№ 1584
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505637 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от Г. К. ИЛ. - наследник на починалия длъжник
К.С. И., посочен в изпълнителния лист, послужил като основание за
образуване на изпълнителното производство, чрез адв. П.П.С., против
разпореждане на ДСИ от 15.03.2022г., с което е отказано спирането и
прекратяването на производството по делото, уважаването на възражения с
вх. №6987/01.03.2022г. и вх.№6988/01.03.2022г. и е насрочен въвод във
владение. Жалбоподателят поддържа искане за отмяна на
незаконосъобразните действия на ДСИ, извършени с така посоченото
разпореждане и искане за спиране на изпълнението по чл.438 от ГПК.
Взискателят по делото взема становище за недопустимост,
респ.неоснователност на подадената жалба и моли същата да бъде оставена
без разглеждане, респ.уважение.
Съдът намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от П. Б. Гр. въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 22.07.2019г. по гр.д. №18996 по
описа за 2003г. на СРС, 42 с-в. От приложения изпълнителен лист се
установява, че К.С. И. и Н.Г. И.а са осъдени да предадат на П. Б. Гр.
владението на ½ ид. част от имот в гр. Банкя. В молбата е посочено, че К.С.
И. е починал, а от приложеното удостоверение за наследници се установява,
че същият е оставил законни наследници Н. И.а, Д. И. и Г.И.. Затова молбата
на П.Г. е да се образува изпълнително дело срещу Н. И.а и наследниците на
починалия К. И..
1
След изпращането на покани за доброволно изпълнение до длъжниците
Н. И.а, Д. И. и Г.И., ДСИ е насрочил въвод във владение на 16.03.2022г. На
01.03.2022г. по делото са постъпили описаните в жалбата възражения от
наследниците на К. И. – Д. и Г.И.и, в които се поддържа, че посочените лица
нямат качеството длъжници по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. Лицата поддържат, че не могат да са
длъжници в качеството си на универсални правоприемници на починалия К.
И., защото са придобили идеални части от собствеността върху недвижимия
имот, описан в изп. лист, преди датата на завеждане на делото, по което
същият е издаден. Жалбоподателят И. е посочил, че владее имота още преди
завеждане на делото, по което е издадено изп. основание и доколкото не е бил
страна по същото, счита, че има качеството „трето лице“. Моли
производството по делото да бъде прекратено, евентуално спряно, до
приключване на друго, висящо между страните дело за делба на същия
недвижим имот. Възражението на Д. И. е в същия смисъл.
С молба на Г.И. от 15.03.2022г. ДСИ е уведомен, че длъжникът Д. И. е
починал.
С две разпореждания от същата дата – 15.03.2022г. ДСИ се е
произнесъл в следния смисъл:
С първото разпореждане /предмет на обжалване/ ДСИ е разгледал
подадените от длъжниците възражения от 01.03.2022г. Констатирал е, че
лицата са законни наследници на починалия К. И., не твърдят и не доказват
да са се отказали от наследството на същия, именно в качеството си на
наследници на починалия в хода на делото, по което е издадено
изпълнителното основание, са подали касационна жалба срещу определение
на ВКС №380/23.11.2011г. по гр. д. №1121/2011г. Ето защо, ДСИ е отказал да
прекрати производството по изпълнителното дело и е насрочил нова дата за
извършване на въвод във владение, като е приел, че наследниците на
починалия длъжник К.С. И., посочен в изпълнителния лист, нямат качеството
на трети лица, които владеят имота преди завеждане на делото, решението по
което се изпълнява, тъй като са били страна в производството по чл. 108 от
ЗС - след смъртта на ответника К.С. И., като негови наследници са подали
касационни жалба срещу въззивното решение и са обжалвали и
определението на ВКС, с което касационната жалба е оставена без
разглеждане. Със същото разпореждане от 15.03.2022г. ДСИ е отказал и да
спре производството по изпълнителното дело, тъй като е констатирал, че
искането за спиране не се основава на чл. 432 от ГПК и не се твърди, че по
висящото пред СРС, 172 състав гр.д. № 27924/2020г. съдът е допуснал
спиране на производството по изп.дело № 1649/2021 г.
На същата дата - 15.03.2022г., ДСИ е издал и второ разпореждане, с
което е уважил молба с вх.№ 8589/15.03.2022г., от Г. К. ИЛ., с която е
поискано спиране на производството след смъртта на Д. К.ов И. на основание
чл. 432, ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК. Производството
2
по делото е спряно за установяване и конституиране на наследниците на Д.
И..
С разпореждане от 18.04.2022г. ДСИ е възобновил производството по
делото по отношение на длъжниците Н. И.а и Г.И., а по отношение на
наследниците на Д. И. е дал срок по чл.51 и чл.57 от ЗН. Със същото
разпореждане ДСИ е указал да се изпратят съобщения по чл.51 от ЗН до Н.
И.а и Г.И., в качеството им на наследници на починалия К. И..
Няма данни по делото след изтичането на дадения срок, посочените
лица да са конституирани като страни в производството.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна:
I. В частта по отношение на обжалването на отказа за спиране:
Жалбоподателят поддържа, че въпреки представения препис-
извлечение от акт за смърт на Д. И. и депозираната молба за спиране на
изпълнителното дело на това основание, с обжалваното разпореждане ДСИ в
нарушение на закона е отказал да спре производството и вместо това
насрочил въвод във владение на 07.04.2022г.
Жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. Установено е
по делото, че с разпореждане от същата дата ДСИ е спрял производството по
изпълнителното дело и е предприел процесуални действия по установяване
наследниците на починалия Д. И.. Ето защо жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане в тази й част.
II. В частта по отношение на обжалването на отказа да бъде прекратено
изпълнителното дело:
Доколкото жалбата е подадена от лице, посочено като длъжник по
делото, съдът приема същата за процесуално допустима, но по същество
неоснователна. Съгласно чл.433, ал.1 от ГПК изпълнителното производство
се прекратява на изрично изброени в процесуалния закон основания, нито
едно от които не е релевирано в случая, нито се установява да е налице от
доказателствата по делото. Причините жалбоподателят да иска прекратяване
на изпълнението по същество са свързани с оплакването му, че не е обвързан
от субективните предели на изпълнителния лист, което обуславя защита на
правата му по друг процесуален ред, но не и чрез искане за прекратяване на
изпълнението.
III. В частта, в която жалбата е насочена срещу насрочения въвод:
Съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане на
две основания:
1. На първо място, същата е преждевременно заведена, тъй като към
момента на подаването й въвод във владение не е бил извършен, няма
данни такъв да е извършен и към настоящия момент. След като
насрочения за 07.04.2022г. въвод не е бил извършен, жалбоподателят
3
няма правен интерес от обжалване на неизпълнено действие, защото
правата му на този етап не са засегнати. Аргумент в подкрепа на този
извод е приетото в т. 1.на ТР № 3 о6т 10.07.2017 Г. по тълк. д. № 3/2015
Г., ОСГТК на ВКС, съгласно което не може да се извърши въвод във
владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота
преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното
решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити
правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. По
аргумент от противното, преди да бъде извършен въвод и правата на
третото лице да бъдат реално засегнати, то не разполага с правото на
жалба.
2. На следващо място, съдът намира, че са налице процесуални пречки за
разглеждане на жалбата в посочената част, поради това, че включително
и към настоящия момент производството по изпълнителното дело е
спряно по отношение на наследниците на починалия Д. И., които не са
конституирани като страни. Това препятства извършването на каквито и
да било процесуални действия от страна на съда, който следва да
разгледа жалбата /ако същата би била допустима/ при участието в
процеса на всички страни по изпълнителното дело /чл.437, ал.2 от ГПК/,
но не разполага с правомощието сам да ги конституира като такива. Още
повече, че предмет на изпълнението е въвод във владение, което поставя
под съмнение възможността производството по изпълнението да бъде
само частично възобновено - по отношение на част от наследниците –
като остане спряно по отношение на друга част от тях, доколкото
естеството на изпълнителното действие „въвод във владение“ е такова,
че не може да се извърши частично.
Предвид горното жалбата следва да се остави без разглеждане като
недопустима в посочените части и да се отхвърли като неоснователна в
частта й срещу отказа на ДСИ да прекрати изпълнението, искането за спиране
следва да се остави без уважение като неоснователно, а производството по
делото следва да се прекрати в недопустимите части.
Така, мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Г. К. ИЛ. - наследник на
починалия длъжник К.С. И., посочен в изпълнителния лист, послужил като
основание за образуване на изпълнителното производство по изп. дело №1649
по описа за 2021г. на ДСИ при СРС, 17 уч. против разпореждане на ДСИ от
15.03.2022г., с което с което е отказано прекратяването на производството по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Г. К. ИЛ. -
наследник на починалия длъжник К.С. И., посочен в изпълнителния лист,
4
послужил като основание за образуване на изпълнителното производство по
изп. дело №1649 по описа за 2021г. на ДСИ при СРС, 17 уч. против
разпореждане на ДСИ от 15.03.2022г., с което е отказано спиране на
изпълнението и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 5637/2022 г. по
описа на СГС в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Г. К. ИЛ. -
наследник на починалия длъжник К.С. И., посочен в изпълнителния лист,
послужил като основание за образуване на изпълнителното производство по
изп. дело №1649 по описа за 2021г. на ДСИ при СРС, 17 уч. против
разпореждане на ДСИ от 15.03.2022г., с което е насрочено принудително
изпълнение - въвод във владение на недвижим имот, за 07.04.2022г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 5637/2022 г. по описа на СГС в
тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнителното
производство по изп.д. № 1649, по описа за 2021г. на ДСИ при СРС, 17 уч.
Решението, в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено, в която част има характера на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата си част решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5