Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 2246 по описа за 2019г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Д.Х.И.
против ЗАД „ОЗК-застраховане“ гр.София обективно съединени осъдителни искове по
чл.432, ал.1 КЗ за сумата 25 500лв., частично от
50 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата
11.60лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
21.08.2018г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 13.08.2018г. в гр.София
на кръстовището между ул.Асен Николов и бул.Царица Йонна пътно-транспортно
произшествие, причинено от виновното поведение на водача на л.а. Волво В40 с ДК
№ *******АВ П.Ц.Х., която в нарушение на правилата за движение блъснала л.а.
Киа Сийд, управляван от Б.Г.Б.. Ищецът бил пътник в л.а.Киа Сийд и като
последица от произшествието получил травматични увреждания-контузия на главата;
мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана на десния горен клепач; фрактура на
горната челюст вдясно в областта на максиларния синус, във връзка с които
претърпял болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. Твърди за
лечението да е направил разноски от 11.60лв., представляващи имуществена вреда.
Отговорността на виновния водач била застрахована по ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което претендира от него заплащането на
обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди.
Ответникът оспорва застрахования водач да е осъществил
виновно фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като навежда то да е последица от
виновното поведение на водача на л.а.Киа Сийд, който се движил с несъобразена
скорост, респ. ПТП настъпило в условията на съвина. Оспорва ищецът да претърпял
неимуществени и имуществени вреди, както и иска за неимуществени вреди по
размер с доводи претендирания размер на обезщетението да е прекомерен. Релевира
възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е бил без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата, намира следното:
Като безспорно е отделено наличието на сключен и
действащ към деня на събитието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Волво В40 с ДК № *******АВ,
покриваща отговорността на водача П.Ц.Х.
за причинени на трети лица вреди.
Не се спори и относно настъпилото на 13.08.2018г. в
гр.София пътно-транспортно произшествие между л.а.Волво В40, управляван от П.Х.,
и л.а. Киа Сийд с ДК № ********, управляван от Б.Г.Б., в който ищецът бил
пътник.
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се установяват от събраните по делото писмени доказателства,
показанията на св.Х. и заключението на вещо лице по САТЕ. Видно от същите на
посочената дата около полунощ в тъмната част на денонощието л.а. Киа се движил
по бул.Царица Йоанна в посока от бул.Луи Пастьор към бул.Панчо Владигеров. При
приближаване кръстовището с ул.Асен Николов се движил с около 92 км./ч. По това
време на денонощието светофарната уредба била изключена. По същото време в
посока от дясно на ляво спрямо посоката му на движение по ул.Асен Николов се
движил на къси светлини л.а.Волво, който навлязъл в кръстовището с намаляване
на скоростта до около 27-28 км./ч. В посоката на движение на л.а.Волво имало
знак Б1 /пропусни движещите се по пътя с предимство/, а в посоката на л.а.Киа
знак Б3 /път с предимство/. При навлизане в кръстовището с предприемане завой
на ляво св.Х. не видяла в близост движещи се автомобили и решила, че може да
премине безопасно. В този момент л.а. Киа отстоял на около 50-51 метра, когото
видяла в последния момент, но не успяла да спре. Последвал удар с предна челна
дясна част на л.а.Киа върху предна лява зона на л.а.Волво, после втори удар при
въртенето, в резултат на което последният се завъртял в посока на часовниковата
стрелка. От своя страна л.а.Киа се завъртял в посока обратна на часовниковата
стрелка , като масовият му център изминал около 20.50м. от мястото на удара с
последващ удар в движещ се в посока от бул.Панчо Владигеров към бул.Луи Пастьор
л.а. Пежо 207 с ДК № ******.
Произшествието настъпило при добра видимост, работещо улично осветление и сухо
пътно платно.
Според заключението на вещото лице по САТЕ ударът за
л.а. Киа е бил непредотвратим не само поради движението му с по-висока от
допустимата за населено място скорост /до 50 км./ч./, но и при движение в
рамките на позволената скорост. Причина за произшествието са субективните
действия на водача на л.а.Волво, който навлязъл в кръстовището без да съобрази поставения
на мястото знак Б1 и без да пропусне движения се по пътя с предимство л.а. Киа.
Горното установява осъществен от застрахования при
ответника фактически състав на чл.45 ЗЗД, който, като е отнел в нарушение на
установените в ЗДв.П правила за движение предимството на движещият се
правомерно автомобил, е станал причина за настъпване на пътното произшествие.
Дори и произшествието да е резултат от противоправното виновно поведение и на
водача на л.а.Киа с оглед данните да се е движил със скорост превишаваща допустимата за населено
място в условията на съпричиняване по чл.53 ЗЗД, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ сключена с единия от тях, отговаря спрямо увредения за
пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не с оглед
приноса в увреждането на застрахования делинквент. Ето защо е налице основание
за пораждане договорната отговорност на ответника по застраховката „Гражданска
отговорност” за заплащане на обезщетение за претърпените вреди.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият
е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали.
Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на законовата норма
е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Вината не е елемент
от фактическия състав. Достатъчно за приложението на нормата е причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат /ППВС №
17/1963г./.
Разпоредбата на чл.137а ЗДв.П задължава водачите и
пътниците в МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с
които превозните средства са оборудвани. Не е спорно л.а.Киа да е бил оборудван
с обезопасителни колани. Ищецът бил пътник на предна дясна седалка.
По отношение използването на обезопасителни колани от
пътуващи в МПС и тяхното значение при приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД
установената съдебна практика на ВКС е, че неизпълнението на законовото
изискване по чл.137а ЗДв.П не предпоставя само по себе си принос на пострадалия
за настъпване на вредите. Изводът за това следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, в частност,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е бил обезопасен /Решение № 44/23.06.2020г. по
т.д.№ 1879/2019г. на ВКС, I т.о. и цитираните в него решения на касационния
съд/.
По делото е установено, че ищецът е получил
наранявания в областта на главата и лицето. Видно от приетия като доказателство
протокол за оглед на местопроизшествие, съставен в рамките на образуваното
досъдебно производство /прекратено с постановление на прокурор при СРП по
искане на пострадалия/ при удара въздушните възглавници на л.а. Киа са се
отворили. Съобразно механизма на произшествието, скоростта на движение, мястото
и интензивността на удара между превозните средства и получените травматични
увреждания вещото лице по СМЕ дава заключение, че ищецът е бил без поставен
обезопасителен колан, но и при правилно поставен колан също би получил увреждания
в главата, включително такива в областта на гърдите.
При тези доказателства съдът намира, че не е безспорно
установено ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан, доколкото изводът
на вещото лице се гради на предположение. А от друга страна, дори и да се
приеме да е бил в нарушение на чл.137а Зв.П, то отново би получил наранявания в
областта на главата и при поставен предпазен колан, поради което не е налице
основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД обуславящо неоснователност на
възражението за съпричиняване.
Неимуществените вреди съставляват накърняване на
нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание
чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения /ППВС
№ 4/1968г./.
По делото са събрани писмени доказателства /медицински
документи/, показанията на св.Х.И. и заключение на вещо лице по СМЕ.
От тях се установява, че като последица от
произшествието ищецът получил следните
травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение;
разкъсно-контузна рана на десния горен очен клепач; неразместена фрактура на
горната челюст- в зоната на максиларния синус; множество контузии, охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците с различни размери. По своя
медико-биологичен характер травмите по главата и лицето са причинили
разстройство на здравето неопасно за живота, а мекотъканните увреждания по
тялото и крайниците краткотрайни болки. Непосредствено
след катастрофата постъпил в болнично заведение, където поставен на строг
постелен режим с приложена терапия. След стабилизиране на състоянието бил
изписван на 15.08.2018г. с продължаване лечението амбулаторно с предписани
обезболяващи средства. Според заключението на вещото лице по СМЕ общият лечебен
и възстановителен период приключил за срок до 2 месеца, в който е търпял болки
и страдания с по-голяма интензивност в първите 2-3 седмици, изразяващи се в
силно главоболие, гадене, световъртеж, както и болки в областта на горната
челюст, поради които имал затруднения в храненето за период около 30 дни Извън
тези периоди е търпял спорадично болки, провокирани при умствена преумора и при
пряко въздействие на светлина. В зоната на контузиите е имал единични болки,
отшумяващи след прием на обезболяващи медикаменти.
Към момента здравословното му състояние е
стабилизирано, без остатъчни негативни неврологични последици или усложнения от
черепно-мозъчната травма. От получените
наранявания са останали малки кожни белези с различни размери в зоната на
десния горен клепач и дясната теменна област на главата.
В показанията си св.И. сочи, че дошъл на
местопроизшествието и заварил ищеца на земята. Имал видими наранявания, устата
му била разбита, към окото порезна рана. Бил неадекватен. Престоял в болницата
няколко дни, където не можел да се храни, бил издут, със синини на много места,
оплаквал се, че не може да ходи, че му е зле и го боли. След като се прибрал в
къщи не можел да се обслужва сам поради главоболието и необходимостта да лежи
повече, поради което бил активно подпомаган от близки. Изпитвал затруднения при
храненето и около седмица приемал предимно течности. След около месец можел да
се обслужва и храни сам. От произшествието бил стресиран, изпитвал притеснения
да се вози в кола, ограничил социалните си контакти за около три месеца, в
които стоял в къщи.
При горното и след като съобрази възрастта на ищеца /31г.
години към деня на произшествието/; вида и тежестта на травматичните увреждания;
начина на получаването им; продължителността на лечебния и възстановителен
период-около 2 месеца с пълно възстановяване без усложнения; интензивността на
търпените болки и страдания, свързаните с тях затруднения и неудобства в
ежедневието наложили подпомагане и обгрижване от близки; отражението върху
личността на ищеца в емоционален план, както и при отчитане остатъчните белези
в областта на лицето и главата от получените травми съдът намира за съответно
според критерия по чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 12 000лв., който е съпоставим с претърпените болки и страдания, на социално-икономическите
условия в страната към деня на ПТП и в границите на установените в КЗ лимити на
застрахователни суми към деня на произшествието. Поради това искът с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи до този размер.
Като доказателство по делото е приета фактура №
50000005375/15.08.2018г. и фискален бон към нея /41/, видно от които на 15.08.2018г.
ищецът е заплатил 11.60лв. такса за лечението във ВМА-София. Този разход
съставлява имуществена вреда, намираща се в причинна връзка с произшествието и
подлежи на репариране от ответника на основание чл.432, ал.1 КЗ.
При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този
момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той
отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
разпоредба застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на
застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД
момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от
застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за
обезщетение. По делото е установено, че застрахованият не е уведомил
застрахователя за настъпилото събитие в срока по чл.430, ар.1, т.2 КЗ, поради което
той дължи заплащането на законна лихва за забава от деня, в който е получил претенцията
на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Искането за законна лихва е от по-късна дата 21.08.2018г. /изтичане срока за
произнасяне от застрахователя/, поради което и в съответствие с диспозитивното
начало в процеса следва да се присъди от тази дата.
По разноските:
На основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса по иска.
Направил е разноски от 150лв. за депозит за вещи лица,
от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати 70.66лв.
съобразно уважената част от исковете.
Представляван е от адвокат безплатно на основание
чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва
да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение от 1091.29лв. с ДДС, изчислен
по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С според уважената част от
исковете.
Ответникът е направил разноски в производството от 355лв.
и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв.
по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 455лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва
да заплати на ответника разноски от 231.86лв.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважения иск от 480.46лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Х.И., ЕГН **********, с
адрес ***, ж.к.Обел********, сумата от 12 000лв. на основание чл.432, ал.1 ГПК, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
настъпило 13.08.2018г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а. Волво В40 с ДК №
*******АВ, и сумата от 11.60лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 21.08.2018г.
до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 25 500лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК********, гр.София, да
заплати на Д.Х.И., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78,
ал.1 ГПК от 70.66лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК********, да заплати на
адв.П.-К. с адрес ***0, адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА от 1091.29лв.
ОСЪЖДА Д.Х.И., ЕГН **********,***, да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК********, гр.София, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 231.86лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК********, гр.София, да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 480.46лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: