РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Русе,
02.08.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ-ми
състав, в публично заседание на тридесет и първи юли март през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 380 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р.Б.Г. *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-3393-000112/12.06.2023
г. издадена от впд Началник ІІ РУ към ОДМВР – Русе, с която на жалбоподателката
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца. С жалбата заповедта е оспорена с твърД.е, че административният акт е незаконосъобразен
и необоснован, издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи
се, че лекият автомобил се продава от жалбоподателката с предварителен договор
за продажба на МПС от 01.06.2023 г. (приложен към жалбата) и не е бил
управляван от синът й А.Г. като водач без СУМПС. Едновременно с това, сочи че синът
й по време на проверката от полицейските служители се намирал в автомобила само
за да вземе документите му за собственост, както и застраховката за „ГО“ и
талон за технически преглед, и да ги представи на купувача.
В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от адв. С.П., която поддържа жалбата. Искането е да се отмени
издадената ЗПАМ с присъждане на направените по делото разноски в размер на 500
лв., за които представя списък.
Ответникът – ВПД началник на ІІ РУ при
ОДМВР – Русе, чрез процесуален представител гл. юриск. Т.Й., оспорва жалбата и иска допускане на гласни
доказателства. По съществото на спора развива доводи за законосъобразност на
оспорената заповед и за неоснователност на подадената срещу нея жалба, поради
което иска оспорването да бъде отхвърлено. Излага доводи относно представения с
жалбата предварителен договор за покупко продажба на МПС, като счита, че същият
не прехвърля собствеността. Претендира присъждане на разноските – в размер на
240 лв Представя списък на разноските.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнагражД.е, заплатено от жалбоподателя.
Съдът, преценявайки основателността
на жалбата с оглед събраните по делото доказателства и доводите на страните, от
фактическа и правна страна приема следното:
Производството е допустимо, тъй като
е депозирана жалба от адресата на административния акт, с който се засягат
негови права и законни интереси, подадена в изискуемия от процесуалния закон
14-дневен срок от деня на връчването й – 12.06.2023 г. на жалбоподателката.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-3393-000112/12.06.2023
г. издадена от впд Началник ІІ РУ към ОДМВР – Русе, на жалбоподателката на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са
отнети два броя регистрационни табели № Р3648АР и СУРМПС № *********.
Фактическото основание за издаване на
заповедта са констатациите по Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № сер. АД бл. № 155019/09.06.2023 г. (л. 1 от адм. преписка) съставен
против А.К.Г., за който е установено, че на 09.06.2023 г. около 20:35 часа в гр.
Русе, по ул. „Ч.“ № 10 управлява лек автомобил „П.“ с рег.№ Р3648АР,
собственост на жалбоподателката Р.Б.Г. – негова майка, след като е лишен от
това право по административен ред с влязло в сила НП №
23-3393-000061/14.02.2023 г. Описаното е квалифицирано като нарушение по
чл.150а от ЗДвП. ИздаД.ят АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
На 12.06.2023 г. във ІІ РУ към ОДМВР
Русе постъпва възражение от нарушителя, в което излага доводи, че в АУАН-а и
фактическата обстановка имало съществени разлики и неверни констатации. Твърди,
че не е извършил визираното в АУАН-а нарушение, поради което го счита за
незаконосъобразен и неправилен. Във възражението не се сочат конкретни факти и обстоятелства
относно твърД.ята на нарушителя.
Принудителната административна мярка
е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ Закона за движение по пътищата,
в хипотезата на предложение второ от тази разпоредба, т.е. приложена е за
собственик, чието ППС се управлява от неправоспособен водач.
Към жалбата е представено писмено
доказателство - Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 01.06.2023
г.
Съдът намира оспорената заповед за
издадена от компетентен орган, съгласно описаната в
нея Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на
директорът на ОДМВР – Русе, изменена със заповед № 336з-225/17.01.2023 г. (л. 26-27
от делото), с която са оправомощени лицата, компетентни да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и от вида
на процесната, а и този факт не се спори от жалбоподателката.
Като свидетели по делото по искане на
жалбоподателя са допуснати до разпит, в режим на довеждане А.Г. - водачът
управлявал процесното МПС в момента на проверката от органите на полицията (син
на жалбоподателката) и М.Д. (лицето фигуриращо като купувач в представения с
жалбата предварителен договор за покупко-продажба на МПС-то).
В съдебно заседание допуснатия до
разпит М.Д. не е доведен.
В разпита св. Г. от своя страна
твърди, че не той е управлявал автомобила на 09.06.2023 г., а автомобилът бил
управляван от неявилия се свидетел М.Д., който по време на полицейската
проверка се намирал извън колата. Самата
колата била спряна, а той стоял вътре в нея на шофьорската седалка, за да
извади документите на автомобила, когато до него спрял патрулиращия полицейски
автомобил, които му поискали документите. Посочва, че колата била дадена на
изплащане на М., а на въпросната дата 09.06.2023г. той го изчаквал да дойде с
колата пред магазин „К.“ в кв. Р., за да си доуточнят нещата, за да му даде
гражданската отговорност за колата, която бил забравил в себе си и да му покаже
някои неща по колата. Заявява, че има
плащане по представения с жалбата предварителен договор, като на 01.06.2023 г. М.
му е дал 500 лв. Не били заверявали нотариално подписите по договора, тъй като
при него се намирал големия талон на автомобила и резервния ключ, и нямало
нужда от нотариална заверка.
По делото по искане от ответната
страна е допуснат до разпит като свидетел и актосъставителя К.А.Т., който се
явява в съдебното заседание.
Според показанията даД. от свидетеля Т.
фактическата обстановка по случая се различава коренно от тази описана от
свидетеля Г..
Актосъставителят сочи, че на
09.06.2023 г. около 20:00 часа бил нощна смяна заедно с колегата си Т. И..
Около 20:25-20:30 часа, движейки се с патрулния автомобил по ул. „З.“, на
кръстовището на ул. „К. м.“ с ул. „З.“, пътувайки към адрес, се разминали с лек
автомобил „П.“, като той лично визуално възприел управляващия автомобила, който
бил сам и даже бил и с предпазен колан. Тъй като било още светло по това време
и тъй като свидетелят се возел, а не управлявал патрулния автомобил, той
разпознал шофьора на автомобила като лице, за което знаел от колегите си, че
бил лишен от право да управлява МПС. Поради този факт, те последвали автомобила,
който преминал през кръговото кръстовище на ул. „Ш.“ с ул. „К. м.“ и продължил
надолу по ул. „Ч.“, като през цялото време не го губили от визуален контакт.
Пред търговски комплекс „Р.“ автомобилът свил на паркомясто и спрял. Буквално
след около 5 секунди те спряли до него като видели, че на шофьорското място бил
жалбоподателят. Свидетелят сочи още, че в автомобила нямало никой друг освен
водача. Установили самоличността му, като свидетелят си спомня, че май се
казвал А. и му поискали документите. Водачът обяснил, че няма свидетелство за
управление, защото му е отнето и им предал само свидетелството за регистрация
на автомобила и лична карта. От съответната справка, която полицейските
служители извършили чрез дежурен в районното управление, установили, че
действително водачът е с отнето по административен ред СУМПС с влязло в сила НП №
23-3393-000061/14-02-2023 г. Водачът на автомобила отказал да даде проба за
алкохол, и за съответните нарушения му били съставени 2 бр. АУАН. В този случай конкретно били с
автомобил без видеокамера, но по трасето, по което се движели, имало видеонаблюД.е.
Устройствата за звук се ползвали в определени случаи, като в този случай
устройство за звук не било поставено, като служебно записан запис за проверката
нямало. Не видял други лица докато течала проверката. Не може да каже дали е
имало други хора встрани, които да наблюдават проверката или някой който да е
разговарял с водача.
Съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
налагат принудителни административни мерки прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Констатираният с Акта за
установяване на административно нарушение факт на управление на моторното
превозно средство от лице, което не притежава валидно свидетелство за
управление към времето на проверката на 09.06.2023 г., се оспорва от
жалбоподателя, който за да го обори е представил с жалбата и предварителен
договор за покупко-продажба на МПС от 01.06.2023 г.
Представеният предварителен
договор за покупко-продажба съставлява частен документ и се ползва с формална
доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото
авторство.
Задължителната доказателства сила на частния
документ се изразява само в това, че текстът му се смята за изявление на
лицето, което го е подписало – чл.180 ГПК.
Съдът сам, по вътрешно убежД.е и при съпоставка с
останалите доказателства по делото преценява каква вяра да даде на документа.
Съгласно чл. 181, ал. 1
от ГПК „частният документ има достоверна
дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпоризведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне документ“.
Изводът е, че жалбоподателят не доказва, че
договорът е сключен преди налагане на принудителната административна мярка, а
не за целите на процеса. Жалбоподателят не твърди, че който е и да е от
фактите, описани в хипотезата на чл. 181 ГПК,
се е осъществил, следователно не е обоснована и необходимостта от разпита на М.Г.Д.,
с който е сключен договорът. Дори да беше разпитан в качеството му на свидетел,
това не би довело до доказване на правото му на собственост, тъй като с предварителният договор за
покупко-продажба не се прехвърля правото на собственост върху автомобила, чието
закупуване е уговорено, а това се постига с окончателен договор. В
предварителния договор следва да се уговорят всички последици по сделката,
продажна цена, която не подлежи на промяна, прехвърляне на влаД.ето върху
съответоното МПС, т.е. кой ще го шофира, капаро, изплащане на вноски и др.
Предварителния договор
има подготвителен характер и създава задължение за по-нататъшното прехвърляне
на МПС т.е. той представлява едно правно обещание, защото по косвен начин дава
сигурност, че страните няма да се откажат от евентуална продажба при
уговорената цена и условия напред във времето.
Ето защо, съдът не е
обвързан от отразените в предварителния договор за покупко продажба на МПС
обстоятелства, а го цени с оглед на всички други събрани по делото
доказателства и в случая посоченото в него не съответства на събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля-актосъставител т.е. не доказва, че
собствеността на автомобила към датата на нарушението 09.06.2023 г. е
прехвърлена на купувача по договора.
На кого принадлежи
правото на собственост върху автомобила е факт ирелевантен за настоящия правен
спор. Релевантният факт е управлението на процесното МПС по време на
проверката.
Нарушението, послужило
като основание за налагане на принудителната административна мярка е
категорично установено, както от писмените доказателства, така и от разпита на
актосъставителя, чиито показания съдът кредитира изцяло като обосновани,
достоверни и непротиворечиви. В производството не се сочат данни и
доказателства в подкрепа, че са оборени констатациите в АУАН и съгласно нормата
на чл. 189, ал. 2 ЗДвП те се ползват с доказателствена сила.
Нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП определя като субект на принудителните административни мерки в предвиД.те
в него хипотези собственика на моторното превозно средство. При безспорния
факт, установен категорично и от представените доказателства, че правото на
собственост върху управлявания от А.Г. на 09.06.2023 г. година автомобил към
датата на издаване на заповедта принадлежи на жалбоподателката Р.Г., принудителната
административна мярка за прекратяване на регистрацията следва да бъде наложена
именно на това лице, както е разпоредено в процесния случай.
Субект на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване
на оспорената заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава
свидетелство за управление. Следователно, за да бъде едно лице адресат на
принудителна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани
кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на
моторно превозно средство от лице, което не притежава свидетелство за
управление, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното моторно
превозно средство. По делото няма
спор, че оспорващата е собственик на моторно
превозно средство, което на 09.06.2023 г. е управлявано от
водач с отнето по административен ред СУМПС. В случая, и двата елемента на фактическия състав са
осъществени, поради което са налице
основанията, изчерпателно изброени в закона, за налагане на този вид държавна
принуда.
Компетентността на административния орган да приложи принудителната
мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е разписана в условията на обвързана компетентност – т.е. винаги, когато органът установи визираните в разпоредбата факти е длъжен
да приложи принудителната мярка. При условията на оперативна самостоятелност е
единствено срокът на мярката, защото нормата предвижда срок за мярката от шест месеца до една година,
като не е регламентирал кога какъв срок следва да бъде приложен, а е оставил
това на преценката на органа. В настоящия
случай, срокът е определен на минимума по закон – 6 месеца.
В случая е налице съответствие с целта на закона – прогласена в чл. 1,
ал. 2 ЗДвП, доразвита в чл. 171 от с.з. – опазване живота и здравето на
участниците в движението по пътищата и преустановяване на административни
нарушения.
По изложените съображения
съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
установената форма, в отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и
съответствие с целта му. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника и като съобрази разпоредбата на чл. 143,
ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнагражД.е за основателна. Такова
следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Последната норма възлага на съда да определи конкретния
размер на юрисконсултското възнагражД.е в рамките на определените в
разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът, разглеждан
в производството по адм. дело № 380/2023 г., не се характеризира с особена
фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнагражД.е следва
да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.Б.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-3393-000112/12.06.2023
г. издадена от впд Началник ІІ РУ към ОДМВР – Русе.
ОСЪЖДА Р.Б.Г. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР Русе разноски за юрисконсултско възнагражД.е в размер на 100,00 (сто) лева.
На основание чл. 172, ал.
5, изр. 2 ЗДвП, настоящото решение е окончателно.
СЪДИЯ: