№ /23.12.2020 год., гр. Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина
Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1045 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение №5293/09.04.2019г по адм.д.№12464/2018г на ВАС – София, ІІ отд.,
е обезсилено решение №1559/17.07.2018г по адм.д.№2144/2017г на АС – Варна, ХХІV
с-в, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане, от началния етап на
производството – конституирането на страните.
Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.190 ал.6 изр.2 от ЗУТ и е
образувано по жалба от И.Х.Р., О.Е.Н. и К.Е.Ш. ***, чрез пълномощниците им адв.Р.Н.
и адв.П.Т. ***, против Заповед №1805/20.06.2017г на зам.кмета на Община Варна, с която
на осн.чл.190 ал.1 и ал.2 вр.ал.6 от ЗУТ на М.И.Б. – собственик на ПИ
10135.2553.805 по КК на гр.Варна, 26 м.р, е разрешено прокарване на временен
път през следните имоти: ПИ 10135.2553.808, собственост на жалб.И.Р.; ПИ
10135.2553.807, собственост на жалбоподателите О.Н. и К.Ш. и на
заинтересованата страна К.М.К.; и ПИ 10135.2553.806, собственост на жалб. О.Н..
Жалбоподателите твърдят
незаконосъобразност на оспорената заповед с основен аргумент –
нецелесъобразност и неоправданост на възприетото от административния орган
трасе на временния път до ПИ 10135.2553.805 на заинтер.страна М.Б. –
преминаващо през техните три имота, което би им причинило неоправдани
ограничения и неудобства, вкл. и с оглед бъдещите инвестиционни намерения за
изграждане на автоморга, вместо през само един от няколкото съседни нему имота (1868,
833 или 1875), част от които са общински и разстоянието през тях до имот 805 е
значително по-кратко. Считат също ,че липсата на предвидена и изградена улична
регулация също представлява законова пречка за реализиране на временния път
през имотите им. С тези съображения настояват за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание по същество адв.Н. поддържа изцяло жалбата. В допълнение,
позовавайки се на приобщените по делото заключения на двете технически
експертизи, счита за опроверган довода на административния орган, че участък от
единственият друг възможен достъп до имота на заинт.Б. преминава върху канал,
покрит с плочи, които не биха издържали натоварването. Пълномощникът на
жалбоподателите счита, че именно този вариант е икономически най-целесъобразен
като засягащ най-малко имоти, и е най-безопасен. Претендира и присъждане на сторените
в производството разноски.
Ответната страна Зам.кмета на Община
Варна, надлежно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание
по същество; липсва формулирано искане за присъждане на разноски.
Заинтересованите страни М.Б. (собственик
на ПИ 10135.2553.805) и К.К. (съсобственик на жалбоподателите О.Н. и К.Ш. за ПИ
10135.2553.807), редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не са
ангажирали становище по жалбата.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство е поставено със заявление
вх. №АУ037783ВН/02.05.2017г. с приложени нотариален акт и скица (л.37-38 по
адм. преписка), с която заинтер.М.Б. *** прокарване на временен път до
собствения му ПИ 10135.2553.805.
На 12.05.2017г. е
проведено заседание на Комисията по чл.190 от ЗУТ, назначена със Заповед №
2355/04.07.2016г. (л.35 от адм. преписка) и допълнена със Заповед №
0969/06.04.2017г. (л.34 от адм. преписка) – двете на Кмета на Община Варна, за
определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на
преминаване през чужди имоти и за прокарване на временен път. В т.5-1 от
Протокол № 5/12.05.2017 г. (л.31-33 от адм. преписка) е обективирано решението
на Комисията да започне процедура по издаване на заповед на кмета на Общината
за прокарване на временен път до ПИ 10135.2553.805 по КК на гр. Варна, 26 м.р.,
като от бул. „Цар Освободител“ се премине по съществуващия асфалтов път, след
което се премине през ПИ 10135.2553.808 (собственост на жалб.И.Р.), ПИ
10135.2553.807 (собственост на жалб.О.Н., жалб.К.Ш. и заинт.К.М.К.) и ПИ
10135.2553.806 (собственост на жалб.О.Н.), покрай западните им граници, като
ширината на временния път е 3.5м.
Заинт.М.Б. като
заявител и жалбоподателите О.Н. и И.Р. като заинтересовани лица са уведомени за
това решение с писмо изх.№ АУО37783ВН_001ВН/17.05.2017г. (л.26 от адм.
преписка), съобразно приложените обратни
разписки (л.28 от адм. преписка); за жалб.К.Ш. и заинт.К.К. писмата са върнати
в цялост (л.29-30 от адм. преписка). С посоченото писмо адресатите му са
уведомени за възможността да подадат писмено възражение до Община Варна,
Дирекция „АГУП“, като изразят становище или представят доказателства, които не
са известни по преписката по административното производство за прекарване на
временен път до имота на заинт.Б.. В определения 7-дневен срок жалбоподателите И.Р.,
О.Н. и К.Ш. са подали възражение рег.№ АУО37783ВН_002ВН/25.05.2017г., изразявайки
несъгласие с предложението за осигуряване на транспортен достъп до ПИ №
10135.2553.805 през техните три съседни имоти – 806, 807 и 808. Възражението е
мотивирано със съображения, идентични с изложените пред съда – че така приетото
предложение се явява нецелесъобразно и неоправдано, както с оглед определяне на
обезщетението по чл.210 от ЗУТ, така и с оглед предстоящи за тях общи или
отделни инвестиционни намерения. Предлага се временният път до имота на
заявителя Б. да се допусне за трасиране от север, северозапад или североизток
спрямо имот 805, откъдето ще премине само през един имот (от север през ПИ 1868
или 833, или от северозапад през ПИ 1875, част от които имоти са общински),
като така разстоянието до имот 805 е явно по-малко и този вариант се явява
по-целесъобразен, и икономичен.
Възражението е
разгледано от Комисията на 08.06.2017г. и не е уважено с довод, че единственият
вариант за прокарване на временен път до ПИ 805 е определеният с решение 5-1 от
Протокол № 5/2017г. (от северната страна покрай бул. „Цар Освободител“ има
канал, върху който не може да се прокара временен път през ПИ 1868 или 833, а
от северната страна на ПИ 805 теренът е много стръмен и също не може да се
прокара временен път). Взето е решение за издаване на заповед на кмета на Общината
за прокарване на временен път на осн.чл.190 ал.1, ал.2 и ал.6 от ЗУТ.
Становището на компетентния общински орган е обективирано в т.6-4 от Протокол №
6 (л.21-23 от адм. преписка). За окончателното решение на комисията заявителят М.Б.
и жалбоподателите К.Ш. и И.Р. са уведомени с писмо изх.№
АУО37783ВН_003ВН/15.06.2017 г. (л.17 от адм. преписка), видно от приложените
обратни разписки (л.20 от адм. преписка), а за жалбоподателката О.Н. и
заинтересованата страна К.К. писмата са върнати в цялост (л.18-19 от адм.
преписка).
С оспорената
понастоящем Заповед № 1805/20.06.2017г. на Зам.кмета на Община Варна (съгл.
Заповед № 0657/13.03.2017г. на кмета на Община Варна), на осн.чл.190 ал.1 и
ал.2, вр.ал.6 от ЗУТ на М.И.Б. - собственик на ПИ с ид.№ 10135.2553.805 по КК
на гр. Варна, 26 м.р., е разрешено да прокара временен път през: ПИ с ид.№
10135.2553.808 по КК на гр. Варна, собственост на И.Х.Р., ПИ с ид.№
10135.2553.807 по КК на гр. Варна, собственост на О.Е.Н., К.М.К. и К.Е.Ш., и ПИ
с ид.№ 10135.2553.806 по КК на гр. Варна, собственост на О.Е.Н.. Неразделна
част от заповедта е скица изх.№ 382/14.06.2017г., на която е показано трасето
на временния път. Със заповедта е разпоредено на собствениците на ПИ 10135.2553.806,
ПИ 10135.2553.807 и ПИ 10135.2553.808 да се изплати обезщетение за годишен
наем, за подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в
размер, определен от общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ.
След съобщаване на
заповедта на заинтересованите страни М.Б. и К.К., и на жалбоподателите И.Р. и К.
К., последните са предприели съдебното ѝ оспорване (заповедта не е
връчвана на жалб. О.Н., тъй като пратката е върната като непотърсена, видно от
известие за доставяне на л.29 от делото).
В хода на
настоящото съдебно производство са допуснати и изготвени две съдебно-технически
експертизи, чиито заключения са приети като доказателства по делото.
Според заключението
на комплексната СТЕ с.д.№452/13.01.2020г. (л.80-83 по делото), изготвена от
вещите лица инж.В.А. и инж.Г.Г., приетият с оспорената заповед вариант на
временния път съответства на всички технически законови и подзаконови нормативи
и правила, и е предвиден съобразно изискванията на чл.190 от ЗУТ, като според
т.ІІІ от същото, за да се изпълни така проектирания временен път през ПИ с
идентификатори 10135.2553.806, 10135.2553.807 и 10135.2553.808, е необходимо да
се изсече група от дървесна растителност – дървета и храсти, съществуващи по
югозападната част на ПИ с идентификатори 10135.2553.807 и 10135.2553.808;
новопроектираният път е с ширина 3.50м и обща дължина 48.50м пред трите имота,
т.е. общата отнета площ от тях е 202 кв.м. Според т.ІV от заключението относно
възможните различни разрешения за прокарване на временен път – подход към имота
на заинт.Б. *** не е възможен поради голямата денивелация – повече от 5м, и
съществуващата дървесна растителност. Подход от югоизток, успореден на
проектния временен път, но незасягащ трите имота, също не е възможен поради
наличието на преминаващ открит отводнителен канал.
Възможен е вариант
на временен път до ПИ 10135.2553.805 на заинт.Б. с достъп в южната част на
северозападната му граница, преминаващ през ПИ с идентификатор 10135.2553.833,
собственост на Р.С. К. и С.С.П – частна собственост, и ПИ с идентификатор
10135.2553.1875 – собственост на Община Варна – изчертан в Приложение І към
заключението, и представляващ временен път с широчина 3.50м и дължина 35м, с
отнета площ от ПИ 10135.2553.833 – 79
кв.м. и от ПИ 10135.2553.1875 – 58 кв.м. Посочено е, че успоредно на бул.“Цар
Освободител“ срещу имота на заинт.Б. има съществуващ открит отводнителен канал,
част от който е закрит и между двете части е поставен разграничаващ ги метален
парапет. В закритата си част каналът е покрит с бетонови плочи, като върху него
и към момента на изготвяне на заключението преминават и спират автомобили пред
част от югозападната граница на ПИ 10135.2553.833. Посочено е също, че тъй като
бул.“Цар Освободител“ е пътна артерия от висок клас, следва влизането и
излизането към временния път да бъде сигнализирано с необходимата маркировка и пътни
знаци.
Разпитан в съдебно
заседание на 21.01.2020г в.л. инж.А. сочи, че предвид по-късата с около 10 м.
дължина на трасето и по-малката отнемана част от засегнатите имоти – 137 кв.м.
вместо 202 кв.м., предложеният със заключението им вариант за временен път до
ПИ 10135.2553.805 е икономически по-целесъобразен и по-лесно изпълним. Вещите
лица сочат, че отводнителният канал в покритата си част преминава изцяло под
пътя – под бул. „Цар Освободител“, и конкретно – под новоизградения в този
участък пътен възел на бензиностанция „ОМВ“, шоурума на „Тойота“ и светофара за
бул.“Христо Смирненски“. В тази зона каналът е изцяло покрит със стоманобетонни плочи, а върху тях
е положена асфалтова настилка и е изграден пътя, по който преминават автомобили
и камиони. В предходната си част каналът, затворен в зелените линии на скицата
– Приложение І към СТЕ, също е покрит със стоманобетонни плочи, покрити с пръст
и саморасли тревни площи. Там са разположени контейнери за боклук, като до тях
достъпва специализираната тежкотоварна техника за събирането на отпадъците,
както и леки автомобили, паркиращи на югозападната граница на ПИ
10135.2553.833. Според вещите лица този участък от покрития канал би могъл да
се ползва като част от трасето на временния път до ПИ 10135.2553.805, и
конкретно според инж.Г. покритието от стоманобетонни плочи може да понесе
динамично натоварване, свързано с вибрациите, присъщи за движението на МПС.
Относно
възможността предложеният с първата СТЕ вариант на временния път да преминава
върху покритата част на отводнителния канал, по делото е изготвено и прието и
заключението на СТЕ с.д.№8400/16.07.2020г (л.142-147 по делото) от в.л. пътен
инженер И.В., който е изготвил конструктивно становище за носимостта на
връхната конструкция на покрития канал. Според заключението каналът се движи
успоредно на бул. „Цар Освободител“, след което пресича под ъгъл пътното
платно, водещо към кварталите на гр.Варна, и е оградено между двете ленти за
наляво и тези за направо и надясно. Направеното чрез пътния възел включване към
шоурума на „Тойтота“ и това към ПИ 10135.2553.805 по обсъждания временен път по
първата СТЕ, са изградени по идентичен начин, като преминаващият под тях канал
е с постоянни габаритни размери, т.е. също еднакви. Покритието включва
предварително изпълнен в заводски условия стоманобетонов елемент тип мостова
плоча със статическа схема „проста греда“, където след натоварване се определят
моментите от постоянни и полезни товари. След това на място се изпълнява армирана
стоманобетонна плоча, анкерирана шахматно към мостовата плоча, настилки за
наклон, хидроизолация и асфалтово покритие в частта на автомобилните платна. Приетото
натоварване е по БДС, а не по Еврокод. За отчитане на динамичността на товарите
се приема стандартен коефициент, който зависи от изследвания светъл отвор;
мостовите плочи се изчисляват за постоянни (собствено тегло, плоча и настилка)
и подвижни товари. Съобразно изчисленията в приложеното към заключението
„Оразмеряване на мостова пътна плоча“ няма пречка връхната конструкция на
канала да се използва за преминаване на МПС, т.е. че изградена по този начин,
носимоспособността на връхната конструкция на покрития канал е подходяща и
безопасна за преминаване на динамичен товар – както в участъка на пътния възел
на бул.“Цар Освободител“, така и в покритата част преди включването му в
пътната артерия. Вещото лице е посочил, че така изследваната мостова плоча,
вкл. и в частта на предложения от предходната СТЕ вариант за временен път до ПИ
10135.2553.805, вече дълги години се експлоатира и доказва своята надеждност
при изпълнение в зоната на косо преминаване през пътната лента, и дава
възможност за разширяване и по-безопасно отделяне преди кръстовището на
бул.“Цар Освободител“ и бул.“Христо Смирненски“. Разпитан в съдебно заседание
на 04.08.2020г, експертът пояснява направените специализирани изчисления, и в
допълнение към изложеното в него сочи, че освен под пътния възел и отклонението
към шоурум „Тойота“, покритият канал преминава косо под трите ленти от едното
платно на бул.“Цар Освободител“ посока центъра на града, и после продължава
между двете му платна. Това е силно натоварен път, през него в продължения на
години постоянно преминават много автомобили. В тази връзка излага, че по
същата технология като описания участък от пътя е изградена и тази част на
покрития канал, през който се предлага преминаването на част от временния път
до ПИ 10135.2553.805; в допълнени сочи, че в миналото вероятно този участък е
бил някаква улица, за което съди по наличието на бордюри на място, оформящи
своеобразен пътен възел – връзка за предлагания от експертите по първата СТЕ
временен път.
Съдът преценява
неоспорените от страните заключения на двете СТЕ като обективни и компетнетно
дадени, и изцяло ги кредитира.
При така
установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в законоустановения срок, от легитимирани субети – адресати на
оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна.
Чл.190 от ЗУТ
урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Ал.3 на текста въвежда
изискване временните пътища по възможност да следват новите улици по ПУП, т.е.
временният път следва да бъде прокаран така, че да осъществява връзка с вече изградените
улици и то по проектираните с плана улици. Нормата на чл.190 ал.2 от ЗУТ пък
предвижда, че при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на
населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни
устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ
устройствен план.
Съгл.чл.190
ал.6 от ЗУТ при липса на съгласие от страна на всички собственици на
засегнатите имоти, временните пътища се прокарват въз основа на заповед на кмета
на общината, каквато е и конкретната хипотеза.
Видно от
представената Заповед № 0657/13.03.2017г. на кмета на Община Варна (л.15 по
адм. преписка), същият е предоставил своите функции да издава заповеди по
чл.190 ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища на Пейчо Пейчев – Заместник
кмет на Община Варна, поради което последният е териториално и материално
компетентен да издава заповеди от рода на процесната.
Оспорената Заповед
№ 1805/20.06.2017 г. на Зам. кмета на Община Варна е издадена в изискуемата от
чл.59 ал.2 от АПК форма и съдържа подробно изложение на мотивите,
фактите и обстоятелствата, обусловили крайния извод – за необходимостта от
издаване на акт за прокарване на временен път по искането на М.Б., по
посоченото в скицата трасе; в нея са посочени и правните основания за
издаването й. В диспозитива й пък са посочени собствениците на имота, до който
се разрешава прокарване на временния път, и на имотите, през които преминава
трасето му, размерите, с които трасето попада във всеки от тях, и общата площ,
която заема от съответните имоти – собственост на жалбоподателите. Предвид
изложеното съдът приема, че в случая не са налице отменителните основания по чл.146
т.1 и т.2 от АПК.
Независимо от
горното съдът констатира, че издателят на оспорената заповед е приложил
неправилно материалния закон, което представлява основанието по см.чл.146 т.4
вр. чл.168 ал.1 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен.
Административното
производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от
ЗУТ – „Временни пътища“, и попада в приложното поле на чл.190 ал.6 пр. второ от ЗУТ предвид липсата на писмен договор с нотариална заверка на подписите между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти, при което въпросът за
осигуряване на достъп до имота се урежда чрез издаване на заповед от Кмета на
общината. В конкретния случай процесната заповед е съобразена с Решение № 5-1
по Протокол № 5/12.05.2017 г. и Решение № 6-5 по Протокол № 6/21.06.2017 г. на
Общинската комисия за определяне на трасета за достъп до имоти. Разпоредено е
трасето на временния път да мине през ПИ 10135.2553.808, 10135.2553.807 и
10135. 2553.806 по КК на гр. Варна.
В конкретния казус
от доказателствата по делото е видно и между страните не е спорно, че за
територията, в която се намират имотите на жалбоподателите и на
заинтересованите страни, няма приети подробни устройствени планове, а само общ
устройствен план, т.е. процесният случай попада в хипотезата на чл.190 ал.2 пр.
второ от ЗУТ – когато временните пътища се прокарват в неурегулирана още
територия (тази по смисъла на §5 т.3 от ДР на ЗУТ), включена в общ устройствен
план.
Чрез прокарването
на временния път се осигурява транспортен достъп до обслужвания от него ПИ
10135.2553.805, като изискване за законосъобразност на заповедта по чл.190 ал.6
пр. второ от ЗУТ е с трасето му да не се засягат заварени сгради и постройки и
дълготрайни декоративни дървета в служещите поземлени имоти – съобразно
изискването на чл.190 ал.3 от ЗУТ. Фактът, че за процесната територия няма
приети ПУП, респ. проектопланове, води до неприложимост на изискването по
чл.190 ал.3 от ЗУТ временният път по възможност да следва новите улици по
подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по
извършените проучвания. Така приетият с оспорения ИАА вариант на временен път
до ПИ 10135.2553.805 безспорно отговаря на всички технически законови и
подзаконови нормативи и правила съгл.заключението на комплексната СТЕ по
делото. Той обаче не отговаря на установения с чл.6 от АПК основен принцип на
административното производство, а именно – с оглед целесъобразността на
изграждането му временният път следва да е в най-икономичния вариант, както и
да не засяга права на граждани в степен, по-голяма от необходимата.
Въз основа на
приетите в настоящото съдебно производство заключения на комплексната и
единичната СТЕ е видно, че в конкретния казус наред с възприетата от
административния орган възможност за трасе на временния път до ПИ 10135.2553.805,
е налице и друга такава, а именно – с достъп в южната част на северозападната
му граница, преминаващ през ПИ 10135.2553.833 – частна собственост, и ПИ
10135.2553.1875 – общинска собственост, изчертан в Приложение І към
заключението на първата СТЕ, с широчина 3.50м и дължина 35м, с отнета площ от
ПИ 10135.2553.833 и от ПИ 10135.2553.1875 от общо 122.50 кв.м. От съпоставката
с габаритите на одобрения с ИАА временен път със същата широчина 3.50м и
дължина 48.50м, и тази на отнетите площи от ПИ 10135.2553.806, 10135.2553.807 и
10135.2553.808 от общо 202 кв.м., се установява, че в случая достъпът до ПИ 10135.2553.805
е възможно да бъде осигурен чрез изграждане на временен път със значително по-късо
трасе, преминаващ само през два имота, и отнемащ от тях с 80 кв.м. площ
по-малко от варианта, приет с оспорената заповед. Това трасе на временния път
безспорно отговоря и на двете горецитирани изисквания – да е икономически
по-изгодно от гледна точка на изграждането му, и да не засяга повече права на
собственост от необходимото.
Единственият
довод, с който Комисията за достъп до имоти в Община Варна е отхвърлила така
предложения от жалбоподателите вариант за прокарване на временния път, е
наличието на канал от северната страна покрай бул. „Цар Освободител“, върху
който не може да се прокара временен път през ПИ 1868 или ПИ 833. Този извод
обаче не е базиран на изготвено становище от компетентно вещо лице в хода на
административното производство – той се основава единствено на факта на
съществуване на такова съображение на място, а освен това е опроверган от
заключенията на две вещи лица настоящото съдебно производство – Г.Г. –
инженер-конструктор, и И.В. – пътен инженер. Двамата безпротиворечиво и
независимо един от друг сочат, че тази част от предлаганото от тях трасе на
временния път, преминаваща през покрития канал, успореден на бул. „Цар
Освободител“, е изградена и изпълнена по идентичен начин и с идентични
материали (стоманенобетонни елементи –
плочи) с друга част на покрития канал, преминаващ под едно цяло трилентово
платно на булеварда и под изградения пътен възел с бул.“Христо Смирненски“,
подложени на постоянно и дългогодишно интензивно натоварване от трафика на автомобили
между центъра и кварталите на гр.Варна. Инж.В. е извършил и подробни
изчисления, на които обосновава становището си, че в случая липсват пречки
връхната конструкция на покрития канал в тази му сравнително неголяма площ
(прехода между булеварда и ПИ 10135.2553.833) да се използва за преминаване на
МПС, понеже там пътят е достатъчно устойчив по см.БДС, за да издържи както
собственото, така и динамичното натоварване. В подкрепа на изложеното от вещите
лица е и фактът, че и към момента на изготвянето на двете заключения по делото
предложеният от тях вариант на временен път, преминаващ върху част от закрития
канал, се използва като неодобрен път за достъп до ПИ 10135.2553.833. Както е
посочено и в заключението на комплексната СТЕ, така предложеният временен път
ще представлява отбивка от бул. „Цар Освободител“, която следва да бъде
обозначена с необходимите маркировка и пътни знаци.
При горните
констатации настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед на
Зам.кмета на Община Варна и одобреното с нея трасе на временния път до ПИ 10135.2553.805
е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон, което
налага отмяната й. С оглед естеството на административното производство, което
не позволява решаването на въпроса по същество, на осн.чл.173 ал.2 от АПК преписката
следва да бъде върната на административния органа за ново разглеждане и
произнасяне, при спазване на указанията по приложение на материалния закон,
изложени в мотивите към настоящото решение.
При този изход на
делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски за всички
производства до момента съгл.списък по чл.80 от ГПК (л.149 по настоящото дело),
е основателна. Доказаните разноски по делото за тримата жалбоподатели са в
размер на 700лв. (30лв. ДТ, 150лв. + 150лв. депозити за вещи лица по
адм.д.№2144/2017г на АС – Варна, и 370 лв. депозити за вещи лица по
адм.д.№1045/2019г на АС – Варна), т.е. по 233.33лв. за всеки един от тях. За
жалб.Р. са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв. по адм.д.№12464/2018г на ВАС – София, и в размер на 300лв. по
адм.д.№1045/2019г на АС – Варна, т.е. за него дължимата сума е 833.33лв. Общата
сума, която Община Варна дължи на тримата жалбоподатели съобразно ангажираните
доказателства по делото, е в размер на 1 300лв. (700лв. разноски за ДТ и
вещи лица + 600лв. адвокатско възнаграждение за жалб.Р.), и именно тя следва да
им бъде присъдена. Претенцията за разликата над 1 300лв. по включените в
списъка по чл.80 от ГПК 1 438.50лв., е неоснователна.
Така мотивиран и
на осн.чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 1805/20.06.2017 г. на Зам.кмета
на Община – Варна, с която на осн.чл.190 ал.1 и ал.2 вр.ал.6 от ЗУТ е разрешено
на М.И.Б. – собственик на ПИ 10135.2553.805 по КК на гр. Варна, 26 м.р.,
прокарване на временен път през имоти: ПИ 10135.2553.808, ПИ 10135.2553.807 и
ПИ 10135.2553.806 по КК на гр. Варна, собственост на И.Х.Р., О.Е.Н., К.Е.Ш. и К.М.К.,
и
ВРЪЩА преписката на кмета на Община Варна за
ново произнасяне по заявление вх. №АУ037783ВН/02.05.2017г.
от М.Б.,
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И.Х.Р., ЕГН **********,***,
сторените в производството разноски в размер на 833.33лв. осемстотин тридесет и
три лв. 33 ст.).
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на О.Е.Н., ЕГН **********,***,
сторените в прозиводството разноски в размер на 233.33лв. (двеста тридесет и
три лв. 33ст.).
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на К.Е.Ш., ЕГН **********,***,
сторените в производството разноски в размер на 233.33лв. (двеста тридесет и
три лв. 33ст.).
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на РБ.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ: