Р Е Ш Е Н И Е
№ 1080
10.10.2022 год., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова
административно дело № 1032 по описа за 2022 г. на Административен съд - Бургас
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от КСО.
Образувано е по
жалба на „П.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя З. Ц., чрез пълномощника адв. К.А., против Решение
№ 1040-02-23/2 от 18.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е
потвърдено разпореждане № РЖ-5-02-01048394 от 14.12.2021г. на ръководителя на
контрола и разходите на ДОО на ТП на НОИ – Бургас, с което е разпоредено
внасянето на сумите по ревизионен акт за начет № РА-5-02-01042358/02.12.2021 г.
в размер общо на 19260.26 лева, от които 16460.40 лева главница и 2799.86 лева
лихва.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с
него разпореждане, поради необоснованост и липса на мотиви, допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, неправилно
приложение на материалния закон и неговата цел. Оспорва се извода на
административния орган, че К. С. не е бил осигурено лице, тъй като не е започнал
реално изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „П.“ ООД от
15.10.2019 год. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по
делото. Ангажират се доказателства.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от процесуален
представител – адвокат А., която поддържа жалбата и претендира присъждане на
разноски, за които представя списък.
Ответникът –
директор на ТП на НОИ – Бургас, редовно уведомен се представлява от
юрисконсулт, който моли за потвърждаване на оспореното решение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
С ревизионен акт
за начет № 5-02-01042358/02.12.2021г., съставен от старши инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ – Бургас (л.110-112), с който е приключила извършена частична ревизия
по разходите на ДОО на „П.“ ООД, е констатирано, че в качеството си на осигурител
дружеството неправилно е изплатило парични обезщетения за раждане на дете след
навършване на 6 месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни и
за отглеждане на малко дете до навършване на две годишна възраст общо в размер
на 16 460.40 лева като е начислена и лихва в размер на 2 799.86 лева.
Видно от анализа към съставения ревизионен акт за начет (л.113- 114) в
резултат на подадени данни от осигурителя „П.“ ООД от фондовете на ДОО са били
изплатени парични обезщетения за раждане на дете след навършване на 6 месечна
възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни и за отглеждане на малко
дете до навършване на две години на К. Е. С., ЕГН: **********, в качеството му
на баща на детето за периода от 15.10.2019г. до 27.03.2021 год. Установено е,
че К. Е. С. е бил вписан в търговския регистър за управител на „П.“ ООД на
29.08.2012 г., а съгласно последната вписана промяна от 15.10.2019 г. управител
на дружеството е З. Ц., а К. С. остава само съдружник в дружеството. Констатирано
е въз основа на подаваните данни за осигурителен стаж и доход в Регистъра на
осигурените лица, че за К. С. са били подадени данни с код за вид осигурен “10”
- управител по договор за управление и контрол и след датата на отписване на
лицето като управител: от 15.10.2019 г. до 04.04.2021 г., т.е., че данните са
подавани неоснователно. В хода на ревизията от „П.“ ООД е бил представен
сключен трудов договор с К. С. от 15.10.2019г. Установено е, че считано от
15.10.2019г. служителят е бил в отпуск за отглеждане на малко дете и няма нито
един отработен ден по този договор, за който да са внесени или да се дължат
осигурителни вноски. Поради това е прието от ревизиращия орган, че С. не е бил
осигурено лице и за него е била некоректно подавана информация от „П.“ ООД, поради
което са му били неоснователно изплатени парични обезщетения от фондовете на
ДОО, без той да има право на това, с което са нанесени щети на Държавното
обществено осигуряване в размер общо на 16 460.40 лева.
„П.“ ООД е подало
възражение срещу издадения ревизионен акт (л.103 от делото), по което контролният
орган - старши инспектор по
осигуряването се е произнесъл с мотивирано заключение изх.№ 1054-02-72#1/13.12.2021г. с предложение за издаване на
разпореждане, потвърждаващо съставения ревизионен акт за начет (л.101, 102).
На основание
горните фактически констатации и издадения въз основа на тях ревизионен акт за
начет № 5-02-01042358/02.12.2021г., ръководителят на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ - Бургас издал на основание чл.110, ал.3 от КСО разпореждане № РЖ-5-02-01048394/14.12.2021г.
(л.100) за събиране на сумата в общ размер 19 260.26 лева, в това число
главница 16460.40 лева и начислена лихва в размер на 2799.86 лв. При
оспорването по административен ред разпореждането е потвърдено с Решение №
1040-02-23/2 от 18.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, като
горестоящият административен орган е изложил подробни мотиви по приложението на
материалния закон, като също е обосновал извод, че считано от 15.10.2019г.
Калоян Стоев не е бил осигурено лице, поради което данните за него в подадените
от „П.“ ООД удостоверения по образец, съгласно Приложение № 10 към чл.9 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, са били некоректно подадени, съответно са станали причина за
неправомерното изплащане на паричните обезщетения в полза на Стоев, поради
което дружеството следва да ги възстанови.
Решение №
1040-02-23/2 от 18.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас е връчено на „П.“
ООД на 01.06.2022г., видно от приложено по делото известие за доставяне (л.65),
а жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на
15.06.2022г.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, буква
в) от КСО, в законоустановената писмена форма, съдържа подробно изложение на
фактическите и правните основания за неговото издаване, при което не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е
издадено при неправилно приложение на материално-правните норми.
Правният спор
между страните се свежда до това дали К. Е. С. е бил осигурено лице, съответно
дали за него е възникнало право на парични обезщетения от фондовете на ДОО за
раждане след навършване на 6 месечна възраст на детето за остатъка до 410
календарни дни и за отглеждане на малко дете до навършване на две годишна
възраст.
Тезата на
административния орган е, че наличието на сключен трудов договор между
физическото лице и търговско дружество не е самостоятелно основание за
осигуряване по чл.4, ал.1, т.1 КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в
изпълнение на този договор. В случая това не е налице, тъй като от 15.10.2019
г. К. С. се намира в отпуск по майчинство, няма отработен ден, за който да се
дължат осигурителни вноски и съответно няма възникнало право на парични обезщетения
от фондовете на ДОО.
Тезата на
жалбоподателя е, че като баща С. е имал качеството осигурено лице по смисъла на
§1, ал.1, т.3, изр.2 от ДР на КСО по време на ползването на отпуск за след
навършване на 6 месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни и
за отглеждане на малко дете до навършване на две годишна възраст, като е без
значение фактът дали реално е престирал труд по трудовия договор от 15.10.2019
г. В депозираната пред съда жалба се излагат и твърдения за реално извършена
трудова дейност на 15.10.2019 г.
Видно от
нормативната уредба, обезщетението за раждане на дете след навършване на 6
месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, предвидено в
чл.50, ал.1 от КСО и обезщетението за отглеждане на малко дете до навършване на
две години, предвидено в чл.53, ал.1 от КСО са дължими при настъпването на
осигурителния риск “майчинство”. Законодателят е предвидил възможност отпускът
за раждане на дете след навършване на 6 месечна възраст на детето за остатъка
до 410 календарни дни и отпускът за отглеждане на малко дете да се ползва не
само от майката, но и от бащата по реда и при условията на чл.163, ал.10 и
чл.164, ал.3 от КТ, който в тези случаи има право на парично обезщетение за
времето на отпуска на основание чл.50, ал.7 от КСО и чл.53, ал.2 от КСО.
Съгласно чл.50,
ал.7 от КСО осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на
парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл.49, след навършване на 6-месечна възраст
на детето за остатъка до 410 дни, през време на отпуска по чл.163, ал.10 и 12 от Кодекса на труда,
ако отговаря на условията по чл.48а.
Съгласно чл.52а
от КСО Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно чл.53,
ал.2 от КСО когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето
вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от
лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично
обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване.
В случая не е налице
спор между страните, че на К. С. е бил разрешен от работодателя отпуск след раждане
и навършване на 6 месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни
по реда на чл.163, ал.10 от КТ и отпуск за отглеждане на малко дете до
навършване на две годишна възраст по реда на чл.164, ал.3 от КТ, нито относно
наличието на материалноправните предпоставки за разрешаване на тези видове
отпуски, нито относно факта, че към 15.10.2019г. С. е имал осигурителен стаж 12
месеца.
Несъобразен със
закона е изводът на ответника, че полагането на труд по сключен трудов договор
в периода на разрешен отпуск на служителя по реда на чл.163, ал.10 от КТ и по
чл.164, ал.3 от КТ е сред материалноправните предпоставки, пораждащи правата му
на осигурено лице по чл.50, ал.7 от КСО, съответно по чл.52а от КСО и чл.53,
ал.2 от КСО да получи като баща парично обезщетение за времето на ползвания
отпуск след раждане и навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до
410 дни, съответно за отглеждане на малко дете до навършване на две годишна
възраст.
При формиране на
становището, че Стоев не е осигурено лице, поради липсата на тази предпоставка,
а именно липса на отработен ден по трудовия договор от 15.10.2019г. административният
орган не е обсъдил материалноправните разпоредби на чл.9, ал.2, т.1 КСО, във
връзка с §1 ал.1, т.3 изр.2 от ДР КСО. Не е съобразил и правната уредба за
майчинството като особен социален риск, както и връзката му с разпоредби от
трудовото законодателство относно възникването на трудовото правоотношение и
ползването на отпуск след раждането и допълнителен отпуск за отглеждане на
малко дете.
В разпоредбата
на чл.50, ал.7 от КСО и на чл.52а от КСО е установено право на осигурените лица
за общо заболяване и майчинство да получават обезщетенията при условие, че са
придобили осигурителен стаж с продължителност 12 месеца като осигурени за този
риск. На понятието „осигурено лице” е дадено легално определение с допълнителната
разпоредба на §1, ал.1, т.3 КСО. Съгласно тази дефиниция „осигурено лице” е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски, а според изречение 2 на същия законов текст – лицето се смята за осигурено
и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-т.3 от КСО. Установената с изр.2 на
цитирания §1, ал.1 т.3 ДР КСО правна фикция, признава за осигурителен стаж, без
да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на малко дете (чл.9, ал.2, т.1 от КСО).
Тези
изчерпателно изброени случаи пораждат същите осигурително-правни последици,
както и осигурителния стаж по чл.9, ал.1 КСО и представляват изключение от
правилото на чл.10 от КСО. С определянето на случаите по чл.9, ал.2, т.1 и т.2 КСО към понятието „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3, изр.2 от ДР на
КСО, законодателят изрично включва в кръга на осигурените лица и тези, ползващи
се от осигурителната закрила на майчинството, в това число и бащата, на когото
е разрешен отпуск при условията на чл.163, ал.10 от КТ и чл.164, ал.3 от КТ,
чиито права на отпуск и на парично обезщетение по чл.50, ал.7 от КСО и чл.52а и
чл.53, ал.2 от КСО са производни от тези на майката. Не е налице спор, че в
настоящия случай е изпълнено условието по чл.50, ал.7 и по чл.52а от КСО –
осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен
стаж от 12 месеца /към релевантния период/ като осигурено за този риск. След
като към 15.10.2019г., след настъпване на социалния риск „майчинство”, Стоев е
имал осигурителен стаж от 12 месеца като осигурен за общо заболяване и
майчинство, за него като баща е възникнало право на парично обезщетение за разрешения
му и ползван отпуск следа раждане и навършване на 6 месечна възраст на детето
за остатъка до 410 календарни дни, както и за отпуска за отглеждане на малко
дете до навършване на две годишна възраст. Доколкото по делото не е спорно
наличието на основанията за ползване на тези отпуски, които се зачитат за
осигурителен стаж, съгласно чл.9, ал.2,
т.1 и т.2 от КСО, а лицето има качество на осигурено по см. на § 1, ал. 1, т. 3, изр. второ от ДР на КСО
с право на парични плащания от ДОО, правомерно са били начислени, изтеглени и
изплатени суми от средствата на ДОО като парични обезщетения за раждане и за
отглеждане на малко дете до две годишна възраст на Стоев от осигурителя „П.“
ООД. Първоначално оспореният акт, с който осигурителят е задължен да възстанови
нанесените на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения, е издаден
в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че Решение № 1040-02-23/2 от 18.05.2022г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане №
РЖ-5-02-01048394 от 14.12.2021г. на ръководителя на контрола и разходите на ДОО
на ТП на НОИ – Бургас, за внасяне сума по акт за начет № РА-5-
02-01042358/02.12.2021 г. общо в размер на 19260.26 лева е незаконосъобразно и
като такова, следва да бъде отменено.
С оглед изхода
на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, ТП на НОИ – Бургас бъде
осъдено да заплати сумата от 50 лева, представляваща внесена държавна такса и 400
лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, с оглед
разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
осемнадесети състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-23/2 от 18.05.2022г.
на Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с
него разпореждане № РЖ-5-02-01048394 от 14.12.2021г. на ръководителя на
контрола и разходите на ДОО на ТП на НОИ – Бургас, с което е разпоредено
внасянето на сумите по ревизионен акт за начет № РА-5- 02-01042358/02.12.2021
г. в размер общо на 19260.26 лв., от които 16460.40 главница и 2799.86 лв.
лихва.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Бургас да заплати на „П.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя З. Ц. сумата от 450 /четиристотин
и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: