Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 15.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на петнадесети юни две хиляди и шестнадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар В.Ц.
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 510 по описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е иск за делба на движими вещи, като производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата на допускане на делбата.
Ищецът
твърди, че бракът му с ответницата е прекратен с развод с решение по гр.д. №
4254/2013г. на ВТРС. Сочи, че по време на брака им страните са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ два апартамента, находящи се в гр***,
които фактически представляват едно цяло, тъй като преградната стена между тях
е премахната. Твърди, че впоследствие са се разпоредили с тези имоти в полза на
родените от брака им деца. Сочи, че с решението за развод ползването на
описаните имоти е предоставено на ответницата и че в тях се намират движими
вещи придобити от страните в режим на СИО. Посочва, че това са пералня, 2
слънчеви колектора и 2 бойлера, 2 телевизора, 4 климатика, хладилник комбиниран
с фризер, вградена фурна, керамичен плот, микровълнова печка, кафе - машина,
кухненско обзавеждане, детско обзавеждане, кожена спалня, стъклена кръгла мивка
с плот и батерия, секция в дневна стая, комод с рафтове, маса и 6 бр. метални
стола, ъглов диван, спалня с два подматрака, трикрилен гардероб, 2 нощни
шкафчета, тоалетка с огледало, обзавеждане за детска стая, тангенторна вана,
шкаф с мивка и огледало, перфоратор, винтоверт, ъглошлайф, бор машина, прободен
трион, резачка за дърва, всички те подробно индивидуализирани в исковата молба
по марка, модел и други отличителни белези. Твърди, че страните не могат да
постигнат съгласие за доброволно поделяне на процесните вещи, поради което иска
от съда да допусне делба на същите, при права на съделителите по 1/2 ид. част.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който признава, че
с ищецът са бивши съпрузи и че брака им е прекратен с развод. Не оспорва
предявения иск за делба по отношение на движимите вещи описани в раздел I от
отговора. Оспорва иска относно движимите вещи в раздел II
/перфоратор, винтоверт, ъглошлайф, бормашина, прободен трион, резачка за дърва,
микровълнова печка, маса и 6 бр. метални стола/ с твърдения, че такива вещи не
са придобивани от страните по време на брака им и не са във нейно владение.
Възразява срещу включването в делбата на следните движими вещи - телевизор
"Сони"
С
протоколно определение от 11.05.2016г. по искане на ответника и по реда на чл.
341 ал. 2 ГПК съдът е включил в делбената маса и следните движими вещи:
телевизор "Сони"
Съдът, като взе предвид наличните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Няма
спор, че съделителите са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на
22.10.1994г., е прекратен с развод по взаимно съгласие, с влязло в сила на
19.02.2014г. решение по гр.д. № 4254/2013г. на ВТРС. Страните не спорят, че
семейното им жилище, находящо се в гр. ***, представлява функционално обединени
в едно цяло два апартамента с номера *** По силата на съдебното решение същото
е предоставено за ползване на ответницата, а впоследствие през 2014г.
съделителите са се разпоредили безвъзмездно с отделните апартаменти в полза на двете
си деца /*** № 477 от 2014г./. Страните не спорят, че по време на брака си в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ са придобили следните движими
вещи: телевизор "Шарп" -
От
съвпадащите твърдения на страните се установява, че по време на брака им е
закупено обзавеждане за детска стая с цвят оранжево и синьо, състоящо се от
двукрилен гардероб, бюро, секция и две легла, още едно детско обзавеждане сиво
и бяло на цвят, състоящо се от легло, бюро, секция, нощно шкафче и гардероб,
което е ползвано от дъщеря им, както и кожена спалня с рамка, черно - бяла на
цвят, използвана от сина им. Няма спор по делото, че тези вещи се намират в семейното
жилище на страните, което е констатирано и от вещото лице при изготвяне
заключението на допуснатата СОЕ. Страните не спорят, че по време на брака им са
придобили още телевизор марка "Сони" -
Спорни
между страните са и въведените от ищеца вещи - перфоратор, винтоверт,
ъглошлайф, бормашина, прободен трион, резачка за дърва "Хускварна",
микровълнова печка "Самсунг" /бяла с тъмна вратичка/, малка масичка
/тъмнокафява/ и 6 бр. метални стола с черна кожа. От показанията на свидетелите
В., *** и П. се установява, че съделителите са придобили посочените по - горе
инструменти, докато са били в брак. Според показанията на свид. *** уредите са
останали в семейното жилище на съделителите след раздялата им, а свид. В. и свид.
П. не знаят къде се намират тези вещи, като последният сочи, че ги е виждал за
последно, докато родителите му са били още заедно и че понастоящем ги няма в
апартамента. Същият свидетелства, че малката масичка и 6 бр. метални стола с
черна кожа са счупени и са изхвърлени. Относно микровълновата печка
"Самсунг" свидетелите В. и П. сочат, че страните са имали такъв уред в
жилището си, но дават различно описание на същия, без да установяват къде се
намира понастоящем.
От
фактура № **********/21.12.2012г. и от фактура № **********/26.08.2009г. е
видно, че въведените в делбата движими вещи с молбата по чл. 341 ал. 2 ГПК -
лаптоп "Леново" и мултифункционално устройство "Самсунг" са
закупени от "ЕМ - Комфорт" ЕООД, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е ищецът по делото. От представеното извлечение от
инвентарната книга на това дружество е видно, че лаптоп "Леново" с
датата на придобиване 21.12.2012г. е заприходен като дълготраен актив. От
показанията на свид. В. се установява, че ищецът е работил в дома си, където е
бил офиса на дружеството му, а от показанията на свид. П. е видно, че
мултифункционално устройство "Самсунг" е закупено, заради участие на
"ЕМ - Комфорт" ЕООД в търг за превоз на пътници. С показанията си
свид. П. установява, че докато са били в брак страните са придобили таблет
"Самсунг".
От
заключението на допусната СОЕ е видно, а и това не е спорно по делото, че в
дневната стая на семейното жилище на страните се намира секция от ПДЧ, състояща
се от основна част, вертикална секция със стъклена врата, вертикален шкаф и
хоризонтална част с 5 бр. долапчета, както и че в една от баните има монтирана
стъклена мивка и стъклен плот от зелено стъкло и батерия от зелено стъкло. Вещото
лице е посочило, че общата пазарна стойност на наличните движими вещи към
момента на оценката е 11 864, 71 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки
съсобственик може да иска делба на общата вещ /движима или недвижима/, освен
ако законът не разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или
предназначението на вещта. С решението по допускане на делбата съдът се
произнася по въпроси между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи
съдът се произнася по въпроса и кои от съделителите ги държи.
Предмет на настоящото делбено производство са само движими
вещи, следователно за да се допусне делбата им е необходимо да се установи, че
вещите са съсобствени между страните, че съществуват към момента на приключване
на устните състезания в настоящата инстанция, както и в чие държане се намират
към този релевантен момент. Движими вещи, които към този момент не съществуват,
тъй като са погинали или са извършени действия на разпореждане с тях или чието
местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на
несъществуваща вещ е невъзможно. Фактът на съществуване на вещите, както и
тяхното местонахождение, могат да се приемат за установени, ако между страните
не съществува спор за това. Когато обаче този факт към момента на приключване
на устните състезания е спорен между страните, съществуването на вещите към
този меродавен момент следва да бъде доказано, дори съществуването и
местонахождението на вещите да е установено към преходен момент, в случая
момента на прекратявана СИО, тъй като е възможно впоследствие вещите да се
погинали или местонахождението им да е променено. В тежест на съделителят,
който е поискал включването на движимите вещи в делбената маса, е да установи,
както наличието на общи на страните права върху тях, така и съществуването на
вещите към момента на допускане на делбата, когато това обстоятелство е спорно.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че бракът между
страните е прекратен с решение за развод по взаимно съгласие, влязло в сила на
19.02.2014г., поради неговата необжалваемост /чл. 296 т. 1 ГПК/. Прекратеният
между страните граждански брак е заварен по смисъла на §4 от ПЗР на СК от
2009г., тъй като в момента на влизане в сила на новия СК, съделителите са били
все още в брак. По делото не се твърди и не се доказа страните да са избрали
изрично някой от уредените в чл. 18 ал. 1 СК режими на имуществени отношения,
поради което съгласно ал. 2 на същата разпоредба отношенията между тях по повод
на придобитите по време на брака вещи и права върху вещи се уреждат от правилата,
касаещи законовия режим на общност. Съгласно чл. 21 ал. 1 СК вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двата съпрузи, независимо на чие име са придобити.
Страните
не спорят, че по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност са
придобили следните движими вещи: телевизор "Шарп" -
До
делба, като обща на страните собственост, при равни права следва да се допуснат
и обзавеждане за детска стая с цвят оранжево и синьо, състоящо се от двукрилен
гардероб, бюро, секция и две легла, телевизор марка "Сони" -
Искът
за делба по отношение на останалите движими вещи, предмет на настоящото
производство, следва да бъде отхвърлен. С оглед на събраните по делото гласни
доказателства съдът намира за установено, че детско обзавеждане сиво и бяло на
цвят, състоящо се от легло, бюро, секция, нощно шкафче и гардероб, както и
кожена спалня с рамка черно - бяла на цвят са придобити със средства, имащи
извънбрачен характер. Съдът дава вяра на показанията на свид. П., въпреки
принципната му заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като данните по
делото изключват възможността заинтересоваността му да е повлияла на достоверността
на изнесеното от него. Показанията му относно източника на средствата за
закупуване на тези вещи /спестени от него пари дадени му от негови прародители,
както и такива представляващи наследство от прадядо му и предоставени му от
роднини/ са логични, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от
показанията на свид. ***. По делото не са налице данни, дори и твърдения на
ответника, който да са в противовес на изнесеното от тези свидетели. Ето защо,
след като за придобиването на тези вещи не са вложени семейни средства и
очевидно не са предназначени за ползване от страните, същите не са тяхна обща
собственост и по аргумент на противното от нормата на чл. 344 ал. 1 ГПК не
следва да се допускат до делба. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че въведните в процеса от ответницата движими вещи -
лаптоп "Леново" и мултифункционално устройство "Самсунг" са
собственост не на съделителите, а на трето лице - "ЕМ - Комфорт"
ЕООД. От показанията на свидетелите В. и П. се установява, че същите, въпреки
че са се намирали в семейното на страните жилище, са закупени и са служили за
упражняваната от ищеца чрез търговското му дружество дейност във връзка с
превоз на пътници.
По
делото от показанията на свидетели В., *** и П. безспорно се установява, че страните
са притежавали перфоратор, винтоверт, ъглошлайф, бормашина, прободен трион,
резачка за дърва "Хускварна" и че същите са се намирали в семейното
им жилище. От показанията на тези свидетели обаче не може да се приеме за
установено настоящото местонахождение на вещите, тъй като данните за
съществуването на тези вещи се отнасят за период от повече от две години преди
приключване на устните състезания по делото. Налице е противоречие в показанията
на свидетелите дали тези вещи са се намирали в семейното жилище към момента на
фактическата раздяла на страните. Понастоящем ответницата оспорва тези вещи да
се намират в нейно държане, в която насока са и показанията на свид. П.. При
това положение в тежест на ищеца е било да установи тяхното съществуване и
местонахождение към момента. С ангажираните от него гласни доказателства обаче,
същият не можа да проведе пълно и главно доказване на тези релевантни факти. Обстоятелството,
че вещите са били съсобствени, че са били налични към предхождащ делбеното
производство момент и са се намирали в държане на съделителите само по себе си
не може да обоснове извод за наличието на предпоставките за допускане на
делбата, след като по делото е установено, че към момент на приключване на
устните състезания вещите не се намират в държане на някой от съделителите и
липсват доказателства за местонахождението им понастоящем. Ето защо, след като
по делото не се установява наличието и местонахождението на тези инструменти искът
за делбата им следва да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин страните да
са придобили по време на брака си въведената от ищеца в делбеното производство
движима вещ - микровълнова печка "Самсунг", бяла на цвят с тъмна
вратичка. Свидетелите дават различно описание на притежаваната от страните микровълнова
печка, но дори да се приеме, че съделителите са придобили посочения от ищеца
уред, то по делото остана неизяснено неговото местонахождение към момента.
Последното е достатъчно тази вещ да не бъде допускана до делба. От показанията
на свид. П. се установява, че малката масичка - тъмнокафява на цвят и 6 бр.
метални стола с черна кожа, които съделителите са притежавали, не съществуват
понастоящем, защото са счупени. След като тези вещи са погинали и не
съществуват към момента иска за делба по отношение на тях следва да бъде
отхвърлен. Ищецът, ако смята, че другия съсобственик има вина за погиването им
разполага с други процесуални възможности, но не и с иск за делба /Решение №
232/10.04.2000г. по гр.д. № 741/99г. на I
г.о., ВКС/.
По изложените съображения настоящият състав на ВТРС
намира, че всички движими вещи за които се установи, че са обща собственост на
страните и са налични към момента следва да се допусната до делба при равни
права за всеки от съделителите, а именно по 1/2 ид. част. Искът за делба следва
да се отхвърли по отношение на вещите, за които се установи, че не са придобити
със семейни средства на страните и относно вещите, чието съществуване или
местонахождение не е установено пълно и главно към момента на приключване на
устните състезания по делото.
По аргумент от чл. 355 ГПК в настоящата фаза на делбата
съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските сторени от съделителите. Доколкото
обаче е налице отхвърляне на иска за делба по отношение на част от въведените и
от двете страни в процеса движими вещи, на основание чл. 9 от ТДТГПК, всеки от
съделителите следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС държавна такса от по 50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Е.В.П.,
ЕГН: *********** с адрес *** и П.Й.П., ЕГН:
********** с адрес *** на следните
движими вещи, които се намират в държане на ответницата П.Й.П.: 1/ телевизор
"Шарп", модел "Aquos LC-52x20E", черен
на цвят с плосък екран, с
диагонал
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за
делба на следните движими вещи: 1/ легло персон и половина, бюро
със секция, нощно шкафче и двукрилен гардероб, с цвят сиво и бяло, изработени
от ПДЧ плоскости, съставляващи детско обзавеждане; 2/ кожена спалня с рамка тип
спална гарнитура черно - бяла на цвят; 3/ лаптоп "Леново" модел
"Y580AH", сериен № СВ 19762613; 4/
мултифункционално устройство "Самсунг", модел "CSX -
ОСЪЖДА Е.В.П., ЕГН: *********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, на
основание чл. 9 от ТДТГПК, държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН: ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, на
основание чл. 9 от ТДТГПК, държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: