№ 115
гр. С., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №1221 от 09.09.2021 г. по описа на
ДСИ при Районен съд- гр. Б., подадена от М. П. К., ЕГН********** с адрес
гр. С., ул. „131“, №2, ап.10, срещу следните действия на ДСИ при Районен
съд- гр. Б.: въвод във владение по изпълнително дело №20201810400033 за
5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 58030.3.43 по КККР на
гр. Б. с площ от 162 кв. м., начин на ползване нива, съставляващ имот
№003043 по картата на землището на гр. Б., срещу отказ на изпълнителния
орган за спиране на изпълнението, както и по отношение на присъдените
разноски.
Действията на държавния съдебен изпълнител се обжалват с твърдения
за тяхната незаконосъобразност, обуславяща се от нарушение на
процесуалните норми и липса на правно основание за тяхното реализиране.
Твърди се, че ДСИ без да е имало нарочен акт от страна на съда за отмяна
спиране на изпълнението е бил насрочил въвод във владение, като не е взел
предвид факта, че наложената обезпечителна мярка все още е валидна.
По отношение на извършения въвод във владение са наведени
твърдения, че от протокола, който е изготвен във връзка с провеждането му,
не става ясно върху коя част от имота е извършен въвода. Твърди се още, че
имотът не е бил индивидуализиран от ДСИ съгласно изискванията на закона.
Навеждат се твърдения за това, че ДСИ не се е бил произнесъл с
1
нарочен акт по подадена от длъжника жалба с вх. №998 от 06.08.2021г., с
която е поискано да се спре производството.
На 23.09.2021г. са връчени преписи от жалби вх.№1120 от 01.09.2021г.
и вх.№1221 от 09.09.2021г по описа на ДСИ при Районен съд- гр. Б. подадени
от длъжника по изпълнително дело на Г. М. М. и Д. Г. ЗЛ. чрез техния
процесуален представител адв. Я.В. от САК, гр. С., ул. „К.Б. I“ №120.
Депозирано е по изпълнителното дело от двамата взискатели писмено
възражение на 28.09.2021г., подадено чрез техния процесуален представител.
С него се твърди, че жалбите на М.К. са незаконосъобразни, тъй като
същата неправилно е тълкувала смисъла на определение №126/15.07.2020г.
постановено по ч.гр.д. №1775/2020г. на 2-ро гражданско отделение при ВКС,
с което е било спряно изпълнението на влязло в сила решение на СОС по гр.
дело №525/2018г., в частта с която тя е била осъдена да предаде владението
на 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 58030.3.43 по КККР
на гр. Б. с площ от 162 кв. м., начин на ползване нива, съставляващ имот
№003043 по картата на землището на гр. Б.. Определението е постановено по
реда на чл. 309, ал.1 ГПК и спирането на изпълнението с него съгласно
смисъла на разпоредбата на чл. 309, ал.2 ГПК е било само до произнасяне на
ВКС по молбата за отмяна на конкретния съдебен акт. В процесния случай,
ВКС се е бил произнесъл с решение, с което молбата за отмяна на М.К. е била
оставена без уважение, поради което от деня на постановяване на решението
на ВКС изпълнението продължава и внесеното обезпечение служи за
удолетворение на взискателите и се завършва въвод във владение.
Твърди се също така, че е неоснователно искането на жалбоподателката
за това да не бъдат признати направените разноски във връзка с въвода във
владение.
От взискателите по изпълнителното дело е отправено искане за
оставяне без уважение на жалбите на длъжника срещу действията на ДСИ,
като неоснователни.
Изразено е становище от страна на ДСИ при Районен съд- гр. Б. по
депозираните жалби на длъжника, в което е посочено, че същите са
допустими, но не и основателни.
Съдът, като провери данните по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
Изпълнителното дело е образувано по молба на Г. М. М. и Д. Г. ЗЛ. и
двамата със съдебен адрес гр. С., ул. „К.Б. I“ №120, въз основа на
изпълнителен лист от 27.05.2020г., издаден по гр. дело №340/2017г. по описа
на Районен съд- Б. въз основа на решение №106 от 11.05.2018г., Решение
№409 от 27.12.2018г., постановено по гр.дело №525/2018г. на Софийски
окръжен съд, и определение №25 от 22.01.2020г. постановено по гр. дело
№3198/2019г. на ВКС, по силата на който длъжника М. П. К. от гр. С., ул.
„131-ва“ №2, ет.4, ап.10 е осъдена да предаде на основание чл.108 ЗС
владението на ½ идеална част на Г. М. М., 1/6 идеална част на Д. Г. ЗЛ. и 1/6
идеална част на Г. Г. З. върху поземлен имот с идентификатор 58030.3.43 по
КККР на гр. Б., с площ от 1622 кв.м., начин на трайно ползване нива,
2
съставляващ имот №003043 по картата на землището на гр. Б. при съседи:
имоти №05815.3.29, 05815.3.30, 05815.3.102, 05815.3.42 и 05815.3.45.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е
получена на 30.06.2020г. Във връзка с това е било постъпило писмо с вх.
№627/16.07.2020г. с копие от определение №126 от 15.07.2020г., постановено
на основание чл.309, ал.1, вр.чл.282 ГПК по гр.дело №1775 по описа на 2020г.
на ВКС. С посоченото определение се спира производството по
изпълнителното дело във връзка с подадена молба от страна на длъжника
М.К. по реда на чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение.
С разпореждане от 16.07.2020г. производството по изп. дело
20201810400033 е спряно, което действие е било обжалвано от взискателите
по делото. Действието по спирането на изпълнението от ДСИ е потвърдено с
решение №260008 от 14.01.2021г., постановено по ч.гр.дело №17/2021г. на
Софийски окръжен съд.
С молба с вх. №935 от 15.07.2021г. подадена от взискателя Г. М. М. е
поискано възобновяване на производството по делото и извършване на въвод
във владение. Към молбата е приложено решение №61 от 09.06.2021г.,
постановено в производство по чл. 303, ал. 1 ГПК по гр. дело №3958 от 2020г.
на ВКС, с което жалбата на М.К. за отмяна на влязло в сила решение №409 от
27.12.2018г., постановено по гр. дело №525/2018г. на Софийски окръжен съд
е оставена без уважение.
С разпореждане от 16.07.2021г. на ДСИ е даден ход на спряното
производството по изп. дело 20201810400033 и е насрочен въвод във
владение на 03.09.2021г. За предприетото действие по изпълнение- въвод във
владение, длъжника М.К. е била уведомена лично на 30.07.2021г.
С жалба вх.№998 от 06.08.2021г. подадена от длъжника до ДСИ е
поискано да бъде отменено насроченото принудително действие- въвод във
владение за 03.09.2021г., поради това, че наложената обезпечителна мярка с
определение №126 от 15.07.2020г. по ч.гр.д.№1775 от 2020г. на ВКС спиране
на изпълнението е валидна и не е отменена.
На 06.08.2021г. с разпореждане на ДСИ върху жалба вх.№998 от
06.08.2021г. подадена от длъжника е указано, да й се връчи копие от
разпореждане от 16.07.2021г. за сведение. По делото не е изготвен изричен
акт на ДСИ за отказ от спиране на изпълнителното производство във връзка с
отправеното искане на длъжника.
Със съобщение връчено на 23.08.2021г. длъжника М.К. е получила
разпореждане на ДСИ за насрочване на въвода във владение и възобновяване
на изпълнителното производство.
Срещу даване ход на изпълнителното дело и насрочването на въвод
от страна на длъжника М.К. е била подадена жалба с вх.№1120 от
01.09.2021г. с изложено твърдение за незаконосъобразност на действията на
ДСИ, както и това, че допуснатото обезпечение- „спиране на изпълнението“
не е отменено.
На 03.09.2021г. е извършен въвод във владение, за което е изготвен
3
нарочен протокол от страна на ДСИ.
Въз основа на така установеното, съдът намира от правна страна
следното:
1. Жалбоподателката – длъжник по изпълнението М.К. обжалва
"отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението" - основание за
обжалване на действията на съдебен изпълнител е чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение. В закона не е посочено изрично каква следва да е формата на
отказа и дали той следва да е изричен или мълчалив. Граматическото
тълкуване на разпоредбата сочи, че подлежащият на обжалване отказ на
съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство може да бъде
както изричен, така и мълчалив. В противен случай с бездействието си
съдебният изпълнител успешно би парирал възможността за защита на
длъжника срещу незаконосъобразното протичане на процесуалното
правоотношение по изпълнителното дело, въпреки настъпването на
законовите предпоставки за спирането на изпълнителното дело. Поради което
жалбата в тази и част се явява допустима с оглед факта, че е подадена от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Спирането на делото е важаща през определен период от време забрана
за извършване на процесуални действия по делото, докато не отпаднат
пречките за неговото развитие. В конкретния случай на основание чл. 309,
ал.1, вр. чл. 282 ГПК с определение №126 от 15.07.2020г., постановено по
ч.гр.д. №1775 по описа за 2020г. на ВКС е спряно изпълнението на влязло в
сила решение №409/18г., постановено по гр.дело №525/2018г. от Софийски
окръжен съд, в частта с която М.К. е осъдена да предаде на Г.М., Д.З. и Г. З.
владението върху 5/6 ид.ч. от процесния имот. Посоченото определение има
привременен обезпечителен характер и действа занапред.
След като с решение №61 от 09.06.2021г. постановено по гр.д. №3958 по
описа за 2020г. на ВКС в производство по реда на чл.303, ал.1 ГПК е оставена
без уважение молбата на М. П. К. за отмяна на влязло в сила решение №409
от 27.12.2018г. постановено по гр. дело №525 от 2018г. на СОС,
обезпечителната нужда е отпаднала.
В конкретния случай е отпаднало основанието за спирането на
изпълнителното производство и същото е било надлежно възобновено с
разпореждане на ДСИ от 16.07.2021г.
Спирането на делото настъпва по силата на закона, по разпореждане на
съда или по волята на някоя от страните. В разпоредбата на чл.432 ГПК са
посочени изрично хипотезите при които изпълнителното производство се
спира. Доколкото в настоящия случай, не се установи да е налице която и да е
от тях, то постановения отказ за спиране на изпълнителното производство на
ДСИ се явява законосъобразен по своя характер. Предвид гореизложеното,
подадената частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена
4
без уважение в тази й част.
2. Длъжникът обжалва действие на съдебния изпълнител по извършен
въвод във владение по посоченото вече изпълнително дело. Обжалваното
действие е извън обсега на самостоятелен съдебен контрол на действията на
ЧСИ, респ. ДСИ изразяващи се в нарушения във връзка с организирането и
провеждането на въвод в имота, освен при хипотезата на чл. 435, ал. 5 ГПК,
позволяваща на трето лице, което е било във владение на имота да обжалва
това изпълнително действие. В чл. 435, ал. 2 ГПК са лимитивно посочени
действията на изпълнителният орган, които подлежат на обжалване поради
тяхната незаконосъобразност. Посоченото с частната жалба действие не е
сред тези действия, поради което, в тази й част, жалбата е подадена срещу
неподлежащо на обжалване действие, явява се недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
3. На последно място жалбоподателката – длъжник по изпълнението
М.К. обжалва „разноските по изпълнението свързани с извършения въвод“ -
основание за обжалване на действията на съдебен изпълнител е чл. 435, ал. 2,
т.7 ГПК. Отправеното искане е за обжалване на определените разноски във
връзка с извършения въвод във владение на 03.09.2021г. Посоченото действие
на изпълнителният орган е сред тези действия, които подлежат на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК. По своя характер жалбата е
отправена от лице, имащо правен интерес, подадена е в срок, поради което се
явява допустима.
Разгледано по същество, същата се явява неоснователна.
Произнасянето на съдебния изпълнител по отговорността за
разноските в изпълнителното производство е действие в изпълнение на
общия принцип за отговорност за разноски - т.е. за неоснователно причинени
имуществени вреди, което подлежи на обжалване. На обжалване подлежи
сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на
действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски и
постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на
принудителното изпълнение. За разноските по изпълнението е създаден
специалният текст на чл. 79, ал.1, като в т.1-3 на посочената алинея, са
предвидени случаите в които разноските не са за сметка на длъжникът.
Доколкото в настоящия случай, не се установи да е налице някоя от
хипотезите на чл.79, ал.1, т.1-3 ГПК, то жалбата в тази й част, следва да се
остави без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена жалба от М. П. К. срещу
процесуално действие на ДСИ- въвод във владение извършено по изп. дело
№20201810400033 по описа на ДСИ при Районен съд- гр. Б., като
5
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №706/2021г. по описа на
Софийски окръжен съд в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена жалба от М. П. К. срещу
отказ на ДСИ за спиране на изпълнителното производство по изпълнително
дело 20201810400033 по описа на ДСИ при Районен съд- гр. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена жалба от М. П. К. срещу
определените разноски по изпълнението от ДСИ във връзка с извършен
въвод във владение на 03.09.2021г. по изпълнително дело 20201810400033 по
описа на ДСИ при Районен съд- гр. Б..
Решение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението му на страните с препис пред Софийски апелативен съд в
частта, с която производството по делото е прекратено.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6