№ 566
гр. Пещера, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.А
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.А Гражданско дело №
20235240100784 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. В. А.
против К. А. А., с която е предявен брачен иск с правно основание чл. 49, ал.
1 от СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
произнасяне по въпроса относно вината.
Ищецът Й. А. твърди, че с ответницата К. А. са съпрузи, като двамата са
сключили граждански брак на 02.09.2021 г. в гр. Пловдив, за което е съставен
Акт за сключен граждански брак № 1005/02.09.2021 г. при Община Пловдив.
Сочи, че от брака имат родено едно малолетно дете - В. Й.ов А., ЕГН
**********, роден на 18.12.2021 г. в гр. Дуисбург, Германия. Твърди, че в
началото на съвместния им живот отношенията им с ответницата се
основавали на взаимност на чувствата, уважение и доверие. Впоследствие,
поради различни виждания и разбирания за живота, отношенията между
съпрузите охладнели, което довело до фактическата им раздяла. Сочи, че
семейното им жилище било в Германия, но и двамата са го напуснали.
Ответницата и сина им живели в гр. Пещера, а той в гр. Пловдив. Твърди, че
бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, лишен от
всякакъв смисъл и съдържание и формалното му съществуване е неоправдано.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака
между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по
въпроса относно вината. Не претендира да му бъде предоставено
упражняването на родителските права относно малолетното им дете В. А., тъй
като счита, че детето е малко и има нужда от майчини грижи. Иска да бъде
1
определен следния режим на лични отношения между него, като баща и
детето: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 часа до
17,00 часа в събота и от 10,00 часа до 17,00 часа в неделя, без преспиване,
двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с времето, когато майката е в
платен годишен отпуск, както и първата половина от дните, официално
обявени за почивни дни по случай Великден, Коледа и Нова година на всяка
нечетна година, а на всяка четна година - втората половина от дните,
официално обявени за почивни дни по случай Великден, Коледа и Нова
година. Ищецът моли да бъде определен минимален размер от 195,00 лв. на
месечната издръжка, която трябва да заплаща за детето В. А., считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение, тъй като има и друго
ненавършило пълнолетие дете, за което също дължи издръжка, а не работи и
не реализира трудов или друг доход. Не претендира издръжка от ответницата.
Не желае след развода ответницата да носи брачното си фамилно име „А.“.
Изразява готовност за постигане на споразумение с ответницата за
прекратяване на брака.
Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.
Не претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответницата К. А., в който сочи, че е съгласна с развода
и не възразява с предложения от ищеца режим на лични отношения между
бащата и детето. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име след
прекратяване на брака. Твърди, че ищецът живее и работи в Германия, а тя
след завръщането си от чужбина няма никакви доходи. Предвид възрастта и
нуждите на детето и нейния принос в отглеждането и възпитанието му, моли
месечната издръжка, която ищецът ще заплаща за детето, да бъде определена
в размер от 250,00 лв.
В съдебно заседание ищецът Й. А., редовно призован, се явява лично и
с процесуалния си представител – адв. З. Г. от АК-Пловдив. Поддържа
исковата молба и моли да бъде уважена. Изрично заявява, че е съгласен да
плаща издръжка в размер на 250,00 лв. месечно за сина си В. Й.ов А.. Заявява,
че няма претенции за ползване на семейно жилище, тъй като с ответницата
нямат семейно жилище, доколкото по време на съвместното им съжителство
двамата са живели на квартира в Германия, която са напуснали.
Ответницата К. А., редовно призована, не се явява в съдебно заседание
и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 02.09.2021 г. в гр.
Пловдив, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 1005 от
02.09.2021 г. от Община Пловдив, видно от представеното по делото
2
удостоверение за сключен граждански брак (л. 7 от делото). Преди брака
ответницата е носила фамилното име „М.“. При сключването на брака
ответницата е приела да носи фамилно име на съпруга си, а именно
фамилното име „А.“.
От представения по делото дубликат на удостоверение за раждане от
30.06.2023 г., издаден от Община Пловдив, се установява, че страните имат
едно малолетно дете – В. Й.ов А., ЕГН **********, род. на 18.12.2021 г. в гр.
Дуисбург, Германия.
По делото е приложен социален доклад за условията на живот,
родителския капацитет и емоционалната връзка на детето с родителите му. От
приетия социален доклад се установява, че детето В. А. се отглежда от
майката К. А., която полага адекватни грижи за развитието и възпитанието
му и задоволява неговите базови, здравни, образователни и социални
потребности. Детето е силно привързано към майката, отглежда се от нея при
режим, съобразен с неговата възраст и развитие и непрекъснато се обгрижва
от нея. Детето контактува с близки и роднини по майчина линия, които
оказват подкрепа. Майката и бащата не поддържат връзка помежду си и по
данни на майката бащата не е посещавал детето. Жилището, в което живее
ответницата с детето, е в добро техническо състояние, с добри хигиенно-
битови условия и е подходящо за отглеждане на детето. Съществува силна
емоционална връзка между майката и детето. Детето е спокойно, в добро
здравословно и психоемоционално състояние и се чувства сигурно с майка
си. Според социалните работници майката осъзнава родителските си
отговорности и задължения и е в състояние да осигури сигурна среда за в
бъдеще за отглеждане и възпитание на детето В. А..
За изясняване на фактическите обстоятелства по делото в качеството на
свидетел е разпитана Ф. Йорданова А. – майка на ищеца, от показанията на
която се установява, че от месец май 2023 г. страните не живеят заедно, че
отношенията между ищеца и ответницата са охладнели и между двамата
липсва уважение. В началото отношенията между страните били добри, но
впоследствие двамата започнали да не се разбират, като нито един от тях не
отстъпвал. Откакто страните се разделили и ответницата отишла да живее с
детето им при родителите си, двамата съпрузи нямали физическа и духовна
близост. Всеки тръгнал по своя път. Нямало изгледи за подобряване на
отношенията между съпрузите и за заживяването им отново съвместно като
семейство.
Съдът кредитира показанията на свид. Ф. А., преценени при условията
на чл. 172 от ГПК, тъй като намира същите за обективни, последователни,
логични, непредубедени и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен
3
с небрачни искове за родителски права, лични отношения, издръжка на
детето, ползване на семейно жилище, издръжка между съпрузи и фамилно
име.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 от СК всеки съпруг упражнява
своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака
по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.
По делото се установи, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, предвид факта, че в отношенията между съпрузите е
настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния
съюз. Страните са нарушили задълженията си за взаимно уважение и
разбирателство, както и за съвместно съпружеско съжителство, визирани в
чл. 14 и чл. 15 от СК, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до
фактическа раздяла, която продължава и към настоящия момент. От
показанията на свид. Ф. А. се установява, че съпрузите от месец май 2023 г.
не живеят заедно и не поддържат отношения. Разстройството на брака съдът
квалифицира като непоправимо, тъй като същото е трайно и е невъзможно да
бъде преодоляно. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от
предписаното й от закона и добрите нрави съдържание. Между страните не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са любовта, взаимността,
разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната
връзка и бракът им съществува формално, което не е в интерес както на
съпрузите, така и на обществото.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира, че
предявения иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде
прекратен с развод.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съда се произнася по
въпроса за вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е
поискал това. В случая съдът не обсъжда въпроса за вината, тъй като ищецът
изрично е заявил, че не желае да се издирват мотивите за прекратяване на
брака, респ. че не желае съдът да се произнася относно вината. Искане за
подобно произнасяне не е направено и от ответницата.
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат небрачните искове за упражняване
4
на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното
име.
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето
на детето:
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д.
№ 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване
съвместно на двамата родители, в случай че не се постигне споразумение по
упражняването им. При прекратяване на брака чрез развод законът дава
приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите,
свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност - по
упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия
принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от
двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на
детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа.
Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с
единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, засегнати от родителския спор.
В случая ищецът не претендира да му бъде предоставено упражняването
на родителските права върху роденото от брака дете, съгласен е ответницата
да упражнява родителските права върху детето и не желае местоживеенето на
детето да бъде определено при него.
Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК съдът решава въпросите при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата, след като прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности.
Съгласно § 1, т. 5 ДР от ЗЗакрД при определяне на понятието „най-
добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да
извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б)
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в)
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж)
други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 от СК, ВКС е
провеждал последователно принципа, че преценката за обстоятелствата,
5
явяващи се от значение за предоставяне на родителските права не следва да
бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ на обстоятелствата на
конкретния случай. В определени случаи възпитателските качества,
моралният облик или привързаността на детето към един от родителите могат
да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо, че другият
родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава
детето. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да
съобрази и установените отношения между родителите и доколко те не
пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват
контактите между детето и другия родител, вкл. чрез създаване на
психологически прегради; доколко във взаимните си отношения проявяват
щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика.
Съдът намира, че в случая майката – ответницата К. А. има родителски
капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. В хода на процеса се
установи, че майката участва активно и пълноценно във възпитанието и
отглеждането на детето, което се чувства изключително добре при нея и е
силно привързано към нея. Социалните работници изразяват становище, че
майката създава стабилност и сигурност на детето и го обгрижва
изключително добре. Няма данни бащата, след фактическата раздяла с
ответницата, да е полагал грижи за детето и да е проявявал желание да
участва в отглеждането и възпитанието му.
Отчитайки горепосочените обстоятелства, както и че в случая се касае
за дете – момче на 1 година и 9 месеца, нуждаещо се в най-голяма степен от
майчина грижа и ласка, съдът намира, че упражняването на родителските
права следва да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено
местоживеенето на детето на адрес: гр. Пещера, ул. „***“ № 152. По този
начин интересите на детето ще бъдат максимално защитени, още повече, че
от данните по делото може да се направи извод, че майката притежава
нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за възпитаване
на детето, с което има изградена силна емоционална връзка. Майката е по-
пригодният родител да отглежда и възпитава малолетното дете, съгласно т. II
от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/74 г. Следва да се има предвид, че
при отглеждането на детето ответницата може да разчита на свои роднини,
които и към настоящия момент й оказват подкрепа при отглеждане на детето,
видно от приетия по делото социален доклад. Едновременно с това са налице
данни, че след фактическата раздяла на страните, бащата не е полагал
никакви усилия да поддържа естествена емоционална връзка с детето и да
участва в полагането на грижи за него, като отглеждането и възпитанието на
детето е поето изцяло от майката с помощта на нейни близки и роднини.
Относно режима за осъществяване на личните отношения:
Режимът на лични отношения между родителя и детето се определя
съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като преценката за
времетраенето и начина на осъществяване на личните контакти се извършва с
6
оглед интересите на детето. В интерес на детето е да осъществява пълноценен
контакт с двамата си родители, поради което времето за лични контакти
между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да е
достатъчно, за да се поддържа между тях естествена емоционална връзка,
детето да се чувства свободно, сигурно и закриляно от родителя си, а
раздялата между родителите му да не е пречка за физическото му, умствено,
нравствено и социално развитие. С оглед защита на тези интереси, при
определяне режима на лични отношения, съдът определя период или дни, в
които родителят може да вижда и взема детето, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето,
както и по друго време.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита, че
предложеният от ищеца режим на лични отношения между него и детето е в
интерес на детето. Ето защо следва да бъде определен следния режим на
лични отношения на бащата с детето: всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 10,00 часа до 17,00 часа в събота и от 10,00 часа до 17,00 часа в
неделя, без преспиване, двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с
времето, когато майката е в платен годишен отпуск, както и първата половина
от дните, официално обявени за почивни дни по случай Великден, Коледа и
Нова година на всяка нечетна година, а на всяка четна година - втората
половина от дните, официално обявени за почивни дни по случай Великден,
Коледа и Нова година.
Относно издръжката на детето:
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. По делото не са събрани данни за контретен месечен доход на бащата,
но съобразявайки обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст и не
се установява да е с намалена работоспособност, съдът намира, че бащата
следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв. за
детето В. Й.ов А., чрез неговата майка и законен представител К. А. А.,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.07.2023 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Дори и
бащата да не полага към момента труд и не реализира доходи от труда си, то
това се дължи изцяло на неговото поведение и не би могло този факт да се
тълкува в негова полза при определяне на издръжката на детето му. Размерът
на издръжката е съобразен с нуждите на детето, обичайни за възрастта му
(храна, облекло, отопление, медицински грижи и пр.). Съгласно т.7 от ППВС
№ 5/1970 г., при развод съдът е длъжен служебно да се произнесе за
издръжката на децата, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на
служебно присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви,
независимо от това, че няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява
на същото служебно начало, както и главницата. Ето защо съдът е длъжен да
осъди родителя, който дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава
върху просрочените месечни задължения за издръжка, което е изцяло в
7
интерес на детето.
Следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката – арг. чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Относно ползването на семейното жилище, издръжката на
съпрузите и фамилното име:
Имуществени претенции, включително и за издръжка между съпрузите
не са предявени. Ищецът изрично заявява, че не претендира издръжка за себе
си от ответницата. Доколкото страните не претендират издръжка един от
друг, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Не са формулирани и претенции относно ползване на семейно жилище.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
В случая е безспорно между страните, че нямат семейното жилище. Ето
защо въпросът относно ползването на семейното жилище не подлежи на
уреждане.
Съгласно чл. 326 от ГПК, в решението, с което се допуска разводът,
съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да
носят за в бъдеще.
Според чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Само от волята на ответницата зависи
дали ще възстанови предбрачното си фамилно име или ще запази фамилното
си име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право
на име на всяко физическо лице.
В настоящия случай, от представеното по делото удостоверение за
сключен граждански брак, по безспорен начин се установява, че ответницата
е променила фамилното си име при сключване на брака. Същата изрично
заявява в отговора на исковата молба, че желае след прекратяване на брака да
носи предбрачното си фамилно име „М.“. Ето защо искането на ответницата
за възстановяване на фамилното й име преди брака е основателно и следва да
бъде постановено след прекратяване на брака същата да носи предбрачното
си фамилно име „М.“.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК при липса на установена по
делото вина на съпрузите или при обща вина за прекратяване на брака
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Поради
това платената първоначална държавна такса за завеждане на исковата молба
8
следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила – в случая ищеца.
Страните не претендират разноски, поради което, а и с оглед липсата на
произнасяне по въпроса за вината, такива не им се следват.
Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по
сметка на Районен съд - Пещера по 25,00 лв. - окончателна държавна такса
при решаване на делото по иска за развод, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ищецът следва да
заплати по сметка на Районен съд – Пещера и сумата в размер на 360,000 лв. -
държавна такса върху размера на присъдената в полза на детето издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Й. В. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 17, ет. 5, ап. 73 и К. А. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пещера, ул. „***“ № 152, сключен на 02.09.2021 г. в гр. Пловдив, за
което е съставен Акт за граждански брак № 1005/02.09.2021 г., издаден от
Община Пловдив, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на
основание чл. 49, ал. 1 от СК, без произнасяне на съда по въпроса за вината,
съгласно чл. 49, ал. 3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето В. Й.ов А., ЕГН **********, род. на 18.12.2021 г., на майката К. А. А.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В. Й.ов А., ЕГН **********,
род. на 18.12.2021 г., при майката К. А. А., ЕГН **********, на адрес: гр.
Пещера, ул. „***“ № 152.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Й. В. А., ЕГН
********** с детето В. Й.ов А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 10,00 часа до 17,00 часа в събота и от
10,00 часа до 17,00 часа в неделя, без преспиване, двадесет дни през лятото,
които да не съвпадат с времето, когато майката е в платен годишен отпуск,
както и първата половина от дните, официално обявени за почивни дни по
случай Великден, Коледа и Нова година на всяка нечетна година, а на всяка
четна година - втората половина от дните, официално обявени за почивни дни
по случай Великден, Коледа и Нова година.
ОСЪЖДА бащата Й. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„***“ № 17, ет. 5, ап. 73, да заплаща на детето В. Й.ов А., ЕГН **********,
род. на 18.12.2021 г., чрез неговата майка и законен представител К. А. А.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет
лева), считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.07.2023 г.
9
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 326 от ГПК във вр. чл. 53 от СК,
след прекратяване на брака ответницата К. А. А., ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име „М.“.
ОСЪЖДА Й. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ №
17, ет. 5, ап. 73, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера сумата в
размер на 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за
развод и 360,00 лв. - държавна такса върху размера на присъдената в полза на
детето издръжка.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***“ №
152, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера, сумата в размер на 25,00
лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10