Р Е Ш
Е Н И Е
№
03.12.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият
окръжен съд
гражданска колегия
На
втори декември
2019 година
В
публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Татяна
Даскалова
Бисера Максимова
Секретар Жоржета Христова
като
разгледа докладваното от Б.Максимова
в.
гр. д. № 318 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Производството е по реда на чл.267 от ГПК.
С Решение № 79 от 02.08.2019 година,
постановено по гр. д. 415/2016 година по описа на Районен съд - Омуртаг, съдът
е признал за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, спрямо Н.Т.К., с
адрес: ***, ЕГН ********** и Ц.Т.А., с адрес: ***, ЕГН **********, правото на собственост
на М.М.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, върху следните недвижими имоти,
находящи се в с.Т. , общ.Антоново: 1. Урегулиран поземлен имот XI /единадесет/
отреден за имот с кадастрален №62 /шестдесет и две/ с площ от 2520.00 /две
хиляди петстотин и двадесет/ квадратни метра, ведно с построените в него
едноетажна, еднофамилна масивна сграда с площ от 66.00 /шестдесет и шест/
квадратни метра, стопански сгради с площ от 189.00 /сто осемдесет и девет/
квадратни метра и масивен гараж с площ от 15.00 /петнадесет/ квадратни метра,
находящ се в квартал 8 /осми/ по плана на с.Т. , общ.Антоново, обл.Търговище,
при граници: улица, УПИ Х-62, край на регулация, УПИ ХІІ-62; 2. Урегулиран
поземлен имот XII /дванадесет/ отреден за имот с кадастрален №62 /шестдесет и
две/ с площ от 1770.00 /хиляда
седемстотин и седемдесет/ квадратни метра, незастроен, находящ се в квартал 8
/осми/ по плана на с. Т. , общ. Антоново, обл. Търговище, при граници: улица,
УПИ ХІ-62, край на регулация, УПИ ХІІІ-62; 3. Урегулиран поземлен имот XIII
/тринадесет/ отреден за имот с кадастрален №62 /шестдесет и две/ с площ от
1425.00 /хиляда четиристотин двадесет и пет/ квадратни метра/, незастроен,
находящ се в квартал 8 /осми/ по плана на с. Т. , общ. Антоново, обл.
Търговище, при граници: улица, УПИ ХІІ-62, край на регулация, УПИ ХІV-62; 4.
Урегулиран поземлен имот XIV /четиринадесет/ отреден за имот с кадастрален №62
/шестдесет и две/ с площ от 1510.00 /хиляда петстотин и десет/ квадратни метра,
незастроен, находящ се в квартал 8 /осми/ по плана на с. Т. , общ. Антоново,
обл. Търговище, при граници: улица, УПИ ХІІІ-62, край на регулация, УПИ ХV-621
като е отменил на основание чл.537, ал.2
от ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити на
основание обстоятелствена проверка № 24/21.10.2016г, том V, рег. № 5369, дело №
646/2016г. на нотариус Светлана Йорданова – нотариус с район на действие –
РС-Омуртаг, с който Н.Т.К., с адрес: ***, ЕГН ********** и Ц.Т.А., с адрес:
***, ЕГН **********, са признати за собственици по силата на давностно владение
на тези имоти. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от М.М.С. иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, В ЧАСТТА МУ, с която се иска да се
признае за установено по отношение на Н.Т.К., с адрес: ***, ЕГН ********** и Ц.Т.А.,
с адрес: ***, ЕГН **********, правото на собственост на М.М.С. върху Урегулиран
поземлен имот XV /петнадесет/ отреден за имот с кадастрален №62 /шестдесет и
две/ с площ от 1902.00 /хиляда деветстотин и два/ квадратни метра, незастроен,
находящ се в квартал 8 /осми/ по плана на с. Т. , общ. Антоново, обл.
Търговище, при граници: улица, УПИ ХІV-62, край на регулация, ПИ с кад. №56,
УПИ ХVІ-55, като неоснователен и за отменя в тази му част на Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити на основание обстоятелствена
проверка № 24/21.10.2016г, том V, рег. № 5369, дело № 646/2016г. на нотариус
Светлана Йорданова – нотариус с район на действие – РС-Омуртаг. Присъдени са
разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от Н.Т.К., с адрес:
***, ЕГН **********, в която се излага следното:
Решението на PC - Омуртаг узаконява
/легитимира/ кражба на имотите му от страна на Община Антоново и родствениците
му. Двадесет години Община Антоново му пращала съобщения за данъци от 250-300
лв., а той ги плащал редовно. Много жалби правил през тези години, но всички
мълчали.
Съдът приема, че съобразно неговия правен
интерес, ответникът обжалва решението на ОРС в установителната му,
отменителната му и осъдителна част.
Решението, с което предявеният иск е частично отхвърлен относно един от
претендираните имоти, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Постъпил е отговор на подадената от
ответника въззивна жалба от М.М.С., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв.
Р.Е.Р.,***, съдебен адрес:***, в който се изразява становище, че обжалваното
решение на ОРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Излагат се
съображения, че от показанията на всички свидетели, които са последователни и
непротиворечиви, се установява, че г-н М.М.С. е закупил от А.Д.въпросните имоти
през 1989 г. като от този момент до 2016 г. / когато г-н К. се снабдява с
нотариален акт №24/21.10.2016 г., том 5, per. №5369, дело №646/2016 г./ г-н С.
е владял непрекъснато и необезпокоявано въпросните имоти, като през този период
от време никой не е оспорвал правото му на собственост, като макар сделката
между него и А.Д.да не е изповядана в необходимата форма, той е станал
собственик на същите въз основа на давностно владение, продължило повече от 27
години.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът лично
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Счита, че по силата на
направено в полза на баща му публично завещание на процесните имоти той и
сестра му се явяват собственици на тези имоти.
Въззиваемата страна лично и чрез адвокат
Р.Е.Р. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното съдебно
решение.
Ответницата Ц.Т.А. от гр. София не взема
становище по въззивната жалба. Същата не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната
жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
По фактите:
Пред ОРС
М.М.С. *** е предявил положителен установителен иск за собственост относно
урегулирани поземлени имоти, находящи се в с. Т. , община Омуртаг. Правният си
интерес същият обосновава с факта, че е собственик на тези имоти на основание
давностно владение, но разбрал от кмета на селото, че ответниците са се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост относно същите, поради
което предявява настоящия иск, за да защити правото си на собственост.
По делото се установява, че процесните имоти
са били вписани като собственост на К.С. Т. в опис-декларация при влизане в
ТКЗС /л. 111 от делото/, както и в разписния лист към регулационния план на
селото, одобрен през 1950 година. Видно от съдебно-техническата експертиза /л.
435- л. 440 от делото/ село Т. , община Омуртаг има само един регулационен
план, който е одобрен със заповед № 6228/11.11.1950 година и не е налице
промяна в този план, касаеща процесните имоти – дворище № 62 в кв. 8 по плана
на селото, за които е имало отредени пет парцела, които към настоящия момент
представляват урегулирани поземлени имоти, а именно: УПИ XI-62, УПИ XI-62, УПИ XIII-62, УПИ
ХІV-62 и УПИ XV-62 в кв. 8 по
плана на село Т. , община Омуртаг.
Посоченият като собственик в разписния лист
К.С. е дядо на ответниците и по твърдения на въззивника през 1992 година лично
той открил, че през 1956 година дядо му К.С. /починал на 07.08.1980 година – л.
397 от делото/ е направил публично завещание в полза на баща му Т.С. /починал
на 29.08.1986 година – л. 398/. Според вещото лице-строителен инженер описаните
в нотариалния акт за публично завещание № 1 по нотариално дело № 6/1956 година
/л. 105-108 от делото/ са идентични с тези, за които ответниците са признати за
собственици с Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити на
основание обстоятелствена проверка № 24/21.10.2016г, том V, рег. № 5369, дело №
646/2016г. на нотариус Светлана Йорданова – нотариус с район на действие –
РС-Омуртаг. /л. 7-л.8 от делото/. Относно процесните имоти по делото са
представени още два нотариални акта – НА за собственост, придобит по давност,
№274, том II, дело №
426/1977 година от 07.12.1977 година /л. 407 от делото/, с който З. Х.. Х. от
с. Т. е признат за собственик на
процесните имоти. На същия ден, 07.12.1977 година, З. Х. Х. и съпругата му Ф.
Д. Х. продават на А.Д.А. същите имоти с НА № 172, том I, дело №
436/1977 година. л. 408 от делото/. Имотите по тези нотариални актове съгласно
СТЕ са идентични с
УПИ
XI-62, УПИ XI-62, УПИ XIII-62, УПИ
ХІV-62 в кв. 8 по плана на село Т. , община Омуртаг.
По делото са разпитани свидетели /л. от 426 от делото/, които установяват
следното:
Св. А. С.
установява, че през 1989 година ищецът си купил къща от А. Д.. Първо Зекерие от
с. Милино бил купил тази къща, но
заминал през 1978 г. в Турция и я продал на А., а А. я продал на ищеца. З.
купил къщата през 1975 година от бай К. и след това я купил А Д. През годините
ищецът не е имал спорове за собствеността на имота. През 1989 г. М. купил този
имот и оттогава досега не е чул някой да казва, че тези места не са негови, не
е чувал да има дрязги с когото и да било.
Св. И. А. дава подробни показания в
следната насока: Познава ищеца от дете, тъй като учил в училището в с. Т. , в
което ищецът бил майстор. Впоследствие станали и съседи и живее точно срещу
неговата къща. Къщата на свидетеля и къщата на ищеца ги разделя само главния път. Доколкото той
знае, а и други хора в селото са казвали, че М. купил имота от А.Д.през 1989 г.
по време на изселването. Това му е известно и от факта, че е кмет на с. Т. вече 8 г. От 1989 г., до момента, в който
ответникът дошъл в кметството при него през 2014 г., за този имот на ищеца не е имало спорове и дела. Когато се видяли с
ответника за първи път, той му дал пълномощно от 13.06.2014 г. /л. 416 от
делото/. Дотогава не го познавал, не го бил виждал никога. Свидетелят проверил
за кои имоти му е дал пълномощно ответникът и установил, че става дума за имота
на ищеца, поради което отказал да бъде пълномощник в тази връзка, а и
предупредил ищеца, че ответникът има претенции към имота му, за да вземе
някакви мерки.
Св. П. Н. също заявява, че ищецът е
купил къщата си от Дурмашалиеви. Къщата била собственост на фамилия Д.и, така
ги знаели в селото. Откакто ищецът купил къщата никой не е изявявал претенции
за нея. 50 г. никой не се е мяркал за тази къща да идва и да претендира за
имоти. Ответникът не го познава, не го е виждал, не го е чувал, сега за първи
път го вижда в съдебната зала. Д.ите купили къщата от дядо К. и баба Ц., те се
изселили в гр. Ш. през 1975 г. Дядо К. и баба Ц. продали имота на Д.ите и се
изселили в Ш.. Имотът е на главната улица, по тази улица са парцелите, които си
ги обработва ищеца. Тези декари, които обработва ищеца, са оградени с бодлива
тел и мрежа.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е започнал да владее процесните
имоти през 1989 година по силата на покупкопродажба, която не е извършена по
нотариален ред. Владял е тези имоти явно, спокойно, безпрепятствано, със
съзнанието, че е техен собственик. Ответникът е предявил претенции към имота
едва през 2014 година, когато упълномощил кмета на село Т. , че има права върху
тях и му дал пълномощно. До този момент, в продължение на близо 25 години,
ищецът е владял процесните имоти и се е считал за техен собственик. Несъмнено в
негова полза е изтекла предвидената в закона 10-годишна давност за придобиване
на имотите.
Що се отнася до придобивното основание на
ответниците, следва да се отбележи следното:
Завещанието поражда правно действие за
придобиване в собственост на завещаното имущество към момента на откриване на
наследството – в случая, датата на смърт на завещателя К.С., починал на 07.08.1980 година. Към него
момент процесите имоти вече не са били в патримониума на завещателя, тъй като
той се е разпоредил с тях през 1975 година. Без значение е факта, че
разпореждането не е било извършено в нотариална форма. Видно от НА за
собственост, придобит по давност, №274, том II, дело № 426/1977 година от
07.12.1977 година, З. Х. Х, в условията на чл. 82 от ЗС, е признат за
собственик на тези имоти и впоследствие той и съпругата му, която е от
фамилията Дурмашалиеви, са продали на същата дата с нотариален акт имота на
А.Д.А.ов. Към датата на смъртта на завещателя К. С. последният не е бил вече
собственик на процесните имоти и същите не е било възможно да се придобият по
наследяване – било универсално или чрез завещание.
Фактът, че ответникът е заплащал данък
сгради и такси смет за процесните имоти, е без значение при спор за
собственост. Съответната община е начислявала дължимите публични задължение на
лицето, което е декларирало тези имоти като свои. Общината няма задължение да
извършва проверка дали декларацията съответства на действителното правно
положение.
В
случая безспорно се установява, че предявеният иск, касаещ процесните имоти,
които са предмет на въззивно обжалване /в отхвърлителната част решението е
влязло в сила/, е изцяло доказан и основателен. Решението в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено, включително и относно последиците, произтичащи от
установеното право на собственост, а именно отмяната на на нотариалния акт,
легитимиращ ответниците като собственици в частта му на имотите, предмет на
въззивно обжалване, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното решението на ОРС е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в обжалваната му част.
Въззиваемата страна претендира разноски във
въззивното производство в размер на 400 лева, които следва да й се присъдят.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 79 от 02.08.2019 година, постановено по гр. д. 415/2016 година по описа на
Районен съд - Омуртаг, в частта му, в която съдът е признал за установено, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, спрямо Н.Т.К., с адрес: ***, ЕГН ********** и
Ц.Т.А., с адрес: ***, ЕГН **********, правото на собственост на М.М.С., с
адрес: ***, с ЕГН **********, върху следните недвижими имоти, находящи се в
с.Т. , общ.Антоново: 1. Урегулиран поземлен имот XI /единадесет/ отреден за
имот с кадастрален №62 /шестдесет и две/ с площ от 2520.00 /две хиляди
петстотин и двадесет/ квадратни метра, ведно с построените в него едноетажна,
еднофамилна масивна сграда с площ от 66.00 /шестдесет и шест/ квадратни метра,
стопански сгради с площ от 189.00 /сто осемдесет и девет/ квадратни метра и
масивен гараж с площ от 15.00 /петнадесет/ квадратни метра, находящ се в
квартал 8 /осми/ по плана на с.Т. , общ.Антоново, обл.Търговище, при граници:
улица, УПИ Х-62, край на регулация, УПИ ХІІ-62; 2. Урегулиран поземлен имот XII
/дванадесет/ отреден за имот с кадастрален №62 /шестдесет и две/ с площ от 1770.00 /хиляда седемстотин и
седемдесет/ квадратни метра, незастроен, находящ се в квартал 8 /осми/ по плана
на с. Т. , общ. Антоново, обл. Търговище, при граници: улица, УПИ ХІ-62, край
на регулация, УПИ ХІІІ-62; 3. Урегулиран поземлен имот XIII /тринадесет/
отреден за имот с кадастрален №62 /шестдесет и две/ с площ от 1425.00 /хиляда
четиристотин двадесет и пет/ квадратни метра/, незастроен, находящ се в квартал
8 /осми/ по плана на с. Т. , общ. Антоново, обл. Търговище, при граници: улица,
УПИ ХІІ-62, край на регулация, УПИ ХІV-62; 4. Урегулиран поземлен имот XIV
/четиринадесет/ отреден за имот с кадастрален №62 /шестдесет и две/ с площ от
1510.00 /хиляда петстотин и десет/ квадратни метра, незастроен, находящ се в
квартал 8 /осми/ по плана на с. Т. , общ. Антоново, обл. Търговище, при
граници: улица, УПИ ХІІІ-62, край на регулация, УПИ ХV-621, както и в частта
му, в която съдът е отменил на основание
чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити на основание обстоятелствена проверка № 24/21.10.2016г, том V, рег. №
5369, дело № 646/2016г. на нотариус Светлана Йорданова – нотариус с район на
действие – РС-Омуртаг, с който Н.Т.К., с адрес: ***, ЕГН ********** и Ц.Т.А., с
адрес: ***, ЕГН **********, са признати за собственици по силата на давностно
владение на тези имоти, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
Н.Т.К., с адрес: ***, ЕГН ********** и Ц.Т.А., с адрес: ***, ЕГН **********, да
заплатят на М.М.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева.
В необжалваната отхвърлителна част
решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС-София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.