Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 17.09.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                               Мл.с.         : ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 371 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.К. в качеството и на особен процесуален представител на С.Й.А. ЕГН ********** *** против решение № 372/23.12.2020 г. по гр.д. № 396/2019г. на Новозагорския районен съд, с което е признато за установено, по иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК, че въззивникът дължи на „ Банка ДСК „ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Московска“, № 19, сума в общ размер на 13341.52лв., от които 12668.87лв. – главница; 513.03 – редовна лихва; 36.62лв.- санкционна лихва; 120.00 лв. – заемни такси;законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението пред съда – 18.05.2018г., както и 2213.66лв. разноски по заповедното и исково производство.

         Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането му. В разписката към нотариалната покана връчителят не бил отбелязал мястото на връчване, а въззивницата не била изписала саморъчно имената си. Поради изложеното следвало да се приеме, че нотариалната покана не е породила действие и длъжникът не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението му. Страната твърди, че поради посоченото по – горе нарушение на съдопроизводствените правила не следвало да се приеме, че е дължимо цялото задължение, а единствено това за което е настъпил падеж.

На следващо място се посочва, че съдът неправилно е намалил наполовина определеното и заплатено от ищеца възнаграждение за особен процесуален представител. Особеният процесуален представител в пълнота бил изпълнил задълженията си и бил защитил интереса на ответника.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се присъдят деловодни разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск.Р.Г. – пълномощник на „Банка ДСК“ ЕАД , с което жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение на ответника му е била съобщена по реда на чл. 47 ал.5 вр. с ал.1 от ГПК с нотариална покана чрез залепване на уведомление. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

         Във връзка с обжалваното решение е било постановено определение № 232/09.04.2020г. в производство по чл. 247 от ГПК, с което е била допусната поправка на ОФГ като решението е било допълнено – било е присъдено възнаграждение на особения процесуален представител в размер на 400.00лв.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивната страна редовно призована се представлява от адв.К. – преупълномощен от особения и процесуален представител адв. К. . Адв. К. моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован се представлява от процесуалния и представител юриск. Г. , която заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на РС. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.01.2020г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 16.01.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Единственото възражение на особения процесуален представител на въззивницата по същество е сведен до твърдението, че нотариалната покана, с която ответницата е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане не е била връчена надлежно – имената на получателя не били изписани собственоръчно, поради което не можело да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост за цялото задължение, а само за част от него.

От представените по делото доказателства се установява, че въззивницата не е изпълнявала погасителния си план по усвоения от нея кредит по Договор за кредит от 04.08.2017г. в размер на 13 000 лв. ( усвоен чрез банков кредит на 07.08.2017г.), поради което ищецът го уведомил за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане. Уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост се извършило чрез връчване на нотариална покана на 27.03.2018г. от нотариус Николай Бъчваров. Разписката по връчване била съставена и подписана от длъжностно лице – връчител. В нея били отразени трите имена на получателя – С.Й.А. и бил положен подпис на позиция „получател“. От данните по връчването може да се направи извод, че нотариалната покана е била получена лично от А.. Не съществува законово изискване самата разписка по връчване на нот.покана да бъде попълнена от получателя. Напротив тя се съставя от връчителя и само подписа на получателя се поставя лично. Макар ответната страна/ въззивна в настоящето производство да е оспорила редовността на връчването на нот.покана, тя не е оспорила автентичността на подписа положен от получателя, поради което в производството не са събрани доказателства, които да потвърждават тезата, че нот.покана не е била получена от ответницата лично. Връчването на нот.покана е извършено законосъобразно.

С оглед изложеното, съдът намира че ответницата е била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. От представеното експертно заключение е видно, че исковата претенция е основателна изцяло, така както е била посочена в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.

По отношение на възраженията за неправилно определен размер на определеното възнаграждение за особен процесуален представител РС – Нова Загора е постановил определение № 232/09.04.2020г., което е влязло в сила, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част от жалбата.

Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 600.00 лв., от които 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00лв. заплатено възнаграждение за особен процесуален представител.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 372/23.12.2020 г. по гр.д. № 396/2019г. на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА С.Й.А. ЕГН ********** *** да заплати на „ Банка ДСК „ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Московска“, № 19,  сумата от 600.00 (шестстотин)лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.