Решение по дело №1782/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260061
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20181620101782
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Лом, 12.05.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1782 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са в условията на обективно и субективно съединяване, главен иск по чл. 40 ЗЗД и евентуални искове по чл. 284, ал. 2,вр. чл. 79, ал. 1  ЗЗД и по чл. 45 ЗЗД

 

            Предявени са искове от Й.Й. М., ЕГН **********,***, срещу Н.И.С., ЕГН **********,*** и С.В.М., ЕГН **********,***.

            В исковата молба се твърди, че първата ответница, Н.С., бивша снаха на ищеца, е била упълномощена от него с пълномощно, рег. № 2839/2840/13.03.2013 год., т. І, акт 79 на нотариус Ц.С., рег. № ***** в РНК, да продаде имот, земеделска земя намираща се в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, собственост на ищеца.

            Сделката била обективирана в Нотариален акт № 184, т. ХІ, рег. № 5435, д. № 731/30.05.2013 год. на нотариус С. С., рег. № ***** в РНК, р-н на действие ЛРС, вписан с акт рег. № 5178/2013 год., № 158, т. VІІІ, д. № 1031/2013 год. на Сл.вп. Лом.

            С този нотариален акт, първата ответница, като пълномощник на ищеца, продала на втория ответник нива от 15,852 дка, за сумата от 2330,24 лв., за които се твърди, че са платени в брой.

            Твърди се, че към момента на сделката продажната цена е била занижена, тъй като била значително по-ниска от реалната пазарна цена за имоти в района – около минимум 650 лв./дка.

            В конкретния случай, се твърди, пълномощникът е действал във вреда на представлявания. По това време отношенията между сина на ищеца и неговата съпруга /първата ответница/ вече били влошени. Явно това рефлектирало и върху отношението на ответницата С. към ищеца. По-късно бракът бил прекратен.

            Твърди се, че увреждането на интересите на представлявания от страна на пълномощника е било извършено съзнателно, тъй като първата ответница имала необходимата правна култура /по това време следвала право в ЮЗУ „Н. Рилски“ – гр. Благоевград, по-късно се и дипломирала, семейството й се занимава със земеделие, а посредникът Р. Ц.изрично била помолена да не разгласява цената на сделката, която била изповядана на символичната цена, съвпадаща с данъчната оценка на имота.

            Отделно се твърди, че цената не била предадена от пълномощника на упълномощителя.

            За това се иска:

1.                  Да бъде прогласена недействителността на сделката, сключена между двамата ответници и обективирана в представения с исковата молба нотариален акт, като извършена във вреда на представлявания.

2.                  В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли искането за обявяване на недействителност на сделката, да осъди първата ответница да заплати на ищеца сумата от 2330,24 лв., заедно с разликата до пазарната стойност на имота – 10300 лв., представляваща равностойността на увреждането, както и обезщетение за забава на заплащането на сумите от падежа – 30.05.2013 год., до 23.03.2018 год. в размер на 5038,72 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане на сумите.

Ответницата Н. С. е подала отговор и допълнителен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като  въвежда две групи възражения: по редовността на исковата молба и по допустимост и основателност на предявените искове.

Относно редовността на исковата молба:

На първо място, отв. Н. С. счита, че исковата молба не е подписана от ищеца, а от неговия син, нейният бивш съпруг М.Й., поради което счита, че не е ясно дали изхожда от подателя.

В подкрепа на това си съмнение представя пълномощно, изхождащо от М.Й., с нотаверка на подписа рег. № 3867/31.10.2012 год., на нотариус Д.Н., рег. № **** в РНК, р-н на действие РС София.

На следващо място, счита, че предявеният евентуален иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е нередовен, тъй като не е посочена конкретна цена.

По допустимостта и основателността на предявените искове:

В отговора си, отв. Н. С. счита исковете за допустими, но неоснователни.

Оспорва фактическите твърдения в исковата молба, като на свой ред твърди, че през м. Октомври, 2012 год. бившият й съпруг напуснал страната и бил обявен за издирване, но тя запазила добрите си отношения с неговите родители и  продължила да живее в едно домакинство с тях. Помагала им както можела. Дори станала солидарно задължена страна при получаването на заем от страна на ищеца от финансова къща. В последствие, когато задължението било заявено по съдебен ред и било образувано изпълнително производство, само тя, ответницата го погасила /за което представя удостоверение от ЧСИ/.

Оспорва и твърдението, че е договорила сделката във вреда на представлявания, като твърди, че условията по сделката били уговорени от нейния свекър, с оглед спешната му нужда от пари, а тя само дошла до нотариуса в гр. Лом, за да се подпише от негово име. След това се върнала обратно в гр. София и му предала сумата, част от която той изпратил на сина си, тогава намиращ се във Финландия, за което притежава вносна бележка.

Оспорва и твърдението за влошени отношения с ищеца по време на изповядването на сделката – въпреки, че вече бившият й съпруг по това време бил „изчезнал“, тя живеела с детето им при неговите родители.

Оспорва твърдението, че срещу нея се водят редица дела за измами, обсебване и други случаи, при които е увредила ищеца.

Оспорва и твърдението, че е познавала посредника при сделката, както и това, че не е уведомила ищеца за нея.

По иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД:

Тази претенция също счита за неоснователна, доколкото сумата, цена по сделката била предала незабавно. Тъй като не е налице увреждане, оспорва и искането за заплащане на разликата над продажната до пазарната цена на имотите.

Счита същото и за завишено по размер.

Прави и възражение за погасяване по давност за претенцията за главница и лихви.

При условията на евентуалност, в случай на уважаване на претенцията, прави възражение за прихващане на сумата в размер на 11394,07 лв.

В условията на евентуалност – в случай на уважаване на исковете въвежда  възражение за прихващане със сумата от 8175 лв. – изплатено единствено от нея задължение по изп.д. № 1159/2014 год. на ЧСИ Г.Д., рег. № **** в КЧСИ.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си и свой син, М.Й., който поддържа исковете, като ги счита за основателни и доказани. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата Н.С. се  явява лично и оспорва исковете, като моли за тяхното отхвърляне. Съображения излага в писмено становище.

Ответникът С.М. не се явява, не се представлява, не изразява становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С Пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 2839/13.03.2013 год. и на съдържанието рег. № 2840/13.03.2013 год. на Е.Т., помотариус при нотариус Ц.С., рег. № **** в РНК, р-н на действие СРС, ищецът Й.Й.М. упълномощил отв. Н.И.С.-Й., да продаде на когото намери за добре и при цена и условия каквито договори, от негово име и за негова сметка два земеделски имота: нива от 15,854 дка и нива от 39,164 дка.

В т. 7 от пълномощното е предвидено правото на пълномощника да получава и предава суми, вещи и други документи във връзка с правата по пълномощното, включително продажната цена в брой или по банков път.

Предвидена е и възможност пълномощникът да договаря сам със себе си, а всички клаузи да се тълкуват в полза на упълномощения.

Пълномощното е безсрочно.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184, т. ХІ, рег. № 5435, д. № 731/30.05.2013 год. на нот. С. С.,  рег. № **** в РНК, р-н на действие РС Лом, отв. Н.И.С., като пълномощник на ищеца Й.Й. М., продала на отв. С.В.М. следния недвижим имот:

НИВА от 15,852 дка, трета категория, имот403052 в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана,  за цена от 2330,24 лв., (равняваща се на данъчната оценка на имота), която е платена напълно и в брой при подписването на нотариалния акт.

Според представена от ищеца неофициална разпечатка от страниците на НОИ цената на декар земеделска земя през 2013 год. за район Северозапад е била 598 лв., а средното рентно плащане – 34 лв.

През 2016 год. купувачът на имота, отв. Св. М. променил предназначението му и го разделил на две – овощна градина от 10,570 дка, имот № 403054 и овощна градина от 5,282 дка, имот № 403055.

Приложено е ЕР на ТЕЛК за общи заболявания при II МБАЛ – София, издадено на 27.05.2002 год., със срок до 01.05.2005 год., видно от което ищецът страда от заболяване на сърцето и бъбреците и е с 91% неработоспособност.

Приложено е и копие от Решение от 23.04.2015 год., по гр.д. № 13897/2014 год. на СРС, с което е прекратен сключеният на 08.12.2007 год. брак между отв. Н. С. и М.Й.Й., син и процесуален представител на ищеца.

Отв. Н.С. е представила Удостоверение, издадено на 06.12.2018 год., по изп.д. № 1159/2014 год. на ЧСИ Г.Д., рег. № *** в КЧСИ, видно от което делото е образувано по изп.л. от 19.08.2013 год., с взискател Финансова къща Логос – ТМ АД и длъжници: Н.И.С.-Й., Й.Й.М. и Д.Г.М.за заплащане на сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2013 год. до окончателното плащане, 2250 лв. лихви и 4500 лв. неустойки е приключило на 05.12.2016 год. поради изплащане на дълга.

Взискателят по изпълнителното дело, Финансова къща ЛОГОС – ТМ АД удостоверява (изх. № 97/16.11.2016 год.), че дължимите суми по изпълнителния лист от 19.08.2013 год. са изплатени напълно по следния начин: 1./ доброволно погасени от солидарния длъжник Й.М. за периода 2013 – 2014 год. - 12 514,84 лв. и 2./ чрез вноски от ЧСИ за периода 2015 – 2016 год. – 16 306,91 лв.

От представеното копие от изпълнителния лист е видно, че същият е издаден в производство по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 22981/2013 год. на СРС, за задължение, произтичащо от Договор за заем от 21.12.2012 год., обезпечен с Договорна ипотека (л. 167-169) върху апартамент от 101,46 кв.м. в гр. София, *******, собственост на ищеца Й.М. и съпругата му Д.М..

Видно от нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека, кредитополучател е отв. Н.С., а ищецът Й. М. и съпругата му Д.М.а са ипотекарни длъжници.

Отв. Н. С. е представила и пълномощно от 31.10.2012 год., с което тогава съпругът й М.Й.Й. я упълномощава да представлява сдружението с обществено полезна дейност „Българска федерация на силовите атлети – Айрън мен“.

Ищецът представя „Покана“ от Второ РУ Полиция – СДВР, без дата, без изх. печат и без подпис, в която ръкописно са попълнени трите имена на ищеца, датата и часа – 30.05.2013 год., между 10,00 и 10,30 часа, за които е поканен да се яви при полицейски инспектор Бъчваров.

От назначената и приета по делото съдебно-техническа оценителна експертиза, изготвена от в.л. В.К.В. се установява, че през м. Май, 2013 год., реалната пазарна цена за декар земеделска земя със сходни на процесната нива характеристики е 652 лв., или реалната пазарна цена на имота – нива от 15.852 дка, имот № 403052 в землището на гр. Вълчедръм е била 9907,50 лв.

Изслушана при условията на чл. 176 ГПК, отв. Н.С. заявява, че е била добре запозната с пазарната цена на земеделската земя, тъй като семейството й се занимава със земеделие от 2000 год., а тя самата понастоящем работи като изпълнителен директор и търговски представител във фирмата на своя баща. През 2013 год. е работила пак там, но като технически сътрудник. През 2012 год. и през 2013 год. не е сключвала по занятие сделки с недвижими имоти, не е била упълномощено лице и не е сключвала дори арендни договори, тогава си ги изповядвали родителите й. Сега сключва и тя.

Относно процесната нива обяснява, че тогава, през 2012 год., съпругът й бил обявен за общодържавно издирване и напуснал страната, за да се укрие.

Бил първо в Швейцария, после в Холандия, както и в Куба – до м. Януари, 2014 год. После се върнал в България и през м. Март, 2014 год. бил задържан в следствения арест в гр. Монтана. От там го преместили в Ловеч, където бил около месец, до великденските празници. През цялото това време тя била упълномощена от вече бившия си съпруг и неговия баща за всички техни ангажименти, които преди това имали заедно, но след като първият напуснал страната тя била принудена да се ангажира с тях.

Твърди, че земята на ищеца тя под никаква форма не била предлагала на никой за продажба. Той лично, сам си бил намерил посредник – Р.Ц., намерил си бил купувачите, а тя била упълномощена само да го снабди с документите, нужни за изповядването на сделката. Нито видяла, нито взела пари, нито знаела каква е цената. Парите били необходими в този момент на ищеца, за да издържа финансово сина си, докато се укривал в чужбина, където не работел. Лично тя също била му изпращала парични суми по това време.

Така, че за процесната сделка цената също си била уговорена лично от ищеца и той си бил получил парите от продажбата лично, а тя дори не знаела колко са и не я интересувало. В онзи момент искала просто да помогне. Всъщност ищецът присъствал при нотариуса, но бил в другата стая и купувачът си му броил парите на него. Тя не била прикривала каквото и да било, не била предлагала имота за продажба на никой и не е получавала парите от сделката. Това било сторено от ищеца лично.

Отв. С.В.М. е декларирал писмено пред съда, че извършената процесна сделка е симулативна и цели увреждането на продавача (ищеца) и укриването на реалната продажна цена, която била 25 363,20 лв. и била платена лично на другата ответница – Н.С. като пълномощник на продавача изцяло и в брой в деня на сделката, 13.03.2013 год. Декларацията е представена от ищеца, в заверено от него копие и без дата.

Изслушан при условията на чл. 176 ГПК обаче, отв. С.М. заявява, че продажната цена на имота е била 9 000 лв., която цена бил заплатил на отв. Н.С. при изповядването на сделката. Не знае дали по това време тя е била омъжена за сина на продавача. Сделката била организирана от жена, на име Р.. Отв. С. видял за пръв път при нотариуса. Тогава не я познавал.

Отрича се от Декларацията, описана по-горе, в която декларира, че сделката е била симулативна, защото тази декларация му била поднесена от сина на ищеца, М.Й., който му обяснил, че ще търси пропуснати ползи от бившата си съпруга. Подписал без да чете. Всъщност сделката си била реална, цената била твърда и била договорена от Р., а той самият не познавал продавача лично и не бил говорил нито с него, нито с отв. Н.С..

В последствие купил и друга земя от същия човек, ищеца, защото тя била ипотекирана, а после си му я прехвърлил обратно. Тогава (при втората сделка) бил подписал и декларацията, която сега не поддържа.

Свид. И.К.И., близък приятел на ищеца и съученик на сина му, по професия адвокат, си спомня, че през 2013 год. синът на ищеца, М.Й. заминал в чужбина. Тъй като притежавал земя, която била отдадена под аренда било необходимо да се включи в земеделска програма за подпомагане. Трябвали му 50 дка и се сетили, че ищецът притежава толкова земя, две ниви. От свидетеля се искало да ги придобие (закупи) от бащата на свое име и след това да ги прехвърли на сина. Сделката била договорена като фиктивна, а отв. Н.С. трябвало да събере скиците, да направи комплекта с документи, за да може да се яви свидетелят пред нотариус в гр. Монтана и да сключи сделката. Това се случило през м. Март, а през м. Август той узнал от ищеца, че земята е продадена на други лица. По това време отв. Н.С. живеела в един апартамент с ищеца. Тъй като била родом от района, от гр. Вълчедръм, я снабдили с пълномощно да подготви документите. Никога не били говорили да се продава тази земя. Пълномощното видял в последствие, но то трябвало да се ползва само за снабдяване с документите.

Свид. И.К.Д., без родство, си спомня, че на въпросната дата, 30.05.2013 год. отишъл заедно с отв. Н. С. при нотариуса. Запомнил е датата, тъй като това било първото му идване в гр. Лом, иначе е от гр. Перник. Бил дошъл по работа в гр. Вълчедръм, били приятелско семейство с родителите на отв. С. и отседнал при тях, имали сделки. Тя му споделила, че ще пътува до Лом и той я придружил. Бил в коридорчето на нотариалната кантора, вътре не бил влизал. Били 2 или три стаи. Н.С. влязла, разписала се и си тръгнали. Тя била сама с нотариуса. В другите стаи имало хора, но той не се интересувал кои са и защо са там. Разбрал, че сделката е за продажба на земя, но не се интересувал конкретно. Не видял да получава пари. Подписала се и си тръгнала. Единственият познат, когото видял в кантората, но в друга стая бил ищецът Й.Й..

Свид. К. С.Н., без родство, бил при нотариус С. да получава някакви документи и на излизане видял дъщеря си, която отивала там с Р.. Поздравил я и като се обърнал видял ищеца (бай Д.) вътре с някакви документи. Имало и други хора, но свид. И.К.Д. не го е виждал там, сега за пръв път го вижда. Това било пролетта или лятото на 2013 год. Не познава отв. Св. М..

От правна страна:

С исковата молба се иска:

1. Да бъде прогласена недействителността на сделката, сключена между двамата ответници и обективирана в представения с исковата молба нотариален акт, като извършена във вреда на представлявания.

2. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли искането за обявяване на недействителност на сделката, да осъди първата ответница да заплати на ищеца сумата от 2330,24 лв., заедно с разликата до пазарната стойност на имота – 10300 лв., представляваща равностойността на увреждането,

както и обезщетение за забава на заплащането на сумите от падежа – 30.05.2013 год., до датата на предявяване на иска, 23.03.2018 год. в размер на 5038,72 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане на сумите.

По главния иск, с правно основание чл. 40 ЗЗД:

Нормата на чл. 40 ЗЗД урежда хипотеза, в която пълномощникът е договарял във вреда на представлявания, в който случай договорът не поражда действие за последния. Тази хипотеза предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице /в случая с ответника С.М./, във вреда на представлявания.

Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия, съобразно конкретната икономическа обстановка, или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено, или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. Тежестта да докажат осъществяването и на двата факта е върху ищците. Преценката за недобросъвестността на пълномощника се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договора с третото лице. , в т.ч. може да се установява с косвени доказателства.

В конкретния случай, упълномощаването е извършено на 13.03.2013 год. и е изрично – отразена е волята на упълномощителя упълномощеният да продаде двата конкретни земеделски имота, на когото и за цена, каквато намери за добре, а също и да получи продажната цена.

Сделката е изповядана на 30.05.2013 год. и по делото се установи, че продавачът и пълномощникът не са се познавали до този момент, а конкретните условия по сделката са уговорени от трето лице. Продажната цена е уговорена на 2330,24 лв. – равна на данъчната оценка, която цена продавачът чрез пълномощника си (ответницата) е заявил, че е получил изцяло в брой при подписването на нотариалния акт. Същевременно, видно от заключението на приетата по делото СТЕ, пазарната цена на имота към момента на изповядване на сделката е била 9907,50 лв. – т.е. повече от четири пъти по-висока.

Продажната цена като величина обаче не е единственият критерии за увреждане, в този смисъл са реш. № 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010 I. г. о., реш. № 586/2010 г. гр. д. № 853/2009 IV г. о. и реш. № 21/2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. I. г. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК, при това не всяко разминаване в договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, както е изтъкнато в реш. № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г., II г. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Увреждане на интереса, обемано от състава на чл. 40 ЗЗД ще има и когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната власт и от това е произтекла вреда.

Така в настоящия случай се установи – както от гласните доказателства, така и от ангажираните писмени такива, в т.ч. приложеното на л. 16 – 20 бракоразводно Решение от 23.04.2015 год. по гр.д. № 13897/2014 год. на СРС, че ответницата и синът на ищеца и негов пълномощник по делото – М.Й. са били съпрузи (бракът бил сключен на 08.12.2007 год.), като от него имат едно дете. През 2012 год., тогава все още съпругът на ответницата М. Й. бил обявен за общодържавно издирване, а на 31.10.2012 год. напуснал страната. Ответницата и детето останали да живеят при ищеца, в едно домакинство до м. Юни, 2013 год., когато тя се е преместила в друго жилище.

Периодът е бил тежък за семейството и те са имали спешна нужда от средства.

На 21.12.2012 год. за обезпечение на договор за кредит от 7669,38 евро, сключен между ответницата и финансова къща (ЛОГОС ТМ АД) била учредена договорна ипотека върху жилищен имот, апартамент в гр. София, собственост на ищеца и съпругата му, през м. Март, 2013 год. било извършено процесното упълномощаване, а сделката, предмет на делото – в на 30 Май, 2013 год. (т.е. малко преди фактическата раздяла между бившите съпрузи).

На 19.08.2013 год., в производство по чл. 417 ГПК бил издаден изпълнителен лист срещу ответницата, ищеца и съпругата му в полза на горепосочената финансова къща-кредитор. Видно от ангажираните от ищеца доказателства, за периода 2013 – 2014 год. той е погасил част от задължението – 12 514,84 лв., а останалата част от 16306,91 лв. била погасена в периода 2015 – 2016 год., по изпълнителното дело. От удостоверението с изх. № 01626/30.01.2020 год., издадено по изп.д. № 20147810401159 на ЧСИ Г.Д. обаче е видно, че делото е приключило с резолюция от 05.12.2016 год., поради изплащане на дълга в размер на 34182,11 лв., изцяло от отв. Н.И.С..

От ангажираните от ищеца писмени доказателства – нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и изпълнителен лист се оборва твърдението на ответницата, че тя е била поръчител по кредита – напротив, установи се, че именно тя фигурира като кредитополучател. От това следва неоснователност на възражението й за прихващане по евентуалните искове.

С ангажираните гласни доказателства (показанията на доведените от нея свидетели И.Д. и К.Н., които установяват, че са видели ищеца в кантората на нотариуса при изповядването на процесната сделка), ответницата сама оборва твърдението си в отговора си на исковата молба, че след изповядването на сделката се е върнала обратно в гр. София, като още на път го информирала по телефона, а след като пристигнала му предала получената сума, представляваща продажната цена. Това твърдение тя оборва и в обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК пред съда, които са идентични с гласните доказателства. Пред съда ответницата продължава да твърди, че не знае размера на цената на сделката.

Вторият ответник, С.М. не е подал писмен отговор, но изслушан пред съда по реда на чл. 176 ГПК твърди, че продажната цена по сделката е била 9 000 лв., които е платил в брой на пълномощника, отв. Н.С.. Не било вярно декларираното от  него (на л. 165), че реалната платена от него цена по сделката е била 25363,20 лв.

Отговорите на двамата ответници са неясни и непоследователни. 

При така извършената преценка на доказателствената съвкупност се налага извод, че по делото се доказани и двете кумулативни предпоставки на недействителността по чл.40 ЗЗД - договорът, сключен от (чрез) представителя, отв. Н. С.  и втория ответник Св. М. са във вреда на представлявания ищец, и  наличието на "споразумяване" между представителя и насрещните страни по договорите за увреждането на представлявания, свеждащ се до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора относно увреждането на представлявания ищец.

В случая пълномощникът на продавача е бил овластен да продаде собствените на ищеца ниви и да определи цената. Следователно за да изпълни своя мандат, тя е била длъжна да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин (чл. 281 ЗЗД). Била е длъжна обстойно да проучи и изследва пазара на тези недвижими имоти и да постигне с купувача поне средна пазарна цена на имота. Цената, срещу която тя е продала нивите обаче, е повече от четири пъти по-ниска от средните пазарни цени (заключението на съдебно-техническата експертиза). Разликата е толкова съществена, че налага извода за злоупотреба от представителя с учредения мандат.

Затова главният иск за обявяване на недействителността на процесната сделка по чл. 40 ЗЗД е основателна и следва да се уважи в цялост.

Възражението на отв. Н. С. за погасяване на претенцията по давност е неоснователна, тъй като искът по чл. 40 ЗЗД е предявен на 23.03.2018 год., преди изтичането на петгодишния давностен срок от изповядването на сделката (30.05.2013 год.).

При този изход от делото съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.

Ответниците ще  следва да понесат направените от ищеца разноски – 150 лв. за СТЕ и 10 лв. за съдебни разноски, но такова искане не е въведено.

Тъй като ищецът е освободен от държавна такса с разпореждане на съда от26.04.2018 год., дължимата се държавна такса от 50 лв. следва да се понесе от ищците поравно.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА за недействителен, като сключен във вреда на представлявания на основание чл. 40 от ЗЗД, договорът за ПОКУПТО-ПРОДАЖБА на недвижим имот, обективиран в НОТАРИАЛЕН АКТ № 184, т. ХІ, рег. № 5435, д. № 731/30.05.2013 год. на нотариус С. С., рег. № **** в РНК, р-н на действие ЛРС, вписан с акт рег. № 5178/2013 год., № 158, т. VІІІ, д. № 1031/2013 год. на Сл.вп. Лом, между Н.И.С., ЕГН **********,***, като пълномощник на продавача Й.Й. М., ЕГН **********,***, упълномощена с Пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 2839/13.03.2013 год. и на съдържанието рег. № 2840/13.03.2013 год. на Е.Т., помотариус при нотариус Ц.С., рег. № **** в РНК, р-н на действие СРС и С.В.М., ЕГН **********,*** като купувач.

 

ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********,***  и С.В.М., ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на РС Лом следващата се държавна такса за разглеждане на делото пред тази инстанция в размер на 50 лв., или по 25,00 лв. всеки от  тях, както и по 5 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: