№ 936
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20223110109336 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ от С. Г. С., ЕГН **********, адрес: град *, срещу Застрахователно акционерно дружество
„*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, бул. „Д.М.Д.“ № 1, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50 лева, като частична претенция от общия размер на
задължението от 2 792,12 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на собственото на ищеца МПС марка „*", модел „*" рег. № * причинени вследствие
реализирано ПТП на 22.05.2021 г. в град Варна, при което МПС марка „*", модел „*", рег.№
*, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, нанася увреждания
на задна броня, заден десен стоп, багажен капак, панти капак багажник, панел под стоп
десен и ключалка на капака на багажник, за което обстоятелство е образувана
застрахователна преписка при ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че на така посочената дата е реализирано ПТП,
при което водачът на застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност" при
ответника, при движение по бул. „*“, посока к.к. *, при наличие на пътен знак Б1 не
пропуска движещия се по пътя с предимство МПС, собственост на ищеца, като реализира
ПТП, от което възникват увреждания в задната част на автомобила.
Твърди, че на 25.05.2021 г. е уведомил ответника за уврежданията, резултат от
настъпилото застрахователно събитие, същият в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач. С оглед образуваната преписка, е
получил застрахователно обезщетени в размер на 605,38 лева. Посочва, че общата
възстановителна стойност възлиза на 3 397,50 лева, при което и след приспадане на
заплатената сумата, общата стойност на дължимото обезщетение възлиза на 2 792,12 лева,
от която предявява частичен иск за 50 лева.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за основателност и доказаност на исковата претенция. Претендират се сторените
1
в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск.
Излага се, че ответникът е заплатил справедливо обезщетение на ищеца извънсъдебно,
което е достатъчно да обезщети изцяло щетите на автомобила. Евентуално се поддържа, че
претенцията е завишена по размер, в сравнение със средните пазарни цени за отремонтиране
на съответните детайли по увреденото МПС, евентуално твърди съпричиняване на водача на
л.а. „*", модел „*" рег. № *.
Не се оспорва , че към датата на ПТП е имал сключена застраховка с водача на марка
„*", модел „*", рег.№ *. Оспорва се механизма на настъпване на събитието, евентуално
релевира възражение за съпричиняване, поради нарушаване на ЗДвП на водача на л.а. „*".
Намира, че изплатеното обезщетение покрива изцяло вредите, тъй като увреденият лек
автомобил бил в експлоатация над 12 години към датата на инцидента и ремонтът може да
бъде извършен с резервни части от алтернативни доставчици. Сочи се, че ответникът е
изплатил и допълнително обезщетение в размер на 531,98 лева, равняващо се на разликата
до установеното обезщетение по гр.д. № 7288/2022 на Районен съд - Варна, 12 състав. Счита
се, че размерът следва да бъде определен на 1 187,36 лева, както е прието по предходното
дело и да се отхвърли иска.
В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ответникът, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за отхвърляне на частичната искова
претенция, доколкото застрахователят е заплатил на ищеца цялата дължима сума за
настъпилите увреждания, предмет на установяване в производството по гр.д. № 7288/2022 г.
по описа на Районен съд – Варна, 12 състав. Претендират се разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно
предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна
процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице – ищец
в настоящото производство не е съгласно с размера на определеното и изплатено
обезщетение по заведената от ответното дружество щета.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК,
при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради
това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането.
В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира
едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка
от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен,
2
то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да
се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната
му квалификация.
Доколкото обективните предели на СПН обхващат юридическите факти, от които
произтича процесното материално правоотношение между страните, а именно: наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно:
реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на МПС марка „*",
модел „*", рег.№ */, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери, вид,
характер и обем, то на установяване в настоящото производство подлежи размерът на
исковата претенция за горницата над установената в производството по предявения частичен
иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, обезщетението се равнява на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не
следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на
частично увреждане, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на
действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият
стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на
увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. №
1869/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г.
по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. по описа на
ВКС, I Т.О., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II Т.О.,
Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. по описа на ВКС, II Т.О. и други.
В тази връзка, по делото са допуснати първоначална и повторна тричленна Съдебно-
автотехнически експертизи.
Съгласно заключението по допуснатата първоначална Съдебно-автотехническа
експертиза и допълнение към нея, стойността на ремонта на процесния автомобил с
алтернативни части, при съобразяване на конкретния тип на боята на същия, е в общ размер
на 1 281,21 лева, включваща стойността на необходимия труд и материали, като същата е
изчислена при отчитане на предлаганите цени в сервизи, които не притежават европейски
сертификат за качество, както в и сервизи, притежаващи такъв сертификат. Съдът намира, че
именно тази цена на труда е релевантна, доколкото на пазара съществуват и двата типа
сервизи, съответно действителната пазарната цена следва да бъде определена като средно
аритметична стойност между паричния еквивалент на предлаганите услуги във всички
сервизи. Така посочената сума от 1 281,21 лева съответства на пазарните условия към
момента на настъпване на застрахователното събитие и е съобразена с изискването за
покрИ.е на стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към
момента на увреждането, поради което и настоящият съдебен състав счита, че
съобразяването с посочения вариант от експертното заключение и определянето на
дължимата сума според него гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди.
Съдът кредитира именно посоченото заключение на вещото лице А. В., предвид
неговата обоснованост, включително в открито съдебно заседание, както и поради липсата
на основание за съмнение в неговата правилност. Същото е изготвено след запознаване от
страна на експерта с материалите по делото, след извършване на необходимите справки,
включително оглед на процесния автомобил, като заключението е изготвено и времево по-
близо до момента на реализиране на застрахователното събитие.
3
Настоящият съдебен състав не креидитира заключението по допуснатата повторна
тричленна Съдебно-автотехническа експертиза, доколкото намира същото за необосновано,
включително в рамките на проведеното открито съдебно заседание, по време на което
отговори на поставените множество въпроси на процесуалните представители на страните
бяха давани единствено от едно от вещите лица, като същите бяха уклончиви и без
конкретна обосновка. Освен това, по част от поставените на повторната експертиза въпроси
е изготвено особено мнение от едно от вещите лица, съдържащо съществени разлики в
крайните изводи на експертите. Посочените обстоятелства, липсата на реализиран оглед на
процесния автомобил, както и отдалечеността във времето на изготвяне на заключението от
реализираното застрахователно събитие дават основание на съда да не кредитира така
изготвеното заключение на вещите лица К., К. и Я..
От определеното застрахователно обезщетение в размер на 1 281,21 лева следва да
бъде приспаднато доброволно заплатеното такова от застрахователя в общ размер на
1 187,36 лева. Следователно неизплатената част от дължимото застрахователно обезщетение
е в размер на 93,85 лева, поради което предявеният иск се явява доказан, освен по
основание, и по размер и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца претендираната сума от 50 лева – частичен иск от общо 2 792,12 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 15.07.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените от него в настоящото производство разноски, както следва: в
размер на 50 лева за държавна такса, 1 995 лева – депозит за вещо лице, 1 380 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважения иск и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия в
рамките на проведените пет открити съдебно заседания, съдът намира за основателно. Като
съответно на визираните критерии следва да бъде определено възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца в размер на 650 лева с включен ДДС, което да бъде
присъдено в полза на последния.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „*“, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: град *, бул. „Д.М.Д.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН **********,
адрес: град *, сумата от 50 (петдесет) лева, като частична претенция от общия размер на
задължението от 2 792,12 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на собственото на ищеца МПС марка „*", модел „*" рег. № * причинени вследствие
реализирано ПТП на 22.05.2021 г. в град Варна, при което МПС марка „*", модел „*", рег.№
*, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, нанася увреждания
на задна броня, заден десен стоп, багажен капак, панти капак багажник, панел под стоп
десен и ключалка на капака на багажник, за което обстоятелство е образувана
застрахователна преписка при ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
4
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „*“, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: град *, бул. „Д.М.Д.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН **********,
адрес: град *, сумата от общо 2 695 (две хиляди шестстотин деветдесет и пет) лева, от
която: 50 (петдесет) лева за държавна такса, 1 995 (хиляда деветстотин деветдесет и
пет) лева – депозит за вещо лице, 650 (шестстотин и петдесет) лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр: адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5