
изложена основателна причина за неявяване, е издадена заповед за дисциплинарно
уволнение, получена лично от ищцата на *** г. При налагане на дисциплинарното
наказание била взета предвид тежестта на извършеното нарушение, съгласно
чл.190, ал.1, т.2 от КТ- неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни. Без значение било дали служителят имал предходни нарушения или не.
Твърди, че трудовите възнаграждения са заплатени на ищцата в предвидените в
трудовия договор срокове - до 30-то число на месеца, следващ месеца, за които
се дължало, за което лицето разписало платежни ведомости: за м.февруари 2017 г.
сума в размер на 401.82 лева, изплатени на ръка, за което била подписана
платежна ведомост от служителя; за м.март 2017 г. сума в размер на 401.82 лева,
изплатени на ръка, за което била подписана платежна ведомост от служителя; за
м. април 2017 г. сума в размер на 401.82 лева, изплатени на ръка, за което била
подписана платежна ведомост от служителя; и за м. май 2017 г. сума в размер на
150.80 лева, изплатени на ръка, за което била подписана платежна ведомост от
служителя. Счита, че “С.п.“ ООД в качеството си на работодател изпълнил
задължението си да заплати дължимите трудови възнаграждения на служителя и не
дължал нито претендираните суми за главница и за лихва за забава. Не се дължали
и претендираните от ищцата за заплащане обезщетения. За обезщетението по чл.224
от КТ, представя платежен фиш за месец май 2018 г., издаден след прекратяване
на трудовото правоотношение. Относно обезщетението по чл.221 от КТ, поради
недостигане до работодателя на твърдяното заявление, както и прекратяване на трудовия
договор на основание чл.330 КТ претендираното обезщетение не се дължиало. Относно
обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КТ, заявява, че такова не се дължи на ищцата,
тъй като не било налице неиздаване на документ или по-конкретно на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Такава не била издадена, тъй като до
дружеството не е достигнало заявление на служителката, по което да вземе
отношение. С П.ъпване на работа твърди, че ищцата не е предала трудовата си
книжка на работодателя си, както и не е представила същата за попълване след
прекратяване на трудовия договор. Претендира съдебни разноски.
От събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, а и от приетите по делото писмени
доказателства /заверени копия на трудов договор №***/*** г., длъжностна
характеристика справка по чл.62, ал.5 КТ от*** год./ е видно, че ищцата е
сключила с ответника трудов договор №***/*** г. / л.12 на делото/ на основание
чл.67, ал.1, т.1 вр. с чл.70, ал.1 от КТ, по силата на който е изпълнявала длъжността
“***“, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя,
считано от *** г. и с договорени: място на работа: офис-гр.К., ул.***, при
пълно работно време- 8 часа; ОМВ- 420 лв. към което се изплаща допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по НСОРЗ в
размер на 6%; срок на плащане на трудовото възнаграждение- до 30-то число на
следващия месец; платен годишен отпуск- 20 работни дни.
От приетите заверени копия на заявление за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, отрязък
от формуляр за приета на 06.05.2017 год. 12:39 ч. от куриерска фирма „Е.“ офис К.
пратка-документи с получател С.п. ООД
адрес *** 106, без данни за доставяне, от които е видно, че ищеца М.К.Е. е отправила
писмено заявление уведомление до ответника-работодател за прекратяване на
трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от *** г.
съгласно чл.335 от КТ, поради неизплащане на трудовото възнаграждение за
месеците февруари, март и април 2017 г. и е поканила работодателя да й заплати
така неплатеното трудовото възнаграждение, както и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ по посочена в заявлението банкова сметка, ***.
От представените от ищцата и приетите
заверени копия на заповед №*** год., е видно, че ответникът е открил процедура
за налагане на дисциплинарно наказание и е изискал писмени обяснения в рамките
на работния ден, в който е връчено уведомителното писмо за нарушение по чл.187,
т.1 от КТ – за неявяване на работа в продължение на 240 последователни работни
дни или за времето от *** г. до *** г. вкл., за които дни на отсъствие не е представила
извинителна причина. Няма доказателства за дата на изпращане и връчване на тази
заповед, но по твърдения на ищцата същата е получена от нея на 30.04.2018 г.
Видно от заверени копия на известие за доставяне на пратка, системен бон за
подадена кореспондентска пратка от 30.04.2018 год. и писмени обяснения от
30.04.2018 г. е видно, че ищцата е изпратила писмените си обяснения на
30.04.2018 г., получени от работодателя на 03.05.2018 г. Със заповед №*** г., връчена
на *** г., на ищеца е наложено наказание “дисциплинарно уволнение“ на основание
чл.188, т.3 вр. с чл.190, ал.1, т.2 вр. с чл.187, т.1, пр.3 от КТ за неявяване
на работа за неявяване на работа за периода от *** г. до 28.03.2018 г. без
извинителни причини за отсъствие от работа и трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.330, ал.6 от КТ.
В показанията
си св.И. Н. Н.-Д. сочи, че през пролетта на 2017 г. се
запознала с ищцата, която работела в офиса на“С.п.“ ООД *** срещу входа на детската „Е.“. Имала пратка чрез тази фирма, отишла на място и при
получаването на пратката се заговорили. Ищцата я попита какво работи така разбра, че е адвокат. След известно
време М.Е. и се обадила по телефона с молба да й направи предизвестие към
работодателя за прекратяване на трудовия договор. Имало забавяне заплащането на
възнагражденията Срещнали се и направила
това предизвестие на 05.05.2017г., което изпратила на ищцата по имейл с два
прикачени файла, които позволявали редакции като
единия файл бил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а
другия приемо-предавателен протокол за вещите в офиса, за да ги разпечата,
подпише и да изпрати документите на работодателя. Прекратяването било считано
от м.05.2017г. М.Е. й споделила, че има проблем с уведомяване на работодателя “С.п.“
ООД и изпращането на уведомление, затова я посъветвала да го прати по куриер с обратна разписка, за да
й се върне документ, на коя дата е приел работодателя това известие. Ищцата й
се обаждала, че куриерът не може да ги намери- нямало никой в деловодството,
нямало как да достави пратката. Тогава посъветвала ищцата или да я занесе,
лично в гр.С., или да я прати по имейл. Това било м.05.2017г. В текста на
заявлението, което изготвила имало, че трудовото правоотношение да се
счита прекратено от ***г., поради неплатени трудови възнаграждения.
Съгласно показанията на св.Д.Д.Д., когато
започнал м.април-май 2017г. работа като куриер в “С.п.“
ООД, М.Е. била *** на офиса на ответника в гр.К., на ул.***“. Заедно работили
около месец, а когато тя напуснала съвместявал
двете длъжности. Преди да си тръгне ищцата „шефката Д.“ му се обадила по
телефона, тъй като всички инструкции ставали по телефона, казала Е. да му предаде ключовете за офиса и
телефона. Ищцата му предала телефона и ключовете, запознала го с програмата на
компютъра и му го предала като това станало през м.май 2017г. През м.октомври
2017г.. напуснал работа тъй като не му били заплащани трудовите
възнаграждения. Предал ключовете на офиса
на работник от офиса на “С.п.“ ООД в гр.С..
В показанията си свидетелят И.Д.А.
сочи, че в периода 2016-2017г. изпълнявала длъжността
“***“ в офиса на “С.п.“ ООД в
гр.К.. Работила заедно с М.К.Е. няколко месеца.
Ищцата заела длъжността “***“, която преди това изпълнявала М.К.. Свидетелката
и М.К. напуснали заедно, а Е. малко след тях. И трите напуснали по поради
неизплащане на заплатите по трудовите им договори с по два -три месеца. След
като напуснала завела дело срещу „С.п.“ ООД.
Представена е молба от М.Е. от *** г.
/л.344 на делото/, съгласно която моли да бъде освободена от заеманата длъжност,
считано от *** г.
Съдържанието на молбата не дава възможност за друг извод, освен че с нея ищцата
упражнява правото си по чл.326, ал.1 от КТ да прекрати с едностранно
предизвестие трудовото правоотношение.
По реда на чл.176 от ГПК
управителят на “С.п.“ ООД- Д.Д.В. обяснява, че
е подписала за ръководител в РКО №***г., а на броил сумата не може да каже кой
се е подписал, тъй като в този период дружеството било обслужвано от счетоводна
къща, служители на която изготвяли и изпращали разходните документи до офисите
на дружеството в страната. По процедура на “С.П.“ ООД, пристигналата
в регионален офис вътрешна поща, в случая в гр.К., се отваряла от ***а на
офиса, който бил длъжен да обработи документите, да следи за тяхното правилно
обработване и да се разпише на ордера. В авансовите отчети М.Е. отчела
служебните аванси. Счетоводството на “С.п.“ ООД,
получавайки РКО №***г. подписан с името М.Е. не се усъмнило, че лицето е
получило служебния аванс. Договорът на ищцата бил прекратен от получаването на заповедта
за дисциплинарно уволнение. Заявява, че на ***г. М.Е. пуснала молба, която
резолирала с едномесечно предизвестие. В горния ляв ъгъл на молба за
освобождаване от длъжност от *** г. изразът “Да. С едномесечно
предизвестие.“ изпълнила подписът под него и името М.Е., тъй като молбата била
изпратена по вътрешна поща и така успяла да идентифицира името на подателя на молбата. На ***г. ищцата спряла да идва на работа и
поради тази причина „започнала да тече процедурата за дисциплинарно уволнение“,
тъй като не било спазено едномесечното предизвестие.
По реда на чл.176 от ГПК ищецът
обяснява, че на *** г. подала заявление за напускане по чл.327 от КТ на хартиен носител чрез Е. и по служебен
имейл към г-жа Д.В. с което едностранно заявила желанието си да прекрати
трудовия договор поради системно неизплащане на работната й заплата, повече от
три месеца. На 09 май сутринта й се обадила Т.-служител на фирмата в офиса в гр.С., при
което разбрала от нея, че са получили по
имейл подаденото заявление. Тя й казала, че нямало да й се случи и че трябвало
да напише нова молба, която и продиктувала. Дословно саморъчно записала под
нейна диктовка и приложила молбата при
служебната документация, но в бързината и от притеснение пропуснала да си
напише името, защото за нея при подаване на заявление за едностранно напускане
и прекратяване на трудовия й договор въпросът бил решен. След това се обадила
г-жа В. и й казала да издаде всичко на новоназначения куриер Д.Д.. Предала на Д.Д. ключове на офиса, телефони, документация
и нямала от този момент достъп до офиса. Заявила, че не желае да ходи на
работа, но след това я обвинили, че не е ходила. Физически нямала достъп до
офиса. Молбата на лист 344, том II на делото била нейна, написано от нея собственоръчно с неин почерк, само почерка на
изписаното й име не бил неин.
Приети по делото са трудовото досие на М.К.Е. и трудово досие на М.П.К..
По делото
са приети оригинал разходен касов ордер №***г., заверено копие на покана за
представяне на трудовата книжка за отразяване на данни по чл.6, ал.2 от НТКТС
без данни за връчването й; неподписан платежен фиш за месец май 2018 г.; както
и заверени копия на ведомости за м. декември 2016 г., м.февруари 2017 г., март
2017 г., м.април 2017 г., м.май 2017 г.
Подписите, положени във ведомостите са оспорени от ищеца и е открито
производство по реда на чл.193 от ГПК.
Поради непредставяне на оригиналите на ведомостите за м.април 2017 г.,
м.май 2017 г. в дадения на ответника
срок, същите са изключени като доказателство по делото на
основание чл.183 от ГПК. Оригиналите оспорените
ведомости за м. декември 2016 г., м.февруари 2017 г., март 2017 г. се
съдържат в приложеното гр.д.№407/2018г. по описа на РС-К..
По делото са
допуснати СГЕ и повторна СГЕ с депозирано заключения, оспорени от ищеца.
Съгласно заключението на в.л.Г. Б.Д. подписите, положени в платежните ведомости
на “С.п.“ ООД за месеците декември 2016 г., февруари 2017 г. и март 2017 г.
срещу името М.К.Е. вероятно са положени от лицето М.К.Е., с ЕГН-**********.
Съгласно заключението на в.л.С. Ст. В. подписите, положени срещу имената М.К.Е.,
за заплати за декември 2016 г., февруари 2017 г. и март 2017 г. са положени от М.К.Е.,
с ЕГН-**********.
От така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
По
предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:
Трудовото
правоотношение на ищеца М.К.Е. е прекратено със Заповед №*** г. на основание
чл.330, ал.2 т.6 от КТ, с която е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”
по чл.190, ал.1, т.2 вр. с чл.187 т.1, пр.3 от КТ. В производството по
оспорване законността на уволнението изцяло в тежест на работодателя е да
установи наличието на посоченото в заповед основание за налагане на
дисциплинарно наказание и законосъобразното упражняване на потестативното си
право едностранно да прекрати трудовия договор, чрез налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание “уволнение“. Съдът следи служебно за спазването на
императивната разпоредба на чл.193 от КТ относно задълженията на работодателя,
на чл.195, ал. 1 от КТ относно мотивирането на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и на чл.194 от КТ относно
сроковете за налагане на наказанието, а в останалата част контролира
законосъобразността на наложеното наказание по доводите на страните. В настоящия
случай ответникът е уведомил ищцата на 30.04.2018 г. за открита дисциплинарна
процедура и изискал писмени обяснения за неявяване на работа от *** г. до ***
г. Издал е заповед №*** г., в която е
посочен периодът, в който ищцата не се е явила на работа – от *** г. до
28.03.2018 г., както и вида на наложеното наказание, поради което следва
извода, че изискванията на чл.195 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение
са спазени – съдържа конкретни данни за времето, мястото и продължителността
/периода/ на извършване на твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина. Заповедта е
връчена на ищцата на *** г. Обект на дисциплинарното нарушение като
основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или
служителя.
Наведените в исковата молба доводи и
възраженията в отговора на исковата молба обуславят разрешаването на правния
спор от отговора на въпроса за това кое от насрещните конкуриращи се волеизявления
на страните е прекратено трудовото правоотношение.
Съгласно чл.335, ал.1 от КТ трудовият
договор се прекратява писмено.
В трайната съдебна практика е прието, че
при конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото
правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е
настъпил по-рано / в т.см. решение №203/30.05.2011 г. по
гр.д.№832/2010 г. на ВКС, III г.о., решение №246/08.10.2012 г. по гр.д.№1625/2011
г. на ВКС, III г.о., решение №110/23.07.2020 г. по гр.д.№3144/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение
№59/16.06.2020 г. по гр.д.№3418/2019 г. на ВКС, III г.о., Определение
№60468/10.06.2021 г. по гр.д.№832/2021 г. на ВКС, IV г.о. и др./. При изявление
на работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, фактическият състав на прекратяването включва писмено изявление
на работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение и
достигането му до работодателя, а за да настъпят правните последици на
прекратяването, достатъчно е достигането на изявлението до работодателя-
арг.чл.335, ал.2, т.3 от КТ. Фактическият състав на едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя по чл.330, ал.2, т.6 от КТ чрез налагане
на дисциплинарно наказание “уволнение“ включва, мотивирана писмена заповед за
налагане на дисциплинарното наказание и връчването й на работника или служителя
– арг. чл.195 от КТ. Когато получаването на писменото изявление за прекратяване
на трудовия договор по инициатива на работника или служителя без предизвестие
предшества връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“,
трудовото правоотношение се счита за прекратено по силата на волеизявлението на
работника или служителя, а връчената по-късно заповед за налагане на дисциплинарното
наказание е безпредметна и поради това незаконосъобразна. Без правно значение е датата на издаване на
заповедта за уволнение, тъй като преди връчването й на работника или служителя
фактическият състав на прекратяването на трудовото правоотношение на това
основание не е завършен /решение №203/30.05.2011 г. по
гр.д.№832/2010 г. на ВКС, III г.о./.
В случая са налице три изявления за
прекратяване на трудовото правоотношение: от ищцата -писмено заявление за
прекратяване по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което не се доказа да е достигнало до
работодателя /представените доказателства не удостоверяват отказ на
работодателя да получи писмените заявления/; и молба от *** г., която съдът
приема за предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, тъй в нея не са посочени условия
на прекратяването на трудовия договор /арг. решение №50173/23.03.2023 г. по
гр.д.№4041/2021 г. на ВКС, IV г.о./; и от ответника -заповед №*** г. за
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", връчена на ищцата на
*** г.
В чл.335,
ал.2 от КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражнено
право на страна по трудово правоотношение да прекрати трудовия договор в
хипотези: 1.при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на
предизвестието; 2.при неспазване на срока на предизвестието – с изтичането на
съответната част от срока на предизвестието; 3.при прекратяване без
предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора. Волеизявленията на
ищцата с писмено заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327,
ал.1 т.2 от КТ не е породило действие. Волеизявление на ищцата за прекратяване
на трудовото правоотношение с предизвестие е породило на действие на *** г. по
арг. на чл.335, ал.2, т.2 от КТ. Третото волеизявление
за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя с
налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“
поражда действие с връчване на заповедта за уволнение на работника или
служителя- в случая на *** г. Предвид
установеното съдът намира, че дисциплинарното наказание “уволнение“ е наложено единадесет
месеца след като трудовото правоотношение е било вече прекратено от ищеца на
основание чл.326, ал.1 от КТ в хипотеза на неспазен срок на предизвестието. Порадади
това, че прекратяването на трудовото правоотношение прекъсва необходимата
връзка, то повторното прекратяване от ответника е извършено при липсващо
субективно право за това и следователно не поражда правно действие и дисциплинарно
уволнение е незаконно. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По исковете за трудово възнаграждение и лихва
за забава:
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по
трудово правоотношение е възмезден. Разпоредбата на чл.128 КТ регламентира
основното задължение на работодателя по трудово правоотношение да заплаща на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, а чл.245 от КТ
гарантира изплащането му. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, “трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.“ По естеството
си ведомостите за заплати са частни
свидетелстващи документ по смисъла на чл.180 от ГПК, удостоверяващи факта на
заплащане на посочените в тях суми. Затова те имат доказателствена сила по
отношение на факта, които е предназначен да удостовери само, когато е подписан
от получателя на сумата. За да се обори формалната им доказателствена сила следва да се докаже, че са неистински
/неавтентични/ документи. В случая от приетото заключение на повторната СГЕ с в.л.С.В.,
която съдът кредитира като обосновано се установява, че подписите,
положени срещу получил сумите в оспорените платежни ведомости за м.12.2016 г.,
за м.02.2017 г. и за м.03.2017 г. са изпълнени от ищеца М.К.Е. и удостоверят
полученото трудово възнаграждение в претендираните нетни размери, поради което предявените искове за заплащане
на трудово възнаграждение за м.12.2016 г. в размер на 366.78 лв., за м.02.2017
г. в размер на 401.82 лв. и за м.03.2017 г. в размер на 401.82 лв. са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на трудовото възнаграждение
за м.04.2017 г. в размер на 401.82 лв. и
трудовото възнаграждение за периода 01-*** г. в размер на 161.84 лв. ответникът
е навел единствено възражение за тяхното изплащане, което не се доказа в хода
на производството. Ето защо искове за заплащане на трудово възнаграждение за м.04.2017
г. и за м.05.2017 г. следва да бъдат уважени в претендираните и неоспорени
размери, ведно със законната лихва от 11.07.2018 г. /подаването на исковата
молба/ до окончателното им изплащане.
Съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец, на два пъти,
доколкото друго не е уговорено. В случая страните са договорили трудовото
възнаграждение да се изплаща до 30-то число на следващия месец. Ответникът не е изплатил трудови
възнаграждения на ищеца за м.04.2017 г. и за м.05.2017 г. поради което е в забава и на основание
чл.245, ал.2 КТ дължи върху неизплатеното трудовото възнаграждение за м.04.2017
г. лихва за забава за времето от 01.06.2017 г. / а не както се претендира от ***
г./ до 11.07.2018 г. в размер определен
от съда на основание чл.162 от ГПК с епи калкулатор от 45.32 лв. и лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.05.2017 г., за времето
от 01.07.2017 г. / а не както се
претендира от *** г./ до 11.07.2018 г. в
размер на 16.90 лв. определен от съда на основание чл.162 т ГПК с
епи-калкулатор. Исковете за заплащане на лихва за забава на трудовото
възнаграждение за м.12.2016 г., за м.02.2017 г. и за м.03.2017 г. като
акцесорни искове следва да бъдат отхвърлени поради неоснователността на искове
за трудово възнаграждение за тези месеци.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ:
За да
възникне правото на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ
следва да е налице прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл.327, т.2,
3 и 3а от КТ. В случая в зависимост от изхода по иска по
чл.344, ал.1 от КТ и след като се установи, че трудовото правоотношение не е
прекратено на соченото от ищеца правно основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ даващо
й право на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ следва извода,
че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:
Според разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се
изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. То се формира въз основа на среднодневното брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следователно
основателността на предявения иск е обусловената от кумулативното наличие на
следните предП.авки: 1.да е прекратено трудовото правоотношение между страните;
2.работникът или служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години. В
тежест на работодателя е да докаже, че е платил претендираното обезщетение. Съгласно
чл.155 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20
работни дни, като в приложения по делото трудов договор също е посочено, че
ищецът е имала право на 20 работни дни платен годишен отпуск. В случая в издадената
заповед №*** г. за наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ ответникът е
отразил, че на основание чл.224, ал.1 от КТ на ищцата се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2 дни
за 2016г. и 7 дни за 2017г., а съгласно приложения
към отговора на исковата молба неподписан платежен фиш от 01.05.2018 г.,
обезщетението за неползван 9 дни платен годишен отпуск е в нетен 226.75 лв. По
делото не се установи обезщетението да е изплатено на ищеца, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания нетен размер
172.20 лв., тъй като съдът не може да присъди повече, от колкото е поискано,
заедно със законната лихва от 11.07.2018 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.228, ал.3 от КТ обезщетенията
по раздел III, глава десета , които са дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния
трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят
дължи обезщетението заедно със законната лихва. Трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено на *** г. и по арг. на чл.228, ал.3 от КТ следва, че 30.06.2017
г. е последният ден, в който е следвало да се изплати на ищеца обезщетението за
неползван 9 дни платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г. поради което работодателят е изпаднал в забава
от 01.07.2017 г., а не от *** г. и на основание чл.86, ал.1 от КТ ответникът следва
да заплати претендираната от ищеца лихва за забава на обезщетението по чл.224,
ал.1 от КТ,чийто размер определен от съда на основание чл.162 от ГПК с епи
калкулатор за времето от 01.07.2017 г. до 11.07.2018 г. е 17.99 лв.
По иска с правно основание чл.226, ал.1
от КТ:
Разпоредбата на чл.226, ал.1 и ал.3 от КТ
предвижда солидарна отговорност на работодателя и виновните длъжностни лица за
вредите, които служителят е претърпял поради неиздаване или несвоевременно
издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение и вписване на неверни данни в издадените документи.
Фактическият състав на дължимото обезщетение включва неиздаване или
несвоевременно издаване на необходимите на работника или служителя документи,
вписване на неверни данни в издадени на работника или служителя документи;
вреда и причинна връзка между неиздаването/вписването на неверните данни и
вредата. Не е необходимо да е налице виновно поведение на длъжностни лица.
Тежестта на доказване на тези факти е за работника/служителя - ищец.
Обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя,
включително и неимуществените. Съгласно чл.128а, ал.1 и ал.3 от КТ по писмено
искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и
предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, в 14-дневен срок от искането; при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг
документ, с който се удостоверява прекратяването му. Прекратяването на
трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ настъпва по силата на закона, считано от
изтичане на предизвестието /чл.335, ал.2, т.1 КТ/ или на съответната част от
предизвестието при неспазването му /чл.335, ал.2, т.2 КТ/ без да е необходимо
някакво насрещно изявление на работодателя, а издадената заповед за
прекратяване на трудовият договор има само декларативен, а не конститутивен
характер. В случая трудовото правоотношение е прекратено от ищцата на основание
чл.326, ал.1 от КТ в хипотеза на неспазено предизвестие- арг. чл.335, ал.2 т.2
от КТ т.е. законът не вменява на работодателя задължение да издава заповед .
Затова и издаването в този случай няма правно значение от което следва, че за
ищцата не биха могли да настъпят вреди от неиздаването на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Отделно от това не са наведени
твърдения и в тази връзка не са ангажирани доказателства, а от събраните по
делото не се установи ищцата писмено да е поискала от ответника издаването на
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Следва да се посочи, че удостоверяването
на прекратяването на трудовото правоотношение става с вписването на основанието
в трудовата книжка.
Според разпоредбата на чл.348, ал.3 от КТ,
трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я
представя на работодателя при поискване, а в чл.6, ал.2 от НТКТС е предвидено
задължение на работника или служителя при прекратяване на трудовото
правоотношение да представи трудовата си книжка на работодателя за отразяване
на данните, касаещи прекратеното трудово правоотношение. В приложеното по
делото трудово досие на ищеца се съдържа декларация на ищцата от 11.11.2016 г.,
че трудовата й книжка не остава при работодателя. По делото не се доказа тя да
е предала на работодателя, както към *** г., така и след тази дата, а и в хода
на производството трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата по прекратяването
на трудовото правоотношение, поради което предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва
да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 1087.05 лв.
На
основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер
на 688.45 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК 80 лв. държавна такса за уважените
искове и 1006.84 лв. разноски за експертизи.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ уволнението на М.К.Е., с ЕГН-********** с адрес ***, със Заповед №*** г.
на управителя на “С.П.“ ООД, с ЕИК:***, за дисциплинарно наказание “уволнение“
за незаконно и го отменя.
ОСЪЖДА “С. П.“ ЕООД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на М.К.Е., с ЕГН-********** с адрес *** следните суми:
-401.82 лв. нетно трудово възнаграждение
за м.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018 до
окончателното изплащане и 45.32 лв. лихва за забава от 01.06.2017 г. до
11.07.2018 г.;
- 161.84 лв. нетно трудово
възнаграждение за м.05.2017 г. ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018
г. до окончателното му изплащане и 16.90 лв. лихва за забава от 01.07.2017 г.
до 11.07.2018 г.;
-172.20 лв. нетно обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за неползван 9 дни платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г.,
ведно със законната лихва от11.07.2018 г. до окончателното изплащане и 17.99
лв. лихва за забава от 01.07.2017 г. до 11.07.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.Е., с ЕГН-**********
с адрес *** против “С. П.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***,
искове за трудово възнаграждение за м.12.2016г. в размер на 366.78 лв. ведно със законната лихва за забава от
30.01.2017г. до окончателното му изплащане; на трудово възнаграждение за
м.02.2017г. в размер на 401.82 лв. ведно със законната лихва за забава от
30.03.2017г до окончателното му изплащане; на трудово възнаграждение за
м.03.2017г. в размер на 401.82лв. ведно със законната лихва за забава от
30.04.2017г. до окончателното му изплащане като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.К.Е., с ЕГН-********** с адрес *** против “С. П.“ ЕООД, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, иск за заплащане на
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 510 лв. ведно със законната лихва
от *** г. до окончателното му изплащане и иск за заплащане на обезщетение по чл.226
ал.1, т.1 от КТ в размер на 510 лв. за неиздаване на заповед за прекратяване на
трудовото й правоотношение и ненанасяне в трудовата й книжка на времето,
зачитащо се за трудов и осигурителен стаж, ведно със законната лихва от
10.07.2018 г. до окончателното му изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА “С. П.“ ЕООД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.К.Е., с ЕГН-********** с
адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 1087.05 лв.
ОСЪЖДА М.К.Е., с ЕГН-********** с адрес *** да заплати на “С. П.“ ЕООД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 688.45 лв.
ОСЪЖДА “С. П.“ ЕООД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна
такса в размер на 80 лв. и 1006.84 лв.
разноски за експертизи.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд -С. в двуседмичен срок, от връчването му
на страните.
Районен съдия: