РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Пловдив, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Станислава Б. Бозева
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300600688 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260000/04.04.2023г. по НОХД № 686/2019г. по описа на
Районен съд Пловдив, съдът:
1. е признал подс. А. А. И. за виновен в извършването на две
престъпления по чл. 143, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, както следва:
- в това, че на 24.10.2013 г. в землището на с. С., обл.Пловдив, в
съучастие като извършител с Т. А.ов Т., ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН
**********, А. А. И. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН ********** и
неустановено по делото лице е принудил другиго – А. Ц. Ц., ЕГН **********,
да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и
заплашване, поради което и на основание чл.143 ал.1 вр с чл.20 ал.2 вр с ал.1
вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок
от три месеца, като го признал за невиновен в това престъплението да е
извършено в съучастие като извършител с подсъдимия А. Д. А. и го оправдал
1
по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл;
- и че на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие
като извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН **********, А. А.
И. ЕГН ********** и А. Г. М., ЕГН ********** е принудил другиго – И. Т. Г.,
ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил
за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143 ал.1 вр с чл.20
ал.2 вр с ал.1 от НК, във връзка с чл. 54, ал. 1 НК го осъдил на наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца.
На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. А. И. едно общо
най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от три месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал.1 НК е отложил за срок от три години и е
приспаднал на основание чл. 59, ал.2 вр. с ал.1 от НК времето, през което
подсъдимият е бил задържан.
С присъдата подс. А. А. И. е признат за невиновен в това:
- на същата дата и място да е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон марка „Nokia 101“ с IMEI – 1: ***, с IMEI – 2: ***, ведно със сим-
карта на „Мтел“, на стойност 50 лева /петдесет лева/, от владението на Г. Н.
Г., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК;
- на 24.10.2013г. в землището на с. С., обл. Пловдив, да е придобил по
какъвто и да е начин и държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 99 броя
ловни патрони калибър 12х70, 72 броя бойни патрони калибър 22WMR, 1 бр.
боен патрон за ловни цели, калибър 9.3х62 мм, общо 172 броя патрони, без да
има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.339 ал.1 от НК;
- и на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като
извършител с А. Т. Т. ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. Г. М.,
ЕГН **********, е принудил другиго – Г. Н. Г. ЕГН ********** да извърши
нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 143 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр с ал.1 от НК, като на
основание чл. 304 НПК е оправдан и по трите повдигнати му обвинения в
този смисъл.
2. Съдът е признал подс. А. Г. М., ЕГН ********** за виновен в това,
че:
2
- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като
извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН **********, А. А. И.
ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН ********** и неустановено по делото лице, е
принудил другиго – А. Ц. Ц., ЕГН **********, да извърши нещо, противно на
волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на
основание чл.143, ал.1 вр с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от
НК го осъдил на наказание три месеца лишаване от свобода, като го признал
за НЕВИНОВЕН в това престъплението да е извършено в съучастие като
извършител с подсъдимия А. Д. А. и го оправдал по първоначално
повдигнатото обвинение в този смисъл;
- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като
извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН **********, А. А. И.
ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН ********** е принудил другиго - И. Т. Г.
ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил
за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр с чл.20
ал.2 вр с ал.1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание три
месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. Г. М. едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК отложил за срок от три
години.
С присъдата подс. А. Г. М. е признат за невиновен в това, че на
24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с
А. Т. Т. ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН *** да е
принудил другиго – Г. Н. Г. ЕГН ********** да извърши нещо, противно на
волята му, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление по
чл.143, ал.1 вр с чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК, поради което на основание чл. 304
от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение в този смисъл.
3. С присъдата подс. А. Д. А., ЕГН ********** е признат за невиновен в
това, че на 24.10.2013г. в землището на с. С., обл.Пловдив, в съучастие като
извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН **********, А. Г. М.,
ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН **********, е
принудил други го – А. Ц. Ц., ЕГН **********, да извърши нещо, противно
на волята му, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление
3
чл.143, ал.1 вр с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което на основание чл.
304 НПК съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
4. Подс. А. Т. Т., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че:
- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като
извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И.
ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и неустановено по делото лице, е
принудил другиго – А. Ц. Ц., ЕГН **********, да извърши нещо, противно на
волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на
основание чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от
НК съдът го е осъдил на наказание три месеца лишаване от свобода, като го е
признат за невиновен в това престъплението да е извършено в съучастие като
извършител с подсъдимия А. Д. А. с ЕГН: ********** и е оправдан по
повдигнатото му обвинение в този смисъл;
- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като
извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И.
ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН **********, е принудил другиго – И. Т. Г.
ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил
за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на лишаване
от свобода за срок от три месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. Т. Т. едно
общо най-тежко наказание, а именно три месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК.
С присъдата подс. А. Т. Т. е признат за невиновен в това на 24.10.2013г.
в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с А. Г. М.,
ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. А. И. ЕГН **********, да е
принудил другиго – Г. Н. Г., ЕГН ********** да извърши нещо, противно на
волята му, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление по
чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
5. Подс. А. А. И., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че:
- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като
извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И.
4
ЕГН **********, А. Т. Т. ЕГН ********** и неустановено по делото лице, е
принудил другиго – А. Ц. Ц. ЕГН ********** да извърши нещо, противно на
волята му, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на
основание чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1
от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
като го признал за невиновен в това престъплението да е извършено в
съучастие като извършител с подсъдимия А. Д. А. и е оправдан по
повдигнатото му обвинение в този смисъл;
- на 24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като
извършител с Т. А.ов Т. ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И.
ЕГН ********** и А. Т. Т. ЕГН ********** е принудил другиго – И. Т. Г.
ЕГН **********, да извърши нещо, противно на волята му, като е употребил
за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. А. И. едно
общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от три месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от
три години.
С присъдата подс. А. А. И. е признат за невинен в това, че на
24.10.2013г. в землището на с.С., обл.Пловдив, в съучастие като извършител с
А. Г. М., ЕГН **********, А. А. И. ЕГН ********** и А. Т. Т. ЕГН
********** е принудил другиго – Г. Н. Г. ЕГН, **********, да извърши
нещо, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл.143, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр с ал.1 от НК, поради което на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение в този
смисъл.
Съдът е осъдил подсъдимите А. А. И., А. Г. М., А. Т. Т. и А. А. И. да
заплатят солидарно на гражданските ищци и частни обвинители И. Т. Г. и А.
Ц. Ц. сумите от по 5 000 лева, представляващи претърпени от всеки един от
тях неимуществени вреди от престъпленията, предмет на обвинението, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2013г. до
окончателното й погасяване, както и сумата от по 800 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
5
Осъдил е подсъдимите А. А. И., А. Г. М., А. Т. Т. и А. А. И. да заплатят
държавна такса върху уваженитe граждански искове, както и по равно
направените разноски по делото в размер на 327.00 лева по сметка на ОСО
при ОП-Пловдив, а по сметка на РС гр. Пловдив сумата от 60 лева.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.
Окръжен съд Пловдив е сезиран с протест на РП Пловдив против
оправдателната част от присъдата, в частта, с която подсъдимите А. И., А. М.,
А. Т. и А. И. са били признати за невинни в извършване на престъпление по
чл. 143, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК спрямо пострадалия Г. Н. Г. и в
частта, в която подс. А. А. И. е бил признат за невинен за извършено
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Доводите на прокурора са за
необоснованост и неправилност на съдебния акт в тези части, несъответни на
събраните доказателства. Подадено е и допълнение към подадения протест, в
което се излага допълнителна аргументация за необоснованост на присъдата в
сочените оправдателни части. Отправя се искане за отмяна на присъдата в
тези части, като подсъдимите А. И., А. А., А. Т. и А. И. бъдат осъдени за
престъплението „принуда“ спрямо пострадалия Г. Н. Г., а подс. А. И. – и за
престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, съобразно повдигнатите им
обвинения.
Подадена е и въззивна жалба от адв. З. К. – защитник на подс. А. Т.,
против присъдата в осъдителната й част, касаеща неговия подзащитен, с
изтъкнати съображения за неправилност и необоснованост, като се отправя
искане за отмяна на присъдата в тази част. В допълнение към въззивната
жалба, адв. З. К. доразвива оплакването, че присъдата в атакуваната от него
част е необоснована, като не отговаря на доказателствата по делото. Сочи, че
в мотивите си съдът преимуществено се е доверил на доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство, основно на разпознаване от страна на
пострадалия Ц., което обаче процесуално-следствено действие е било
извършено в разрез с правилата на НПК. Отделно от това сочи, че не са
събрани категорични доказателства именно А. Т. да е реализирал кое да е от
процесните престъпления, за което е признат за виновен, като по отношение
на пострадалия Г. според защитата съдът е подминал и противоречието в
твърденията на свид. Г., от една страна и свид. Т. Т., от друга, касателно
поведението на подс. А. Т..
6
Присъдата се обжалва и от адв. С. К. – защитник на подс. А. М. в
осъдителната й част за този подсъдим, като се аргументира искане за
отмяната й в тези части и постановяване на нова, с която подсъдимият да
бъде изцяло оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на районния съд. Съображенията на защитата са за
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и явна несправедливост
на наложените наказания.
Въззивна жалба е подадена и от адв. Р. Р. – защитник на подс. А. А. И., с
която атакува присъдата в осъдителните й части за този подсъдим също с
оплакване за незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и явна
несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане за отмяната й в
тези части и постановяване на нова присъда, с която подс. А. И. да бъде
оправдан по повдигнатите му обвинения, евентуално – за изменение на
присъдата по отношение на размера на наложеното наказание. В допълнение
към въззивна жалба на адв. Р. се доразвиват възраженията, сочещи и за трите
порока на първоинстанционната присъда спрямо неговия подзащитен в
осъдителната й част. Счита, че районният съд е игнорирал не само
обясненията на подс. А. И., но и редица доказателства, които го подкрепят.
Акцентира на противоречие в показанията на самия пострадал Ц., както и за
липсата на доказателства подс. И. да е упражнил коя да е от формите на
принудата спрямо пострадалия Г.. Изтъква и порок на мотивите на районния
съд, в които съдът не е посочил с какво конкретно поведение неговият
подзащитен е реализирал престъплението „принуда“ спрямо този пострадал.
Идентично е искането, формулирано в подадената въззивна жалба от
адв. Г. К. - защитник на подс. А. А. И. против присъдата на районния съд в
частта, в която неговият подзащитен е бил признат за виновен в
извършването на две престъпления по чл. 143, ал.1 от НК в съучастие с част
от останалите подсъдими. Изложени са твърдения за всички пороци на
първоинстанциония акт в тази част – незаконосъобразност, необоснованост и
явна несправедливост на наказанието. Отправя се искане за отмяна на
присъдата в тези части с оправдаване на подс. А. И., евентуално – да бъде
намалено наказанието на подсъдимия.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив поддържа така
подадения протест против съответните части на присъдата, като счита че по
7
делото са били събрани достатъчно по обем доказателства, от които може да
се направи единствен извод относно виновността на подсъдимите лица /без
подс. А./, а по отношение на подс. А. И. - и за престъпление по чл. 339 от НК
съобразно повдигнатото му обвинение. Поради това предлага да се уважи
подадения протест съобразно отправеното в него искане.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв. И. Д.
моли жалбите на защитниците да се оставят без уважение, доколкото именно
с тях се цели да се засегнат законните интереси на неговите подзащитни.
Адв. Г. К. – защитник на подс. А. А. И. – поддържа подадената въззивна
жалба с направените в същата искания – на първо място да бъде оправдан
подсъдимия по двете обвинения за принуда, тъй като доказателствената
съвкупност в тази част не позволявала категоричен извод в полза на
държавното обвинение или алтернативно – за замяна на наказанието
лишаване от свобода с пробация, като изтъква изминалия дълъг период на
наказателното производство. Изразява несъгласие с доводите на
прокуратурата касателно присъдата в оправдателната й част, като моли в тези
части да бъде потвърдена.
Защитникът на подс. А. Г. М. – адв. С. К. – поддържа подадената
въззивна жалба, като намира протестът на РП Пловдив и допълнителния такъв
за неоснователни. По съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, за дефицит на доказателствата досежно неговия
подзащитен, оспорвайки извършеното на досъдебното производство
разпознаване на лица, а така и пропуски на съда в аналитичната му дейност и
при изготвяне на мотивите към обжалваната присъда, моли съда да я отмени в
атакуваната от защитата част и да оправдае подс. М. и досежно останалите
две престъпления „принуда“, за които е бил признат за виновен.
Адв. З. К. – защитник на подс. А. Т. Т. – също счита, че присъдата на
районния съд в осъдителната си част досежно неговия подзащитен се
основава единствено на разпознаване от ДП, което обаче процесуално-
следствено действие се оспорва да е извършено съобразно правилата на НПК.
Счита, че присъдата в тази част почива изцяло на предположения, съдът е
подминал и показанията на свид. Т. Т., в които не посочва А. Т. да е имал
физически или вербален контакт с двамата пострадали. Ако съдът не сподели
тези виждания, моли предвид неразумно дългия период на наказателното
8
производство и чистото съдебно минало на подзащитния му, да ревизира
присъдата досежно наложеното наказание, като моли за „присъда като на Т.
Т.“ /бел. – цитатът е от пледоарията на защитника/.
Адв. Р. Р. – защитник на подс. А. А. И. – поддържа подадената въззивна
жалба и допълнението към нея, като счита, че присъдата не се основава на
събрани обективно доказателства, а анализът на първата инстанция не
удовлетворява критериите на процесуалния закон. Оспорва подадения
протест и моли присъдата в оправдателната спрямо подзащитния му част да
бъде потвърдена.
Подсъдимите – жалбоподатели – А. А. И., А. Г. М., А. Т. Т. и А. А. И.
поддържат становището на своите защитници.
Адв. Н. М. – защитник на А. Д. А. – застъпва становище, че тъй като
присъдата спрямо нейния подзащитен е оправдателна и няма съответен
протест от прокуратурата или въззивна жалба в тази част от частните
обвинители, тя следва да бъде оставена в сила досежно подзащитния й.
Същото е и становището на подс. А. А..
*****
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите във въззивните жалби, протест и
допълненията към тях, както и съображенията на страните в съдебно
заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда
на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивните жалби и протест са процесуално ДОПУСТИМИ – подадени
в срок, при наличие на правен интерес от правоимащи по смисъла на чл. 318
от НПК лица.
Настоящият въззивен състав намира, че в хода на производството са
били допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени и
отстраними – част от тях още в хода на досъдебното производство, а така и
при изготвяне на съдебния акт. Поради това и постановената присъда, като
резултат от проведеното пред районния съд съдебно производство, е
незаконосъобразна по смисъла на чл.335, ал. 2 вр. чл. 348, ал.3 от НПК и това
налага нейната отмяна, без да се обсъждат по същество наведените
възражения от страните в подадените жалби и протест и за несправедливост
9
на наложените наказания.
Първо пред скоби следва да се изведе, че оправдателната част на
присъдата досежно съпричастността на подс. А. А. /за престъпление по чл.
143 от НК с пострадал А. Ц. Ц./, както и оправдателната част на присъдата за
съучастие на този подсъдим с останалите за това престъпление, не е била
протестирана от страна на прокуратурата или обжалвана със съответна
въззивна жалба от страна на частните обвинители. Предвид липсата на
съответна жалба или протест и забраната на чл. 336, ал.2 от НПК и чл. 335,
ал.4 от НПК, отмяна на присъдата в тази й част /касателно подс. А. А./ е
невъзможна в принципен план /освен при абсолютно процесуално нарушение,
като постановяване от незаконен състав, което обаче не се установява в
настоящия казус/. Т.е. изложените по-нататък мотиви ще се отнасят
единствено до останалите подсъдими – жалбоподатели. Това се отнася и до
присъдата в оправдателната й част спрямо подс. А. И. по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, тъй като и в тази част
съответен протест от страна на държавното обвинение няма /бел. – за това
престъпление не е била конституирана и акцесорна страна/.
Застъпеното становище от прокурор, защитниците, подсъдимите,
пострадалите и техния повереник в проведеното пред районния съд
разпоредително заседание е било за липса на допуснати в хода на
досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
Въпреки, че за страните важи преклузията по чл. 248, ал.3 от НПК,
забраняваща в съдебно заседание, вкл. пред въззивната инстанция да се
навеждат възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по
чл. 248, ал.1, т.3 вр. с чл. 249, ал.4 от НПК, които не са били поставени на
обсъждане в разпоредително заседание, включително по почин на съдията-
докладчик или са били приети за несъществени, то тази законова забрана не
се отнася до задължението на съдебните инстанции да осъществят подобен
съдебен контрол над фазата на досъдебното производство, разбира се в
рамките на изискванията на чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.
В конкретния случай, независимо, че на няколко пъти преди това
внесеният обвинителен акт е бил връщан на прокурора с указания за
несъответност с изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК, то конкретното
съдебно производство е стартирало въз основа на един некачествен
10
обвинителен акт. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на
обвинителния акт е налице съществен фактологичен дефицит, а освен това и
несъответствие между изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти и повдигнатото на всеки от подсъдимите обвинение, съобразно
диспозитива на прокурорския акт.
На първо място – описвайки случилото се с пострадалия И. Г. на стр.2 и
3 от обвинителния акт, прокурорът е дал описание на фактическо поведение
на подсъдимите А. Т., на свид. Т. Т. и на подс. А. И.. Конкретно фактическо
описание на адресирани спрямо този пострадал физически действия и
вербални прояви, които е субсумирал като форма на принудата, реализирана
спрямо този пострадал, прокурорът е изложил единствено за подс. А. Т. и за
свидетеля Т. Т. – че същите му нанесли удари /ясно описани/ и заплашване
„че щели да му счупят краката“. Отделно от това се посочва, че Г. бил
„псуван, обиждан и заплашван“. Липсва при това фактическо изложение
яснота досежно виждането на прокурора с какво конкретно поведение
останалите подсъдими, предадени на съд по обвинението да са извършили
престъплението „принуда“ в съучастие помежду си спрямо пострадалия И. Г.,
са реализирали това деяние.
Същата непълнота на обстоятелствената част на обвинителния акт се
съзира и при излагане на фактологията досежно пострадалия А. Ц.. Така
прокурорът е бил достатъчно акуратен да опише поведение на подсъдимите
А. И. и на А. М. спрямо пострадалия – нанесени удари и опит за удар с тръба,
както и последващо включване с увреждащо физическия интегритет на
пострадалия поведение от останалите подсъдими при падането на Ц. от
трактора. Според прокурора с отдалечаването на Ц. от трактора подсъдимите
постигнали целта си – да го принудят да напусне нивата. Т.е. престъплението
вече е било довършено към този момент. Известно е, че при принудата,
осъществена чрез заплашване, деецът противозаконно въздейства върху
психиката на пострадалия, като го мотивира да извърши нещо противно на
волята му. Съдебната практика отдавна е изяснила, че под „заплашване“ се
разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка
опасност живота, здравето, честта или имота на застрашения или на друго
присъстващо лице, без да е необходимо да бъде установено, че деецът има
обективна възможност да осъществи заплашването, а е достатъчно да бъде
прието, че поведението е създало основателен страх у пострадалия. Никъде в
11
обстоятелствената част на обвинителния акт обаче прокурорът не е изложил и
ред за това кой да е от подсъдимите да е отправял заплахи спрямо Ц., нито
такива се цитират в обвинителния акт.
Независимо от изложеното по-горе, прокурорът с внесения обвинителен
акт предава на съд подсъдимите за това да са реализирали престъпленията
„принуда“ спрямо тези две пострадали лица, както като са употребили както
сила, така и заплашване.
Коментираните несъответствия в обвинителния акт е следвало да бъдат
съзряни от районния съд още при проведеното разпоредително заседание, с
прилагане на възможността за връщане на делото на прокурора. В случая,
като последица, съдът също е допуснал нарушение на процесуалните права на
предадените на съд лица, като е приел да разгледа обвинението при така
формулирания обвинителен акт, защото обвинението е било неясно.
Допуснато е процесуално нарушение по чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, като
съществено са били нарушени правата на предадените на съд лица. Като
резултат съдът е постановил незаконосъобразен акт. Настоящият съдебен
състав не може да „поправи“ допуснатия от прокурора порок, още повече и че
мотивите на първата инстанция не отговарят на изискванията на
процесуалния закон – чл. 305, ал.3 от НПК, което съставлява самостоятелно
основание за отмяна на присъдата съобразно чл. 335, ал.2 вр. с чл. 348, ал.1,
т.2 от НПК. Мотивите на първата инстанция следват същата непълнота като
обвинителния акт, страдат и от вътрешни несъответствия и липса на
произнасяне по направени от защитниците възражения. Съдът не е посочил
въз основа на кои доказателствени източници е приел за доказани изложените
фактически обстоятелства и е извел юридическите си изводи и в частност – по
отношение на съставомерни признаци на престъплението.
Първо – по отношение на пострадалия И. Г. районният съд е надхвърлил
изложената от прокурора фактология в обвинителния акт, като е приел, че
подс. А. М. „също се заканвал“ на пострадалия, без обаче никъде да е изложил
конкретика относно това „заканване“ и по съществото си същото годно ли е
било да се квалифицира като „заплашване“ като една от формите на
изпълнителното деяние по чл. 143, ал.1 от НК. Всъщност при направения от
районния съд доказателствен анализ липсва каквото и да е позоваване било на
показания на свидетели, било на друго доказателство, въз основа на което да е
12
приел, че Г. е бил заплашван. Коментар на доказателства в тази насока няма.
Въпреки това съдът е приел от правна страна, че подсъдимите А.и, М. и А. Т.
в съучастие със свид. Т. Т. са отправяли и заплахи спрямо пострадалия. Не
става ясно какви са били тези заплахи, с какво съдържание, поради което и
правният извод на съда досежно тази форма на принудата остава
немотивиран.
Също така по отношение на този пострадал районният съд е приел от
фактическа страна, че удари са му били нанасяни от А. Т. и Т. Т., приемайки
от правна страна обаче и останалите подсъдими да са употребили спрямо него
сила, но и без да изложи мотивировка защо приема за доказан този факт.
После: по отношение на пострадалия А. Ц. районният съд от фактическа
страна не е приемал за установено в мотивите си да били отправяни
заплашителни фрази или поведение от страна на подсъдимите. Единствено от
правна страна съдът формално е изложил, че подсъдимите са и заплашвали
пострадалия Ц., отново без да изложи съображения в какво са се изразявали
тези заплахи /конкретика като думи, изрази, поведение/, липсва и правна
оценка относно естеството им да доведат до целения от дейците резултат.
Независимо от това с присъдата си е признал и четиримата подсъдими за
виновни да са реализирали престъплението и в посочената форма на
изпълнителното деяние.
Драстично е разминаването в мотивите на съда откъм изложена
фактология и от правна страна и досежно приетото от районния съд участие
на трето неустановено в хода на производството лице, което като
съизвършител с А. И., А. М., А. И., А. Т. и Т. Т. да е принудил А. Ц. да
извърши нещо противно на волята му. В принципен план, ако в хода на
производството се установи, че в осъществяване на престъплението е
участвало и още едно лице, чиято самоличност не е установена, а
същевременно някое от подсъдимите лица с категоричност се установи да не
е съпричастно към престъплението, за което е привлечен в това си качество,
то с основание съдът би могъл да оправдае съпроцесника и да постанови, че
престъплението е извършено от останалите /както е в случая/ подсъдими в
съучастие с неустановено по делото лице. Такъв юридически подход не е
необичаен в съдебната практика, а е и правно издържан, тъй като правото на
защита на нито един от подсъдимите не се накърнява- като всеки от тях се
13
защитава срещу обвинение за извършено в съучастие престъпление. Т.е.
подобна „замяна“ на подсъдимия, спрямо когото съдебният състав приеме, че
не са налице доказателства да е участвало в извършване на престъплението, с
фигурата на съучастника с неустановена самоличност /при ясни и
категорични доказателства за това/, не поставя подсъдимите и техните
защитници в положение да не са се защитавали пълноценно по повдигнатите
им обвинения. Обаче в случая районният съд е подходил незаконосъобразно,
защото без да е приел от фактическа страна участието и на друго лице с
неустановена в хода на производството самоличност, за първи път едва при
юридическата си оценка на фактите и доказателствата посочва фигурата на
неустановения съизвършител, който заедно с подсъдимите А. И., А. М., А. И.
и А. Т., както и свид. Т. Т. да е участвал в изпълнителното деяние спрямо
пострадалия Ц.. Дори изрично на стр.7 от мотивите си съдът е приел, че „по
този начин петимата - А. И., А. И., А. Т., Т. Т. и А. М. успели да принудят А.
Ц. да извърши това, което искали, а именно да напусне нивата, макар и без
трактора си“. Участието на това неустановено лице не се споменава и при
анализа на събраните доказателства, който районният съд е направил. Това
несъответствие между отделните части на присъдата, я прави
незаконосъобразна и е също самостоятелно основание за отмяна на съдебния
акт, съобразно чл. 348, ал.3, т.2 от НПК.
Мотивите на съда не дават отговор и на наведените пред него
възражения на защитниците относно процесуалната издържаност на
съставените протоколи за разпознаване и годността им изобщо да бъдат
ползвани като доказателства по делото. Възразява се относно участието на
едни и същи поемни лица и ползвани номера, относно последователността
във времето при извършване на тези действия с участието на двете
пострадали лице Г. и Ц.. Районният съд не е отделил внимание на тези
обструкции, като вместо това в мотивите си формално е посочил, че
извършените от двете пострадали лица разпознавания подкрепят показанията
им досежно участието на всеки от подсъдимите в престъпното посегателство
над тях. Известно е, че необсъждането на възражения на страните в процеса
по съществени обстоятелства в мотивите към съдебния акт, се приравнява на
липса на мотиви и също е самостоятелно основание за отмяна на присъдата
поради допуснатото процесуално нарушение по чл. 348, ал.3, т.2 от НПК.
Досежно повдигнатото на подс. А. И. обвинение за престъпление по чл.
14
339, ал.1 от НК, съдът е отбелязъл в мотивите си противоречието в
показанията на свид. П.С., дадени пред този състав на съда и депозираните
първи по време негови показания в хода на досъдебното производство.
Констатирайки противоречието в съдържанието им по съществените
обстоятелства относно принадлежността на намерените в моторното превозно
средство боеприпаси обаче, районният съд не е дал ясен отговор защо е приел
да кредитира заявеното от свидетеля в хода на досъдебната фаза, а не
твърденията му пред съдебния състав. В тази смисъл и е основателно
наведеното възражение в протеста на РП Пловдив относно порок в
аналитичната дейност на съда.
Именно поради тези причини, съдържанието на проверявания съдебен
акт на първостепенния съд не сочи на спазване на процесуалния ред за
изграждане на вътрешното убеждение на съда, предвиден в разпоредбата на
чл. 14 от НПК. В настоящия случай е невъзможно да бъде проверена
процесуалната дейност на съда за възприемане на фактическата обстановка на
извършеното. Известно е, че съществено процесуално нарушение е не само
пълната липса на мотиви, но и отсъствието на такава част от тях, която се
отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата.
Липсата на мотиви е процесуално нарушение по смисъла на чл. 348,
ал.3, т.2 от НПК, което също не може да бъде отстранено от настоящата
инстанция. Както по тази причина, така и поради изтъкнатите по-горе
съществени процесуални нарушения, допуснати още при изготвяне на
обвинителния акт, неконстатирани от долната инстанция, се налага отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото на РС Пловдив за
разглеждане от друг състав на съда.
В необжалваните и непротестирани части на присъдата –
оправдателната част на присъдата за подс. А. А. и изводимото от това
оправдаване на останалите подсъдими да са реализирали престъплението по
чл. 143 от НК с пострадал А. Ц. в съучастие с А. А., както и оправдателната
част на присъдата за подс. А. И. досежно повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК присъдата на първата инстанция с оглед
посочените по-горе процесуални норми и дадените в т.4 на ТР №
5/21.05.2018г .на ВКС по т.д. 5/2014г. ОСНК разяснения, следва да се счете,
че влязла в сила.
15
Следва делото в отменените части да се върне за разглеждане на друг
състав на районния съд от етапа на разпоредително заседание.
Поради изложеното по-горе и на основание чл. 334, т.1 вр. с чл. 335, ал.2 от
НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260000/04.04.2023г. по НОХД № 686/2019г. по
описа на Районен съд Пловдив, 26 н.с., в частта, в която:
- подсъдимите А. А. И., А. Г. М., А. Т. Т. и А. А. И. са признати за виновни
в извършване на престъпления по чл. 143, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от
НК спрямо А. Ц. Ц. и И. Т. Г. и са им наложени съответните наказания, както
и в частта, в която са оправдани да са извършили престъпление по чл. 143,
ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК спрямо Г. Н. Г.;
- в частта, в която подсъдимият А. А. И. е оправдан в това да е извършил
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК;
- в гражданско-осъдителната част и в частта по разноските и веществените
доказателства.
ВРЪЩА делото в тези части на Районен съд Пловдив за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Присъдата в останалата част, в която подс. А. Д. А. е признат за
невинен в това да е извършил престъпление по чл.143, ал.1 вр. с чл.20 ал.2 в. с
ал.1 от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл; в
частта, в която останалите подсъдими са оправдани да са извършили
престъплението по чл. 143, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК с пострадал
А. Ц. Ц. в съучастие с подсъдимия А. Д. А.; както и в частта, в която подс. А.
А. И. е признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 194, ал.1
от НК и е оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение, е влязла в
законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17