Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 23.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на дванадесет и шести юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
251 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 618 от 23.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2291 по описа за
Съдът
мотивирал решението си, приемайки, че ищецът не е доказал в условията на пълно
и главно доказване част от елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно противоправност на деянието, причинно-следствена връзка
между деянието и вредите и размера на претендираните вреди.
Недоволен
от така постановения акт останало „П.Т.“ ЕООД, като в депозираната жалба излага
подробни съображения за неговата незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост. Акцентира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност
се установява, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта –
противоправно деяние, изразило се в искане за налагане на възбрана по гр.дело №
1869/2017 г. по описа на РС-Ловеч и последващи действия по обжалване на
извършената замяна на обезпечението; вреда, изразяваща се в платена неустойка
по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот;
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и вредата –
вследствие от предприетите действия по обжалване ищецът е бил възпрепятстван да
изпълни задължението си и да сключи окончателен договор; както и вина – с оглед
на предвидената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция. Сочи, че необосноваността на
съдебно решение е следствие от допуснатите пропуски при обсъждането и оценката
на дадените от И.И. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, както и от превратното
и избирателно обсъждане на допуснатите и приети по делото съдебно-икономическа
и съдебно-графологическа експертизи. Твърди, че са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът неправилно
е открил производство по чл. 193 от ГПК, доколкото се оспорва не автентичността,
а верността на приложените по делото частни свидетелстващи документи. В тази
насока релевира, че верността на фактите, съдържаща
се в последните, не е опровергана. Твърди, че ответната страна не е доказала
положителните факти, на които основава своите възражения, включително факти,
които изключват или погасяват претендираното вземане. Така въззиваемият не е
доказал възражението си за нищожност на клаузата за заплащане на уговорената в
предварителния договор неустойка поради прекомерност и противоречие с добрите
нрави, както и твърдението си, че продажната цена на имота, предмет на
договора, е нереална, симултативна и прекомерна.
Сочи, че съдът не е отчел представените от ответната страна документи, от които
е видно, че в проведена публична продан за ½ част от имота И. е
предложил сума в размер на 50 494,72 лв. Акцентира, че съдът не е отчел,
че договорената между страните по предварителния договор цена е съобразена с приращенията и подобренията в имота. Моли така обжалваното
решение да се отмени и претенцията да се уважи изцяло.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от И.И., с
който се оспорва изложеното в жалбата. Сочи, че с предприетите действия по
гр.д. № 1869/2017 г. по описа на РС-Ловеч не е целял да увреди насрещната
страна, тоест липсва противоправно деяние. Релевира,
че по делото не се установяват и останалите елементи от фактическия състав на
деликта, а именно вреда и причинно-следствена връзка. Сочи, че съдът не е
допуснал процесуални нарушения при допускането, събирането и оценка на
доказателствата. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
В съдебно
заседание „П.Т.“ ЕООД се представлява от адв. А.Т. ***,
която изразява становище, че поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива с
представените писмени бележки. Моли жалбата да се уважи, като решението се
отмени и искът се уважи. Претендира разноски.
И.И. се
представлява от адв. С.С. ***, който оспорва жалбата
и моли същата да се остави без уважение, като представя писмени бележки. Претендира
направените съдебно-деловодни разноски.
От представените доказателства по
гр.дело № 2291 по описа за
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „П.Т.“ ЕООД с
осъдителен иск против И.И. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 9037 лв., произтичащи от противоправни и недобросъвестни действия на И.
– допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че по гр. д. № 1869/2017 г. по описа на РС-Ловеч,
приключило с влязло в сила отхвърлително решение, е
било допуснато обезпечение върху недвижим имот, собственост на ищеца.
Впоследствие по искане на „П.Т.“ ЕООД това обезпечение било заменено, като възбраната била заличена в
Службата по вписванията на 05.02.2018 г. Сочи, че ½ и.ч. от възбранения имот била предмет на сключен предварителен
договор за продажба от 25.08.2017 г. със срок на сключване на окончателен
договор по нотариален ред до 28.12.2017 г. Поради вписаната възбрана на целия
имот договорът не се сключил, а „П.Т.“ ЕООД било принудено да върне на купувача
даденото капаро по предварителния договор в размер на 9037 лв. и неустойка в
размер на 9037 лв.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от И.И., с който се
оспорва така предявения иск. Излага твърдения за невалидност на така сключения
договор, за липса на причинно-следствена връзка между поведението на ответника
и настъпилото задължение за плащане на неустойка и липсата на умисъл за
увреждане, доколкото с действията си е целял да защити интересите по
законоустановен ред.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
От представения Предварителен договор се установява, че на
25.08.2017 г. „П.Т.“ ЕООД, представлявано от Т.Г.Т., от една страна, като
продавач, и Р.М.Б., от друга страна, като купувач, са сключили предварителен
договор, по силата на който продавачът се задължил да продаде на купувача
следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от поземлен
имот-застроен, находящ се в урбанизираната територия на с. ****“, с идентификационен
номер 15552.500.71 по кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-8/15.02.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с
площ по скица от 3918 кв.м.; начин на трайно ползване: ниско застрояване до
10м; стар идентификатор: няма; номер по предходен план 71, квартал 28, парцел VIII, IX, X, XI, при съседи на имота по
скица: 15552.500.707, 15552.500.70, 15552.500.710, 15552.500.73, заедно с
реално построените в имота: друг вид сграда за обитаване с идентификатор
15552.500.71.1, със застроена площ 57 кв.м., брой етажи – 2; друг вид сграда за
обитаване с идентификатор 15552.500.71.2, със застроена площ 51 кв.м., брой
етажи – 1; селскостопанска сграда с идентификатор 15552.500.71.3, със застроена
площ 95 кв.м., брой етажи – 2; селскостопанска сграда с идентификатор
15552.500.71.4, със застроена площ 62 кв.м., брой етажи – 2, заедно с всички
подобрения и приращения в имота, които са повишили
стойността на имота, за сумата от 45184.00 лева, от които 5000 лева,
представляваща стойността на имота, а сумата от 40184 лева представляваща
стойността на направени от продавача инвестиционни разходи, довели до
повишаване на стойността му, удостоверени от продавача на купувача с платежни
документи. В чл. 3 от Договора, страните уговорили, че продажната цена ще бъде
заплатена, както следва: при подписване на договора купувачът заплаща 20 % от
договорената продажна цена, а именно сумата от 9037 лева като капаро, а
останалата част от продажната цена до пълния уговорен размер ще бъде заплатена
при подписването на нотариалния акт за покупко-продажба. Страните се
споразумели нотариалният акт за покупко-продажбата да бъде подписан най-късно
до 28.12.2017 г. /чл. 4.1. от Договора/. В чл. 8 от договора е уговорено също,
че в случай, че продавачът с действия или бездействия осуети сключването на
окончателен договор по нотариален ред, както и ако се установи, че са
възникнали тежести върху продаваната част от имота /възбрани, ипотеки и прочие/
след сключване на договора до посочената крайна дата на сключване на
окончателен договор по нотариален ред – 28.12.2017 г., то продавачът дължи на
купувача връщане на получената като капаро сума, както и неустойка в размер на
9037 лева, в срок от 7 дни, считано от датата, посочена в чл. 4.1 от договора –
28.12.2017 г.
Видно от представения Приходен касов ордер /ПКО/ № 2 от
25.08.2017 г. Р.Б.е заплатила на „П.Т.“ ЕООД така уговореното в договора капаро
в размер на 9037 лв.
От материалите по приложеното гр. дело № 1869/2017 г. по
описа на Районен съд-Ловеч се установява, че посоченото дело е образувано на
04.09.2017 г. по повод искова молба на И.С.И. срещу „П.Т.“ ЕООД с искане за
присъждане на сумата 264.25 лева, произтичаща от неоснователно обогатяване. От
исковата молба се установява, че така претендираната сума е била дължима от
дружеството под формата на такси и разноски на Р.М.Б., в качеството ѝ на
взискател по изп. дело № 194/2017 г. на ЧСИ И.Л., и е
заплатена от И.И. – трето лице в изпълнителното производство. Посоченото
мотивирало И. да заяви и претенцията си за връщане на платеното по съдебен ред.
На 04.09.2017 г. ищецът И.И. подал молба за обезпечение на
така предявения иск чрез налагане на възбрана върху притежавания от „П.Т.“ ЕООД
поземлен имот, находящ се в с. Голец, с идентификатор 15552.500.71, заедно с
построените в него четири сгради, подробно описани по-горе, 1/2 идеална част от
който е предмет на Предварителния договор от 25.08.2017 г.
С Определение № 813/07.09.2017 г. съдът е допуснал исканото
обезпечение, като наложил възбрана върху имота до размера на претендираната
сума в размер на 264.25 лева.
Възбраната е вписана в Службата по вписванията – Ловеч с дв. вх. № 5045, том 2, № 138/11.09.2017 г. с взискател И.С.И.,
за което „П.Т.“ ЕООД получило уведомление с изх.№ 053-625/11.09.2017 г. на
СВ-Ловеч.
По молба на „П.Т.“ ЕООД от 19.09.2017 г., съдът с Определение
№ 897/03.10.2017 г. на основание чл. 398, ал. 2 от ГПК заменил така допуснатото
обезпечение със залог на парична сума в размер на 264.25 лв., учреден в полза
на И.С.И., и отменил наложената възбрана.
С частна жалба от 20.09.2017 г. „П.Т.“ ЕООД обжалвало
допуснатото обезпечение – възбрана.
От своя страна на 25.10.2017 г. И.И. подал частна жалба срещу
определението, с което съдът заменил обезпечението, а впоследствие с молба от
21.11.2017 г. оттеглил частната си жалба. Отчитайки посоченото, съдът
постановил прекратително определение от 13.12.2017 г., влязло в сила на
11.01.2018 г., като възбраната е заличена в имотния регистър на 05.02.2018 г.
С влязло в сила Определение № 562/08.08.2018 г. по
в.ч.гр.дело № 706/2017 г., Окръжен съд-Ловеч, отчитайки, че първоначално
допуснатото обезпечение – възбрана, е заменено впоследствие с паричен залог,
потвърдил Определение № 813/07.09.2017 г., постановено по гр.дело № 1869/2017
г. на РС-Ловеч.
С Решение № 84/19.03.2018 г., постановено по гр.дело №
1869/2017 г. на РС-Ловеч, съдът на основание чл. 59 от ЗЗД осъдил „П.Т.“ ЕООД да
заплати на И.И. сумата от 264.25 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2017 г., до
окончателното й погасяване.
С влязло в сила Решение № 215/24.10.2018 г. по в.гр.дело №
306/2018 г., Окръжен съд – Ловеч отменил изцяло горепосоченото решение на Районен
съд – Ловеч и вместо него постановил друго, с което отхвърлил предявения от И.И.
против „П.Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 264.25 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2017
г. до окончателното й погасяване.
От представения Констативен протокол от 28.12.2017 г.,
подписан от управителя на „П.Т.“ ЕООД като продавач по предварителния договор
от 25.08.2017 г. и Р.М.Б. като купувач по този договор, е видно, че страните са
приели, че към 28.12.2017 г. определението на РС-Ловеч по гр.д. № 1869/2017 г.
за замяна на обезпечението и отмяна на наложената възбрана, не е влязло в сила,
респ. и възбраната не е заличена. При тези обстоятелства страните се съгласили,
че с оглед на невъзможността окончателния договор да се сключи до 28.12.2017 г.
„П.Т.“ ЕООД следва да върне на купувача полученото капаро в размер на 9037.00
лева и да заплати неустойка в размер на 9037.00 лева в 7-дневен срок, считано
от 28.12.2017 г.
От представения Разходен касов ордер /РКО/ № 20 от 29.12.2017
г. е видно, че „П.Т.“ ЕООД е заплатило на Р.М.Б. сума в размер на 9037 лева,
упомената като капаро по предварителен договор.
Представен е и втори Разходен касов ордер /РКО/ № 1 от
04.01.2018 г. на „П.Т.“ ЕООД, в който е отразено, че на Р.М.Б. е платена сумата
в размер на 9037, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
сключване на окончателен договор по сключения Предварителен договор от
25.08.2017 г.
По искане на И.И. е било открито производство по реда на чл.
193 ал. 1 от ГПК по оспорване истинността на съдържанието на Предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2017 г., Констативния
протокол от 28.12.2017 г., ПКО № 2/25.08.2017 г., РКО № 20/29.12.2017 г. и РКО
№ 1/04.01.2018 г., като първоинстанционният съд е допуснал съдебно-графологична
и съдебно-икономическа експертизи със задачи, относими към предмета на
доказване в откритото производство по оспорване на документите и твърдяната симулативност по изготвянето им за нуждите на процеса. Настоящата
инстанция споделя възражението на жалбоподателя, че така откритото производство
по чл. 193 от ГПК е било безпредметно, доколкото между страните не е било
налице спор относно автентичността на посочените по-горе писмени доказателства,
а само относно тяхната истинност. Изложеното само по себе си не прави така
постановения съдебен акт неправилен или необоснован, тъй като допуснатите
експертизи имат за цел да установят дали тези документи са били съставени за
целите на исковото производство.
От приетото заключение на съдебно-графологичната
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че всички подписи в
представените оригинални документи са идентични с подписите в копията,
представени и намиращи се в материалите по настоящото дело. При извършена
съпоставка между оригиналите на оспорените документи и представените по делото
копия, вещото лице е установило, че подписите в позиции „Продавач“ /Т.Г.Т./ и
подписите, положени в долната лява част на оригиналните документи, подписите на
„Броил сумата“ в РКО № 20/29.12.2017 г. и РКО № 1/04.01.2018 г., са изписани с
една и съща по оптико-физични свойства и структурни
белези /цвят, нюанс – светло син, ИЧ луминесценция 735 nm химикална паста/.
Подписите в позиции „Купувач“ /Р.М.Б./ и подписите, положени в долната дясна
част на оригиналните документи, подписа на „Вносител“ в ПКО № 2/25.08.2017 г.,
подписите на „Получил сумата“ в РКО № 20/29.12.2017 г. и РКО № 1/04.01.2018 г.,
също са изписани с една и съща по оптико-физични
свойства и структурни белези /цвят, нюанс – тъмно син, ИЧ луминесценция 780 nm химикална паста/, като вещото лице дава
заключение, че двете групи подписи са изписани с две различни по физико-оптични
свойства химикални пасти. Експертът не е установил
механични въздействия върху структурата на хартията в местата на положените
оригинални подписи /нарушаване чрез изтриване с механичен или друг предмет/,
както и използване на химически начин за заличаване, т.е. върху положените
оригинални подписи не е извършвана подправка.
По делото са изготвени и приети като доказателства
първоначално и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза,
също неоспорени от страните.
При извършването на първата експертиза, вещото лице, за да
отговори на поставения въпрос надеждно ли са осчетоводени ПКО № 2/25.08.2017 г.
и двата РКО с дати 29.12.2017 г. и 04.01.2018 г., е следвало да направи справка
в счетоводството на ищеца „П.Т.“ ЕООД, но въззивникът е предоставил само
отделни документи, изброени в констативно-съобразителната й част: касова книга
от 25.08.2017 г., ПКО № 2, касова книга от 30.08.2017 г., РКО № 15, фактура от
30.08.2017 г., касова книга от 29.12.2017 г., РКО № 20, РКО № 21, две фактури,
РКО № 22, документ на „Тексимбанк“ ДТ, касова книга
от 04.01.2018 г., ПКО № 1, РКО № 1 и Дневник на сметка
При изготвяне на допълнителната съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице, за да отговори на поставените задачи във връзка с
предмета на спора, а именно дали е отразено получаването и връщането на
капарото по предварителния договор и плащането на неустойка, е следвало отново
да направи справка на място в счетоводството на ищцовото
дружество, както и съответни справки в НАП и Търговския регистър за
Настоящата инстанция изцяло кредитира изготвените заключения
по съдебно-икономическата и допълнителна съдебно-икономическа експертизи,
доколкото са пълни, обективни, изготвени от лице с експертни знания в съответната
област и неоспорени от страните. По отношение на съдебно-графологичната
експертиза въззивната инстанция счита, че поставените въпроси са неотносими към
настоящото производство, доколкото не биха спомогнали за установяване на правнорелевантни факти по делото.
В първоинстанционното производство по реда на чл. 176, ал. 3
от ГПК е изслушан Т.Т. – управител на „П.Т.“ ЕООД, който е уточнил, че живее
във фактическо съжителство с Радина Банкова.
Настоящата инстанция се солидаризира с контролираната
инстанция, че представените списък на инвестиционни разходи с приложени договори, фактури и платежни
документи, касаещи имота, предмет на предварителния договор, както и
представените от въззиваемия по опис писмени
доказателства /л. 193-239 от делото/, не следва да се обсъждат, тъй като нямат
пряко отношение към предмета на доказване. По същите съображения не следва да се ценят и
обясненията на И.И., дадени по реда на чл. 176 от ГПК, и свидетелските
показания на И.Л., тъй като касаят спорни въпроси по други дела между
страните.
От представените пред въззивната инстанция писмени
доказателства – Протоколно решение на едноличния собственик на капитала на „П.Т.“
ЕООД от 06.01.2020 г., Протокол от редовно общо събрание на едноличния
собственик на капитала на „П.Т.“ ЕООД от 28.01.2020 г., Годишен доклад за
дейността на дружеството за
При така установената фактическа
обстановка въззивният
съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като
подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните
нормативни актове, приема следното от правна страна:
Правната квалификация на исковата претенция на „П.Т.“
ЕООД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
сумата от 9037 лв., представляващи платена неустойка по предварителен договор
за покупко-продажба, е чл. 403, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 45 от ЗЗД. Отговорността
по чл. 403 от ГПК е специална безвиновна деликтна отговорност,
като обезщетение за претърпените вреди от допуснатато
обезщетение може да се търси от лицето инициирало обезпечителното производство.
Правната норма регламентира три самостоятелни хипотези, при които допуснатото
обезпечение на иска представлява неоснователно засягане права: отхвърляне на
иска като неоснователен; прекратяване производството по делото; непредявяване
на иска в дадения от съда срок. Уважаването на претенцията предполага освен
наличието на някоя от горните хипотези и констатиране на настъпили вреди,
установени по размер и причинно-следствена връзка между обезпечението и
вредите. С оглед на посоченото за уважаване на исковата претенция в тежест на „П.Т.“ ЕООД в условията на пълно и главно доказване е
да докаже следните релевантни факти: 1. налагане на обезпечителна мярка; 2.
необоснованост на допуснатото обезпечение, тоест да е налице някоя от
хипотезите, уредени в чл. 403 от ГПК; 3. Претърпени имуществени вреди в размер
на 9037 лв., произтичащи от платена неустойка по предварителен договор
за покупко-продажба; 4. причинна връзка между вредите и налагането на
възбраната. В тежест на ответната страна е да докаже направените прекратителни възражения в отговора
От събраните по делото доказателства се установи,
че по изп. дело №
194/2017 г. на ЧСИ И.Л., И.С.И., като трето лице е изпълнил чужд дълг,
изплащайки задължението на длъжника „П.Т.“ ЕООД към взискателя Р.Б.в размер на
264.25 лева. Впоследствие И. предявил искова претенция срещу дружеството за
връщане на така платеното, по повод на което било образувано гр.дело №
1869/2017 г. по описа на РС-Ловеч. Предявявайки исковата си молба, на
04.09.2017 г. И.И. поискал обезпечение на така предявения иск чрез налагане на
възбрана върху недвижим имот, собственост на „П.Т.“ ЕООД, 1/2 ид. част от който имот вече е била предмет на сключен между
дружеството, като продавач, и Р.М.Б., като купувач, Предварителен договор за
покупко-продажба от 25.08.2017 г. Исканото обезпечение било допуснато и върху
имота наложена възбрана до размер на цената на иска. По инициатива на „П.Т.“
ЕООД така наложената мярка била заменена със залог, като възбраната била
заличена в имотния регистър на 05.02.2018 г. Посоченото възпрепятствало „П.Т.“
ЕООД и Р.Б.да сключат окончателен договор в уговорения в Предваритетелния
договор срок, поради което за дружеството възникнало задължение да заплати
неустойка в размер на 9037 лева. С Решение № 84/19.03.2018 г.,
постановено по гр.дело № 1869/2017 г. на РС-Ловеч съдът уважил претенцията на И.И.
срещу „П.Т.“ ЕООД, като с Решение № 215/24.10.2018 г. по в.гр.дело № 306/2018 г. на
ОС-Ловеч въззивната инстанция отменила това решение и отхвърлила иска изцяло.
Видно от гореизложеното процесният
случай попада в приложното поле на чл. 403, ал. 1, предл.
1, доколкото обезпечителното производство по гр.дело № 1869/2017 г. на РС-Ловеч
е било инициирано от въззиваемия и исковата претенция
е била отхвърлена с влязъл в сила съдебен акт на ОС-Ловеч. В тази насока е
неправилно съждението на контролираната инстанция за липса на противоправност
на деянието. Следва да се посочи, че така наложената обезпечителна мярка
безспорно несъотвества на обезпечителната нужда,
доколкото за сума в размер на 264,25 лева се налага възбрана върху имот, чиято
стойност надхвърля в пъти претенцията на молителя.
Що се касае до претендираните
вреди в размер на 9037 лева, произтичащи от заплатена неустойка поради неизпълнение на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, настоящата
инстанция счита, че същите останаха недоказани. Действително в сключения между Р.Б.и
„П.Т.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е
уговорена неустойка, дължима при несключване на окончателен договор в срок до
28.12.2017 г. поради вина на продавача или наложена възбрана. По делото се
установи, че възбраната е била заличена на 05.02.2018 г., тоест след изтичане
на предвидения в предварителния договор срок. В същия момент представените от
жалбоподателя писмени доказателства, с които доказва, че е заплатил дължимата
неустойка, а именно - Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2017 г., Констативен
протокол от 28.12.2017 г., ПКО № 2/25.08.2017 г., РКО № 20/29.12.2017 г. и РКО
№ 1/04.01.2018 г., представляват частни документи, удостоверяващи изгодни за
съставилата ги страна обстоятелства. Посочените писмени доказателства нямат
материална доказателствена сила и сами по себе си не могат да послужат като
доказателство, че твърдяната неустойка действително е била заплатена. Следва да
се отчете, че посочените писмени доказателства са съставени от Р.Б.и Т.Т., като
последните се намират във фактическо съжителство. Сходна е ситуацията и с
представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, доколкото отново
представляват частни документи, удостоверяващи изгодни за съставилата ги страна
обстоятелства.
Първоинстанционният съд е допуснал
две съдебно-икономически експертизи за установяване на истинността на
посочените по-горе писмени доказателства. Вещото лице е констатирало
разминаване между крайното салдо по касовата книга на ищеца от 30.08.2017 г. и
по дневника на сметка 501 Каса за месечния период от 01.08.2017 г. до
31.08.2017 г., като разликата е точно от 9037.00 лева. В първоначалното си
заключение вещото лице е посочило, че е налице разминаване между касовата книга
на 29.12.2017 г. и отразените документи в дневника на сметка 501 Каса за
периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г., тъй като дневният разход на касата за
деня 29.12.2017 г. бил по-голям от месечния за посочения период /01.12.2017 г.
– 31.12.2017 г./. На вещото лице обаче не е била предоставена възможност да
направи справка в счетоводството на дружеството, за да установи на какво се
дължат тези разминавания. От допълнителното заключение, изготвено след справки
в НАП и Търговския регистър за
Липсата на платена неустойка в размер
на 9037 лв. означава и липса на претърпяна вреда от дружеството-жалбоподател,
доколкото не се доказа сума в такъв размер да е излязла от патримониума
му.
Недоказаността на претендираните
вреди прави безпредметно изследването на въпроса за наличието на
причинно-следствена връзка между допуснатото обезпечение и претърпените вреди.
За прецизност следва да се посочи, че причинна връзка винаги ще е налице
тогава, когато обезпечението се явява условие, без което вредата не би
настъпила. Плащането на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение
поради наложена обезпечителна мярка безспорно покрива посоченото.
С оглед на изложеното и доколкото от
наличната по делото доказателствена съвкупност не се установи един от правопораждащите елементи на отговорността по чл. 403, ал.
1 от ГПК, а именно претендираните от „П.Т.“ ЕООД вреди в размер на 9037 лева., представляващи платена
неустойка по предварителен договор за покупко-продажба, настоящата инстанция счита,
че искът е неоснователен, поради което въззивната жалба се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение, а решението следва да се потвърди.
По разноските:
С огледа изхода на спора искането на въззивника за
присъждане на разноски се явява неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски. И.И. е бил представляван от
адв. С.С. по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като видно от представения списък по чл. 80 от ГПК се претендира
възнаграждение в размер на 1000 лева. В чл. 38 ал. 1, т. 3 от ЗА е уредена
възможността адвокатът да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на
роднини, близки или на друг юрист, като съгласно ал. 2 съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Настоящата инстанция, като съобрази
правната и фактическата сложност на делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 611,48
лв., като оставя без уважение искането до пълния размер от 1000 лева.
Така
мотивиран, Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 618 от 23.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2291 по описа за
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. ****, представлявано от управителя Т.Г.Т.,
да заплати на адвокат С.И.С. от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***,
сумата в размер на 611.48 лв.
/шестотин и единадесет лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на въззиваемия
И.С.И.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото Решение да бъде връчен на
страните (чл. 7, ал. 2 от
ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ…………………….. ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………