Р Е Ш Е Н И Е № 260280
гр. Пловдив, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 119
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът П.М.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си адв. А.М. от САК и
адв. Щ.Щот АК - Х., и двамата със сл. адрес: гр. *** е предявил
срещу ответника ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019 г. до
окончателното плащане, и направените по делото разноски, както и адвокатски
хонорар по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Твърди, че на 19.12.2018 г., около
18:35 часа, в гр. ***, в ****, при управление на лек автомобил „Форд
Фиеста", per. № ******, движейки се в посока
север-юг с превишена за населеното място скорост от около 81 км./час, водачът И.Р.Р.,
поради неспазване на необходимата дистанция и неправилна преценка на пътната
ситуация /дълга колона от автомобили в средната лента на западното платно,
които изчаквали зелен сигнал на светофарната уредба/, ударил движещия се пред
него автомобил „Мицубиши Спейс Стар", per.
№ ******, причинявайки по този начин верижна катастрофа с
общо 5 автомобила.
По
случая е образувано н.о.х.д.№ 6897/2019 г., ПРС, като с одобрено от съда
споразумение от 25.11.2019 г. подсъдимият И.Р.Р. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. предпоследно, б.
„А", пр. 2, вр. ал. 1, б. „Б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
поради нарушаване на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вследствие
на което е причинил средна телесна повреда на П.М.П. - луксация
/изкълчване/ на лява тазобедрена става; фисура на 6-то и 7-мо ребро вляво; контузия
на ляво рамо; контузия на глава, както и открита рана на клепача и околоочната
област.
Веднага
след инцидента ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „*** ***“ЕАД - ***, където
раните му били обработени, а на следващия ден - 20.12.2018 г., бил опериран
под обща анестезия със закрито наместване на дислокация на тазобедрената става.
След прием на антибиотици и противосъсирващи медикаменти за 20 дни и
след 11 дни болничен престой, ищецът бил изписан, като следващите 30 дни
продължил лечението и възстановяването си в домашни условия, на постелен режим,
като не могъл да става дори за тоалет, а за него са се грижили майка му и
приятелката му. През цялото време имал силни болки и при най-малките движения в
леглото. Наложило се да спазва строг хранителен режим с храни, богати най-вече
на калций и с високо съдържание на протеин, необходими за укрепване на костите
и за подхранване на мускулатурата, която била много отслабнала. От началото на
м. февруари 2019 г. до края на м. май 2019 г. ищецът провеждал рехабилитационни
процедури със СЧТ, ултразвук, ЛФК, … и др. До края на м. март 2019 г. се
придвижвал с патерици, като движенията му били ограничени както по отношение
таза, така и по отношение лявото рамо, като именно в тези области изпитвал
силни болки.
Вследствие
на получените при ПТП телесни увреждания ищецът продължава да търпи
значителни по размер неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му болки, страдания от самите травми и от проведеното след това
лечение и дългия възстановителен период; стрес и психически дискомфорт - станал
напрегнат, изнервен, затворен в себе си, а до инцидента бил здрав и
работоспособен. Сега, близо 1 година след инцидента, той все още не е
възстановен на 100% и избягва физическите натоварвания, като особено в
студените месеци изпитва болки в областта на кръста, гърба и лявото рамо.
Преди
инцидента ищецът работил като ****** в „*** *** ***“ООД, като в резултат на
претърпяното ПТП е бил временно нетрудоспособен общо 163 дни.
Тъй
като причинените на ищеца вреди са в резултат от виновното поведение на водача
на лек автомобил „Форд Фиеста", per. N° ******-
И.Р.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите" при ответника ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна
полица N° BG/**/************,
със срок на валидност 27.09.2018 г.
- 26.09.2019 г., ищецът, в изпълнение на изискванията на чл. 380 КЗ, предявил
извънсъдебна претенция, изпратена по пощата на 28.01.2019 г., за заплащане от
ответника на обезщетение за неимуществени вреди, като е образувана преписка - щета
N° **********. С писмо изх.№ НЩ-1193 от
14.02.2019 г. застрахователят отказал да удовлетвори претенцията на ищеца,
поради липса на безспорни доказателства за вината на застрахования водач за
настъпване на ПТП.
С
постановяването на отказа ответникът е изпаднал в забава спрямо ищеца П.П. и
тъй като и към настоящия момент причинените му вреди не са обезщетени, моли
съда да постанови решение, с което на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди
застрахователното дружество да му заплати обезщетение в размер на 50 000
лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на процесното ПТП,
ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата
молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД – София, 1407, район Лозенец,
бул. Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, чрез пълномощниците си адв. Н.Ш.със съд.
адрес:***. *** заменен от адв. М.Г. със съд. адрес:***, е подал отговор, в
който заявява, че оспорва изцяло иска както по основание, така и по размер.
Твърди, че липсват данни и доказателства
за основанието, на което виновният водач И.Р. е управлявал процесния лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ******, поради което е налице изключение от
покритите рискове по застраховка „ГО“, съгласно чл. 477, ал. 2, пр.
предпоследно от КЗ. Оспорва механизма на ПТП и съдържанието на представения в
тази връзка Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Прави възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който е бил без поставен предпазен колан, съгласно
задължението му по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 от ППЗДвП, и който
не е спазвал дадените му препоръки и назначеното му медикаментозно лечение и не
е провел предписаните контролни прегледи на 07.01.2019 г. и на 18.01.2019 г., а
това е повлияло негативно оздравителния процес. Прави и възражение и по чл. 52
от ЗЗД за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
като завишено по размер и неотговарящо на принципа за справедливост.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства
и експертиза.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а и от събраните
писмени доказателства и от приложеното н.о.х.д.№ 6897/2019 г.
на РС – Пловдив, 16 н.с., и от заключението на приетата комплексна съдебна авто-техническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. С.К.М. и д-р К.С.П.,
ортопед – травматолог в УМБАЛ „** *****“ ЕАД - ***, което съдът възприема като
компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, се установява,
че с влязло в сила протоколно Определение № 1034 от 25.11.2019
г. по н.о.х.д.№ 6897/2019 г. на РС – Пловдив, 16 н.с., е одобрено споразумение,
с което И.Р.Р., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 19.12.2018 г. в *** при управление на
лек автомобил „Форд Фиеста", per.
№ ******, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.М.П., ЕГН
**********, изразяваща се в изкълчване на лява тазобедрена става,
причинило трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за 9 – 12 месеца и
наложило наместване под обща анестезия. Деянието е извършено от дееца в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,86 промила и без водача да
има необходимата правоспособност и съставлява престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. 1 и пр. предпоследно, б. „А", пр. 2, вр. ал. 1, б.
„Б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което му е наложено съответно
наказание.
Според САТЕ, на
19.12.2018 г. около 1900 часа, лекият автомобил „Форд Фиеста”, рег.№
******, управляван от водача И.Р.Р., се движил по платното за движение на *** в
посока от север на юг и се е ударил с лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“,
рег.№ ******, управляван от водача О.Е.К.в момент, когато последният е бил
спрял на червен сигнал на светофара. Произшествието е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Платното за
движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на
произшествието е била суха.
Според справката по
номер на рама, лекият автомобил „Форд Фиеста”, рег.№ ******има предпазен колан
на предна дясна седалка.
В лекия автомобил „Форд Фиеста” е
пътувал водачът му О.К. и пътникът П.М.П. (ищеца), който е пострадал и по
спешност е бил откаран в УМБАЛ „ ** *****“. След направени изследвания и рентгенография
на гръден кош със съмнение за спукване на 6-7 ребро вляво, по предна аксиларна
линия, е установено при прегледа, че П. е получил травма на главата,
разкъсно-контузна рана на горен клепач на ляво око и лява буза, контузия на
ляво рамо и гърдите вляво, както и травматична луксация на лява ТБС. Тези
травми са в резултат на удар със или върху твърд, тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени както се съобщава от данните на ДП при процесното
ПТП, с което са в пряка причинна връзка.
В резултат на травмите
от ПТП на 19.12.2018 г. П.П. е имал силни болки в луксираната лява ТБС, като след
наместване на ставата болките в травмираните части на тялото значително са намалели,
но са продължили няколко месеца, за което е приемал аналгетици. Трябвало е продължително
време да ходи с патерици - 3 месеца, и е ползвал отпуск, поради временна
нетрудоспособност до 30.05.2019 г. или общо 163 дни, като ползването на помощни
средства го е затруднявало в обслужване и придвижване. След дехоспитализацията
пострадалия П. е продължил лечебния период с провеждане на възстановителни
процедури, като до края на м. март 2019 г. е ходил с помощни средства без да
стъпва на ляв крак, а до края на м. април е провеждал физиотерапевтични
процедури за преодоляване ограничените движения в лява ТБС и в раменна става,
за възстановяване на мускулната хипотрофия на ляв бедрен мускул и възстановяването
на ходенето, като при болки е приемал аналгетици. В
настоящия момент П. се оплаква от болки и ограничени движения в лява ТБС и в лявото
рамо, но ходи самостоятелно. При прегледа се установява екстензия в ляво рамо
150 градуса, при норма 180 градуса; абдукция в ляво рамо от 0 до 120 градуса, при
норма 180 градуса. Лявата ТБС е силно болезнена при опит за външна и вътрешна
ротация. По време на ПТП от 19.12.2018 г. пострадалия П.
е бил на предната седалка до водача, като според медицинската документация той
е бил без поставен предпазен колан. В ИЗ не се описват охлузвания на гръдния
кош и травми на ребрата вдясно, който се предизвикват от предпазния колан при
рязко спиране с голяма скорост. Травмите на гърдите при ищеца са от лявата страна
и са се получили от досег с бордното табло. Луксацията на лява ТБС е също в
резултат от удар в бордното табло, тъй като при внезапно спиране на бързо
движещ се автомобил, тялото на пътника продължава по инерция движение напред,
при липса на поставен предпазен колан, и първата точка, която среща свитото на
90 градуса коляно, е бордното табло. По листообразен механизъм се изкълчва
тазобедрената става.
Няма спор, а и от представените от ответника писмени
доказателства (л. 115 – 129) се установява, че за управлявания от виновния
водач И.Р. лек автомобил „Форд Фиеста”, рег.№ ******,
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК “Бул Инс“ АД, обективирана в застрахователна
полица N° BG/**/************,
със срок на валидност 27.09.2018 г.
- 26.09.2019 г. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя,
изпратена по пощата на 28.01.2019 г., за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, като е образувана преписка по приложената щета №
**********, а с писмо изх.№ НЩ-1193 от 14.02.2019 г.
застрахователят е отказал да удовлетвори претенцията на ищеца. По делото са разпитани
свидетелките М.Т.Т.и А.В.Ц., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви,
по при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на първата свидетелка, тъй като
тя живее на семейни начала с ищеца и е възможно да е заинтересована от изхода
на спора. От показанията на свид. Т.се установява, че тя видяла приятеля си П.
на следващия ден след ПТП в болницата – „П. беше неподвижен,
беше в трагично състояние. Лицето му беше обезобразено. Беше прикован към
леглото. Не можеше да става и почти не можеше да мърда, имаше много сериозни
наранявания. Той прекара 12/13 дни в болницата, при което аз ходех всеки ден,
защото той не можеше да се самообслужва. Имаше превързано желязо към крака му,
което висеше от едната страна. Имаше натъртени ребра и рамото му беше
пострадало. След като се прибра вкъщи, отново аз се грижех изцяло за П..
Няколко месеца не трябваше изобщо да стъпва на крака. Около 3-4 месеца продължи
това. Единствено успяваше до банята да стига и то с чужда помощ. След около 4
месеца П. започна да се движи, но с патерици и то само до тоалетната. След това
започна рехабилитация. Около 5/6 м след ПТП-то свали патериците - първо едната,
после другата. На рехабилитацията ходех с него в поликлиниката. Направи няколко
курса рехабилитация по 7 дни, но не бяха последователно, имаше почивка между
тях. П. имаше силни болки, приемаше лекарства, изписани от болницата, а след
това премина на добавки с калций за задравяване на костите. Преди катастрофата П. работеше като ******
във фирма за битова газ. Сега не работи, защото е невъзможно да изпълнява тази
работа. Целият болничен престой се отрази много зле на психиката на П.. Той не
можеше да мърда в леглото. Това го депресираше. Не можеше да спи, чувстваше се
много зле от цялата ситуация. В мометна П. не работи. След като
се възстанови, П. се опита да се върне на работата, която изпълняваше преди
това, но в по-лек режим, но въпреки това не се получиха нещата, защото
изпитваше силни болки и беше невъзможно да работи това. От скоро П. има личен
автомобил и може да шофира“. Според свид. Ц., която е
близка с майката на виновния водач И.Р. – Х., „Винаги съм мислила, че той има шофьоска книжка. На 19.12.2019 г. стана
катастрофа с моя автомобил „Форд Фиеста“. И. го караше, когато стана
катастрофата. Аз не съм присъствала на инцидента. Аз му предоставих на И.
ключовете на моя автомобил и му разреших да го ползва. Често се случва да му го давам да кара“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответното застрахователно дружество с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е процесуално допустим,
като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния водач и е изтекъл 3-месечния
рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за
доброволно уреждане на отношенията.
По
същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от комплексната експертиза
се установи, че
по повод на процесното ПТП на 19.12.2018 г. в гр. *** е налице
фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК и
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, одобреното
от наказателния съд споразумение по н.о.х.д.№ 6897/2019 г. на РС – Пловдив, 16
н.с., има значението на влязла в сила присъда, която е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В
резултат на неправомерното поведение от страна на прекия причинител на деликта
- водача на лекия автомобил „Форд Фиеста”, рег.№ ******–
И.Р.Р., на
ищеца П.М.П. са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
значителни физически и психически болки и страдания и продължителен дискомфорт,
вследствие на понесената средна телесна повреда – изкълчване
на лява тазобедрена става, причинило трайно затрудняване движенията на долен
ляв крайник за 9 – 12 месеца и наложило наместване под обща анестезия, както и спукване на 6-7 ребро вляво по
предна аксиларна линия; травма на главата; разкъсно-контузна рана на горен
клепач на ляво око и лява буза; контузия на ляво рамо и гърдите вляво, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, съгласно неоспорената комплексна експертиза.
Тъй като
за управлявания от виновния водач И.Р.Р. лек автомобил „Форд Фиеста”, рег.№ ******, има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК “Бул Инс“
АД, обективирана в застрахователна полица № BG/**/************,
със срок на валидност 27.09.2018 г.
- 26.09.2019 г., е налице хипотезата на чл. 432,
ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото
лице /ищеца/,
спрямо когото застрахованият причинител на вредата е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането, като увреденото лице има право
да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач – изтичането на
3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач, каквато в случая е налице по образуваната щета № **********, като претенцията за неимуществени вреди не е уважена.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на причинените на ищеца П.П. значителни физически и психически болки и страдания
в резултат на средна телесна повреда, както и на
останалите по-леки травми, причинени при процесното ПТП на 19.12.2018 г., и съобразявайки
се с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от 50 000 лв. би
репарирала претърпените от него неимуществени вреди, като тази сума следва
да се намали с 30 % или 35 000 лв., тъй като с непоставянето на предпазен
обезопасителен колан, съгласно задължението му по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл.
188, ал. 1 от ППЗДвП, пострадалият П. е допринесъл за настъпване на вредите в
горната част на торса и главата, съгласно оспореното заключение на комплексната
СМАТЕ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взема
предвид обстоятелствата, че пострадалият е бил в активна трудоспособна връзраст (** г.), като след ПТП
163 дни е бил нетрудоспособен и вече не може да упражнява професията си - ******
в „*** ***“; претърпял е закрито наместване на тазобедрената става под обща
анестезия, последвано от продължителна рехабилитация, съпроводена със
значителни болки, налагащи продължителен прием на аналгетици; месеци наред
ищецът е бил неподвижен и не е могъл да се придвижва и обслужва сам, а след
това няколко месеца се е придвижвал с помощни средства (патерици). Физическите
травми и преживения шок от ПТП са довели също до продължителни негативни
последици в психо-емоционалното
състояние на П., а възстановителният период все още не е приключил, като ищеца продължава да изпитва болки и
ограничени движения в лява тазобедрена става, която е силно болезнена при опит
за външна и вътрешна ротация, както и в лявото рамо, при което има ограничена
екстензия и абдукция, съгласно комплексната
СМАТЕ и обясненията, дадени от вещото лице д-р К.П. в съдебно заседание.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради неспазване на дадените му препоръки и назначеното му медикаментозно
лечение, съдът намира за недоказано и затова – за неоснователно.
Предвид гореизложеното, искът за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на понесената от него при ПТП средна телесна
повреда, както и други по-леки такива, предявен срещу предпочетения
ответник - застрахователя, следва да се уважи на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер на общо 35 000 лв., като до пълния предявен размер от общо 50 000 лв. искът се явява недоказан и неоснователен, поради което следва да се
отхвърли.
Тъй като главният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
за обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и доказан, макар и частично, то и акцесорната претенция за лихви се явява основателна и следва да се
уважи, като се присъди обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в
размер на законната лихва върху главницата от 35 000 лв. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок от 15 работни дни от представяне на
всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ, т.е. от 15.02.2019
г., тъй като претенцията е изпратена по пощата на 28.01.2019 г.,
до окончателното плащане.
Ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца - адв. Ш.Х.Щ.от АК - Х.,
на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК и Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение в размер
на 1 896 лв. (с ДДС), съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК направените от дружеството разноски
по съдебното производство в размер на общо 2 940 лв., от които 400 лв. – за
експертиза, 20 лв. – за призоваване на свидетел, и 2 520 лв. – платено адв.
възнаграждение + 20 % ДДС, но съразмерно с отхвърлената част от иска или 882 лв.
Ответникът следва да заплати на Държавата
по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК държавна такса и съдебни разноски в размер на общо 1 600 лв., от които
1 400 лв. – ДТ и 200 лв. – разноски за експертиза.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД – София, 1407, район Лозенец, бул.
Джеймс Баучер 87, ет. 2, ЕИК *********, да заплати на П.М.П.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***чрез адв. Щ.Щ.,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и продължителни физически и
психически
болки и страдания, в резултат на средна телесна повреда - изкълчване на лява
тазобедрена става, причинило трайно затрудняване движенията на долен ляв
крайник за 9 – 12 месеца и наложило наместване под обща анестезия, както и спукване на 6-7 ребро вляво по
предна аксиларна линия; травма на главата; разкъсно-контузна рана на горен
клепач на ляво око и лява буза; контузия на ляво рамо и гърдите вляво, съпричинени при процесното ПТП на 19.11.2018 г. в гр. ***, за което виновният водач на лек автомобил „Форд Фиеста”, рег.№ ******–
И.Р.Р., е осъден с влязло в
сила споразумение по н.о.х.д.№ 6897/2019 г., РС – Пловдив, 16 н.с., ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2019 г. до окончателното плащане, като до
пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от общо 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД – София, 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, ет.
2, ЕИК *********, да заплати на адв. Ш.Х.Щ.от АК - Х.,
със сл. адрес: гр. *** на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 от ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК и Наредба № 1/2004 г. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 896 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и шест
лева с ДДС), съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** ***чрез адв. Щ.Щ.,
да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД – София, 1407,
район Лозенец, бул. Джеймс Баучер 87, ет. 2, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 882 лв. (осемстотин осемдесет и два лева
с ДДС) – съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД – София, 1407, район Лозенец, бул.
Джеймс Баучер 87, ет. 2, ЕИК *********, да заплати на Държавата по сметка на
Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК такси и
разноски по съдебното производство в размер на общ 1 600 лв. (хиляда и шестстотин
лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/