№ 44125
гр. София, 10.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело №
20231110136353 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от Л. Б. Р., ЕГН: **********, адрес: ****************, срещу
******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3
(Литекс Тауър), ет. 10, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50,00 лв. – частично от сумата в общ размер на 1472,00 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски
кредит № 201812101051330059, сключен между страните на 10.12.2018 г., ведно със
законната лихва от 29.06.2023 г., до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 10.12.2018 г. е сключил с ответника договор за
потребителски кредит № 201812101051330059, по силата на който му бил отпуснат
заем в размер на 1000,00 лв., при фиксиран ГЛП от 41,05 % и ГРП от 49,72 %, като
общият размер на сумата, която трябвало да върне бил 1236,00 лв.
В чл. 4, ал. 3 от договора било уговорено, че в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора
гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора, като гаранцията следвало да бъде за сумата от 1236,00 лв. със срок на
валидност до 12.12.2019 г. Сочи, че в чл. 6, ал. 1 от процесния договор било посочено,
че в случай, че кредитополучателят не предостави на кредитора гаранцията по чл. 4, ал.
3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите
условия, той дължи на дружеството неустойска в размер на 1080,00 лв. Неустойката се
изчислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора и се
заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения погасителен план. Сочи, че погасил изцяло сумата по договора, а именно
2472,00 лв. Излага подробни съображения за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит:
1
- на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26,ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на закона;
- на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената в закона форма. В случая не била предоставена изискуемата
преддоговорна информация, не било постигнато валидно съгласие за сключване и
изпълнението на договора, както и за условията, при които може да се откаже от
договора. Счита, че разменените съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ;
- не били налице съществени елементи от съдържанието на договора, а именно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включвително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихви съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК, размер на лихвения процент на
ден, както и ГПР по кредита;
- не били посочени данните, послужили за изчисляване на ГПР;
- бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният размер бил 131,60% и
бил над допустимия максимален размер на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
било самостоятелно основание за нищожност на договора. Неправилно в размера на
ГПР не били включени разходите за заплащане на неустойката по чл. 6, ал. 1, която по
своята същност представлявала сигурна печалба за кредитора;
- посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в
отнопшенията между страните представлявала „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП;
- клаузата, с която в процесния договор за заем е уговорено, че заемателят
дължи неустойка в размер на 1080,00 лв. в случай, че в предвидения в договора срок не
предостави гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора, била в пряко противоречие
с предследваната от Директива 2008/48/ЕО цел. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 16
ЗПК кредиторът следвало да направи проверка на кредитоспособността на потребителя
преди сключването на договора, респ. да прецени дали да отпусне кредита и при какви
условия. Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение
едва скед като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараствал, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала;
- неустойката накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщите
функции и целяла постигане на неоснователно обогатяване;
- било налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,
тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът имал право
само на лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а с
въпросната неустоечна клауза се предвиждало едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичали вреди;
2
- неустоечната клауза била неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2
ЗЗП, същата не била индивидуално уговорена;
- договорът бил нищожен и защото клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
- била налице и разлика между посочената в договора сума, подлежаща на
връщане, и тази, която реално е върнал на ответното дружество.
- била налице унищожаемост на процесния договор с оглед сключването му
поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Евентуално твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респ. на основание чл. 146 ЗЗП поради
неравноправност на отделните клаузи. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД оспорва предявения иск
по подробни съображения. Не оспорва, че страните са сключили процесния договор за
потребителски кредит при фиксиран лихвен процент 41,05% и ГПР 49,72%. Оспорва
изложеното в исковата молба твърдение, че на ищеца е била начислена неустойка в
размер на 1080,00 лв. Твърди, че процения договор е сключен от разстояние по
смисъла на чл. 6 ЗПФУР, като същият бил подписан от кредитополучателя ведно с
общите условия към него с електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) №
910/2014 на ЕП и Съвета от 23.07.2014 г. Екземпляр от договора бил изпратен на
кредитополучателя на посочената от него електронна поща в процеса на
кандидатстване. Счита, че процесният договор е валиден и излага подробни
съображения, че при сключването на процесния договор са спазени законовите
изисквания, както и че същият не страда от твърдените в исковата молба пороци,
водещи до неговата нищожност или унищожаемост. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже: извършено плащане на исковата сума в полза на
ответника на основание процесните договорни клаузи.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
следното: наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми – валиден
договор за потребителски кредит, сключен между страните, в т.ч. валидно обвързващи
страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите
на така извършеното плащане, както и че същите клаузи са индивидуално уговорени, за
което не сочи доказателства.
Приложените към исковата молба и нейния отговор доказателства следва да
бъдат приети като относими към предмета на спора.
3
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо по
делото лице – ********, да представи официална справка за извършени плащания от
ищеца към ответника за периода от 10.12.2018 г. до настоящия момент, съдът намира за
допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.
Исканията на страните за допускане съответно на съдебно-счетоводна и съдебна
компютърно-техническа експертиза са основателни с оглед необходимостта от
специални знания за изясняване на относими за спора факти и обстоятелства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено ответното дружество да
представи в оригинал сочените документи следва да бъде оставено без уважение като
ненеобходимо на този етап от развитието на производството.
Неоснователно е и искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено
ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички плащания,
извършени от ищеца по процесния договор. Достатъчно е наличните при ответника
доументи да бъдат изследвани от вещото лице при изготвянето на съдебно-
счетоводната експертиза без тяхното приемане по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ОСЗ на 08.01.2023 г. от 10,00 ч, за когато да се призоват страните и
вещите лица с връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора
на ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л. С.,
който след като се запознае с материалите по делото и цялата находяща се при
ответното дружество документация по договор за потребителски кредит №
201812101051330059 от 10.12.2018 г., да отговори на поставените в исковата молба
въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата от 300 лв., вносим от ищеца в
1-седмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички
поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ДОПУСКА съдебна компютърно-техническа експертиза, изпълнима от вещо
лице И. Г., тел.: *********, който след запознаване с материалите по делото и цялата
4
находяща се при ответното дружество документация по договор за потребителски
кредит № 201812101051330059 от 10.12.2018 г., да отговори на поставения в отговора
на исковата молба въпрос, както и на служебно поставения от съда въпрос – с какъв
шрифт, стил и размер са изписани договорът и общите условия към него.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата от 300 лв., вносим от
ответника в 1-седмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на страните, че непредставянето на доказателства за внесен депозит в
срок влече отмяна на акта в частта относно допускане на експертизата.
ЗАДЪЛЖАВА ******** в 1-седмичен срок от съобщението да представи
справка за извършените плащания от Л. Б. Р., ЕГН: **********, към ******,за периода
от 10.12.2018 г. до 29.06.2023 г. по договор за потребителски кредит №
201812101051330059 от 10.12.2018 г., както и основанията за всяко от плащанията.
Неизпълнението на указанията в срок влече налагане на глоба на основание чл.
91, ал. 1 вр. чл. 87 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните (в случая на
ищеца).
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, какъвто е и процесният договор. При констатирано наличие на
такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с
крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави изрично на
това.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на съдебния секретар в деня на всяко ОСЗ по делото да изготвя
справки дали са живи всички страни - физически лица по делото.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5