Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 851 от 23.07.2012 година по гр. д. № 1253/2012 година РС-ВТ е осъдил П. П. Т. да заплати на К. Т. К. и П. Т. К. сумата 106.58 лева, представляваща обезщетение за ползите от недвижим имот – земеделска земя с обща площ 2.4 дка, която включва две ниви с площи съответно 1 дка и 1.4 дка, осма категория, в местност „П.1” сега „Р.д., находяща се в землището на село В. В., О.В.Т. при граници: изток – шосе В. В. – Т., юг – старо шосе, запад – слог, север – овощна градина, от които ползи е лишил собствениците през периода месец 07.2005г. – месец 06.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 09.03.2012г. до окончателното изплащане, както и сумата 18 лева – направени по делото разноски съобразно уважената част от иска. С решението е отхвърлен предявеният от К. Т. К. и П. Т. К. иск за осъждане на П. П. Т. да им заплати обезщетение за ползите от недвижим имот – земеделска земя с обща площ 2.4 дка, която включва две ниви с площи съответно 1 дка и 1.4 дка, осма категория, в местност „П.1” сега „Р.д., находяща се в землището на с. В. В., О.В.Т. при граници: изток – шосе В. В. – Т., юг – старо шосе, запад – слог, север – овощна градина, от които ползи ги е лишил през периода месец 07.2009г. – 13.07.2010г., ведно със законната лихва вър§у тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 09.03.2012г. до окончателното изплащане, за разликата от уважената сума 106.58 лева до пълния претендиран размер6000.00 лева, като неоснователен. С решението К. Т. К. и П. Т. К. са осъдени да заплатят на П. П. Т. сумата 982.00 лева – направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част на иска. Недоволни от така постановеното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове, са ищците по делото К. Т. К. и П. Т. К., които го обжалват в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си К. и П. К.развиват подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от тях част. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, доколкото при определяне на пазарния наем вещото лице не е съобразило местонахождението на процесния имот. На следващо място излагат съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Молят решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират да им бъдат заплатени направените разноски в производството по делото за двете инстанции. Въззиваемият П. П. Т. заема становище, че въззивната жалба на К. Т. К. и П. Т. К. е неоснователна и недоказана, респективно – решението на РС-ВТ в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на К. Т. К. и П. Т. К. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. К. Т. К. и П. Т. К. основават исковата си претенция по делото на чл. 73, ал. 1, пр. 2-ро от Закона за собствеността. Претендират П. П. Т. да бъде осъден да им заплати сумата в размер на 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които ги е лишил чрез ползването на собствения им недвижим имот – земеделска земя с обща площ 2.4 дка, която включва две ниви с площ съответно 1 дка и 1.4 дка, осма категория, в местност „П.1” сега „Р.д., находяща се в землището на село В. В., О.В.Т. при граници: изток – шосе В. В. – Т., юг – старо шосе, запад – слог, север – овощна градина, за периода месец 07.2005г. – месец 07.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 09.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Видно от нотариален акт № 30, т. 2, дело № 320 от 30.01.1995г. на нотариус при ВТРС /л. 23 от първоинстанционното дело/, П.П. Т. е признат за собственик на недвижим имот – земеделска земя в землището на село В. В., с площ 1 декар, ІІ категория, в местността Р.д. /П./. На 04.06.2005г. между П.П. Т. и П.И.В. е сключен предварителен договор за продажба на посочения недвижим имот /л. 24 от първоинстанционното дело/. От нотариален акт № * том *, рег. № *, дело № * от 2009г. на нотариус Д.Р., рег. № * при НК на РБ /л. 25 от първоинстанционното дело/ се установява, че окончателният договор за покупко-продажба на описания имот е сключен на 31.08.2009 година. Безспорно по делото е, а и от събраните доказателства – Решение № 244 от 01.07.2009 година на ОС-ВТ по В.гр.д. № 429/2009г. – влязло в сила /л. 6-15 от първоинстанционното дело/, се установява, че К. Т. К. и П. Т. К. са признати за собственици на недвижим имот – земеделска земя с обща площ 2.4 дка, която включва две ниви с площ съответно 1 дка и 1.4 дка, осма категория, в местност „П.1”, сега „Р.д., находяща се в землището на село В. В., О.В.Т. при граници: изток – шосе В. В. – Т., юг – старо шосе, запад – слог, север – овощна градина. Видно от същото решение, П. П. Т. е осъден да предаде владението на описания по-горе недвижим имот на К. Т. К. и П. Т. К., а нотариален акт № 30, т. 2, дело № 320 от 30.01.1995г. на нотариус при ВТРС е отменен. От протокол за въвод във владение по изпълнително дело № 375/2009г. на ЧСИ Р.К. /л. 17 от приложеното в първоинстанционното производство изпълнително дело/ се установява, че на 29.10.2009 година в имота е открито трето за изпълнителното производство лице – П.И.В. и въводът във владение на имота е отложен за друга дата. Видно от протокол за въвод във владение по изпълнително дело № 375/2009г. на ЧСИ Р.К. /л. 16-17 от първоинстанционното дело/ на 13.07.2010 година ищците, въззивници в настоящото производство, са въведени във владение на процесния недвижим имот. В съдебно заседание на 01.06.2012г. пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства. Св.И.К. заявява, че има наблюдения върху процесния недвижим имот и че притежава такъв в съседство. Посочва, че в имота има 10-12 дръвчета сливи. В имота през годините от 2005 до 2010 е виждал П. Т., а К. К. го вижда в имота от около месец. Не е виждал други лица в него. Св.Б.Б. посочва, че знае за кой имот става въпрос, тъй като е строителен предприемач и се е интересувал от имотите. Заявява, че още през 2005 година е разговарял със собственици на имоти и знае, че за този имот има спор с П. Т. и до преди два месеца К. К. не е можел да влезе в имота. Св.М.С. заявява, че също има имот в близост до процесния, както и че не е виждала документи за собственост на същия, но винаги е мислела, че той е на П. Т.. Посочва, че от 1995 година не е виждала в имота нито Т., нито К.. Св.Р.Ц. посочва, че познава П. Т. от детските им години. Заявява, че през последните 10 години не е виждала никой в имота, но преди години разбрала от Т., че е продал имота на П.И.В.. От заключението на вещите лица по допуснатата във въззивното производство тройна съдебно-техническа експертиза /л. 54-58/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че съгласно решение № 70 от 18.05.1998г. на ОСЗГ – ВТ процесният недвижим имот представлява два броя земеделски земи с обща граница между тях и с площ 2.40 дка, осма категория, като в решението е посочено, че земите попадат в §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. При проверка в кметство Килифарево експертизата установила, че има изработен план на новообразувани имоти на територията по § 4, който е одобрен със заповед № СА-02-11-7/25.09.2009 година на Областния управител на ОВТ, като местност „П.1” в землището на село В. В. попада в този план. След одобряване на плана на новообразуваните имоти на територията по параграф 4, който е одобрен с посочената заповед, вещите лица са определили наема като за земя по статута на заповедта. Размерът на действителния пазарен наем за процесния имот за периода от 13.07.2005г. до 13.07.2010г. възлиза общо на 1 383.48 лева, в това число по месеци, съгласно таблица № 1 от заключението. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи. За да бъде уважен искът по чл. чл. 73, ал. 1, пр. 2-ро ЗС за заплащане на обезщетение от недобросъвестния владелец за ползите, от които е лишил собствениците, ищците следва да докажат, с оглед доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че са собственици на недвижимия имот и че ответникът ползва същия без основание. По отношение на собствеността върху процесния недвижим имот следва да се има предвид обстоятелството, че спорът е решен с влязло в сила съдебно решение № 244 от 01.07.2009 година на ОС-ВТ по В.гр.д. № 429/2009г., между същите страни, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК последното е задължително за съда. Доколкото с решението е уважен иск по чл. 108 ЗС, то със сила на пресъдено нещо е разрешен и спорът относно упражняването на фактическа власт върху процесния недвижим имот към момента на приключване на устните състезания пред ВТОС – 05.06.2009 година. Предвид обстоятелството, че искът по чл. 108 ЗС е предявен от К. и П. К. на 04.06.2005г., следва да се приеме, че от тази дата ответникът по ревандикационния иск П. П. Т. е бил недобросъвестен владелец. За периода след 05.06.2009г. до 13.07.2010г., за който се претендира обезщетение по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС настоящият съдебен състав приема, че фактическата власт върху процесния недвижим имот не е упражнявана от П. Т.. При съпоставка и анализ на събраните по делото доказателства – предварителен договор от 04.06.2005г., нотариален акт № * том *, рег. № *, дело № * от 2009г. на нотариус Д.Р., рег. № * при НК на РБ, протокол за въвод във владение по изпълнително дело № 375/2009г. на ЧСИ Р.К. от 29.10.2009г. и свидетелските показания, се установява, че имотът е бил във владение на П.И.В.. Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът по делото, сега въззиваем, дължи обезщетение на К. и П. К.по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС за периода от месец юли 2005 година до месец юни 2009 година. Съгласно цитираната разпоредба недобросъвестния владелец дължи на собственика на имота обезщетение за ползите, от които го е лишил. Тези ползи се равняват на месечния наем, който биха получили ищците при отдаване на имота под наем. В този смисъл са и изводите на РС-ВТ. Настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото на ищците обезщетение следва да бъде определен съобразно изготвената във въззивното производство тройна съдебно-техническата експертиза, доколкото вещите лица задълбочено и обосновано са се запознали както с местонахождението на имота, така и с наличната документация за него, уреждаща статута и предназначението му. Съдът, в настоящия му състав, не кредитира нито заключението, изготвено в първоинстанционното производство, тъй като същото е необосновано, нито единичното заключение, изготвено във въззивното производство, доколкото вещото лице не е се е съобразило с предназначението на процесния недвижим имот. След извършване на съответните аритметични изчисления по таблица № 1 от заключението на тройната съдебно-техническа настоящият съдебен състав приема, че дължимото за периода от месец юли 2005 година до месец юни 2009 година обезщетение по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС за ползването на процесния недвижим имот е в размер на 91.70 лева. Първоинстанционният съд е кредитирал експертизата, изготвена в развилото пред него производство и е достигнал до извода, че дължимото на ищците по делото, сега въззивници, обезщетение е в размер на 106.58 лева. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК положението на жалбоподателите не може да бъде влошено в настоящото въззивно производство. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на К. Т. К. и П. Т. К. е неоснователна. Решението на РС-ВТ, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Т. К. и П. Т. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на П. П. Т. направените от него разноски за производството пред въззивната инстанции. Направеното от процесуалния представител на ищците по делото, сега въззивници, искане за намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство не следва да бъде разглеждано от настоящата инстанция. Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, е следвало да бъде направено от страната пред Районния съд, който е разглеждал делото, и то преди произнасянето на последния по разноските в производството. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 851 от 23.07.2012 година на РС-ВТ по гр. д. № 1253/2012 година в обжалваната част. ОСЪЖДА К. Т. К., с ЕГН * от град ВТ, ул. „П.” № *, и П. Т. К., с ЕГН * от град С., ул. „К. И.” № *, да заплатят на П. П. Т., с ЕГН * от село В. В., община ВТ сумата в размер на 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща направените от него разноски във въззивното производство. ðешението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |