О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..
град Пловдив, 19 декември 2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V състав, в
закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ
като разгледа ч.адм. дело № 2942 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 121а, във
връзка с чл. 41 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
„Г.-АГРО”
ООД, ЕИК ********* оспорва Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 050902811413_3/31.10.2023г., издаден
от инспектори по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ
на НАП, потвърден с Решение № 289 от 16.11.2023 г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив.
Жалбоподателят счита, че обжалваните действия са неправилни,
незаконосъобразни и необосновани, извършени при допуснати съществени
процесуални нарушения, предприети в противоречие с принципите по ДОПК.
Навежда доводи, че мотивите, описани в протокола,
послужил като основание за искане на гаранцията са следствие от
неправилно приложение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск на територията на Република България. На второ място, се сочат доводи, че дружеството е изряден и коректен
данъкоплатец, който редовно и
стриктно заплаща задълженията си и няма неплатени публични задължения, не е
„липсващ търговец“ и няма взаимоотношения с търговци с рискови профили.
С оглед горните
фактически и правни твърдения, жалбоподателят моли съда да се отмени Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050902811413_3/31.10.2023г.
Ответната
страна – директор на ТД на НАП-Пловдив с писмено становище от процесуален
представител по пълномощие, оспорва жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По фактите
съдът прие следното:
От служители на Главна дирекция
„Фискален контрол" при ЦУ на НАП е извършена
проверка на „Г.-АГРО” ООД на място за разтоварване, получаване на стока с висок
фискален риск, находящо се в с Чешнегирово, общ Садово, с код 4121 местност
„Караач пара“. При проверката е установено, че дружеството е получател на 23 880.00 кг.
Лук, шалот, чесън, праз и др. лукови зеленчуци, пресни или охладени, представляващи стоки с висок
фискален риск по смисъла на Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014г.,
изм. и доп. със заповед № ЗМФ-1283/20.12.2016г. на министъра на финансите,
относно: утвърждаване на списък на стоки с висок фискален риск.
На 31.10.2023 г., е установено, че транспортното средство е пристигнало на
мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водачите час, дата и
място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо средство за
контрол на транспортното средство не е с ненарушена цялост, съгласно Протокол №
050902811413_2/31.10.2023 г. При разтоварването е установено пълно
съответствие между декларираното и установеното количество на стоката.
От страна на органите по приходите
са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а,
ал. 3, във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като за целта е съставен
обжалваният протокол за проверка на стоки с висок фискален риск №
050902811413_3/31.10.2023 г., с който е определено обезпечение в размер на 8
596,80 лева - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката (общата
стойност по пазарна цена е 28 656, 00 лв). Стоката е иззета за срок от 72
часа, като е оставена на отговорно пазене в обект, използван от дружеството.
На 31.10.2023 г. по сметка за
обезпечения на ТД НАП Пловдив е направен превод за обезпечение по Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 050902811413_3/31.10.2023
г., в размер на 8 596,80 лева. След което на основание чл. 121а,
ал. 3 от ДОПК е премахната забраната за разпореждане с обезпечената стока.
За да
издадат обжалвания административен акт органите по приходите са приели
следното: установено е, че описаната доставка не е предварително декларирана,
съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г.
за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск на територията на Република България, както
и липсата на уникален номер за превоз (УНП). Нарушена е разпоредбата на чл.
127, ал. 1 от ДОПК задължаваща търговецът “… предварително декларира данни за
всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на
страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането ѝ на мястото на получаване/разтоварване“. В тази връзка органите по приходите на
основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 121а, ал. 1, т. 5 от ДОПК,
по реда на чл. 40 от ДОПК са предприели действия за обезпечаване на
доказателства със срок на действие 72 часа без разрешение от съда, като стоките
са иззети, наложена е забрана за разпореждане със същите на основание чл. 13,
ал. 3, т. 4 от ДОПК.
Действията на органите по приходите са мотивирани от разпоредбата на чл.
121а, ал. 1, т. 5 от ДОПК и по-точно неспазване на реда за предварително
деклариране на данни за превоза на стоката, което е обективирано в протокол №
050902811413_3/31.10.2023 г., като считат в условията на обвързана
компетентност органът е лишен от правото на преценка, а е задължен да
предприеме обезпечаване на доказателствата независимо от субективните или
обективните фактори по време на извършваната проверка.
С оглед изложените факти и обстоятелства органите по приходите са приели,
че е налице обосновано предположение, че има достатъчно данни, че при последващо разпореждане
със стоката, събирането на дължимите данъци
ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, предвид което са приложили мярката по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК,
вр. ал. 3 от с.к.
По делото
служебно е изискано и предоставено копие от подадената от
жалбоподателя „Г.-АГРО” ООД декларация № 1600И1667654/30.10.2023 г., с
която е декларирана описаната доставка.
При съобразяване с гореизложеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 41,
ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 121а от ДОПК. Същата е подадена от лице с правен
интерес, срещу неблагоприятен за него административен акт, след изчерпан
административен ред за обжалване.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК,
органът по приходите има оперативната самостоятелност при извършване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от публичния
изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху
имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които
биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на
стоката в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2, хипотези. Наред с това си
правомощие обаче, при наличието на посочените хипотези, органът по приходите,
съгласно чл.121а, ал. 3 от ДОПК, предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за
обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение
на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай
забраната за разпореждане по чл.13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето
действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или
безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по – малък
от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след
заплащане на разноските по изземването и съхранението й. С оглед на цитираните
разпоредби, в хипотезата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите
действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което отправянето на
предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки от публичен
изпълнител, зависи от неговата преценка. Тълкуването на нормата, обаче, налага
извод, че не така стои въпросът с мерките за обезпечаване на доказателства, в
който случай органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност
и е задължен да обезпечи съответните доказателства, включително веществени
такива, при наличието на предпоставките по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. В
конкретния случай се касае за хипотезата на обезпечаване на доказателства,
която е уредена в чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 41 от ДОПК.
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност са
предприети действия за обезпечаване на доказателства, на орган по приходите в
хода на проверка по упражняване на фискален контрол. Правната уредба е в чл.
121а, ал. 3, във връзка с чл. 40, ал. 1, чл. 13, ал. 3, т. 4 и Глава
петнадесета „а“ - „Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск“ от ДОПК. Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, при извършване на фискален
контрол, в случаите по ал. 1 и ал. 2 от разпоредбата, органът по приходите
предприема наред с искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката, и действия по
чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа
без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.
Съдържанието на действията е изземването на стоките и
документите за нея, продължаване на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3,
т. 4 от ДОПК, освобождаване на стоката след представяне на обезпечение и
заплащане на разноски по изземването и съхранението й, като ако не се представи
обезпечението в сроковете по чл. 121а, ал. 4 от ДОПК, стоката се смята за
изоставена в полза на държавата.
При съобразяване с горепосоченото, съдът намира
следното:
Органите по приходите на фазата на административното
обжалване не са мотивирали действията, каквото мотивиране по принцип е
допустимо, с наличието на "обективни данни, презумиращи увереността на
органите по приходите, че при последващо разпореждане със стоката, събирането
на дължимите данъци би било невъзможно или значително затруднено“. Съдът
намира, че наведените от ответника данни относно дружеството – неговото
актуално състояние, отчетност и състояние на данъчно-осигурителната му сметка,
сами по себе си не водят по категоричен начин до обоснован извод за визираната
хипотеза на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Конкретно приложената хипотеза на правната
норма изисква установяване от органа по приходите (а не предположение), че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Следва да се има предвид, че не е уточнено
събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде
затруднено, да могат да бъдат събрани или тяхното събиране значително ще се
затрудни - няма данни по преписката за данъчни задължения на
дружеството, нито се уточняват конкретни такива във връзка с доставки на
стоките, посочени в процесния протокол или злоупотреби с данъци.
Представената декларация № 1600И1667654/30.10.2023 г.
от жалбоподателя „Г.-АГРО” ООД, с която е декларирана описаната доставка е
видно, че същата е подадена на 30.10.2023 г. в 09:09 часа. От приложен по
преписката протокол № 050902811413_2/31.10.2023 г., е видно, че на транспортното
средство съгласно разпоредбата на чл.
127в от ДОПК на съответния контролен митнически
пункт му е поставено техническо средство за контрол на 30.10.2023 г. в 05:50
часа. Формално не са спазени изискванията на чл. 127и, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от
Наредба Н-5/29.09.2023 г. за реда за
предварително деклариране на данни за превоза на стока. При положение, че
жалбоподателят е подал три часа по-късно декларацията от реалното преминаване
на превозното средство през граничния пункт, то няма как да има представен на
границата УНП номер, тъй като същият се получава при подаването на декларацията
по електронен път, т.е. касае се за едно и също формално нарушение. В
настоящият случай предприети действия за обезпечаване на доказателства, предвид
приложената мярка по чл. 121а, ал. 2, вр. ал. 3 от ДОПК се явява несъразмерна,
предвид извършеното нарушение от жалбоподателя и не кореспондира с принципите
за съразмерност заложени в чл. 6 от АПК.
В настоящият случай на жалбоподателя се причиняват вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Следва да се има предвид и при извършваните предходни
проверки на дружеството не са констатирани нарушения, няма данни за нарушение
на фискалната дисциплина, търговски взаимоотношения с т.нар. „липсващ търговец“
или търговски дружества с рискови профили, които да наведат предположения за
последващи затруднения на жалбоподателя при плащане на дължимите данъци, след
реализацията на стоките.
Както беше посочено по – горе, в
рамките на проведеното административно обжалване не са изложени допълнителни
мотиви, обосноваващи обезпечителната нужда на приходната администрация.
Следователно,
съдът намира, че обжалваните действия за обезпечаване на доказателства съгласно
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050902811413_3/31.10.2023 г. изготвен от инспектори по приходите при Главна дирекция „Фискален
контрол“ към ЦУ на НАП, не се явяват да са в изпълнение на разпоредбата на чл.
121а, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ДОПК, а мярката е несъразмерна с
преследваната от закона цел. Същата представлява принудителна конфискация на
имуществото на правния субект и като такава намира своето противоречие с чл.
17, ал. 3 от Конституцията на Република България. Предприемането на действието
по обезпечение на доказателствата в хода на упражняван фискален контрол следва
да бъде обосновано с установена по един категоричен начин констатация на органа
по приходите за наличие на хипотеза на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая
не е направено.
По изложените съображения съдът намира, че
предприетите действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
050902811413_3/31.10.2023 г., във връзка с извършена проверка на стоки с висок фискален риск на „Г.-АГРО”
ООД, ЕИК *********, потвърдени с Решение № 289 от 16.11.2023 г. Директор на ТД
на НАП-Пловдив, следва да се отменят.
При посочения изход на спора на основание чл. 161, ал.
1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат разноски, но такива не са
поискани, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 41, ал. 3,
изречение последно от ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Г.-АГРО” ООД, ЕИК
*********, действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902811413_3/31.10.2023
г., изготвен от инспектори по
приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, потвърден с Решение
№ 289 от 16.11.2023 г. на директор на ТД на НАП-Пловдив.
Определението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: