№ 20374
гр. София, 10.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110152259 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на М. А. М. против Е. М. за прекратяване
на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не
оспорва твърденията в исковата молба. Прави искане за възстановяване на
фамилното име от преди барака на съпругата на основание чл. 53 СК.
Ищецът твърди, че страните са съпрузи, постепенно чувствата им
охладнели, от 2023 г. са във фактическа раздяла и комуникацията между тях
е преустановена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
1
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. От показанията на свидетеля Калин Нинов, които съдът кредитира
в цялост, се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от около
година, ищецът живее съпружески с друга жена, а ответницата пребивава
трайно на територията на родината си – Република Турция. При това
положение съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Брачната
връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите
нрави съдържание, за което може да се съди по продължителния период, в
който двамата не живеят съпружески и липсва взаимност и близост между
тях. Ето защо, като формален и ненужен, брачният съюз следва да се
прекрати.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет - то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
фамилно име - чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване
на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК. Искането
за съединяване на брачните искове помежду им, следва да бъде въведено с
2
исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на
исковата молба или с насрещен иск /решение № 511/13г. по гр.д. № 1364/11г.
ІV г.о. ВКС/. В случая въпросът за фамилното име е въведен от ответника с
отговора на исковата молба и в светлината на изложената съдебна практика
подлежи на разглеждане без да е необходимо изрично предявяване на
насрещен иск.
Като взе предвид, че при сключването на брака съпругата е променила
фамилното си име от „Бадемоглу“ на „М.“ и процесуално надлежно е
инвокирала желанието си, намира, че искането е основателно и следва да бъде
уважено, като бъде възстановено предбрачното й фамилно име.
На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва
да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между М. А. М., ЕГН ********** и Е.
М., род.на ********** г. в гр. Шахинбей, Турция, ЛНЧ **********, сключен
на 13.01.2021 г., за което е съставен акт за граждански брак № 3006 от
13.01.2021 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Столична
община, район „Оборище“, като дълбоко и непоправимо разстроен на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Е. М., род.на ********** г. в гр.
Шахинбей, Турция, ЛНЧ **********, да носи предбрачното си фамилно име
–БАДЕМОГЛУ.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20 лв.
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. М., род.на ********** г. в гр. Шахинбей, Турция, ЛНЧ
********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20 лв. държавна такса при решаване на
делото по иска за развод по сметка на СРС на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4