Решение по дело №988/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260015
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20201100900988
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ………

гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Павлинка Славова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 988 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Министерството на здравеопазването, БУЛСТАТ ****** срещу „Б.М.И.“ АД, ЕИК ******, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: на основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 2 518 689,00 лева – неустойка по чл. 41, ал. 1 от Договор № РД-11-320/20.07.2015 г.; на основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 2 518 689,00 лева – неустойка по чл. 41, ал. 2 от Договор № РД-11-320/20.07.2015 г.; на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 400 923,40 лева – лихва за забава върху неустойката по чл. 41, ал. 2 от договора за периода от 26.10.2018 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че в изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.1-08/2010 г., Министерството на здравеопазването /МЗ/ е провел обществена поръчка с предмет „Закупуване на апаратура за хеликална терапия за нуждите на СБАЛ по онкология гр. София и роботизирана система за стереотактична радиохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив“. За изпълнител на поръчката относно роботизираната система за стереотактична радиохирургия за УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив е избран ответника „Б.М.И.“ АД, с който е сключен Договор № РД-11-320/20.07.2015 г. Съгласно договора, ответното дружество следва да достави роботизирана система за стереотактична радиохирургия /cyber knife, кибернож/, което включва и изпълнение на дейности по доставка, инсталиране, монтаж, въвеждане в експлоатация,  обучение за работа с апаратурата, гаранционно и следгаранционно обслужване. Посочва, че в изпълнение на договора, ответникът е доставил посочената апаратура, като същата е въведена в експлоатация на 21.12.2016 г., съгласно подписан между страните протокол. Твърди се, че ответникът не изпълнява посочените в чл. 33 от Договора задължения за гаранционна поддръжка на киберножа, като многократно е нарушавал сроковете за констатиране на проблема, не е посочвал период за отстраняване на проблема, не е заменял временно ремонтирания модул със свой до отстраняване на проблема. Горното е довело до невъзможност киберножът да бъде ползван в дълги периоди от време, което е застрашило живота на пациентите, нуждаещи се от терапия с него. Ищецът посочва и че ответникът не е спазил разпоредбата на чл.15, ал. 3 от договора, да не допуска повече от 240 часа годишно, през които апаратурата да не работи, като за периода 21.12.2016 г. до 21.12.2017 г. часовете, в които той не е работил са 2454, а за периода от 21.12.2017 г. до 16.07.2018 г. те са 1 427. Доколкото съгласно договора, гаранционният срок на обслужване се удължава с часовете, през които киберножът не е работил, то гаранцията се е удължила с 3 401 дни. На следващо място, твърди, че производителят е отнел лицензията на ответника за сервизно обслужване, поради което за периода от м. юни 2018 г. до 21.12.2018 г. и удължения срок на гаранционно обслужване е налице пълно неизпълнение от страна на ответника, поради невъзможност за осъществяване на гаранционна поддръжка, включително невъзможност за осигуряване на оригинални резервни части /неизпълнение на чл. 35 от Договора/. Всички изложени обстоятелства според ищеца обосновават хипотезата на чл. 41, ал. 2 от Договора, тъй като представляват пълно неизпълнение на задълженията по раздел XI „Гаранционна отговорност и обслужване“, раздел XII „Следгаранционно обслужване“ и чл. 13, ал. 2 от договора, поради което последния дължи неустойка в размер на 25% от цената на договора по чл.3 или сумата от 2 518 689,00 лева. За задължението да плати неустойката ответникът е поканен с писмо от ищеца изх.№ 26-00-832/10.10.2018г, връчено на последния на 11.10.2018г., като е даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение. След изтичане на срока или считано от 27.10.2018 г до подаване на исковата молба ищеца счита, че ответникът му дължи и обезщетение за забава върху неустойката по чл. 41, ал.2 от Договора в размер на 400 923,40 лева. Отделно от горното, ищецът претендира и неустойка по чл. 41, ал. 1 от Договора за неточно изпълнение на задълженията на ответника по договора да предостави банкова гаранция /чл. 26 от договора/ за продължения срок на договора в частта относно гаранционното обслужване, отчитайки времето, през което същия не е работил поради повреда или профилактика предвид,  както и на задължението за обучение на персонал по чл. 13, ал. 1, т. 6 от договора. Твърди се, че ответникът не е провел пълно двуседмично обучение на персонал за работа с апаратурата на тема „Радиохирургия на лезии в подвижни органи“, като е проведено едноседмично такова на лекар физик и деветдневно такова на мед.физик; не е проведено и пълно двуседмично обучение на тема „Радиохирургия на туморни лезии в мозъка, главата и шията и гръбначния стълб“, като е проведено деветдневно такова за лекар и петдневно за мед.физик. Неизпълнението на тези задължение на ответника, според ищеца пораждат вземането му за заплащане на неустойката по чл.41, ал. 1 от Договора в размер на 2 518 689,00 лева. По изложените съображения се иска осъждането на ответника.  

Ответникът „Б.М.И.“ АД оспорва исковете. Оспорва твърдението за пълно неизпълнение, като посочва, че за период от две години, ответникът е отстранил над 50 проблема. Твърди, че проблемите са заявявани от неупълномощени лица и при липса на предвидената в договора форма, както и че често е отстранявал проблеми и дистанционно, поради което не са съставяни протоколи. Оспорва твърдението на ищеца, че оборудването не е работило 2 454 часа над допустимото, като признава, че ножът не е функционирал поради отстраняване на дефекти или профилактика за 2017г за общо 494,5 часа, за 2018 - 129,5 часа. Твърди, че клаузата на чл. 15, ал. 3 от договора следва да се тълкува в смисъл, че прекратяване на работата поради технически проблем на оборудването, може да има само през работното време на лечебното заведение, в рамките на което се планират и провеждат терапии на пациенти, т.е. от 8 до 16 часа и ако това прекъсване води до преустановяване на терапия на пациент, т.е. за изключени от приложното после на клаузата следва да се считат случаите, при които системата е обслужвана дистанционно или на място, без да се прекъсва работата на персонала и третирането на пациенти. Оспорва твърдяното от ищеца удължаване на гаранционното обслужване със срока, през който оборудването не е работило, като твърди, че клаузата на чл.2, ал. 5 не се задейства автоматично, а е необходимо подписване съгласно чл. 2, ал. 6 на двустранен протокол, какъвто не е налице. Оспорва посочената от ищеца дата за въвеждане в експлоатация, като твърди, че оборудването е предадено за експлоатация на 18.12.2015 г. и задължението на ответника за гаранционна поддръжка се е погасило на 18.12.2017 г. Поради горното, твърдението за пълно неизпълнение след м. юни 2018 г. е ирелевантно и неоснователно, доколкото към него момент вече не е съществувало задължение за ответника да поддържа гаранционно апаратурата. Твърди, че за него няма задължение по договора да получи лицензия от АЯР, нито такова да съдействие на лечебното заведение за получаването й. Задължението съгласно 15, ал. 3, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия вр. чл.40 от Закона за лечебните заведения за получаване на лицензия за използване на медицинско оборудване с източник йонизиращо лъчение е на лечебното заведение. При условията на евентуалност, ако се приеме, че гаранционният срок започва да тече считано от получаване на лицензията от АЯР, то УМБАЛ „Св. Георги“ /Болницата/ недобросъвестно е попречила за сбъдването на това условието по чл. 2, ал. 3 от Договора, евентуално е налице забава на кредитора, който не е осигурил необходимото съдействие за срочното изпълнение на задължението, поради което рискът от забавата е за последния. Оспорва твърденията на ищеца, за наличието на задължение да поддържа валидна лицензия от производителя, както и че е налице неизпълнение на задължението за осигуряване на резервни части, тъй като последните не налагат притежаване на лицензия от производителя, а и не са представени доказателства за неизпълнение на задължение да се доставят резервни части. Евентуално прави възражения за непреодолима сила по чл. 306 от ТЗ, като твърди, че оттеглянето на упълномощаването от страна на производителя на оборудването представлява непредвидимо и непреодолимо събитие. Оспорва и иска за неустойка по чл. 41, ал.1 от Договора. Оспорва твърденията за липса на валидна банкова гаранция за срока на гаранционното обслужване, като счита срока за изтекъл по изложените по-горе съображения, отделно при оттегляне на упълномощаването от страна на производителя е настъпила обективна невъзможност за ответника да изпълнява задълженията си. Твърди, че е провел уговорените в договора обучения. На самостоятелно основание, прави възражение за нищожност на неустоечните клаузи, като при условията на евентуалност прави искане по чл.309 ТЗ за намаляване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Между страните не е спорно, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че на 20.07.2015 г сключват договор №РД-11-320 в изпълнение на проведена обществена поръчка по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.1-08/2010 г. и решение №РД-11-270/09.06.2015 г. на възложителя за класиране на участниците и избор на изпълнител, с предмет „Закупуване на апаратура за хеликална терапия за нуждите на СБАЛ по онкология гр. София и роботизирана система за стереотактична радиохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив“ по проекти част от СРИП на МЗ, финансирани по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013.

Съгласно договора МЗ в качеството му на възложителя възлага на ответното дружество „Б.М.И.“ АД да достави роботизирана система за стереотактична радиохирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, което включва дейностите по: 1/доставка на медицинското оборудване; 2/ инсталиране, монтаж, настройка, подробно изпитване, контрол на качеството, пускане в действие и предаване за експлоатация с необходими за експлоатацията принадлежности и консумативи; 3/ обучение за работа с доставеното медицинско оборудване; 4/ гаранционно обслужване, включващо профилактика на доставеното медицинско оборудване, които дейности следва да се извършат съгласно Техническата спецификация на възложителя, (приложение №1 към договора), Техническото и ценово предложение на изпълнителя за изпълнителя (приложение № № 2 и 3 към договора). С въвеждане в експлоатация на оборудването, изпълнителя прехвърля на възложителя собствеността върху последното. В чл. 2, ал. 2 и ал. 3 е уговорено изпълнителят да достави оборудването до 4 месеца от дата на сключване на договора, а срокът за монтаж, инсталация и въвеждане в експлоатация – до 4 месеца след доставката и готовността на помещенията според изискванията за монтаж на изпълнителя. Гаранционния срок и срокът за гаранционна поддръжка на оборудването е предвиден да бъде 24 месеца, като съгласно чл. 2, ал. 5 той се удължава с толкова дни с колкото часа над посочените в чл. 15, ал. 4 от настоящия договор оборудването не е работило поради повреда или профилактика, които срокове се продължават при условията на раздел XV с подписване на допълнително споразумение (чл.49). Изпълнителят се задължава съгласно чл.13: 1/да изпълни предмета на договора в сроковете съгласно същия; 2/да въведе в експлоатация и внедри оборудването; 3/да осигури гаранционното му обслужване през времето, в което е в гаранционен срок, от сервизните инженери обучени от производителя; 4/да проведе обучение на персонала по посочената в договора схема (етап „Техническо обучение“ – на място 2 седмици при пускане на уредбата и 2 седмици след едномесечна самостоятелна работа, което се удостоверява с двустранно подписан протокол; Етап „Клинично обучение“ – обучение на персонал на лечебното заведение в референтен клиничен център с опит с предлагания апарат, както следва: контрол на качеството на уредбата – 2 седмици за медицински физик; протоколи за работа при хематологични заболявания (вкл.целотелесно облъчване) – 2 седмици за лекар и мед.физик; Адаптирано лъчелечение при тумори на: глава и шия, гръден кош, гастроинтестинален тракт – 2 седмици лекар и мед.физик); 5/да представи документи, че доставеното оборудване е фабрично ново; 6/че притежава СЕ-марка за съответствие съгласно ЗМИ; 7/да обезпечи оригинални резервни части за оборудването за период от 8 години след изтичане на гаранционния срок; а в случай, че изпълнителят не може да изпълни произтичащите от договора задължения за гаранционно обслужване на доставеното от него оборудване, да осигури изпълнението на тези задължения от производителя на оборудването (13, ал.2). Съгласно чл. 15, ал.3 изпълнителят поема задължени по време на гаранционния срок максималната продължителност на прекратяване на работата на доставеното оборудване поради повреда или профилактика да не надвишава 240 часа годишно, а при надвишаване е предвидено задействане на клаузата на чл.2, ал. 5. Уговорено е при подписване на договора изпълнителят да представи гаранция за точното изпълнение на задълженията по договора на стойност 5% от цената по чл.3 без ДДС (503 737,8), която съгласно чл.25 възложителят освобождава в срок до 60 дни след изтичане на срока за пълно гаранционно обслужване по чл.2, ал. 4, освен ако не е усвоил същата. В случай, че срокът е по-малък от срока по чл.25, изпълнителят е длъжен един месец преди изтичане на валидността на банковата гаранция да удължи нейното действие като представи на възложителя анекс за нейното продължаване. В противен случай, възложителят усвоява сумите по гаранцията и ги задържа като гаранционен депозит за изпълнение на договора (чл.26). Възложителят има право да усвои изцяло или отчасти гаранцията за изпълнение на договора при неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя вкл. при възникване на задължение на изпълнителя за плащане на неустойки, както и при прекратяване на договора от възложителя, поради неизпълнение на договорни задължения от страна на изпълнителя (чл.27). Изпълнителят се задължава да осигури гаранционна поддръжка на медицинското оборудване за срок от 24 месеца от въвеждане в експлоатация, като гарантира нормалното функциониране на оборудването, указано в Техническата спецификация и Техническото предложение (чл.30 и чл.31). Съгласно чл. 32 заявката за отстраняване на възникнала повреда на оборудването се прави по телефона или писмено по факс, като тя трябва да съдържа информация за: наличието на повреда, час и дата, когато е констатирана. Гаранционното обслужване на оборудването се извършва на място, както следва: 1/ време за констатиране на проблема до 24 часа, 7 дни в седмицата от съобщаването за проблема от изпълнителя или определено от него лице; 2/ време за отстраняване на проблема – определя се от изпълнителя, след констатиране на проблема и се посочва в двустранно подписан протокол. При необходимост от продължително отстраняване на проблема повече от 48 часа изпълнителят е длъжен да замени временно ремонтирания модул/устройство със свое, от същия функционален тип. Задължението за следгаранционно обслужване обхваща изискването, изпълнителят да осигури резервни части, свързани с експлоатацията  на доставеното оборудване за период от 8 години, след изтичане на гаранционния срок. Съгласно чл. 41, ал. 1 в случай на неточно изпълнение на която и да е от дейностите по договора, с изключение на задълженията за гаранционна отговорност и обслужване, следгаранционно обслужване и по чл. 13, ал. 2, изпълнителят дължи да заплати неустойка на възложителя в размер на 0,5% от цената по чл.3 без ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 25 % от общата цена, а съгласно ал.2 при пълно неизпълнение на задълженията произтичащи от раздел XI “Гаранционна отговорност и обслужване, раздел XII „Следгаранционно обслужване“ и по чл. 13, ал. 2, изпълнителят дължи неустойка в размер на 25 % от общата цена по договора.  Срещу поетите задължения възложителя се съгласява да заплати възнаграждение в размер на 10 074 756,00 лева без ДДС или 12 089 707,20 лева с ДДС, съгласно условията и сроковете по чл. 4, ал. 1

Безспорно е, че оборудването е инсталирано и пуснато в действие на 18.12.2015г.

На 20.12.2016 г оборудването  получава лицензия от АЯР, а на 21.12.2016 г. е съставен протокол за въвеждането му в експлоатация.

От представените на лист 80 – 161 и на лист 218 - 292 сервизни протоколи и констативни протоколи за 2017 г. и 2018 г. се установява че през времетраене на срока за гаранционно обслужване на оборудването от Болничното заведение където то е инсталирано към ответника са предявявани рекламации за констатирани дефекти и различни технически проблеми, които са отстранени от ответното дружество.

Въз основа на така събраните доказателства съдът намира исковете за неоснователни по следните съображения:

За основателността на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че: 1/между страните е сключен сочения договор за доставка на кибер нож по обществената поръчка, 2/уговарянето на валидни неустоечни клаузи, 3/настъпилото неизпълнение на договора, което е покрито от неустоечната клауза и техния размера.

С оглед възраженията на ответника за нищожност на клаузите на договора уреждащи задължението за неустойка съдът намира, че като преюдициално това възражение следва да бъде разгледано първо. За нищожността съдът следи и служебно.

С ТР №1/2009г на ОСТК на ВКС се прие, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.

В процесния случай от начина, по който е формулирана неустойката по чл.41, ал. 1 от договора не може да се изведе конкретно задължение, точното изпълнение на което същата обезпечава, а от там и да се прецени дали то е основно по договора или не, дали е парично или не, какъв е размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, дали неизпълнението е частично или пълно. Евентуалното неизпълнение на отделните срочни задължения на изпълнителя по договора води до различни вреди за възложителя, които спрямо едно задължение може да са съизмерими и да ги компенсират, а спрямо други - да налагат извод за неоснователното му обогатяване. Такова двойнствено проявление клаузата на договора не може да има. Или само въз основа на начина, по който е уговорена неустойката по чл.41, ал. 1, тя следва да се приеме за нищожна, тъй като очевидно излиза извън присъщите на неустойката функции. След като клаузата е нищожна, тя не може да породи вземане в полза на ищеца за заплащане на претендираните с иска по чл. 92 ЗЗД суми.

Само за пълнота намира за необходимо да посочи, че дори да се приеме твърдението, че неустойката обезпечава именно точното във времево отношение изпълнение на задължението на ответника да продължи срока на представената паричната гаранция, тя отново следва да се приеме за нищожна. Това е така, защото задължението по договора, което тя обезпечена не е основно за изпълнителя. Второ за вредите от евентуалното му неизпълнение, ищецът е обезпечен и с възможността да усвои сумите по гаранцията, която вече е предоставена при сключването на договора, която може да се задържа като гаранционен депозит за изпълнение на задължението (виж чл.26). Т.е. разколебана е обезпечителната функция на така уговорената неустойка. От друга страна, размера на неизпълненото задължение е представяне на парична гаранция в размер на 5% от стойността на договора, а уговорената неустойка за неговото забавено изпълнение може да достигне 25% от стойността  на договора, т.е. е предвидена е възможност неустойката да надхвърли петкратно размера на неизпълненото задължение и то за частично неизпълнение на задължение, което не е основно за изпълнителя по договора. Същевременно неясни са и потенциалните вреди от неизпълнението на задължението. Следователно спрямо това задължение, уговорената в чл. 41, ал. 1 от договора неустойка е нищожна, тъй като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, целяща единствено неоснователното обогатяване на ищеца.

Ако се приеме, че неустойката по чл.41, ал. 1 обезпечава точното изпълнение на задължението на изпълнителя да обучи персонала, съгласно утвърдената с договора схема, неустойката също е нищожна като излизаща извън типичните и цели. Обучението на персонала е основно, срочно, непарично задължение на изпълнителя по договора. Обезпечено е и с банковата гаранция за точно изпълнение в размер на 5% от стойността на договора, доколкото в клаузите на чл. 25 и чл. 26 от договора предвиждащи както учредяването й, така и условията за нейното усвояване от възложителя, то не е изрично изключено. Т.е. разколебана е обезпечителната функция на неустойката, доколкото точното изпълнение е обезпечено и с други правни способи. Същевременно, ако се приеме, че предполагаемите към сключването на договора вреди при релевантната форма на неизпълнение, изведени от затруднението на болницата да използва уреда и да генерира приходи от дейността му, са съобразени с уговорения размер на неустойката, то твърденията на ищеца, които са за частично неизпълнение на задължението (признава се, че по тема „Радиохирургия на лезии в подвижни органи“ е проведено едноседмично обучение на лекар физик и деветдневно такова на мед.физик; а по тема „Радиохирургия на туморни лезии в мозъка, главата и шията и гръбначния стълб“ – деветдневно такова за лекар и петдневно за мед.физик), което дори да бъде споделено (предвид представените протоколи към отговора, че обучението е проведено изцяло), налагат извод за нейната прекомерност. Т.е. неустойката в претендирания размер би имала основно санкционен характер. След като неустойката не е единственото правно средство обезпечаващо точното изпълнение на договорното задължение, което макар и основно по договора, не е парично и е с основно санкционен характер цел, я прави неморална като излизаща извън присъщите й функции.

Уговорената в член 41, ал. 2 от Договора неустойка обезпечава вредите от пълното неизпълнение на задълженията, произтичащи от раздел XI „Гаранционна отговорност и обслужване “, раздел XII „ Следгаранционно обслужване “ и/или чл. 13, ал. 2. С уговорената гаранционна отговорност и следгаранционно обслужване се цели оборудването да съхрани своите качества и свойства в определените в договора срокове, тъй като същото е с висока стойност (което непредполага честата му подмяна с друго такова изделие) уникално за страната и с висока полза за пациентите, които се нуждаят от неговата терапия. След като с гаранционната отговорност се цели запазване на целостта и функционалността на оборудването през уговорените в договора сроковете, предвидимите към сключване на договора вреди от пълното неизпълнение на задължението, с оглед на уникалността му (не всяко трето лице разполага с обучен технически персонал за поддръжката му) следва да се приеме, че са съизмерими не само със стойността на евентуално дефектирала част на оборудването, но и със стойността оборудването като цяло, тъй като без поддръжка същото е възможно изобщо да не може да функционира. Съотнесено към този предвидим размер на вредите, уговорения в чл. 42, ал.2 размер на неустойката, налага извода, че последната е съизмерима с очакваните от евентуланото неизпълнение вреди. Следователно макар и задължението да е обезпечено и с банковата гаранция по чл. 25, с оглед потенциалната възможност същия да не може да функционира, при неполагане на грижи за неговата поддръжка, следва да се приеме, че уговорената неустойка по чл.42, ал.2 не излиза извън типичните си функции и не е неморална, независимо от високия си размер.

След като неустоечната клауза по чл. 41, ал. 2 от договора е валидна, следва да се отговори на въпроса дали е настъпило неизпълнение на задължение, което последната обезпечава.

Неустойката се дължи само в случаите и при условията, за които е договорена като задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява., т.е. само за онази форма на неизпълнение, за която същата е уговорена. / така Решение № 240 от 15.01.2014 г. по т. д. № 959/2012 г., Т. К., II Т. О. на ВКС/.

Уговорената форма на неизпълнение, вредите от която процесната неустойка компенсира е пълното неизпълнение на задълженията на ответника по раздел XI „Гаранционна отговорност и обслужване “, раздел XII „Следгаранционно обслужване “ и чл. 13, ал. 2 от договора. При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на проявилите се недостатъци. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнява посочените в чл. 33 от Договора задължения за гаранционна поддръжка на киберножа, като многократно е нарушавал сроковете за констатиране на проблема, не е посочвал период за отстраняване на проблема, не е заменял временно ремонтирания модул със свой до отстраняване на проблема. Тези твърдения не се подкрепят от представените по делото сервизни и констативни протоколи, тъй като видно от тях те са съставяни именно в доказателство, както на заявените технически неизправности на апаратурата от болничното заведение, така и за тяхното констатиране и отстраняване от страна на ответника. Дори и да се приеме, че реакцията за констатиране на проблема и/или за неговото отстраняване е била забавена, забавата не е релевантна форма на неизпълнение по договорената неустойка.

Неизпълнението на задължението по чл.15, ал. 3 от договора, изпълнителят да не допуска повече от 240 часа годишно, през които апаратурата да не работи (без значение дали часовете, през които тя реално не е работила са 3000 или 600), не съставлява неизпълнение на задължението за гаранционно обслужване, още по-малко налага извод за пълното му неизпълнение. Неизпълнението на клаузата на чл.15, ал. 3 дава правото на възложителя да ал. 4 да писка продължаване на срока на гаранционно обслужване съгласно реда и условията на чл.2, ал. 6 вр. ал.5 с подписване на анекс към договора съгласно чл.49. Системното неизпълнение на задължението по чл.15, ал. 3 дава право на възложителя и да развали договора съгласно чл. 52 или да претендира обезщетение по общите правила, но няма отношение към неустойката по чл.42, ал. 2 от договора.

На следващо място, се твърди, че производителят е отнел лицензията на ответника за сервизно обслужване, поради което за периода от м. юни 2018 г. до 21.12.2018 г. и удължения срок на гаранционно обслужване е налице пълно неизпълнение от страна на ответника, поради невъзможност за осъществяване на гаранционна поддръжка, включително невъзможност за осигуряване на оригинални резервни части /неизпълнение на чл. 35 от Договора/. Отношенията между производителя и изпълнителя по договора, нямат пряка връзка със задължението на последния за доставка на оригинални части и за поддръжка на оборудването, доколкото няма законова или друга забра и без да е представител на производителя той да закупи такива части от него и да ги престира за изпълнение на задължението си по процесния договор договора. Следователно простото отнемане на лицензията не може да се приеме, като неизпълнение на задълженията по чл.35 от договора.

Задължението по чл. 13, ал. 2 от договора разкрива характеристиките на  обещание действието на трето лице (чл.23 ЗЗД), тъй като с него ответникът поема задължение към ищеца да осигури съгласието на производителя да поддържа гаранционно оборудването. Уговорката е под условие, в случай, че гаранционната поддръжка не се осъществява от ответника. Неизпълнение на задължението за гаранционно обслужване не се установява по делото, а следователно не може да се приеме, че се е сбъднало и условието, под което е поставено изпълнението на задължението да се осигури действието на третото лице.

Въз основа на изложеното иска за заплащане на неустойката по чл. 41, ал.2 от договора следва да се отхвърли като недоказан по основание.

Неоснователността на иска за главницата обуславя неоснователно и на иска за мораторна лихва, който също следва да се отхвърли.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ответника, но поради липсата на доказателства за направата на такива съдът не ги присъжда.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, БУЛСТАТ ******, предявени срещу „Б.М.И.“ АД, ЕИК ******, както следва: на основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 2 518 689,00 лева – неустойка по чл. 41, ал. 1 от Договор № РД-11-320/20.07.2015 г.; на основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 2 518 689,00 лева – неустойка по чл. 41, ал. 2 от Договор № РД-11-320/20.07.2015 г.; на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 400 923,40 лева – лихва за забава върху неустойката по чл. 41, ал. 2 от договора за периода от 26.10.2018 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

СЪДИЯ: