№ 17
гр. Пазарджик, 13.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600719 по описа за
2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-частен тъжител Т. И. Т., редовно призован, не се явява.
За него адв. И. Г. В., редовно упълномощен.
Ответникът по жалбата и подсъдим Г. И. Г., редовно призован, се явява
лично и с адв. К. К., редовно упълномощен.
Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни
заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи. Звукозаписите
да бъдат изтрити след изтичане на законоустановения 3 дневен срок по чл.
312, ал. 1 от НПК – за поправки и допълнения от датата на изготвянето на
съдебния протокол. При постъпило искане за поправка и/или допълване на
протокола, звукозаписът да бъде унищожен след изпълнение на процедурата
по чл. 312, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
1
Адв. К.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА
И СЕКРЕТАРЯ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, ТАКАВА НЕ
СЕ ПОСТИГНА.
Адв. В.: Поддържам въззивната жалба. Моля да се назначи СМЕ, като
вещото лице отговори на въпроса „Какъв е механизма на причиняване на
телесните увреждания на тъжителя?“.
Адв. К.: Оспорвам въззивната жалба. Считам, че искането е
неоснователно, тъй като от приложените медицински документи се
установява, че причинените телесни увреждания са в предела „лека телесна
повреда“ и в тази насока е и практиката на ВС и ще се позова на Решение №
416 от 16 Юни 1998 г. по НК 269/1998 г. на II наказателно отделение, където
ВКС е казал в диспозитива, изнесен е на преден план основния извод, което
означава, че аз не го извеждам от контекста на мотивите на решението на ВС.
Та какво е казал ВС, относно назначаването на СМЕ в такива случай.
Назначаването на експертиза не е нужно, щом като към делото има писмени
доказателства от който е видно, че на пострадалия са причинени контузии по
главата, охлузвания по кожата, кръвонасядания, които по своя характер сочат
„лека телесна повреда с разстройство на здравето“ съгласно установената
практика на съдилищата. На това основание смятам, че не е необходимо. Не
експертизата решава проблемите, защото вещото лице не може да каже
причините, повода на изпълнителното деяние, което е вменено на моя
подзащитен, както и на самия тъжител.
Адв. В. /реплика/: Аз считам, че искането ми е основателно, тъй като за
да мотивира своята присъда, РС е приел, че е нанесен един единствен удар на
пострадалия, а очевидно от медицинската документация е видно множество
наранявания, както по главата, така и по тялото. Затова, аз искам да се
2
установи, дали е с един удар причиненото или е с повече от един удар и в тази
връзка искам да се назначи СМЕ.
Адв. К. /дуплика/: В първостепенния съд, по време на съдебните
заседания, не кой да е, а свидетелите на тъжителя установиха, че и двамата – и
тъжителя, и моя подзащитен, взаимно са си нанасяли удари в процеса на
сбиването, като те не са очевидци на първопричината на започване на
инцидента, относно нанасянето на ударите.
Съдът, след съвещание, намира за неоснователно искането за допускане
на СМЕ. Механизмът на причиняване на телесните увреждания е в достатъчна
степен изяснен, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на
жалбоподателят-частен тъжител за допускане на СМЕ.
Адв. В.: Нямаме други искания.
Адв. К.: Нямаме доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, ще Ви моля да уважите жалбата и да
отмените обжалвания съдебен акт, като го приемете за незаконосъобразен и
необоснован. За да стигне до извода, че подсъдимия не е виновен, РС е приел,
че е нанесен един единствен удар на пострадалия, след което той бил паднал
на земята и при падането си е получил нараняванията описани в съдебно-
медицинското удостоверение /цитира СМУ/. Очевидно е, че на тъжителя са
причинени множество наранявания, които няма как да са в следствие на един
единствен удар, попаднал в областта на главата. Самият подсъдим, в
обясненията си сочи, че той не е получил удар от страна на тъжителя, а самия
той му е нанесъл такъв, но и признава за един удар в областта на главата: „Той
вдигна ръце за да се защити, наведе главата си, за да се скрие, но един от
ударите ми го достигна и тогава той падна на земята„. За да стигне до извод,
3
че е налице неизбежна отбрана, съдът е приел, че Т. Т. е отишъл с цел да се
саморазправя с подсъдимия, което също не се установи от доказателствата по
делото. Наистина, той е бил там и е заявил, както заявява и самия подсъдим,
че му е казал: „Ела да се разберем.“. Ако Т. Т. беше отишъл с цел да се
саморазправя, в компанията на свид. Г. и И., то изхода от тази среща не би бил
такъв какъвто е в момента. Т.е. ако тримата са искали да нападнат подсъдимия,
те нямат причина да не осъществят това свое намерение и тогава пострадал
щеше да бъде той, а не тъжителя. Самия подсъдим заявява, че когато тези
двама свидетели са отишли на място, Н. Г. го е попитал: „ Чакай, какво е
станало ?“. Т.е. самите свидетели са били изненадани от агресивното
поведение на подсъдимия и те не са очаквали по този начин да се развият
нещата. Ако приемем, че те са отишли заедно с пострадалия на мястото на
инцидента с предварителна уговорка да се саморазправят с него, то не би
задал този въпрос, а би преминал към осъществяване на намеренията си. Ето
защо аз считам, че дори да се приеме, че подсъдимият в един момент се е
намирал в условията на неизбежна отбрана, както приема РС, то е налице
превишаване на нейните предели. Всички удари, причинили нараняванията
описани в СМУ, което цитирах, са нанесени на пострадалия, когато е бил в
паднало положение и съвсем беззащитен. В този смисъл защитата явно не
съответства на характера и опасността на нападението. Както и Вие имахте
възможност да се убедите, нараняванията са по предната част на тялото и
крайниците, а самият подсъдим казва, че тъжителят е паднал по гръб. Т.е. той
ако е паднал по гръб, не може да си причини тези увреждания, ако ги
приемем, както Съда, за теренна травма. Моля да ни присъдите и разноски по
делото.
Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да постановите
решение с което да оставите без уважение въззивната жалба и респективно да
потвърдите присъдата на първостепенния съд, като правилна и
законосъобразна, изградена въз основа на събрание доказателства,
включително и на доказателствата посочени от самия тъжител. И пред
първоинстанционния съд направих едно сравнение, ще го заявя и пред Вас.
Това е един от петте случая с които ми се налага да се занимавам, като че
мотива е винаги един и същ - поведението на обидения, бивш приятел на
момичетата, който след това, с оглед на обидата, търсят саморазправа с
4
настоящия приятел. Считам, че повече от установено е, че тъжителя се явява
нападател в настоящия казус. В процесната вечер, той съвсем агресивно звъни
по телефона да търси свидетелката, приятелка на моя подзащитен. Качва се на
етажа й, звъни на вратата, отваря му се. Той търси контакт с моя подзащитен,
като настоящ приятел. Установява се по безспорен начин, че той не желае
такъв контакт. Нещо повече, тъжителят остава пред блока на свидетелката и
изчаква моя подзащитен да излезе и наистина, когато излиза, тъжителят тръгва
към него, замахва да му нанесе удар, но моя подзащитен успява да парира
удара, при което в състояние на самоотбрана нанася удар и тъжителя наистина
пада на земята, но при това падане, той хваща моя подзащитен и го повлича
към земята. Двата започват да се борят, при което моят подзащитен,
действително нанася удари, но и тъжителя е нанесъл удари на моя
подзащитен, но за съжаление моя подзащитен, след инцидента е счел, че
случая е приключил и не си е извадил медицинско за получените телесни
увреждания, не е бил достатъчно предвидлив. Затова по време на делата ние
не представихме такова. Нещо повече. Самите свидетели на тъжителя, които
се явяват в един по-късен момент от развитието на инцидента, заявяват, че
двамата са се борили и са си нанасяли взаимно удари, но това става в
продължаващото нападение от страна на тъжителя, защото то не е прекратено
за да умуваме и да правим анализи дали нападението е прекратено и след това
се намираме пред института на неизбежната отбрана или при превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Но уврежданията са в рамките на
необходимите предели, защото с оглед представения медицински документ, те
представляват разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което аз
ще Ви моля да приемете, че мотивите на първостепенния съд са обосновани,
защото взети за от стр. 5 и стр. 8 от мотивите, където не се обсъждат
показанията и на другите свидетели и това не е опровергавано от страна на
тъжителя, че нещата са в динамика и след падането на тъжителя от удара на
моя подзащитен, който го заловим и го е свлякъл заедно с него на земята,
двамата са си нанасяли удари взаимно. Това го твърдят техните свидетели, не
само моя подзащитен. Дори моя подзащитен е твърде обран в обясненията си,
така, че повече изводи за нанасянето на ударите ние черпим, а и Съдът се е
позовал на тези свидетели. Ето защо аз ще Ви моля да приемете, че в случая
сме изправени пред едно нападения по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК и
правилно Съдът е приел тази правна квалификация, като с оглед на тази
5
правна квалификация не е налице обществената опасност на деянието и не
следва да бъде санкциониран моя подзащитен. Ще моля да се съобразите и с
постановките на Постановление № 12 от 1973 г. т.4 и т. 9, на които подробно
съм се позовал на първостепенния съд и ще моля да се съобразите и с всички
онези съображения, които съм изложил пак пред първостепенния съд по време
на анализа по същество, за да не преповтарям и съдебната практика, която съм
посочил, и анализа на съдебните доказателства. Считам, че тук е една
класическа неизбежна отбрана, един измислен мотив от страна на тъжителя.
Ако има нещо добро в този казус, това е моята оценка, е че нещата са
завършили с такива увреждания, а не са завършили с увреждането в кв. Запад,
където имаше идентичен инцидент и едно 20 годишно момче го няма, пак
заради бивша приятелка.
Адв. В.: Искам да заявя, че това, което се твърди от колегата, не се
подкрепя от събраните доказателства, че двамата взаимно са си нанасяли
удари. Самият подсъдим в обясненията си сочи, че не е бил ударен: „ Тъй като
и аз направих лека крачка встрани, той не можа да ме удари.ю Тогава започнах
аз да посягам с юмруци към главата му. Той вдигна ръце за да се защити,
наведе главата си, за да се скрие, но един от ударите ми го достигна и тогава
той падна на земята.“, т.е. самия подсъдим отрича да е бил удрян, така, че за
взаимна размяна на удари не може да става дума. Свидетели, които цитира
колегата, че били заявили, че двамата са си нанасяли взаимно удари, съдът
изобщо не цени техните показания. Свид. П. Н. и свид. С. М.. Съдът цени
показанията на свид. Н. Г. и Л. И., от които безспорно се установява, че са
били на мястото, но съдът основно се базира на показанията на Г. и И., които
от своя страна заявиха, че случайно са станали очевидци и това, което са
видели е, че подсъдимия нанася удари на пострадалия, който е бил паднал на
земята.
Адв. К. /дуплика/: Ще Ви моля да обърнете внимание на Протокол №
371 от 13.03.2024 г. на стр. 3 от показанията на св. Н., който е заявил /цитира/.
Затова казах, че техните свидетели го казват, не го казвам аз.
Адв. В. /триплика/: В последствие има още показания на този свидетел.
6
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Г. И. Г.: Съгласен съм с
казаното от адв. К. и искам да повторя това, което казах и пред РС. Най-
малкото Т. Т. не е имал причина да бъде там. Да идва при жилището, да
използва неправомерно придобит чип за входната врата на блока. След
разговора, който е провеждан горе на етажа при входната врата на
апартамента, той настойчиво да чака долу пред блока, че дори и да
продължава да звъни на приятелката ми по телефона и да й пише, да ме
подканя да слизам, да се качва отново и да търси конфронтация. След моето
излиза от жилищната сграда, след бързата размяна на думи, той тръгна към
мен заплашително, посегна, не успя да ме удари, при което в отговор на това
аз посегнах към него. При един от ударите, да, падна на земята и ме хвана за
ръкавите. Моля да потвърдите оправдателната присъда на РС, като ни бъдат
присъдени и разходите.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Г. И. Г.: Моля да потвърдите
оправдателната присъда.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7