Решение по дело №548/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 118, ал. 3 и чл. 60, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от „Агива“ ООД – [населено място], обл. Варненска, ЕИК ****, срещу Решение № 2153-03-18/19.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-03-4/04.01.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Варна, с което злополука, настъпила на 28.08.2023 г. и довела до смъртта на осигуреното лице Р. Н. Т., е обявена за трудова.

В жалбата се твърди, че настъпилата смърт на служителя на дружеството не е в резултат от трудова злополука. Жалбоподателят счита, че при разследването на злополуката не са събрани всички необходими доказателства относно характера й, и по-специално не са изискани относимите доказателства по досъдебно производство № 454-ЗМ-160/2023 г. по описа на РУ [община], прокурорска преписка ***/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – [област], както и че доказателствата не са анализирани цялостно, всеобхватно и мащабно за установяване на всички факти. Във връзка с това посочва, че непосредствената причина за смъртта е убийство. Жалбоподателят описва подробно обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Т., и твърди, че с оглед на фактите увреждането не е във връзка или по повод на извършваната работа, а убийството е мотивирано от причинената от Т. непосредствено преди злополуката смърт на дете при ПТП. По отношение на това въз основа на доказателства от досъдебното производство твърди, че поведението на Т. е било виновно и противоправно, тъй като е управлявал с превишена скорост и е нарушил правилата за движение, с което причинил ПТП със загинало лице. Според жалбоподателя това обстоятелство не е описано и изяснено от административния орган, въпреки че причинената от Т. смърт прекъсва причинно-следствената връзка между работата и смъртта на Т. и променя правните изводи. Посочва още, че наличието на връзка и повод между злополуката и извършваната работа подлежи на задължително детайлно изследване и обосноваване на изводите за това. Липсата на такава връзка счита за липса на една от кумулативните предпоставки за признаване на злополуката за трудова. Предвид това счита, че в разпореждането и потвърждаващото го решение неправилно е приложен чл. 55, ал. 1 от КСО и неправилно настъпилата злополука е приета за трудова. Моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и съдът да приеме, че настъпилата на 28.08.2023 г. злополука не е трудова. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството, Директорът на ТП на НОИ – Варна счита жалбата за неоснователна. Твърди, че в случая са изпълнени предпоставките за обявяване на злополуката за трудова, тъй като чл. 55, ал. 1 от КСО има предвид връзка между увреждането и извършваната работа, както и с обстоятелствата и обстановката, при която е извършвана работата. Посочва, че Т. е получил увреждането на работното място, при възникнала ситуация, свързана с осъществяване на една от основните му отговорности, и следователно злополуката е свързана с изпълнението на трудови задължения. Според ответника фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от КСО не поставя изисквания за причините, повода и механизма на увреждането, а в практиката си ВАС приема, че наличието на виновно поведение от страна на пострадалия не дисквалифицира злополуката като трудова. Моли решението да бъде оставено в сила и в полза на НОИ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Б. И. Т. и Н. Р. Т., в качеството им на законни наследници на починалото осигурено лице Р. Н. Т. считат, че жалбата е неоснователна. Посочват, че злополуката е травмична и е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, което я определя като трудова. В подкрепа на това твърдение излагат, че събитията са настъпили в рамките на работното време, Т. е бил в кабината на товарния автомобил и е починал на работното си място, без да се е отклонил от служебните си задължения. Посочват, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за определяне на злополуката за трудова. Оспорват твърденията за прекъсване на причинно-следствената връзка между извършваната от Т. работа и настъпилата смърт, като посочват, че според константната практика на ВАС наличието дори на виновно поведение от страна на пострадалото лице не дисквалифицира злополуката като трудова. Намират, че няма никакви данни за умисъл на Т., който да осъществява състава на чл. 55, ал. 3 от КСО и да изключва определянето на злополуката като трудова. Предвид това молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Решение № 2153-03-18/19.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-03-4/04.01.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна, с което е обявена за трудова злополуката, настъпила на 28.08.2023 г., при която е настъпила смъртта на Р. Н. Т., служител в „Агива“ ООД.

Производството, в което е издадено разпореждането, потвърдено с обжалваното решение, е образувано по декларация за трудова злополука вх. № ***/09.11.2023 г., досие № ***, подадена от пълномощник на наследниците на Р. Н. Т. – заинтересованите страни в настоящото производство, при условията на чл. 57, ал. 2 от КСО.

Съобразно отразеното в декларацията Р. Н. Т. е бил нает за неопределено време в „Агива“ ООД като шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, и с него е настъпила злополука в [населено място], [община], [област], второкласен път ІІ-73 (***), на [улица]в платното по посока [населено място] след дом № **, в товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на „Агива“ ООД, довела до смъртта му. Описани са обстоятелствата на предхождащото смъртта ПТП с участието на управлявания от Т. товарен автомобил, както и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Към декларацията са представени описани в списък документи, сред които по-конкретно документи за трудовите правоотношения между Т. и „Агива“ ООД, препис от акт за смърт, удостоверение за наследници, протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-медицинска експертиза, писмо на Окръжна прокуратура- [област] за образувано досъдебно производство № ***/2023 г. по описа на РУ С. и други.

С писма от 21.11.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Варна е поискал от дружеството и от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ да предложат членове на комисията за разследване на злополуката.

Със Заповед № 5101-03-212#6/29.11.2023 г. е наредено да се извърши разследване на злополуката, с начало 01.12.2023 г. и срок за изготвяне на протокола за резултатите от разследването 02.01.2024 г., и са определени членовете на комисията.

В хода на разследването на злополуката служебно са изискани и събрани констативен протокол за ПТП от ОД на МВР – [област], Правилник за вътрешния трудов ред в „Агива“ ООД, доказателства за преминат от Т. начален и периодични инструктажи и за запознаване с действащите в дружеството инструкции, правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика, техническа документация и приемо-предавателни протоколи във връзка с управляваните от Т. ППС, доказателства за доставката, във връзка с която е извършен курсът.

Въз основа на представените с декларацията и събраните служебно документи е изготвен протокол № 5103-03-27/18.12.2023 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката.

Съгласно данните в протокола, при злополуката е пострадал Р. Н. Т., шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, с последица от злополуката смърт. Злополуката е настъпила в [населено място], [община], [улица], на второкласен път ІІ-73 на платното по посока [населено място], около 15,30 ч на 28.08.2023 г. Свидетел на злополуката бил Д. П. Д., колега на Т., пътувал заедно с него в товарния автомобил. Т. бил в трудови правоотношения с осигурителя „Агива“ ООД от 18.02.2009 г., първоначално на длъжност товарач, впоследствие като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона от 30.06.2017 г., при условията на пълно работно време с продължителност 8 ч, при петдневна работна седмица и сумирано отчитане на работното време. Съгласно длъжностната характеристика, с която Т. бил запознат, сред задълженията му е било да осъществява превози на товари по определени маршрути, да следи за техническото състояние и отговаря за правилната експлоатация на ППС, да спазва правилата за безопасност на движението през време на превозите, да се грижи за запазване на поверения му товар и графика за доставянето му, да отговаря за приемането и предаването на продукти и стоки на клиенти и доставчици, да носи отговорност за настъпили вреди от виновно причинени автопроизшествия или неопазване на товарите.

На датата на злополуката на Т. и Д. е възложено да управляват товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на дружеството, по маршрут [община] (база на осигурителя)—[област]—Стряма—[област]—[община]—[община]—[община]—[община] (база на осигурителя). В 14,45 ч в [населено място] е извършена поредната смяна на шофьорите и до злополуката товарният автомобил бил управляван от Т.. Според обясненията на другия шофьор Д., дадени при разследването на злополуката, след като предал управлението, той заспал и по време на инцидента чул само тропане, от което се събудил, Т. спрял камиона, за да проверят какво е станало, но ги наобиколили много хора от ромски произход. Един от дошлите отворил шофьорската врата и започнал да налага с юмруци Т.. Д. успял да слезе от камиона и да побегне, спряла кола го отвела на друга улица. Върнал се, когато чул сирените на полицейския автомобил и тогава видял, че Т. е мъртъв.

Според констативния протокол за ПТП непосредствено преди злополуката настъпило ПТП, при което на място вследствие от удара починал пешеходец Д. Г. Х.. ПТП било предизвикано от действията на водача на товарния автомобил Т., който при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намира дете, не намалил скоростта и при необходимост да спре, а продължил движението си в посока [населено място], като блъснал внезапно навлезлия на пътното платно пешеходец, който пресичал платното за движение от ляво на дясно.

В Съобщение за смърт № ***/29.08.2023 г. от „УМБАЛ – [област]“ АД, причината за смъртта на Т. е определена като остра кръвозагуба, предизвикана (или дължаща се на) прекъсване на артериален съд. Според съдебно-медицинската експертиза непосредствената причина за смъртта на Т. е съвкупността от остро настъпилата кръвозагуба в резултат от прерязани артериални съдове на лява подбедрица и най-вероятно развилото се мозъчно сътресение, допринесло за задълбочаване и утежняване на развилото се спешно състояние. В протокола това е прието за материален фактор, причинил увреждането.

Причините за възникване на злополуката според протокола са действия, изразяващи се във физическо насилие спрямо Т. от трети лица, външни за осигурителя. Не са констатирани нарушения на нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд.

Протоколът за извършено разследване на злополуката е получен от членовете на комисията по разследването, на осигурителя и на наследниците на осигуреното лице, както и е изпратен на Окръжна прокуратура – Варна.

Въз основа на протокола е издадено обжалваното пред горестоящия орган Разпореждане № 5104-03-4/04.01.2024 г., с което злополуката, станала на 28.08.2023 г. с Р. Н. Т., е приета за трудова. Според мотивите на разпореждането злополуката станала в работно време и при изпълнение на трудови задължения на Т. като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. При управлението на товарен автомобил, собственост на осигурителя, по обратния път към базата на осигурителя след извършена доставка на стоки пострадалият и неговият колега чули тропот (трус) от каросерията, при което Т. спрял камиона, за да установят причината. При отваряне на вратата на кабината, преди да успее да слезе, Т. станал обект на физическо насилие от външни за осигурителя лица, вследствие от което настъпил летален изход.

Разпореждането е обжалвано в законоустановения срок от „Агива“ ООД. В жалбата се оспорва изводът на длъжностното лице за характера на злополуката. Жалбоподателят счита, че проведеното разследване не е пълно, тъй като не е изискана информация от прокуратурата относно причината за настъпване на смъртта на Т. и каква е причината за чутия тропот от каросерията на камиона, довел до спирането. Дружеството посочва, че вероятно при управлението на камиона Т. причинил смъртта на дете, след което бил нападнат и убит от роднини на детето. Предвид това твърди, че злополуката не е трудова, тъй като увреждането на здравето на Т. не е настъпило във връзка или по повод на извършваната работа. Смъртта на детето според жалбоподателя прекъсва причинно-следствената връзка между извършваната от служителя работа и причинената на служителя смърт.

По жалбата е постановено обжалваното в настоящото производство Решение № 2153-03-18/19.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което тя е отхвърлена като неоснователна. Предвид описаните в протокола по разследването обстоятелства, решаващият орган приема, че са налице елементите на трудова злополука по чл. 55 от КСО, а именно увреждане на здравето, функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, както и резултат — в случая настъпила смърт, която в пряка причинно-следствена връзка с увреждането. Освен това констатира, че увреждането е на лице, което е било осигурено за риска от трудова злополука, както и че липсват обстоятелства, изключващи трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 3 от КСО. Относно функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции и увреждането горестоящият орган приема, че тя се изразява в това, че Т. е спрял камиона в изпълнение на една от основните си отговорности да отговаря за правилната експлоатация на пътното превозно средство, че злополуката е настъпила във време и във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието, като Т. е бил нападнат на шофьорското място след като е спрял управлявания от него товарен автомобил, за да установи причината за чутия тропот от каросерията на камиона. Директорът на ТП на НОИ – Варна посочва още, че обстоятелството дали увреждането е настъпило от престъпни действия на трети лица е правно ирелевантно при прилагане на чл. 55 от КСО и единственото изключение е когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. По тези съображения горестоящият административен орган приема за правилен и законосъобразен извода на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, че злополуката е трудова и отхвърля жалбата.

Решението е връчено на пълномощник на дружеството на 22.02.2024 г., жалбата до съда е подадена на 05.03.2024 г. чрез органа, издал обжалвания акт.

В хода на съдебното производство са приети представени доказателства във връзка с наказателното производство по повод смъртта на Т., а именно, разпореждане за насрочване на разпоредително заседание по н.о.х.д. № ***/2024 г. по описа на Окръжен съд – [област] за 06.06.2024 г., обвинителен акт по досъдебно производство № ***/2023 г. по описа на РУ [община], пр.пр. вх. № ***/2023 г., пор. № ***/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – [област].

От обвинителния акт срещу С. А. Д. се установява, че около 15,10 – 15,30 ч на 28.08.2023 г. Т. управлявал товарен автомобил с рег. № [рег. номер] по второкласен път ІІ-73 „[област] – [община]“ в посока [населено място], като навлязъл в населеното място [населено място], [община], по [улица]. При навлизането в населеното място товарният автомобил се движел с около 76 км/ч, а след това намалил до около 70 км/ч. По същото време от дом № ** на [улица]изскочил Д. Г. Х., дете на 6 години, като се насочил към платното за движение и продължил да тича в посока към дом № **. Детето било забелязано от движещия се в насрещното платно лек автомобил, чийто водач предприел аварийно спиране, но не и от водача на товарния автомобил, при което траекториите на товарния автомобил и детето се пресекли и настъпил удар между предна лява част на товарния автомобил и пешеходеца. Този удар бил възприет от втория шофьор на товарния автомобил Д. Д. като тупкане, което го събудило. Т. попитал Д. какво става, но Д. отговорил, че не знае, предложил да спре и да видят. Т. преустановил движението на товарния автомобил на 57 м след мястото на удара. Малко по-късно Д. стигнал до автомобила, отворил шофьорската врата, качил се по стъпалата на кабината и започнал да удря Т.. Бил свален оттам от други лица, едно от които, Е. К., също нанесло удари на Т.. През това време Д. взел нож от паркираната си наблизо кола и отишъл отново до товарния автомобил, където с ножа нанесъл удари на Т., с които прекъснал централните артерии на левия крак на водача. Според назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза непосредствената причина за смъртта на Т. е съвкупността от остро настъпилата кръвозагуба в резултат от прерязаните артериални съдове и най-вероятно развилото се мозъчно сътресение, допринесло за задълбочаване и утежняване на така развилото се спешно състояние. При така установените (неизчерпателно възпроизведени за целите на настоящото дело) факти, с обвинителния акт е прието, че Д. е осъществил изпълнителното деяние на убийство по чл. 115 от НК чрез нанасяне на удар с нож в областта на левия прасец на Т.. В резултат на удара между управлявания от Т. товарен автомобил и пешеходеца Х. товарният автомобил прегазил Х., с което причинил неговата смърт. Д. възприел починалото дете, за което претендира, че му е внук, вследствие от което се развили описаните събития, довели до смъртта на Т..

При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от заинтересувано по смисъла на чл. 60, ал. 4 от КСО лице – осигурителя на пострадалото при злополуката лице. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното пред горестоящия орган разпореждане е издадено от длъжностно лице, надлежно определено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО от Директора на ТП на НОИ – Варна със Заповед № 1007-03-27#2/01.07.2021 г. да издава разпореждания за приемане или неприемане на декларирани злополуки за трудови. Решението, с което жалбата срещу разпореждането е отхвърлена, е издадено от горестоящия орган, който е компетентен съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква г) от КСО да разглежда жалбите срещу разпореждания от съответния вид. Двата акта отговарят на изискването за писмена форма и съдържат достатъчно подробно посочване на фактическите и правните основания за издаването си, за да позволят осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.

Твърденията за допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения се извеждат от липсата на достатъчно събрани доказателства за изясняване на характера на злополуката, и по-конкретно за виновното и противоправно поведение на Т., довело до ПТП със смъртен изход, което според жалбоподателя прекъсва причинно-следствената връзка между извършваната работа и злополуката. Жалбоподателят изразява несъгласие особено с факта, че причината Т. да спре товарния автомобил е описана в обжалвания акт като „тропот (трус) от каросерията“, вместо да бъде посочена причината за този тропот/трус, а именно, предизвиканото от Т. ПТП. Съдът намира, че данни за възприет по време на управлението тропот/трус могат да предоставят само лица, които са били свидетели на това явление. Такива са предоставени от втория шофьор Д. в даденото пред комисията обяснение от 01.12.2023 г. и в протокола от разследването ясно е посочено, че към момента на „тропането“ никой от двамата шофьори не е бил наясно с причината за звука и че Т. е спрял товарния автомобил именно, за да установи кое е предизвикало звука. Ето защо при възпроизвеждане на дадените от Д. обяснения са използвани неговите думи, с които той е описал обстоятелствата, и няма как от административния орган да се изисква да определи от свое име или от името на Д., че възприетият звук е от ПТП, а не „тропане“. Това описание по никакъв начин не прикрива или заобикаля факта на настъпилото ПТП с причинена смърт, тъй като в решението изрично и подробно са описани обстоятелствата, предхождащи смъртта на Т., а именно, настъпилото ПТП и последвалото след него нападение на Д. над Т., довело до смъртта на последния. Значението на ПТП за квалифицирането на злополуката като трудова не е административнопроцесуален въпрос, а е въпрос по правилното прилагане на материалния закон. От обвинителния акт, събран в съдебното производство, не се установяват други констатации на разследващите органи, направени до края на досъдебното производство, които да са били от съществено значение за изхода от производството по чл. 55 и следващите от КСО и да не са били взети предвид от административния орган.

Няма спор по релевантните факти в производството, и по-конкретно за наличието на трудово правоотношение между Т. и дружеството, за това, че Т. е бил осигурено за трудова злополука лице, както и за това, че е управлявал товарния автомобил по възлагане от работодателя.

Спорът е правен и се отнася до това дали предизвиканото от Т. ПТП с причиняване на смърт на пешеходеца Х. прекъсва връзката между извършваната работа и злополуката, както и дали смъртта на Т. в резултат от действията на Д., квалифицирани в обвинителния акт като престъпление по чл. 115 от НК, може да се счете за трудова злополука.

От описаните обстоятелства настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че смъртта на Т. е настъпила в резултат от извършеното от Д. деяние, квалифицирано в обвинителния акт като убийство, мотивирано от причиненото от Т. ПТП, довело до смъртта на Х.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато увреждането е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. От тази дефиниция съдебната практика извежда предпоставките за признаване на една злополука за трудова, а именно, 1. Увреждане на здравето на осигуреното лице, 2. Внезапно настъпване на увреждането, 3. Неработоспособност или смърт на осигуреното лице, 4. Причинна връзка между увреждането и неработоспособността/смъртта на осигуреното лице, 5. Връзка между изпълнението на работата и увреждането.

В случая няма спор относно наличието на първите четири предпоставки, доколкото здравето на Т. е внезапно и безвъзвратно увредено (прекъсване на артериални съдове) и увреждането е довело до неговата смърт. Това увреждане е резултат от неочаквано и непредвидимо външно въздействие върху неговия организъм, като нормата не изключва от релевантните въздействия тези, които са резултат от действия на други лица, осъществяващи състава на престъпления. Няма спор и по това, че увреждането е настъпило през време, в което Т. е полагал труд като шофьор в „Агива“ ООД и се е намирал в кабината на управляваното от него транспортно средство.

Спорът е дали увреждането е настъпило във връзка или по повод на извършваната от Т. за „Агива“ ООД работа. Дружеството жалбоподател твърди, че ПТП прекъсва причинно-следствената връзка между извършваната работа и увреждането, поради което злополуката няма характер на трудова.

Настоящият състав намира, че тези твърдения почиват на неправилен прочит на приложимата разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО, и по-конкретно на израза „увреждане на здравето, станало … във връзка или по повод на извършваната работа“. В него връзката между извършването на работата и увреждането не е описана като причинно-следствена, тоест извършването на работата да е причината, а увреждането да е нейно следствие, а като функционална – тоест увреждането да е свързано с обичайните обстоятелства и условия, при които се изпълняват трудовите функции. В случая такава връзка е налице, тъй като увреждането е настъпило при управлението на товарния автомобил, което дружеството е възложило на Т.. Спирането на товарния автомобил за установяване на причината за тропота/труса може да се квалифицира като престой по смисъла на чл. 93 от Закона за движението по пътищата, при който водачът се е намирал в кабината до момента на злополуката и товарният автомобил е бил под негов контрол. Злополуката и резултатът от нея (смъртта на Т.) са настъпили именно в кабината, което се установява от обсъдения от административния орган протокол за оглед на местопроизшествие. Евентуално допуснати нарушения на правни норми, в случая на правилата за движение по пътищата, довели до смъртта на пешеходеца Х., не са предвидени в определението по чл. 55, ал. 1 от КСО. Не се твърдят и не са констатирани и обстоятелства, от които да се приеме, че Т. умишлено е увредил здравето си, които по силата на чл. 55, ал. 3 от КСО да изключват квалифицирането на злополуката като трудова.

Ето защо съдът намира, че изводът на административния орган, че установеното увреждане на здравето на Т. е настъпило внезапно във връзка с извършване на работата му като служител на „Агива“ ООД и е причинило смъртта му, и следователно, че злополуката трябва да се определи като трудова, е законосъобразен и съответства на всички събрани в производството доказателства. Жалбата на дружеството е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход от производството претенциите на ответника и на заинтересованите страни за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважат съответно в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 143, ал. 3, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8, изречение второ от ГПК и чл. 144 от АПК – 100 лева, и в размер на 500 лева въз основа на представени доказателства за договаряне и заплащане (договор, фактура и извлечение от банкова сметка).

 

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,  съд – Варна, ІІІ състав

Отхвърля жалбата на „Агива“ ООД – [населено място], обл. Варненска, ЕИК ****, срещу Решение № 2153-03-18/19.02.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-03-4/04.01.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна.

 

Осъжда „Агива“ ООД – [населено място], обл. Варненска, ЕИК ****, да заплати на Националния осигурителен институт сумата 100 (Сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Осъжда „Агива“ ООД – [населено място], обл. Варненска, ЕИК ***, да заплати на Б. И. Т. от [населено място], обл. Варненска, [ЕГН], и Н. Р. Т. от [населено място], обл. Варненска, [ЕГН], сумата 500 (Петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.