Р
Е Ш Е Н И Е № 50
01.
10. 2018 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 10. 09. 2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 585 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ сега чл. 558 ал.7 от Кодекса за застраховането.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на осн.чл. 288 ал.1, т.2, б.а от КЗ / отм./ сега
чл. 557 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ изплатил по щета № 11-0378/ 08.17.2013г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 844,88лв. за увреден при ПТП,
настъпило на 16.04.2013г. на път 2-66-120км., общ.Бр.Даскалови, л.а. Мерцедес
515 ЦДИ СПРИНТЕР с рег.№ ****,
собственост на СД “ Кавказ – Крумови – Кадир и Сие “ . Виновен за катастрофата
бил ответникът Д., който управлявайки л.а. Ландровер Рейндж Ровер, собственост
на А. Иванова Петричанска от гр. Пловдив, се движил с несъобразена с пътните
условия скорост,изгубил управление над автомобила и се ударил в движещото се
пред него правомерно МПС, като така причинил ПТП, като ответникът управлявал увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но до
завеждане на делото лицето не било погасило задълженията си.
Моли съда,
да осъди ответника П.Н.Д. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от
844,88лв. представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 11-0378/
08.17.2013г. обезщетение ведно със законната лихва до окончателно изплащане на
сумата и направените по делото разноски.
В срока за
отговор е постъпил такъв от адв. И.Д., назначен за особен представител на
ответника П.Д.. В отговора си особеният представител заявява, че искът е
допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло изложените обстоятелства на които се
основава искът и по-конкретно в акта на настъпване на деянието, авторството му,
противоправността му, наличието на вина у ответника. Изнася още, че не е
връчена регресна покана за възстановяване на платеното от ГФ, както и че щетата
не е настъпила в патримониума на СД “ Кавказ – Крумови – Кадир и Сие “.
Ищецът, редовно призован, не
изпраща представител, като в писмено становище моли иска да се уважи.
Ответникът П.Н.Д., редовно
призован по смисъла на чл. 47 от ГПК, не се явява. Назначеният му особен
представител адв. Д. моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Предявен е регресен иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ сега чл. 558 ал.7 от Кодекса
за застраховането за сумата от 844.88 лв. е процесуално допустим, тъй като е
налице надлежна активна и пасивна процесуална легитимация, както и правен
интерес от воденето му.
Разгледан по същество този иск е неоснователен,
поради следното:
Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.а
от КЗ /отм./ Гаранционен Фонд изплаща обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка „Гражданска
отговорност”. В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а, ал.3, вр.
чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, ищецът като лице, което изпълнява чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата-ответника и може
да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно
увреждащо поведение-действие или бездействие на ответника и до размера на
изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция на ищеца в
случая предполага съществуването на деликтно правоотношение - чл.45 от ЗЗД, за
да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на
причинените от виновното му противоправно поведение имуществени и неимуществени
вреди.
Видно от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че на 08.07.2013г. лице на име Гюнай Мехмед
Кадир в качеството си на управител на фирма СД „Кавказ – Крумови – Кадир и Сие“
е подал Уведомление до Гаранционен Фонд гр. София, като изрично в умедомлението
си е посочил, че представляваната от него фирма е в качеството на
Лизингополучател на процесния автобус марка Мерцедес – собственост на друга
фирма – „Интерлийз Ауто“ ЕАД клон гр. Пловдив. Съгласно Правилник за
устройството и дейността на Гаранционния фонд и по-точно чл. 31 ал.1 -
претенцията за изплащане на обезщетение на увреденото лице се предявява пред
фонда с писмена молба, към която се прилагат доказателства относно ПТП, правото
на заявителя да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на
причинените вреди.Видно от представената цяла преписка пред Гаранционния фонд
се установява, че първоначално заявителя е представил Свидетелство за
регистрация Част първа на въпросното МПС
– Мерцедес с първоначална регистрация от 03.04.2008г. като изрично за
собственик е посочен ЕАД „ Интерлийз Ауто“ клон Пловдив. Впоследствие е
представен и друг талон – Свидетелство за регистрация – Част първа, с дата от
09.09.2013г. в която за собственик на въпросното МПС е посочено СД „Кавказ –
Крумови – Кадир и Сие“. След извършени дейности от страна на Гаранционен фонд,
в т.ч. Доклад по щета, опис – заключение по преписка, заключителна техническа
експертиза и снимков материал, същият решил да изплати и изплатил на СД „Кавказ
– Крумови – Кадир и Сие“ на дата 16.12.2013г., претендираната по настоящото
дело от ответната страна, сума в размер на 844, 88лв. като е приел, че това е
сумата с която следва да се обезщети посоченото по-горе Събирателно дружество,
като очевидно е приел, че същото има качеството на „увредено лице“ по смисъла
на КЗ.
Съгласно нормата на чл. 265 ал.2
от КЗ /отм./ Увредено е лицето, включително
пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от
моторни превозни средства. В случая съдът счита, че следва да посочи, че
въпреки изрично предоставената процесуална възможност на ищцовата страна, в
т.ч. Определение от 02.07.2018г. с което е отменено четено в с.з. на
18.06.2018г. протоколно определение за даване ход на устните състезания,
същата, т.е. ищцовата страна не доказа по какъвто и да било начин да са
настъпили вреди от твърдяното в исковата молба и по делото ПТП в патримониума
на дружеството, получило обезщетение.
Към датата на настъпилото ПТП
-16.04.2013г. не може да се твърди, че съществува риск от повреждане на
въпросното МПС – Мерцедес за сметка на СД „Кавказ – Крумови – Кадир и Сие“, тъй
като към тази дата има представени многобройни писмени доказателства от които
се установява, че собственик е „Интерлийз Ауто “ ЕАД. Следва да се има предвид,
че представеното свидетелство за регистрация на МПС от 09.09.2013г. т.е.
няколко месеца след настъпване на ПТП представлява Свидетелство за регистрация,
но не е титул за собственост, а по съществото си представлява завършек на
административна процедура по регистрация на МПС в Република България.
Ноторно известно е, че рискът от
погиване на вещта е за собственика. В тази насока е и чл. 24 ал.1 от ЗЗД. От
това правило Законодателят е въвел и изключения, посочени в нормата на чл. 343
от ТЗ а именно, че рискът от случайно погиване или повреждане на вещта при
финансовия лизинг е за лизингополучателя. В конкретния случай, въпреки дадените
нарочни указания, ищцовата страна не представи писмени доказателства на първо
място: Съществува ли лизингов договор между „Интерлийз Ауто “ ЕАД и СД „Кавказ
– Крумови – Кадир и Сие“ и на второ място: Ако съществува такъв договор – Какъв
е неговият вид а именно, за финансов лизинг или за оперативен лизинг, тъй като
изрично в нормата на чл. 342 от ТЗ са разграничени съответно в ал. 1 и 2
видовете лизинг. Представянето на твърдян договор за лизинг е съществено в
настоящото производство, тъй като рискът от погиване на вещта се носи от
лизингополучателя само при финансов лизинг, а при оперативния лизинг по ал.1 на
чл. 342 от ТЗ важат общите правила, т.е. рискът се носи от собственика на
вещта.
В заключение съдът счита, че
следва да посочи, че неправилно Гаранционния фонд е изплатил претендираното
обезщетение на СД „Кавказ – Крумови – Кадир и Сие“ като е приел последното за
увредено лице по смисъла на КЗ, за което обаче в хода на настоящото гражданско производство
не се събраха достатъчно доказателства. Като не бе представен договор за
твърдян лизинг по настоящото дело, не могат да бъдат изследвани и клаузите на
един такъв договор.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че следва да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
Мотивиран от горното, и на
основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.288а, ал.3 вр. чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ и чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Гаранционен Фонд
гр.София, ул.Граф Игнатиев” № 2 ет.4, със съдебен адрес ***, адв.А.Н.Н. и С.Ф.М.,
срещу П.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, представляван
от особен представител адв. И.В.Д. ***, офис 1, за сумата от 844.88 лв. (осемстотин
четиридесет и четири лева и осемдесет и осем ст. ), представляваща
възстановеното от Гаранционен Фонд обезщетение по щета № 11- 0378/08.07.2013
година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд град Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: