Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 10.01.2018 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 897/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Х. ООД твърди, че по силата на договор за изработка от 06.03.2014 г., сключен с ответника РиР И.К.ООД изпълнил точно договорената работа, но ответникът не платил в срок част от дължимото възнаграждение, а именно: по фактура № 448/2015 г. – в размер на 23 593,51 лв., по фактура № 453/2015 г., както и по фактура № 454/2015 г. в размер на 7542,22 лв., представляващо част от възнаграждението за допълнително възложени и извършени СМР съгласно протокол от 01.09.2015 г. Твърди, че поради забавата в плащането на посоченото възнаграждение отправил изявление за разваляне на договора. Поддържа, че в резултат от развалянето в негова полза възникнало неустоечно вземане по чл. 12.5 от договора, включващо стойността на извършената и незаплатена до развалянето работа /51 916,53 лв./ и сума, равна на 10 % от стойността на договора или 39 439,62 лв. Наред с това счита, че за забавата в плащането му се дължи законна лихва за периода от падежа по всяка процесна фактура до 08.02.2016 г. в общ размер от 996,93 лв. Оспорва възражението за съдебно прихващане, заявено от ответника, като счита, че извършената работа не е с недостатъци; че е действал съобразно указанията на възложителя и че не е надлежно уведомен за сочените от ответника дефекти. С оглед извършеното в хода на процеса плащане на стойността на незаплатената до развалянето работа в устните състезания ищецът моли съда да уважи исковете за неустойка, формирана като процент от стойността на договора, и за лихва за забава върху възнаграждението по фактурите. Претендира разноски, включително в частта относно претенцията, погасена чрез плащане в хода на процеса.
Ответникът РиР И.К.ООД оспорва исковете при твърдението, че не са налице предпоставки за разваляне на договора, тъй като липсата на плащане е в причинна връзка с установените недостатъци на извършената работа; неизпълнената част е незначителна по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД; след завеждане на делото цялата претендирана сума е платена. Поддържа също, че не е връчено надлежно изявление за разваляне, както и че клаузата на чл. 12.5 от договора е нищожна поради неяснота на изразената воля /липса на съгласие по съществен елемент/ и поради противоречие с добрите нрави /тъй като неустойката се използва извън присъщата й функция/. Евентуално счита, че вземането за неустойка следва да бъде намалено поради извършеното плащане. Оспорва момента на забавата по процесните фактури. Прави възражение за съдебно прихващане със свое вземане с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата от 38 250 лв., представляваща стойността, необходима за ремонт/подмяна на дефектните и неподходящи прекъсвачи, доставени и монтирани от ищеца /вж. молба от 30.03.2017 г./. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Безспорно между страните е, че на 06.03.2014 г. е сключен договор, по силата на който ищецът-изпълнител се е задължил да изпълни по възлагане на ответника доставка, монтаж и наладка на електро-оборудване и електро-апаратура на обект ВЕЦ Царевец, срещу уговорено възнаграждение в размер на 372 201,82 лв. без ДДС, платимо на части – авансово, в хода на изпълнението и след приемане на работата; страните са уговорили неустоечни клаузи – за вредите от забавата и от развалянето по вина на всяка от тях; договорът е изменян в частта относно падежа на задълженията на изпълнителя и възложителя, като с последния подписан анекс № 4 страните са уговорили окончателното плащане да се извърши в срок до пет дни след подписване на акт 16, но не по-късно от 30.11.2015 г., когато е и крайният срок за изпълнение на работата; на 01.09.2015 г. е подписан и протокол за изпълнение на допълнителни работи извън обхвата на договора от 06.03.2014 г. на обща стойност 24 398, 76 лв.; на 08.12.2015 г. е издадено разрешение за ползване на строежа въз основа на Протокол обр. 16 от 23.11.2015 г. за установяване на годността за ползване; възнаграждението по процесните фактури е платено след завеждане на делото, както следва: на 12.02.2016 г. – 7542,22 лв.; на 13.05.2016 г. – 44 374,31 лв.
При тези факти спорни между страните са следните въпроси: 1/. възникнало ли е за изпълнителя право да развали договора и в частност - налице ли е виновно неизпълнение от страна възложителя, което да не е незначително с оглед интересите на кредитора; 2/. надлежно ли е упражнено правото на разваляне – получено ли е изявление за разваляне към момента, към който е продължавало неизпълнението; 3/. валидно ли е неусточеното съглашение за обезщетяване на вредите от развалянето, обективирано в чл. 12.5 от договора.
В тази хронология съдът ще отговори на спорните въпроси.
Страните са уговорили падеж на задължението за плащане на дължимото възнаграждение, като същият е обвързан с момента на изпълнение на насрещното задължение на изпълнителя /крайният срок за окончателно плащане съвпада с крайния срок за изпълнение на работата съгласно Анекс 4/. Видно от събраните доказателства разрешение за ползване на строежа е издадено на 08.12.2015 г. въз основа на Протокол обр. 16 от 23.11.2015 г., а с писмо изх. № 671/08.01.2016 г. /л. 26/ възложителят е признал дължимостта на сумите по процесните фактури към предхождащ писмото момент. Следователно най-късно към датата на признанието ответникът е бил в забава на паричното си задължение.
Паричното задължение е родово определено и от непогиващ род. Ето защо, за да е невиновна забавата на длъжника, е необходимо той да е задържал своята престация при надлежно позоваване на правото по чл. 90, ал. 1 ЗЗД чрез отправяне на възражение за неизпълнен /неточно изпълнен/ договор. В настоящия случай от твърденията на ответника не може да се изведе такава фактическа обстановка – същият твърди, че недостатъци на изработеното, до отстраняването на които не следва да дължи плащане, са се проявили много след настъпване на падежа за плащане на паричното задължение и достигане на изявлението за разваляне, а именно – на 01.04.2016 г. /вж. уточнителна молба от 17.01.2017 г., л. 230/.
Следователно неизпълнението е виновно. За да обоснове то право на разваляне, е необходимо неизпълнената част да не е незначителна. Съгласно чл. 78, ал. 4 ЗЗД незначителността се преценява от гледна точка на интереса на кредитора. Поради това единствен критерий за незначителност не може да бъде съотношението между изпълнена и неизпълнена част, а следва да се отчете и стойността на самата неизпълнена част, която в случая е относително голяма /около 50 000 лв./. Наред с това незначителността е критерий при разваляне на договора с обратно действие /т.е. въведен е, за да не се допуска отпадане на правна връзка при почти напълно задоволен кредиторов интерес/, докато в случая действието на развалянето не би засегнало тази част от договора, която е двустранно изпълнена /изпълнените и разплатени СМР, които могат да имат самостоятелно значение и ползване/ и поради това критерият за незначителност на неизпълнението не следва да се съотнася към цялата стойност на договора, а евентуално само към стойността на възнаграждението за изпълнените и неразплатени в цялост до този момент СМР.
Изявление за разваляне е направено и е достигнало до възложителя преди плащането – това се установява от разменената между страните кореспонденция и положения от ответника входящ номер върху писмото от 01.02.2016 г. /ищецът е отправял няколко покани за изпълнение и предупреждение за разваляне, в отговор на които ответникът е изпратил и писмото от 08.01.2016 г.; поради непрекъснатостта на кореспонденцията съдът приема, че надлежно е връчено и последното изявление за разваляне, входирано при ответника с неоспорено авторство на изписването на входящия номер/. Плащане не е последвало в рамките на подходящия за това срок /плащането на по-голямата част от дълга е извършено 3,5 месеца след получаване на изявлението/.
Следователно договорът за неговата неизпълнена от страна на възложителя част следва да се счита развален. Обстоятелството, че развалящият е изпълнил своята непарична престация не отнема правния му интерес да развали. Действително, на пръв поглед в този случай интерес не съществува, тъй като с реалното изпълнение изправният изпълнител би могъл да получи по-голяма еквивалентна стойност на претацията си, отколкото по пътя на реституцията. Възможно е обаче изпълнителят да желае прекратяване на правната връзка и за изпълнената от него част – напр. за да се освободи от гаранционна отговорност или друго. Ето защо теорията, а и практиката не изключват възможността за разваляне на двустранния договор от страната, дължала и изпълнила непаричната престация.
Следва да се даде отговор на въпроса, дължи ли се неустойка за вредите от развалянето и ако да – в какъв размер. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 12.5. от договора страните са уговорили като последица от разваляне по вина на възложителя последният да дължи неустойка, съставена от два компонента – стойност на полезно извършената работа /за плащането на която насрещната страна е била в неизпълнение/ и процент от стойността на договора. Първият компонент е съобразен с настъпването на реституция, като по волята на страните е уговорено реституцията на непаричната престация да е не в размер на себестойността на изработеното, а на стойността, според която е уговорено и възнаграждението. Такова уговаряне съдът намира за напълно съответно на добрите нрави.
Вторият елемент на уговорената неустойка обаче противоречи на добрите нрави и на присъщата за неустойката обезпечителна и обезщетителна функция и поради това задължение за заплащането му не може да възникне. С посочването на твърд размер на неустойката и то базиран на цялата стойност на договора, а не само на неговата неизпълнена част, страните не са съобразили възможната тежест на конкретното неизпълнение. Възложителят би могъл да е в забава както по отношение на цялото дължимо възнаграждение, така и по отношение на част от него. И в двата случая изпълнителят би могъл да избере вместо да запази облигационната връзка и да претендира плащане на възнаграждението ведно с уговорената неустойка за забава /която е съобразена със стойността на забавеното плащане/, да развали договора. Ако във този втори случай нему се дължи освен неплатеното възнаграждение /като неустойка, а не като реално изпълнение/ също и сума, несъобразена с възможните вреди от развалянето /тъй като е съотнесена като процент от стойността на целия договор, вкл. на неговата двустранно изпълнена и поради това запазила действието си част/, то би се стигнало до неоснователно обогатяване - изпълнителят би получил наред със сумата, равна на липсващото реално изпълнение, също и сума, чийто начин на определяне не отчита възможния размер на действителните вреди, защото както неизпълнената част, така и забавата до момента на развалянето биха могли да бъдат незначителни спрямо сумата, формирана като 10 % от 372 201,82 лв.
Нещо повече – размерът на неустойката за вредите от развалянето е уговорен по-друг /по-благоприятен/ начин при разваляне по вина на изпълнителя – съгласно чл. 12.3. изпълнителят дължи неустойка в размер на 10 % от неизпълнената част на договора. Този различен начин на третиране на виновната страна, когато липсват обективни данни за нуждата от ползване на различен неустоечен подход, също противоречи на добросъвестността и на добрата търговска практика.
Доколкото нищожността се преценява към момента на сключване на договора, то клаузата за неустойка за вредите от неизпълнението следва да предвижда механизъм за справедливо обезщетяване, отчитащ възможните проявни форми на неизпълнението. Ето защо преценката за валидност не се променя от възможността за намаляване поради частично изпълнение, тъй като намаляването се дължи на факти, осъществили се след сключване на договора.
Поради изложеното съдът счита, че в полза на изпълнителя не се поражда правото да получи неустойка за вредите от развалянето в размер на 10 % от стойността на договора. Искът следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Както беше посочено, пред изпълнилия стои възможността да търси реално изпълнение на насрещната парична престация ведно с обезщетение за забавата или да развали договора, в който случай да получи реституция ведно с обезщетение за вредите от развалянето, съответно неустойка за вредите от развалянето, ако такава валидно е договорена.
Когато изпълнилият е избрал да развали договора поради неплащане на дължимото възнаграждение, той не може да претендира за същото това възнаграждение обезщетение за забава – тъй като за тази част договорът е развален и задължение за реално изпълнение вече не съществува. Поради това искът за заплащане на лихва за забава върху неплатеното възнаграждение, послужило като основание за разваляне, следва да бъде отхвърлен.
По възражението за прихващане:
С оглед формираните изводи за неоснователност на исковете не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по възражението за прихващане.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за иска за сумата от 51 916,53 лв., производството по който е прекратено поради извършено в хода на процеса плащане, а именно сумата от 1660,01 лв. адвокатско възнаграждение и 2076,66 лв. държавна такса.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокат в размер на 1822,39 лв. Разноски за експертиза не следва да се присъждат, тъй като те са направени по възражението, което не е разгледано.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. ООД, ЕИК******, срещу РиР И.К.ООД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 39 439,62 лв., представляваща неустойка за вредите от развалянето съгласно чл. 12.5 от договор за изработка от 06.03.2014 г., и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 996,93 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото съгласно фактури № № 448/2015, 453/2015 и 454/2015 възнаграждение за периода от падежа по всяка фактура до 08.02.2016 г.
ОСЪЖДА РиР И.К.ООД, ЕИК ******, да заплати на Х. ООД, ЕИК******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3736,67 лв. разноски.
ОСЪЖДА Х. ООД, ЕИК******, да
заплати на РиР И.К.ООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1822,39
лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: