Р Е Ш
Е Н И Е
№ 150
гр. Перник, 02.10.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 132 по описа на
АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано
е по жалба на Р.Й.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Решение № КПК-3 от
07.04.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт (ТПНОИ) – Перник, с което е отхвърлена жалбата ѝ
срещу разпореждане № 131-00-103-1 от 23.01.2023 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица към ТПНОИ – Перник, с което на Р.Й.С. е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал.
1 във вр. с чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, считано от 15.01.2023 г. до
14.09.2023 г., в размер на 26.22 лв. (двадесет и шест лева и двадесет и две
стотинки) дневно.
В
жалбата и в допълнение към същата (молба вх. № 1812/26.06.2023 г., л. 75) Р.С. твърди, че с потвърденото с
процесното решение на директора на ТПНОИ – Перник, разпореждане на ръководителя
на осигуряването за безработица към ТПНОИ – Перник, неправилно е изчислен
осигурителният ѝ стаж, както и неправилно е изчислен дневният размер на
обезщетението. Излага доводи, че към първоначално изчисленият осигурителен стаж
от 10 години и 2 месеца следва да се зачете осигурителен стаж 3 години и 1 месец по чл. 9, ал. 3 от КСО – в
периода от 02.08.2013 г. до 20.06.2016 г., осигурителен стаж 1 година и 4
месеца по чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО и чл. 354 от КТ – 4 месеца през 2002 г., 8
месеца през 2006 г., 4 месеца през 2009 г., и осигурителен стаж 2 г. по чл.
54а, ал. 2 от КСО – майчинство, съответно следва да се измени срокът по чл. 54в, ал. 1 от КСО
на 12 месеца. Сочи, че неправилно е изчислен и размерът на дневното парично
обезщетение, считано от 15.02.2023 г., като твърди, че същият е 26.45 лв.,
вместо изчисленият от административния орган – 26.22 лв.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована се явява лично. Поддържа
жалбата.
В
съдебно заседание ответникът – директор на ТПНОИ – Перник, редовно призован, чрез
процесуалния си представител Й. С. оспорва жалбата, иска от съда да я отхвърли
като неоснователна. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Със
заявление № 131-00-103-1 от 17.01.2023 г. (л. 37), Р.Й.С. е поискала да ѝ
бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като
декларира, че трудовото ѝ правоотношение с „***“ АД е прекратено, считано
от 15.01.2023 г. Към заявлението си представила копие от акт за прекратяване на
трудовото правоотношение (л. 38) и документ, издаден от съответната банка, с
данни за личната ѝ банкова сметка (***. 39), въз основа, на което била
изготвена справка за приети документи (л. 36).
С разпореждане
№ 131-00-103-1 от 23.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
към ТПНОИ – Перник, считано от 15.01.2023 г. до 14.09.2023 г., на Р.С. е
отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 26.22 лв. дневно.
Разпореждане
№ 131-00-103-1 от 23.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
към ТПНОИ – Перник е оспорено от Р.Й.С. пред директора на ТПНОИ – Перник.
С
решение № КПК-3 от 07.04.2023 г. на директора на ТПНОИ – Перник, жалбата на Р.Й.С. е отхвърлена като
неоснователна с мотиви, че разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 и ал. 2, чл. 9, ал. 1,
т. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО са правилно приложени, съответно размерът и срокът
на паричното обезщетение за безработица са изчислени в съответствие с всички
приложими правни норми. Решението е връчено лично на Р.С. на 19.04.2023 г.
(известие за доставяне на л. 32 (гръб).
С жалба по реда на чл. 118 ал. 1 от КСО, подадена
чрез директора на ТПНОИ – Перник, входирана с № 1012-13-18#4/24.04.2023 г., решение № № КПК-3
от 07.04.2023 г. на директора на ТПНОИ – Перник е оспорено по съдебен ред.
За установяване на релевантни по делото факти се
допусна, изслуша и прие съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице В.П..
В отговор на поставените ѝ задачи експертът даде
следните отговори:
1.
При проследяване на осигурителния стаж на
жалбоподателя Р.Й.С. в Регистъра на
осигурените лица на НОИ за времето след 31 декември 2001 г. до 16.01.2023 г. по
осигурители и общ осигурителен стаж, вещото лице установява зачетен от органа
осигурителен стаж за определяне на обезщетението за безработица – 10 години, 02
месеца и 04 работни дни. Ползваното и платено обезщетение за майчинство се
признава за осигурителен стаж, но същото касае 1996 г. Времето на обезщетение
за безработица, отразено в трудовата книжка на Р.С. се признава за осигурителен
стаж.
2.
В Регистъра на осигурените лица към НОИ (страница
7-9 от извадка, представена от ответника по делото (л. 62 и 63), въз основа на
Декларация образец № 1, подадена на 19.09.2016 г. след влязъл в сила на акт, с
който се признава незаконността на уволнението, е зачетен осигурителен стаж на Р.С.
при работодателя „***“. Отчетен е стаж за периода 02.08.2013 г. до 01.09.2016
г. (таблица на л. 87) по декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“, с
вид осигурен 18 – неправилно отстраняване и незаконно уволнение, с осигурителен
доход преди неправилното отстраняване в размер на 300.08 лв. месечно. На
въпроси на жалбоподателя в съдебното заседание, проведено на 14.09.2023 г., в
което експертизата се изслуша, вещото лице уточни, че целият стаж на
жалбоподателя в „***“ е зачетен „за пенсия“, но само 5 месеца от същия са
зачетени „за безработица“, тъй като само в този период „има осигурителни вноски
за безработица“.
3.
Паричното обезщетение за безработица (ПОБ) на
жалбоподателя за времето от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. е изчислено от
административния орган в размер на 22.62 лв. дневно, както следва:
·
осигурителен доход за периода, база за определяне
на ПОБ - 21 720.56 лв.;
·
среднодневен осигурителен доход (21 720.56 лв.
: 497 дни) – 43.70 лв.;
·
дневно парично обезщетение за безработица (60% от
43.70 лв.) – 26.22 лв.;
Минимален дневен размер на ПОБ, съгласно ЗБДОО за 2023 г. – 18.00 лв.;
Максимален дневен размер на ПОБ, съгласно ЗДБОО за 2023 г. – 85.71 лв.
Въз основа на извършена проверка на осигурителния доход на Р.С.Й. за
24-месечения период, послужил за определяне на среднодневния осигурителен доход
за изчисляване на паричното обезщетение за безработица, вещото лице дава
заключение, че за м. 12.2022 г. е включена сума на база минимална работна
заплата (МРЗ) – 710.00 лв., докато доходът по декларация образец № 1 за този
период е със 185.63 лв. повече. Декларация образец № 1 е подадена на 26.01.2023
г. с осигурителен доход за определяне на паричното обезщетение за безработица
за м. 12.2022 г. в размер на 895.63 лв. (таблица на л. 90).
Въз основа на това в заключението е направено преизчисляване на размера
на обезщетението за безработица, с включване на осигурителния доход за м.
12.2022 г. в размер на 895.63 лв., а не
на минималната работна заплата – 710.00 лв., или както следва:
·
осигурителен доход за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2022 г., база за определяне на обезщетението за безработица –
21 906.19 лв.;
·
среднодневен осигурителен доход (21 906.19 лв.
: 497 дни) – 44.08 лв.;
·
дневно парично обезщетение за безработица (60% от
44.08 лв.) – 26.45 лв.
Разликата в дневното парично обезщетение за безработица е – 0.23 лв.
Заключението – компетентно, безпристрастно и обективно, изготвено от
експерт с необходимите професионални знания и опит, неоспорено от страните, се
цени от настоящия състав като установяващо релевантни за предмета на спора факти и обстоятелства.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО,
чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол на основание
чл. 118, ал. 1 във вр. с ал. 3 от КСО акт на директора на ТПНОИ – Перник,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след сезиране с жалба по реда на чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, депозирана в срока за обжалване по чл. 117,
ал. 2, т. 2 от КСО, от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директора
на ТПНОИ – Перник, и в посочения в същата разпоредба едномесечен срок. Решението
е обективирано в изискуемата писмена форма и е мотивирано, съгласно изискването
на чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са и направените
от последния при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи.
Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема
обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя изводите на издателя му
включително относно зачетеният на жалбоподателя осигурителен стаж за
безработица, респективно периода на отпускане на обезщетението, както и относно
изчисления дневен размер на обезщетението.
Съдът не констатира да са
допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения административен акт.
Въз
основа на изложеното не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2
и т. 3 от АПК.
По
отношение на приложимия материален закон:
Спорът
по делото е правен – относно материалната законосъобразност на решението и
потвърденото с него разпореждане, и се свежда до зачетения на жалбоподателя
осигурителен стаж за безработица (I), респективно до определения въз основа на него
период на изплащане на обезщетението
(II), както и до определения размер на дневното
парично обезщетение (III).
I.
Решението на директора на
ТПНОИ – Перник е материално законосъобразно в частта, касателно зачетения с
обжалваното разпореждане осигурителен стаж за безработица на жалбоподателя Р.С..
Спорен
между страните момент е твърдението на жалбоподателя, че към първоначално зачетения
ѝ осигурителен стаж от 10 години и 2 месеца следва да се зачете и
осигурителен стаж 2 години за периода на ползван отпуск за раждане и
майчинство, осигурителен стаж 1 година и 4 месеца за периодите на получавано
обезщетение за безработица през 2002 г. (4 месеца), 2006 г. (8 месеца) и 2009
г. (6 месеца), както и осигурителен стаж 3 години и 1 месец за периода от
02.08.2013 г. до 20.06.2016 г. – времето, в което лицето е било без работа
поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи.
Придобиването
на право на парично обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а, ал.
1 от КСО, като е поставено в зависимост от внесените или дължими за лицето
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването, и при условията по т. 1 – 3 от
същата разпоредба. Съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 1 от КСО, за придобиване на право на парично
обезщетение по ал. 1 се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете.
Съгласно
специалната норма на чл. 54в, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за
безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се
дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по
време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31
декември 2001 г. В тази връзка нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), приета
на основание чл. 54л от КСО, регламентира, че при определяне на срока за
изплащане на обезщетението за безработица се взема предвид времето, зачетено за
осигурителен стаж след 31 декември 2001 г., по време на който лицата са били
осигурени за безработица.
Според
чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят
осигурителни вноски, се зачитат времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете и времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица.
Съгласно
чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което
лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ... са били без работа поради уволнение,
което е признато за незаконно от компетентните органи, като за този период се
внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО, осигурителните
вноски по ал. 3 са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за
лицата по чл. 69“ и за допълнително задължителни пенсионно осигуряване и
Учителския пенсионен фонд.
По
силата на така цитираните разпоредби законосъобразно в административното
производство не е зачетен за осигурителен стаж за безработица периодът, в които
жалбоподателят е била в отпуск за отглеждане на дете, родено през 1996 г.
(удостоверение за раждане, л. 27). Времето на ползване на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете, макар и да се зачита за осигурителен стаж за
безработица без да се правят осигурителни вноски по силата на изричната
разпоредба на чл. 54а, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО, като попадащо
в период преди 31 декември 2001 г. не се зачита за осигурителен стаж за
безработица по силата на специалната норма на чл. 54в от КСО и във вр. с чл. 8,
ал. 2, т. 2 от НОИПОБ, визиращи начален момент на осигуряването за безработица
– след 31.12.2001 г. В каквато посока са и мотивите, обосновали проекта на
Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2017 г.,
съответно § 3, т. 19 от ПЗР на ЗБДОО за 2017, с която разпоредба текстът на чл.
54в от КСО се изменя – „... с оглед
отпадане на необходимостта от представяне на документи за осигурителен стаж от
безработните лица се предлага промяна в продължителността на осигурителния
стаж, от който зависи срока за изплащане на паричните обезщетения за безработица,
така че да бъде обхванат единствено осигурителният принос на лицата във фонд
„Безработица” на ДОО след 2001 г. Това ще намали административната тежест за
безработните лица, като продължителността на осигурителния им стаж ще се
определя единствено по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с които НОИ
разполага и които за периоди след 2001 г. са с висока степен на надеждност и
пълнота...“ -https://www.parliament.bg/bills/43/16RH914.doc)
Законосъобразно
не е зачетен за осигурителен стаж за безработица също и периодът на получаване
на обезщетение за безработица
през 2002 г. – от 01.08.2002 г. до 01.12.2002 г;
през 2006 г. - от 05.04.2006 г. до 05.12.2006 г.; през 2009 г. - от 29.01.2009
г. до 29.05.2009 г. (таблица на л. 87). Този период, макар да се зачита за
осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, не се приравнява на
осигурителен стаж за безработица, тъй като върху това обезщетение не се дължат
вноски за държавното обществено осигуряване. Законодателят е приравнил на
осигурителен стаж времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на
чл. 68, ал. 1 във вр. с ал. 2 от КСО, съответно този период ще се вземе предвид
за придобиването на право на пенсия, но не и за придобиването на правото на
парично обезщетение за безработица. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.
54а, ал. 2 от КСО, в която изчерпателно в т. 1 - 4 са посочени периоди, вън от
посочения в ал. 1 период от най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“, които
периоди се зачитат за придобиване на право на парично обезщетение за
безработица, сред които не е периодът на получаване на обезщетение за
безработица.
Правилно не е зачетено за осигурителен стаж за
безработица и времето на оставане на жалбоподателя без работа поради уволнение,
което е признато за незаконно от компетентните органи. Този период, макар също
да се зачита за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО), по силата на
изричната разпоредба на чл. 9, ал. 5 във вр. с ал. 3, вкл. т. 2 от КСО не се
зачита за осигурителен стаж за безработица – дължат се осигурителни вноски само
за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително
задължителни пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Т.е. за периода
на оставане без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните
органи, макар и да са внесени/дължими осигурителни вноски, жалбоподателят се
счита осигурявана само във фонд „Пенсии“, т.е. за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, не и във фонд „Безработица“ (чл. 9, ал. 5 във вр.
с чл. 2, ал. 2, т. 2 от КСО), следователно няма качеството на осигурено лице за
риска безработица. Аргумент за това също е в разпоредбата на чл. 54а, ал. 2 от КСО, в която сред изчерпателно посочените в т. 1 - 4 периоди, които вън от
посочения в ал. 1 период се зачитат за придобиване на право на парично
обезщетение за безработица, този на оставане без работа поради незаконно
уволнение не е.
II.
Във връзка с горното без
основание са и доводите в жалбата, свързани с определения период на изплащане
на обезщетението.
Административният
орган правилно е изчислил осигурителния стаж за безработица на жалбоподателя –
10 години, 4 месеца и 2 дни, което се потвърждава от заключението на вещото
лице по приетата по делото СИЕ. Този именно период е послужил съответно и за
основа за определяне на периода на изплащане на обезщетението за безработица –
8 месеца. Съгласно чл. 54в от КСО, паричните обезщетения за безработица се
изплащат за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по
време на който лицата са били осигурени за безработица. С оглед
продължителността на зачетения на жалбоподателя осигурителен стаж за
безработица – 10 години, 4 месеца и 2 дни, законосъобразно с разпореждането на ръководителя
на осигуряването за безработица, потвърдено с обжалваното решение на
ръководителя на НОИ, е определен срок за изплащане на обезщетението 8 месеца,
тъй като продължителността на зачетения на Р.С. осигурителен стаж попада в графата
по чл. 54в, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж с продължителност от 7 години и 1
ден до 11 години.
III. По доводите в жалбата, свързани с определения
дневен размер на обезщетението за безработица:
Размерът
на паричното обезщетение за безработица се определя в съответствие с чл. 54б,
ал. 1 от КСО въз основа данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния
доход..., периодично представяни в НАП от осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите.
Съгласно
чл. 54б, ал. 1 във вр. с ал. 2 от КСО, дневното парично обезщетение за
безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко
от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за
безработица, определяни ежегодно със ЗБДОО.
Установи
се по делото въз основа на заключението на вещото лице по изготвената по делото
СИЕ, че дневният размер на обезщетението за безработица на жалбоподателя е
определен въз основа на осигурителния доход на лицето за периода 01.01.2021 г.
до 31.12.2022 г., и е изчислен в размер на 21 720.56 лв. Този размер съответно
е в основата на изчисления среднодневен осигурителен доход на Р.С. през
посочения период – 43.70 лв. (21 720.56 : 497 дни), послужил на свой ред
като основа за изчисляване на дневния размер на паричното обезщетение за
безработица – 26.22 лв. (60% от 43.70 лв.)
Установи
се също от заключението на вещото лице, което по делото не е и спорно, както
следва:
Така
определеният осигурителен доход на жалбоподателя за периода 01.01.2021 г. до
31.12.2022 г. - 21 720.56 лв., е изчислен въз основа на актуалните данни в
Регистрите на НОИ към датата на постановяване на разпореждането – 23.01.2023 г.,
предмет на административен контрол с обжалваното в настоящото производство
решение.
Към този
момент пред компетентния административен орган не са подадени данни за
осигурителния доход на Р.С. за месец 12.2022 г. с декларация образец № 1 по чл.
2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, дължима за подаване от работодатели, осигурители
и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец, до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Съответно при определяне
на осигурителния доход на жалбоподателя за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2022
г., за месец 12.2022 г. е включена сума в размер на минималната работна заплата
от 710.00 лв. съгласно ЗБДОО за 2023 г., вместо действителния осигурителен доход
на лицето за посочения период.
Декларация
образец № 1 с данни за осигурителния доход на Р.С. за м. 12.2022 г. е подадена пред
НАП на 26.01.2023 г. Декларирани са данни за осигурителен доход на
жалбоподателя през м. 12.2022 г. - 895.63 лв., или доход за този период със
185.63 лв. повече от сумата от 710.00 лв.
Вещото
лице въз основа на това дава заключение, че при така декларираните данни,
осигурителният доход на Р.С. за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., база за
определяне на паричното обезщетение за безработица е неправилно изчислен –
същият е 21 906.19 лв., съответно:
-
среднодневният осигурителен
доход е 44.08 лв. (21 906.19 лв. : 497 дни);
-
дневното парично обезщетение
за безработица е 26.45 лв. (60% от 44.08 лв.), т.е. с разлика от 0.23 лв. спрямо
определеният от административния орган размер от 26.22 лв.
Горното обосновава извод за неправилно
изчислен дневен размер на обезщетението за безработица, законосъобразно отпуснато
на Р.С. и за посочения период. Тези данни, независимо че не са били факт към
датата на постановяване на процесното разпореждане, следва да са били известни към
датата на произнасяне на по-горестоящия административен орган с оспорваното
решение, съответно са съставлявали основание за изменение на първоначално
постановения административен акт, съответно за преизчисляване на размера на
дневното парично обезщетение за безработица с включване на декларирания
действителен осигурителен доход на Р.С. за м. 12.2022 г. – 895.63 лв., в
24-месечния период по чл. 54б, ал. 1 от КСО, вместо минималната работна заплата
за страната съгласно ЗБДОО за 2023 г., каквото не е сторено.
Изложеното е основание по чл. 146, т. 4 от АПК за
отмяна на решението на по-горестоящия административен орган В ЧАСТТА, с която е
отхвърлена жалбата срещу разпореждането на ръководителя на осигуряването за
безработица В ЧАСТТА относно изчисления дневен размер на паричното обезщетение
за безработица.
Доколкото
с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3, изр. второ от КСО, при оспорването по
административен ред, с решението ръководителят на съответното ТПНОИ решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането, с оглед това, че по спора няма
неизяснени обстоятелства, съдът счита, че след отмяна на решение № КПК-3 от
07.04.2023 г. на директора на ТПНОИ – Перник, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на директора на ТПНОИ – Перник за ново
произнасяне по жалбата на Р.С. срещу разпореждане № 131-00-103-1 от 23.01.2023
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТПНОИ – Перник, в ЧАСТТА относно изчисления дневен размер на паричното обезщетение за
безработица. При новото произнасяне
горестоящият орган следва да съобрази мотивите на настоящото решение, свързани
с тълкуването и прилагането на закона, относими към процесния спор.
Разноски:
С оглед изхода на спора следва
да се постави на разглеждане претенцията на ответника за присъждане на
разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. депозит за
изготвяне на допусната и приета по делото СИЕ. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има
право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящият случай, съдът счита,
че предпоставка за образуване на съдебното производство и в частност причината
за оспорване на Решение № КПК-3 от 07.04.2023
г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
– Перник, с което е потвърдено Разпореждане № 131-00-103-1 от 23.01.2023 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица към ТПНОИ – Перник, се корени в
поведението на ответната страна. Следва да се отбележи, че производството по отпускане
на паричното обезщетение за безработица е стартирало по заявление №
131-00-103-1 от 17.01.2023 г. (л. 37), Р.Й.С., като във връзка с подаденото
заявление е издадено Разпореждане № 131-00-103-1 от 23.01.2023 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица към ТПНОИ – Перник, с което
считано от 15.01.2023 г. до 14.09.2023 г., на Р.С. е отпуснато парично
обезщетение за безработица в размер на 26.22 лв. дневно. Видно от обстоятелствената част на подадената пред директора
на ТПНОИ – Перник жалба (л. 10), в същата не се съдържа оспорване на
Разпореждане № 131-00-103-1 от 23.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица към ТПНОИ – Перник, нито се твърди неговата незаконосъобразност.
Единственото желание на молителката е да получи сведения за начина и
основанието за изчисляване на осигурителния й стаж. В тази връзка желанието на Р.Й.С.
да разбере реда и начина, по който административния орган е определил размера
на осигурителния й стаж, не може да бъде укоримо поведение, още повече да води
след себе си санкция за правото й на информираност. С оглед изложеното съдът
счита, че не следва да присъжда в полза на ответника претендираните съдебни
разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Р.Й.С., ЕГН **********, адрес: ***, Решение № КПК-3 от 07.04.2023
г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
(ТПНОИ) – Перник, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №
131-00-103-1 от 23.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
към ТПНОИ – Перник, В ЧАСТТА, с която на Р.Й.С. е отпуснато парично обезщетение
за безработица по чл. 54а, ал. 1 във вр. с чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО), в размер на 26.22 лв. (двадесет и шест лева и
двадесет и две стотинки) дневно, като незаконосъобразно и ВРЪЩА преписката на
директора на ТПНОИ – Перник за ново произнасяне съобразно дадените, в съдебния
акт, указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТВХЪРЛЯ
жалбата на Р.Й.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу решение № КПК-3 от
07.04.2023 г. на директора на ТПНОИ – Перник, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена
жалбата й срещу разпореждане № 131-00-103-1 от 23.01.2023 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица към ТПНОИ – Перник, В ЧАСТТА, с която на Р.Й.С. е
отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 във вр. с чл.
54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, считано от 15.01.2023 г. до 14.09.2023 г., като
неоснователна.
Решението е
окончателно, на основание чл. 119, във вр.
с чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: