Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Тетевен,12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ТЕТЕВЕН –І Състав , в публично
заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:АНИ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Петя
Георгиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 251/2019 г. по описа на
РС Тетевен за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-0451-000430/16.05.2019 г. на .
на И.И.Б.на длъжност началник на
РУП към ОДМВР –Ловеч, РУ Я. ,упълномощен със заповед
№8121з-515/14.05.2018г, с което на Д.Ц.Д. с ЕГН ********** *** на основание
чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДВП са наложени административни наказания лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца и
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП /Закон за
движение по пътищата/. Административното наказание е наложено за това ,че на
26.04.2019г в 17,22 в община Я. , на Автомагистрала №2А е управлявал л.а „С.А.”
с рег.№...... , км.78.100 в принудителната лента за спиране посока Варна при наличие на интензивен трафик на
автомобили и 2 платна и не съобразява
поведението си с останалите участници в движението .
С
жалбата е направено искане да се отмени наказателното постановление , твърди ,че бил спрял в аварийната лента ,
тъй като автомобилът му прегрял и след това не могъл да се включи в колоната.
Жалбоподателят
Д.Д. не се явява в последното съдебно
заседание.
Административно наказващият орган не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано,
поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят Д.Ц.Д. е правоспособен водач на моторни превозни средства от
1985 г. с придобити категории „В”, „АМ”, и „В1”.
На 26.04.2019г в след обяд в община Я. , на Автомагистрала №2А е
управлявал л.а „С.А.” с рег.№...... , км.78.100 в принудителната лента за
спиране жалбоподателят бил забелязан
служители на административно наказващият орган
св. М.С.Д. ,който заедно с колегата си Ц.Г.Ц. го спрели в лентата за
принудително спиране , като Д. заявил ,че му е счупен автомобила и твърдял ,че
е прегрял, съставен е АУАН за нарушението . Свидетелят Р.И.К.-зам. Механик на
аварийно звено на служебен авариен автомобил
в пътния участък е свидетел по
отказа на жалбоподателя да подпише АУАН , твърди ,че същия ден е имало
задръстване , тъй като малко по –рано е имало ПТП и една част от водачите се
движели в аварийната лента и единият от
водачите в пътната лента оспорвал ,че се
е движел в аварийната лента. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели
тъй като същите са последователни и безпротиворечиви . Контролните органи за
приетото за извършено от Д.Д. нарушение
по см. на чл.58 т.3 от ЗДВП – която законова норма въвежда забраната за
движение в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство или при здравословен проблем за водача или пътниците издали
АУАН серия АА № 13247/26.04.2019г. На
26.04.2019г жалбоподателя Д. отказал да
подпише АУАН и това е установено
с един свидетел,а именно Р.И.К. , жалбоподателя е отказал да получи АУАН , като
в графа получил е записано „Отказва ”.Възражения против АУАН не били направени
в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали
по административната преписка било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: АУАН, справки за нарушител/водач, ,свидетелски показания ,като
годно писмено доказателство се ползва от съда съставения АУАН № 13247/26.04.2019
г. – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила
съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, без ангажиране на никакви доказателства от страна
на страната жалбоподател по опровергаване на отразеното в самия акт.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка Съдът прие, че
жалбоподателят на 26.04.2019г в 17,22 в община Я. , на Автомагистрала №2А е
управлявал л.а „С.А.” с рег.№...... , км.78.100 в принудителната лента за
спиране посока варна при наличие на
интензифен трафик на автомобили и 2 платна
и не съобразява поведението си с останалите участници в движението.
При така установените факти съдът намира при съставяне на АУАН е допуснато
нарушение , тъй като отказът да се подпише АУАН и неговото връчване
са различни действия .
Доколкото в
ЗАНН е предвидена възможност нарушителят да откаже да подпише АУАН и
това следва да се удостовери с подписа на един свидетел-чл.43 ал.2 от ЗАНН
, в конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на нарушителя,
но при отказ от негова страна да го подпише, удостоверен по надлежния ред – с
подпис на свидетел. Начинът на съставяне на АУАН и направеният отказ от
представителя на жалбоподателя да подпише същия, не освобождава
актосъставителя от задължението му да връчи препис от съставения акт на
соченото за нарушител лице. Дори и да откаже да подпише АУАН , препис от
него следва да се връчи , такъв не е връчван .По делото няма данни РУ НА МВР Я. да е връчило по надлежният ред АУАН. Същият е
отказал да подпише акта, което е удостоверено ,а в разписката/ в
края на АУАН / е записано имената на нарушителя , на местото на
подпис е записано „отказва” и дата . Като свидетел на отказа да се
подпише акта е посочено лицето Р.К. .Получаването на препис от АУАН е
самостоятелно право на лицето, различно от правото му да му бъде предявен за
подпис същия. Правото да се получи акта е свързано с възможността за
представяне на писмени възражения в 3-дневен срок, както и с по-нататъшната
защита на обвиненото за извършване на административно нарушение лице. Затова –
нарушаването на това право представлява съществено нарушение, допуснато в
административно-наказателното производство, което представлява самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Отказът да се подпише АУАН не изключва в никакъв случай
задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и
самостоятелни действия. Не се твърди и не се доказва да има отказ от получаване
на препис от АУАН . По никакъв начин по делото , не се доказа по несъмнен начин
,че жалбоподателят е отказал да получи препис от акта , начинът на
съставяне на АУАН и направеният отказ от въззивника да подпише същия, не
освобождава актосъставителя от задължението му да връчи препис от съставения
акт на соченото за нарушител лице.От тълкуването на чл.43, ал.5 от ЗАНН се
обосновава извод, че на нарушителя се връчва препис от акта независимо дали на
същият е положен подписа му или е оформен при отказ и това е така с оглед
съблюдаване правото на защита на наказаното лице и с оглед възможността същото
да се запознае с административно нарушение което му се вменява с изготвения в
негово присъствие акт и с оглед възможността да предяви в три дневен срок от
изготвянето и връчването му, възражение пред административно-наказващият орган,
съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН. Ако се приеме обратната теза и се
тълкува закона стеснително, че само при подписване на акта от сочения за
нарушител, на същия се предоставя препис от него, то това би означавало, че
правото на възражения в предвидения от закона 3-дневен срок би могло да се
упражни отново само в случай на подписване на акта от нарушителя, но не и при
отказ да бъде подписан. Нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция
за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в
това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота относно
нарушението и защитата срещу него. Не случайно и към АУАН е предвидена разписка
касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и
без значение дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на
същия е удостоверен с подпис на свидетел. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган -както се установява от представените като
писмени доказателства, но порокът в АУАН е съществен тъй като
същият не е връчен и този порок не може да бъде саниран от самото
НП.
На основание гореизложеното, допуснати
съществени нарушения на процесуалният закон при издаване на НП ,
съдът счита жалбата за основателно, а НП за неправилно и незаконосъобразно,
поради което и следва да бъде отменено на посочените по-горе основания.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 19-0451-000430/16.05.2019 год. на . на
И.И.Б.на длъжност началник на РУП
към ОДМВР –Ловеч, РУ Я.
,упълномощен със заповед №8121з-515/14.05.2018г, с което на Д.Ц.Д.
с ЕГН ********** *** на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДВП са наложени
административни наказания лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от 3 /три/ месеца и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. за
нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд –Ловеч
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: