РЕШЕНИЕ
№ 756
гр. Благоевград, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210100234 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от “Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., б. „Д. Ц. ., ЕИК
*******, представлявано от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П., чрез
пълномощника К. А. Л. – С. – ст. Юрисконсулт против Н. Х. Б., ЕГН **********.
Сочи се в исковата молба, че между „Първа инвестиционна банка” АД и Н. Х. Б.
(картодържател) е сключен Договор за издаване на кредитна карта № 22РКО-А-
1168/07.07.2006 г., по силата на който банката е приела да открие и води на името на
картодържателя картова разплащателна сметка и да издаде към нея на името на
картодържателя кредитна карта Mastercard стандартна. Сочи се, че банката е предоставила и
банков кредит - овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 2 600 лева, който
1 може да бъде усвояван с използване на издадената към сметката револвираща
международна кредитна карта. Пояснява се, че договорът за кредитна карта е сключен при
условията на чл. 298, ал. 1 ТЗ, като в т.10 от същия, кредитополучателят е потвърдил, че са й
предоставени и е запозната с Общите условия на банката за издаване и ползване на
международни кредитни карти, Тарифата за такси и комисиони и приема прилагането им
при уреждане на отношенията между нея и банката във връзка с изпълнението на договора.
Сочи се, че по силата на т. 4 от договора за кредитна карта, кредитополучателят е бил
длъжен да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в
Общите условия. Твърди се, че срокът на ползване на овърдрафта съгласно т. 3 от договора е
до 09.05.2008 г. разяснява се, че съгласно действащите Общи условия към тази дата, срокът
за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период,
при условие че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60
дни преди изтичане на срока, съответно банката не е уведомила титуляря за прекратяване на
договора за кредитна карта най-малко 60 дни преди изтичане на срока (т. 36.1 от Общите
условия, действали към 09.05.2008 г. - датата на първото подновяване). Твърди се, че в
последствие договорът не е прекратен, тъй като кредитополучателят Н. Х. Б. не е уведомила
1
банката за прекратяване на договора за кредитна карта съгласно т.19.2.1 от действащите
Общи условия. Сочи се, че кредитната карта дава право на титуляря (картодържателя) за
безналично плащане на стоки и услуги в страната и в чужбина, както и за теглене на пари в
брой, банката изпълнява наредените чрез картата операции като задължава сметката на
титуляря със сумите на плащанията по реда на тяхното постъпване в банката (т.6.9 от ОУ).
Твърди се, че предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) е усвояван многократно до
пълния размер на предоставената сума по сметка с IBAN: **********, открита на името на
кредитополучателя в банката. Сочи се, че титулярят се задължава всеки месец до падежа
(т.1, б.“ц“ от ОУ) или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по
сметката минималната погасителна вноска (в размер на 3% от дебитното салдо по картовата
разплащателна сметка към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева - т.
1,6. „р“ и б.„ф“ от Общите условия). Съгласно т. 8.1.1. от ОУ, при непогасяване на пълния
размер на 2 дебитното салдо при условията на т. 8.1., титулярят заплаща на банката годишна
лихва, в размер на приложимия съгласно договора към датата на начисляването референтен
лихвен процент за валутата, в която е разрешен кредитният лимит, увеличен е надбавка в
размер съгласно договора, съответно приложимия по договора фиксиран лихвен процент.
Дебитните салда се олихвяват за реалния брой дни при година, равна на 360 дни - 365/360,
като лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция. считано от
датата на регистриране на операцията в картовата система на Банката до датата на
погасяването. Банката служебно задължава сметката на титуляря със сумата на лихвата в
последния ден на следващия отчетен период, съответно при частични погасявания по
сметката, погасяването на задълженията на титуляря се извършва по следния ред: 1)
непогасени задължения от предходни отчетни периоди; 2) вноски по разсрочено погасяване;
3) лихви и такси за последния отчетен период; 4) теглене на пари в брой; 5) плащане на
стоки и услуги, и други преводни операции. Сочи се, че към датата на подписване на
договора, годишната лихва, начислявана от банката върху дебитното салдо, е в размери,
както следва: 15,75% - за първата година, 18% - за следващите (съгл. т.6 от договора за
кредитна карта). Съгласно т. 8.1.2 от ОУ, при промяна на приложимия референтен лихвен
процент, договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на
промяната, без да е необходимо предоговаряне. Титулярят е уведомен от банката за промяна
по реда на т.8.1.2 от ОУ - на интернет страницата на банката и чрез осигуряване на хартиен
носител в банковите салони. Съгласно т. 7 от договора, за ползвания овърдрафт от
картодържателя се ползва гратисен период със срок до 45 дни, ако до датата на падежа
погаси изцяло дебитното салдо по сметката, формирано до края на предходния отчетен
период, като банката не начислява лихва върху ползваните и погасени до датата на падежа
суми. Разяснява се, че при неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или
надвишаване на разрешения кредитен лимит (неразрешен овърдрафт по сметката), от
банката се начислява върху непогасената част от минималната погасителна вноска, респ.
върху надвишението на кредитния лимит, наказателната лихва в размери, съгласно
действащите Тарифа и Общи условия на Банката. 3 Твърди се, че по договора за кредитна
карта и Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa, са просрочени 74 вноски по договорна лихва в общ
размер от 926,42 лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита -
21.09.2021 г., общият размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от
просрочените вноски по договорна лихва, към датата на предсрочна изискуемост и обявения
за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва е 928,05 лв. Сочи се,
че кредитът (овърдрафт) е в просрочие, считано от 20.07.2015 г., като с оглед допуснатото
просрочие, на кредитополучателя е връчена покана на 15.06.2021 г. с изх. № 200-
428/15.03.2021 г. на ПИБ АД за доброволно погасяване на просрочените задължения. На
2
основание Раздел XIII, т.13.1 и т. 13.1.1 от Общите условия, с поканата е предоставен на
кредитополучателя 7 дневен срок от получаването й да погаси всички свои просрочени
задължения, произтичащи от договора за кредитна карта и е уведомен, че в противен случай
Банката ще обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Пояснява се, че поради
бездействието на кредитополучателя в указания срок за доброволно изпълнение, ползваният
кредит (овърдрафт) е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 21.09.2021г., като
от датата на предсрочната изискуемост на кредита банката начислява законна лихва върху
просрочената и непогасена главница по договора за кредитна карта, която до 27.09.2021 г.
включително е в размер на 1,54 лв. Твърди се, че на 28.09.2021 г. банката е подала до PC -
Благоевград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 2457/2021 г. по описа на съда. В полза на заявителя срещу
длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, образувано било изпълнително
производство, по което длъжникът е възразил срещу заповедта.
Прави се искане да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане на
ищеца в размер на 794.77 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от
28.09.2021 г. до окончателното плащане; вземане в размер на 928.05 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.08.2015 г. до 20.09.2021 г.; вземане в размер на 1.54 лв.,
представляващо законна лихва от 21.09.2021 г. до 27.09.2021 г. както и сумата в размер на
48 лв., представляваща разноски за връчване на ПДИ, както и се претендират сторените по
делото разноски.
Ответникът, в отговора на исковата молба, оспорва твърдението за сключен договор
между страните, както и за предоставяне на кредитна карта. Оспорва се предоставянето на
банков кредит - овърдрафт в размер на 2 600 лв., както и подновяването на същия. Твърди
се, че представените от ищеца Общи условия, не обвързват ответника. Алтернативно е
направено възражение за нищожност на клаузите от общите условия, предоставящи право
на банката да променя едностранно размера на лихвения процент. Твърди се, че ответникът
е физическо лице - страна по договора, който е сключен извън рамките на осъществявана
търговска или професионална дейност, поради което има качеството на „потребител“ по
смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и се ползва от предвидената в този закон защита. Според
ответника оспорената клауза е неравноправна, тъй като представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя, като
позволяват на банката да променя едностранно условията на договора, на непредвидено в
него основание и дават право да увеличава цената за предоставения паричен ресурс. Същата
не е уговорена индивидуално и не попада под никое от изключенията на ЗЗП, поради което
и на основание чл. 144 от ЗЗП е нищожна. Сочи се, че въз основа на тази клауза банката през
време на действие на процесния договор значително е увеличила лихвения процент по
кредита, което е довело и до увеличение на задължението за договорна лихва. Оспорва се
твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 21.09.2021 г., като се
твърди, че не са налице основания за обявяване на предсрочна изискуемост на задължения
по кредита, тъй като изискуемостта на всички вземания е отдавна настъпила с настъпване на
падежа им. Не са налице непадежирали задължения по кредита, по отношение на които да
бъде обявявана предсрочна изискуемост. Оспорва се надлежното връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, тъй като същото е 5 извършено чрез ЧСИ М. К.-
лице, което не разполага с обща компетентност за връчване на книжа, а единствено с
компетентност да връчва такива по вече образувани пред него изпълнителни дела.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по см. на чл. 110 ЗЗДи сл. Както за
3
главницата, така и за лихвите.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален представител, моли
съда да уважи така предявените искове.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове- по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, което вземане е правото на цесионера, на който заемодателя е прехвърлил
вземането си по договор за банков кредит, да иска престиране на дължимата сума по
договора, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 430 ТЗ, по втория
иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна
квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в
процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно-счетоводна
експертиза, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:
Като доказателство по делото е представен Договор за издаване на кредитна карта №
22РКО-А-1168/07.07.2006 г., по силата на който банката е приела да открие и води на името
на картодържателя картова разплащателна сметка и да издаде към нея на името на
картодържателя кредитна карта Mastercard стандартна. Банката е предоставила и банков
кредит - овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 2 600 лева, който 1 може
да бъде усвояван с използване на издадената към сметката револвираща международна
кредитна карта. По силата на т. 4 от договора за кредитна карта, кредитополучателят е бил
длъжен да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в
Общите условия, като срокът на ползване на овърдрафта съгласно т. 3 от договора е до
09.05.2008 г.. Съгласно действащите Общи условия към тази дата, срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че
титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди
изтичане на срока, съответно банката не е уведомила титуляря за прекратяване на договора
за кредитна карта най-малко 60 дни преди изтичане на срока (т. 36.1 от Общите условия,
действали към 09.05.2008 г. - датата на първото подновяване). Титулярят се задължава всеки
месец до падежа (т.1, б.“ц“ от ОУ) или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен
ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска (в размер на 3% от дебитното
салдо по картовата разплащателна сметка към последния ден от отчетния период, но не по-
малко от 10 лева - т. 1,6. „р“ и б.„ф“ от Общите условия). Съгласно т. 8.1.1. от ОУ, при
непогасяване на пълния размер на 2 дебитното салдо при условията на т. 8.1., титулярят
заплаща на банката годишна лихва, в размер на приложимия съгласно договора към датата
на начисляването референтен лихвен процент за валутата, в която е разрешен кредитният
лимит, увеличен е надбавка в размер съгласно договора, съответно приложимия по договора
фиксиран лихвен процент. Дебитните салда се олихвяват за реалния брой дни при година,
равна на 360 дни - 365/360, като лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка
отделна трансакция. считано от датата на регистриране на операцията в картовата система
на Банката до датата на погасяването. Банката служебно задължава сметката на титуляря със
сумата на лихвата в последния ден на следващия отчетен период, съответно при частични
погасявания по сметката, погасяването на задълженията на титуляря се извършва по
следния ред: 1) непогасени задължения от предходни отчетни периоди; 2) вноски по
разсрочено погасяване; 3) лихви и такси за последния отчетен период; 4) теглене на пари в
брой; 5) плащане на стоки и услуги, и други преводни операции. Към датата на подписване
на договора, годишната лихва, начислявана от банката върху дебитното салдо, е в размери,
както следва: 15,75% - за първата година, 18% - за следващите (съгл. т.6 от договора за
4
кредитна карта). Съгласно т. 8.1.2 от ОУ, при промяна на приложимия референтен лихвен
процент, договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на
промяната, без да е необходимо предоговаряне. Титулярят е уведомен от банката за промяна
по реда на т.8.1.2 от ОУ - на интернет страницата на банката и чрез осигуряване на хартиен
носител в банковите салони. Съгласно т. 7 от договора, за ползвания овърдрафт от
картодържателя се ползва гратисен период със срок до 45 дни, ако до датата на падежа
погаси изцяло дебитното салдо по сметката, формирано до края на предходния отчетен
период, като банката не начислява лихва върху ползваните и погасени до датата на падежа
суми. При неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит (неразрешен овърдрафт по сметката), от банката се начислява
върху непогасената част от минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на
кредитния лимит, наказателната лихва в размери, съгласно действащите Тарифа и Общи
условия на Банката. Не е спорно по делото, че по договора за кредитна карта и Общите
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип MasterCard и Visa, са просрочени 74 вноски по договорна лихва в общ размер от 926,42
лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита - 21.09.2021 г., общият
размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по
договорна лихва, към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно изискуем
остатък от текущо начислена договорна лихва е 928,05 лв. Кредитът (овърдрафт) е в
просрочие, считано от 20.07.2015 г., като с оглед допуснатото просрочие, на
кредитополучателя е връчена покана на 15.06.2021 г. с изх. № 200- 428/15.03.2021 г. на ПИБ
АД за доброволно погасяване на просрочените задължения. На основание Раздел XIII, т.13.1
и т. 13.1.1 от Общите условия, с поканата е предоставен на кредитополучателя 7 дневен срок
от получаването й да погаси всички свои просрочени задължения, произтичащи от договора
за кредитна карта и е уведомен, че в противен случай Банката ще обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Поради бездействието на кредитополучателя в указания срок за
доброволно изпълнение, ползваният кредит (овърдрафт) е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 21.09.2021г., като от датата на предсрочната изискуемост на кредита
банката начислява законна лихва върху просрочената и непогасена главница по договора за
кредитна карта, която до 27.09.2021 г. включително е в размер на 1,54 лв.
На 28.09.2021 г. банката е подала до PC - Благоевград Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
2457/2021 г. по описа на съда. В полза на заявителя срещу длъжника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист, образувано било изпълнително производство, по което длъжникът е
възразил срещу заповедта.
Искове по чл. 422 ГПК са предявени в указания едномесечен срок.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице сочи
какви са дължимите суми, както и какви са движенията по кредитната карта.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, доколкото не е оспорено от
страните по делото, отделно от това вещото лице е отговорило пълно, ясно и обосновано на
поставените въпроси.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове са депозирани след подадено от
ответника възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, предвид на което ищецът има правен интерес от предявяването
5
им. С оглед на обстоятелството, че е спазен едномесечният срок по чл. 415 ГПК, исковете се
явяват процесуално допустими.
Като доказателство по делото е представен договор за издаване на кредитна карта,
сключен на 07.07.2006 г. между ищеца и ответника. Ответникът оспорва, че е страна по
посоченото правоотношение. Предстaвени са доказателства, че в изпълнение на договора
ищецът е предоставил на ответника кредитна карта.
Не е спорно и това, че ищецът е обявил вземанията по договора за предсрочно
изискуеми, поради което е изпратил уведомление до ответника, получено на 21.09.2021 г.
В писмения отговор ответникът прави възражение за това, че вземанията са погасени
по давност. Настоящата съдебна инстанция намира това възражение за неоснователно.
В закона за задълженията и договорите е уредена кратката тригодишна погасителна
давност, приложима при кредитните карти, за разликата от общата петгодишна давност
/приложима при другите видове кредити/. При кредитните карти погасителната давност
започва да тече от момента, в който в договора е уговорено, че настъпва т. нар. предсрочна
изискуемост. В конкретни случай в чл. 28 от ОУ на банката е посочено, че тя може да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, след писмено известие до титуляря
и при забава на плащанията по договора. В случая банката е обявила вземанията по
договора за предсрочно изискуеми и това е доведено до знанието на ответника чрез
изпращане на покана, получена на 31.09.2021 г. От посочения момент е започнала да тече
погасителната давност, която не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК /2021 г. /, както и към датата на подаване на исковата молба /2022 г. /. В тази връзка
съдът намира, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Настоящата съдебна инстанция констатира, с оглед и наведенето възражение от
ответника, че договорът за кредитна карта е нищожен, поради следното:
Основанието на претендираните вземания е наличие на договор за кредитна карта,
сключен на 07.07.2006 г. между ищеца, като банка, и ответника като физическо лице. По
отношение на така сключения договор са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /ЗПК, отм. / и Закона за защита на потребителите ЗЗП.
Според чл. 14 от ЗПК (отм.), ако договорът за потребителски кредит не отговаря на
някое от изискванията по чл. 6 и чл. 7, т. 4 – т. 14 от закона, същият е недействителен, като в
този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Съгласно чл. 6 ЗПК (отм.), кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички
условия на потребителския кредит преди сключването на договора. Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя
екземпляр от договора. Потребителят не е длъжен да извършва каквито и да е плащания,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, които не са включени в
условията на сключения договор за кредит. Всички изменения и допълнения към договора
6
се извършват в писмена форма и се подписват от двете страни.
Съгласно чл. 7, т. 4 – 14 от ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит се изготвя
на ясен и разбираем език и трябва задължително да съдържа: чиста стойност на кредита
(подлежаща на получаване главница на кредита); максимален размер на кредита, ако такъв е
уговорен, или начините за неговото определяне; годишен процент на разходите по кредита,
които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото
изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към
момента на сключване на договора за кредит; условията, при които посочените разходи по
кредита могат да бъдат променяни; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е
възможно, общия размер на тези плащания; разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези,
които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; елементите на
общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент
на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да
бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва
се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; свързаните
с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора;
обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и
условията, при които могат да бъдат освободени и изискуемите застраховки и разходите по
тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.
По делото са представени ОУ, които не са подписани от ответника. Действително е
посочено, че ОУ са неразделна част от договора, но не е ясно дали става въпрос за
представите по делото ОУ. При това положение представеният от кредитора договор, на
който основава вземанията си, не отговаря на изискванията на чл. 6 и чл. 7, т. 4-11 от ЗПК
(отм.), в редакцията му към посочената дата, поради което, на основание чл. 14, ал. 1 от с. з.
е недействителен.
На следващо място в договора не са ясно формулирани клаузи, според които се
начислява възнаградителната лихва, която в случая надхвърля значително главницата,
наказателната лихва, също надхвърляща главицата, какви по вид такси се дължат и за какви
услуги.
На следващо място съгласно чл. 12 ЗПК (отм.) за договорите за потребителски кредит
се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите. Съгласно
143, т. от Закона за защита на потребителите в редакцията му към 2007 г. (Обн. - ДВ, бр. 99
от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Процесният договор е сключен
през 2006 г., като според заключението на вещото лице дата на последно ползвана сума по
7
кредита е през 2012 г., а през 2013 г. е извършено последно плащане. В ОУ се съдържа
клауза според която банката има право да превърне кредита в предрочно изискуем. Тя се е
възползвала от това си право едва през 2021 г., осем години след последното плащане.
Същевременно както вече се спомена погасяването на вземанията по давност е пряко
свързано с връчване на уведомлението. За този изключително дълъг период от време са се
натрупали лихви /възнаградителна и наказателна/, надхвърлящи главницата по кредитната
карта. При това положение си с оглед проявеното бездействие на търговеца /повече от осем
години/ се задължава потребителят да заплаща необосновано високи обезщетения. Това
води до неравновесие между страните по правоотношението. Соченото прави клаузите на
ОУ недействителни.
След като е налице нищожен договор за кредит следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПК (отм.) и да се приеме, че кредитополучателят дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи
по кредита.
Видно от заключението на вещото лице дължимата главница е в размер на 404.61 лв.,
за която сума предявеният иск ще следва да се уважи, ведно с дължимата законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 28.09.2021 г., до окончателното й плащане,
като за разликата над 404.61 лв. искът за главница ще следва да се отхвърли.
Останалите искови претенции – за възнаградителна лихва, наказателна лихва, законна
лихва, просрочени такси и непогасени разноски ще следва да се отхвърлят изцяло поради
изложените по-горе съображения.
По разноските:
С оглед изхода на спора – частична основателност на иска за главница ответникът
дължи на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 25.00 лв. и разноски за
исковото производство в размер на 50.00 лв. държавна такса и 50 лв. за вещо лице.
С оглед неоснователността на останалите искове ищецът дължи на ответника разноски
за исковото производство.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Х. Б., ЕГН **********, дължи на “Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., б. „Д. Ц. ., ЕИК
*****, сумата в размер на 404.61 лв. (четиристотин и четири лева и 61 стотинки) -
просрочена главница, ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 404.61 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените установителни искове от “Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц.” № ., ЕИК
8
**********, против Н. Х. Б., ЕГН **********, за признаване дължимостта на следните
вземания: вземане в размер на 928.05 лв., представляваща договорна лихва за периода от
20.08.2015 г. до 20.09.2021 г.; вземане в размер на 1.54 лв., представляващо законна лихва от
21.09.2021 г. до 27.09.2021 г. както и сумата в размер на 48 лв., представляваща разноски за
връчване на ПДИ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н. Х. Б., ЕГН **********, да заплати на на “Първа инвестиционна банка“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц., ЕИК **********, сторените
разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева) и разноски
за исковото производство в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), дължавна такса, както и 50
лв. (петдесет лева), за вещо лице.
ОСЪЖДА “Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
С., б. „Д., ЕИК ******, да заплати на Н. Х. Б., ЕГН **********, сторените в исковото
производство разноски в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), представляваща разноски за
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9