Р Е Ш Е Н И Е
№…........./..........2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 11.04.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието
на секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4471 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М.С.З. иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр с чл. 286 ЗЗД за
осъждане на ответника „Г.Г.” ЕООД да заплати на ищеца
сумата от 10000 евро, представляващa дължимо и
изискуемо възнаграждение по повод сключен между страните договор за
посредничество при продажба на дружествени дялове в ответното дружество от
01.03.2016
г.
В исковата молбата се твърди, че през м. 03.2016 г., между М.С.З. и С*** Д*** К***, като едноличен собственик на капитала на „Г.Г.” ЕООД, е сключен договор по силата на който последният
възложил на ищеца М.З., срещу
възнаграждение от 10000 евро, да осъществи
посредничество и съдействие при продажбата на всички притежавани от г-н К***
дялове от капитала на ответното дружество, ведно с правото на собственост върху
апортирания в капитала недвижим имот – Ателие № 10А, находящо се в гр. Варна,
ул. ”***, за сумата от 185000 евро, с включен ДДС. Уговореното възнаграждение
било дължимо в 5-дневен срок от първото плащане по предварителния договор,
който следвало да се сключи с купувача. В изпълнение на задълженията си по
договора, ищецът проучил пазара, намерил купувач и на 09.07.2016 г. между С***
К***, като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, и Луо Х***, гражданин на Китайската народна република, бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на дружествените дялове за
сумата от 185000 евро. Твърди, че е настъпило основанието за заплащане на
дължимото възнаграждение, поради което моли да бъде уважен предявения иск и
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10000 евро. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника “Г.Г.” ЕООД, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди, че не е подписвал договора за посредничество и оспорва
поставеният от името на С*** К*** подпис като неавтентичен. Оспорва, лицето
посочено в договора като пълномощник – А*** Ю*** Л***, да е имал надлежно
учредена представителна власт за сключване на такова съглашение. Твърди, че
ответното дружество не притежава пасивна процесуална легитимация, поради това,
че дружествените дялове, предмет на договора за посредничество и на
предварителния договор, е притежавало не самото дружество, а С*** К***, който бил
легитимиран да се разпорежда с тях и да
ги продава. Прави възражение за
нищожност на договора за посредничество поради липса на съгласие, поради липса
на основание и поради това, че има невъзможен предмет. Твърди,
че ищецът по занятие извършва посредничество, поради което сделката имала
търговски характер. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора
за посредничество, като не е проверил документите удостоверяващи правото на
собственост на имота преди сключване на предварителния договор, а отделно от
това не осигурил удостоверение за вещни тежести на същия, поради което не му се
дължи възнаграждение. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на
ответника, в които се поддържа становище за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото, на хартиен носител, електронен документ (л. 5) се установи, че на 08.03.2016 г., от адрес: ***@gmail.com е изпратено писмо до адрес ***@yahoo.com, с прикачен файл, озаглавен „подписан комисионен договор“.
По делото е представен договор за посредничество при продажба на дружество, с посочена в него дата 01.03.2016 г., със страни А*** Ю*** Л***, в качеството на пълномощник на „Г.Г.” ЕООД, като възложител, и М.С.З., като изпълнител. В договора е разписано, че възложителят възлага на изпълнителя, срещу възнаграждение, да рекламира, да намери купувач, да посредничи и съдейства при продажбата на дружеството „Г.Г.” ЕООД, заедно със собствения на дружеството недвижим имот – Ателие 10 А, с административен адрес: гр. Варна, ул. ***. Уговорено е възложителят да получи сумата от 175500 евро, а изпълнителя сумата в размер на 10000 евро, като за целта продажната цена уговорили да е в размер на 185500 евро, с вкл. ДДС. Възнаграждението на изпълнителя било дължимо в срок от пет работни дни от постъпване на първата вноска по предварителния договор, сключен между възложителя и предложения от изпълнителя купувач – Гуо К*** и/или Луо Х***. Страните се уговорили, че в случай на отказ от сделката възнаграждение не се възстановявало. Видно от договора, същият е подписан само от възложителя.
От представените по делото документи (л. 16 и л. 50, CD на л. 56) се установява, че С*** К***, като едноличен собственик на капитала на „Г.Г.” ЕООД, към датата 22.07.2016 г., е получил по банков път от Луо Х*** сумата от 55892 евро за продажбата на дялове от „Г.Г.” ЕООД и апартамента, притежаван от дружеството.
По делото е представено и пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 09.11.2015 г., с рег. № 3272, с което С*** К*** като управител на „Г.Г.” ЕООД, е упълномощил А*** Ю*** Л*** да представлява дружеството с посочените в пълномощното права.
По делото е представена и кореспонденция, водена по електронен път между електронните пощи на М.С.З. - ***@yahoo.com, и тези на С*** Д*** К*** - ***@yandex.ru, и А*** Ю*** Л*** - ***@gmail.com (л. 46 - 56). От същата се установява, че на 02.03.2016 г. ищецът е изпратил на представляващия дружеството С*** Д*** К*** условията на сделката, а именно: продажната цена в размер на 185500 евро, от които възложителят получава сумата от 175500 евро, а комисионната на изпълнителя е 10000 евро (л. 46 - 47). На 05.03.2016 г. ищецът изпратил писмо до г-н К***, с план за плащане: първа вноска от 55 000 евро в срок до 15.03.2016 г., втора вноска от 130500 евро в срок до 31.08.2016 г. На 06.03.2016 г. ищецът изпратил писмо до г-н Л*** и г-н К***, с приложен договор за посредничество, с посочена в него дата 01.03.2016 г., с указание, ако са съгласни да разпечатат договора, да се подпише, сканира и изпрати на ищеца по електронната поща. На 07.03.2016 г. г-н К*** изпратил писмо до ищеца с предложение в договора за посредничество да се посочи, че след заплащане от купувач на първата сума да получи за услугата 5000 евро, а остатъка от 5000 евро да се получи при окончателното разплащане с купувача. На 09.03.2016 г. г-н К*** изпратил на ищеца писмо с три прикачени файла (page 5, 5-1, 5-2, 5-3), съдържащи въпросния договор за посредничество, с посочена в него дата 01.03.2016 г., подписан от самия него.
По делото се представиха и нотариален акт за собственост на недвижим имот от 23.02.2017 г. и схема на самостоятелен обект в сграда (л. 82 - 83).
По делото се установи за безспорно, че електронната поща ***@yandex.ru. е на С*** Д*** К***.
От приетата по делото експертиза, неоспорена от страните, се установи, че приложените електронни документи по делото са налични в пощенска кутия на ищеца - ***@yahoo.com. Електронните документи, намиращи се в пощенската кутия на г-н З., били налични и действително изпратени от пощенската кутия на С*** К***. Вещото лице посочи, че манипулация на датите за изпращане и получаване не е направена, както и на текста. Самият начин на кореспонденция (изпращане - получаване – отговор) не го е позволявало.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 286 от ЗЗД, във връзка с чл. 286, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
В
тежест на ищеца е било да установи, чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, че страните
са сключили валиден договор за посредничество, че ищецът е изправна страна по договора, че
ответникът е поел задължението
да плати размерът на договореното възнаграждение,
както и настъпването на падежа на вземането за него.
Уговореният между страните договор за посредничество представлява консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор.
Поначало, съгласно чл. 285 от ЗЗД доверителят е длъжен да осигури средствата,
необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените в тази връзка
разходи, като възнаграждение на довереника се дължи само ако е уговорено - чл.
286 от ЗЗД. Във всички случаи обаче за доверителя съществува задължението да
възстанови на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които
е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.
По делото се установи, че между страните е сключен валиден договор за
посредничество, по силата на който ищецът М.З. е съдействал
при продажбата на дружествения дял на едноличния титуляр (собственик) на капитала на „Г.Г.” ЕООД, в това число и процесния недвижим имот. От представените по делото доказателства (л. 6 – 8, CD на л. 56, 46 - 49, 52 - 55), вкл. и от изготвената по делото експертиза, се установи, че страните са сключили договора за посредничество на 09.03.2016 г., когато г-н К*** е изпратил и ищецът е получил писмото с трите прикачени
файла (page 5, 5-1, 5-2, 5-3), съдържащи въпросния
договор за посредничество (с посочена в него дата 01.03.2016 г.), подписан от
г-н К***. В случая дори, съдът намира, че за валидността на договора не се
изисква писмена форма, доколкото същият е неформален. По делото се установи, че
страните са били в трайни взаимоотношения по повод продажбата на дружествения
дял и процесния недвижим имот, и управителят и представляващ дружеството г-н К***
в нито един момент не е възразил срещу действията на А*** Ю*** Л***, както и срещу извършените от изпълнителя г-н З. действия, което означава,
че той се е съгласил с изпратения му договор за посредничество и с извършените
от изпълнителя действия. Сключеният между страните договор за посредничество е
бил валиден и ответникът не може да се позовава на нищожност на същия (арг. чл.
293 и 301 от ТЗ).
Установи се, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да съдейства на ответника при
продажбата на дружествения дял и имота.
От представените по делото доказателства (л. 15-16, л. 46-55, СD на л. 56) се установи, че ответното дружество е получило по банков път
сумата от 55892 евро от г-н Луо Х***, именно за
продажбата на дружествения дял и имота, като останали за плащане само 332 евро,
както и обезщетение за забавяне в размер на 10017 евро.
От представения по делото едностранно подписан договор и от водената
кореспонденция (л. 46 -55, CD на л. 56) между
ищеца, от една страна, и С*** К*** и пълномощника му А*** Л***, от друга, се
установи, че възложителят e претендирал да
получи от сделката сумата от 175500 евро, а изпълнителят сумата от 10000
евро, като за целта продажната цена следвало да се уговори в размер на 185500
евро, с вкл. ДДС. Възнаграждението, което ответникът следвало да заплати на изпълнителя се
дължало
в срок от пет работни дни от постъпване на първата вноска по предварителния договор, сключен между възложителя
и предложения от изпълнителя
купувач – Гуо К*** и/или Луо Х***, включително и когато има отказ от сделката. Установи се, че към дата 22.07.2016 г. ответникът е получил сумата от 55892
евро от Луо Х*** (л. 15-16, л. 50-51, CD на л. 56)., поради което дължи заплащане на
възнаграждение на ищеца в размер на 10000 евро.
По делото не се събраха доказателства ответникът да е изпълнил своето
задължение в срок до пет работни дни от
постъпване на първата вноска по предварителния договор да е заплатил
договореното възнаграждение, поради което и следва да бъде осъден да заплати
претендираната от ищеца сума от 10000 евро. Ето защо искът следва да бъде
уважен в цялост.
С оглед изхода на спора, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца. От списъка по чл. 80 от ГПК, както и от договорите за правна защита и съдействие се установява, че разноските са в общ размер на 2082.33 лв. (782.33 лв. –държавна такса, 100 лв. – депозит за СТЕ, 1200 лв. - адвокатско възнаграждение) за настоящото производство.
Воден от горното, съдът
ОСЪЖДА „Г.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С*** Д*** К***, да заплати на М.С.З., с ЕГН: **********,***, сумата от 10000 /десет хиляди/ евро, представляваща договорно възнаграждение, дължимо и изискуемо на основание сключен между страните договор за посредничество при продажба на дружествен дял от 09.03.2016 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 286 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.Г.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя С*** Д*** К***, да заплати на М.С.З.,
с ЕГН: **********,***, сумата от 2082.33 лв., представляваща сторени по настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: