№ ......, 09.10.2020 г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Гражданско
отделение, в закрито заседание проведено на девети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 4661 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото гр.д. № 4661/2019 г. по описа на РС Пазарджик е образувано въз
основа на искова молба от „М. К.-БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Васил Левски“ №47, ет. 3, ап. 8, представлявано
от управителя Явор Иванов Добрев срещу К.Д.Г., ЕГН ********** ***, с оглед упражняване правото си като заявител в
производство по чл.410
от ГПК за предявяване на иск по реда на чл.422
от ГПК за установяване на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение № 2035/13.09.2019 г. по ч. гр. д.
№ 3613/ 2019 г. по
описа на РС Пазарджик, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Видно от материалите по служебно
приложеното по ч.гр.д. №
3613/2019 г. по описа на РС Пазарджик депозираното от
ищеца и заявител в заповедното производство заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, предмет на искането за издаване на заповедта за
изпълнение по т.9 от заявлението е общата сума от 17 994,61 лева, както и
законна лихва от депозиране на заявлението до изплащане на вземането. В т.12 от
заявлението, в която са конкретизирани обстоятелствата, от които произтича
вземането, е посочено, че длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане по
издадени от заявителя два броя фактури - № 41 от 30.04.2018 г. в размер на
3401,19 лева и № 576 от 31.07.2018 г. в размер на 14 593,42 лева.
Със Заповед
за изпълнение № 2035/13.09.2019 г. по ч. гр. д.
№3613/ 2019 г. по описа на РС Пазарджик, съдът е разпоредил длъжникът К.Д.Г. да
заплати на заявителя сумата от 17 994,61 лева, ведно със законна
лихва от депозиране на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че
вземането произтича от издадени от заявителя „М. К.-БГ“ ЕООД два броя фактури -
№ 41 от 30.04.2018 г. в размер на 3401,19 лева и № 576 от 31.07.2018 г. в
размер на 14 593,42 лева, на обща стойност 17 994,61 лева, които
длъжникът не е платил.
В исковата молба, уточнена с
молба с вх. 15106/17.08.2020 г., са изложени факти, че ответницата е изпълнявала функциите на
управител на ищцовото дружество в периода от 17.05.2012 г. до 29.10.2018 г. По
процесните фактури ищцовото дружество е закупило разсад – ягоди за стопанската
си дейност. Твърди се, че ответницата е взела от касата на дружеството сумата
от 17 994,61 лева за заплащане на цената на закупения разсад по процесните
фактури, но не е извършила плащанията от името на дружеството и не е
възстановила сумата. Сочи се, че впоследствие била извършена ревизия, която
установила липсата на процесната сума, а ответницата подписала разписка от
28.03.2019 г., с която се задължила да върне процесната сума в срок до
31.05.2019 г., но плащане от нейна страна не било извършено.
Искът по чл.422 ГПК се явява
средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора.
Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно установените специфични
условия е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство
вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. При предявяването му по реда на чл.422 ГПК ищецът следва да се
съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение,
за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено
със заповедта за изпълнение. Обстоятелствената му част трябва да съответства на
основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което
е издадена заповедта за изпълнение. Той не
би могъл да въведе други, различни и допълнителни правопораждащи факти,
в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от
заповедното производство.
Производството по чл.422 вр.
с чл.415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното
такова по чл.410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с
обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита за предявен от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на
исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника-
длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в
издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че
искът по чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване
на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство. Това
е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено
същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването
й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от
значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда
предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази специфичния предмет
на исковото производство като своеобразно продължение на заповедното, поради
което не може да се променя материалноправната характеристика на вземането,
като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство.
Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно
право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно-
ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз
основа на заявените основание и петитум.
В настоящия случай, след проверка на
исковата молба и материалите по служебно приложеното ч.гр.д. № 3613/2019 г. по описа на РС Пазарджик, съдът
констатира, че не е на лице подобен пълен идентитет на претенциите, заявени в
двете производства, доколкото е налице несъответствие между обстоятелствата, на
които ищецът основата претенцията си в исковата молба, и обстоятелствата,
изложени в подаденото заявление по чл.410 от ГПК и впоследствие отразени в издадената заповед за изпълнение, респ. не е налице идентитет на претенциите, заявени в
двете производства по основание.
Това е така, тъй като в т.12 на подаденото заявление, заявителят е посочил, че
търсеното паричното вземане в размер на 17 994,61 лева представлява
неизпълнено задължение по издадени от заявителя „М. К.-БГ“ ЕООД два броя
фактури, с което на практика се въвеждат твърдения за възникналата между страните договорна облигационна връзка, по която задълженията на длъжника са отразени в
процесните фактури. От друга страна, с исковата молба и последващата
уточнителна молба, се твърди, че ищцовото дружество е „получател“ по фактурата,
респ. купувач по договор за продажба с трета страна, а ответницата в качеството
на управител на ищцовото дружество е присвоила процесната сума вместо да плати
продажната цената по договора, отразена в процесните фактури. Така изложените
фактически твърдения от ищцовото дружество в исковата молба дават основание на
съда да приеме, че се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от деянието на ответницата, респ. касае
се вземане, произтичащо от непозволено увреждане.
Безспорно, в случая се
установява, че в исковата молба и в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, са посочени различни обстоятелства, от които се
твърди да произтичат вземанията на ищцовото дружество, т.е. не е налице
идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание.
Ето
защо и на основание чл.130 ГПК, производството по делото следва да се прекрати.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване
при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на
производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд
приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да
обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по
иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, вр. с чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване. В тази връзка
следва да бъде обезсилена издадената Заповед за изпълнение № 2035/13.09.2019 г. по ч. гр. д.
№3613/ 2019 г. по описа на РС Пазарджик.
Мотивиран от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4661/2019 г. по описа
на РС Пазарджик.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2035/13.09.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 3613/2019 г. по
описа на РС Пазарджик против К.Д.Г., ЕГН **********
*** в полза на „М. К.-БГ“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Васил Левски“
№47, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя Явор Иванов Добрев „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред
Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: