НОХД № 1413/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимия А.С. *** І. За престъпление по чл.196 ал.1 т.1
във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, във
връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това, че При условията на продължавано престъпление в периода
от време 17.02.2010г. до 14.03.2010г. е отнел чужди движими вещи – мобилен
апарат марка „SIMENS-A60”, на стойност 20.00 лева и, един велосипед марка
Джуниос с фабричен номер 400170 на стойност 50.00 лева или всичко на обща
стойност 70.00 лева, от владението на Г.З.А., и З.С.Г.,***, без тяхно съгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, по деяния разделени както следва:
1.
На 17.02.2010г. около 18.00 часа в с.Синитево обл.Пазарджик
е отнел чужда движима вещ - мобилен апарат марка „SIMENS-A60”, на стойност 20.00
лева, от владението на Г.З.А.,***, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да го присвои;
2.
На 14.03.2010г. около 21.00 часа в с.Синитево обл.Пазарджик
е отнел чужда движима вещ – велосипед, немски, втора употреба на стойност 50.00 лева, от владението на З.С.Г.,***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои
ІІ. За
престъпление по чл.206,ал. 3,вр. ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, за това, че на 11.03.2010г. около 13.30 часа в гр.Пазарджик
на Автогара-Пазарджик противозаконно присвоил чужда движима вещ - мобилен
апарат марка „LG-KC-550”, на стойност 150.00 лева,
собственост на Я.Д.Б.,***, която
владеел, като обсебването представлява опасен рецидив.
Подсъдимият А.С.М. се
признава за виновен по предявеното му обвинение като производството е по реда
на Глава 27-ма от НПК при съкратено съдебно следствие .
Прокурора пледира за осъдителна присъда и
налагане на справедливо наказание на подсъдимия .
Защитата пледира за налагане на по леко
наказание на подсъдимия .
По делото е предявен иск от
пострадалия св.Я.Д.Б. против подсъдимия М. ***0 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието и е
конституиран св. Я.Д.Б. като граждански ищец по делото .
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
На
17.02.2010г. около 18.00ч подс.М. решил да иде в дома на св.Г.А. и да извърши кражба на
вещи които намери. В изпълнение на намеренията си вечерта влязъл в двора на
къщата находяща се в с.Синитево на ул.46,№ 32.После през незаключената врата
влязъл в къщата и взел мобилен апарат марка „SIMENS-A60”.
По това време св.Г.З.А. *** проверявал дали пътната врата
на дома му е заключена преди да се прибере в къщата си видял залегнал до
храстите обв.А.С.М., който смънкал нещо неразбираемо и избягал. В последствие
установил че от дома му липсва мобилен апарат марка „SIMENS-A60”.
Подс. М. *** където се
намирало стъкларско ателие. Вътре бил св.К. М. на когото предложил телефона. Св.
Имал телефон, но закупил и предложения от обв.
С протокол за доброволно
предаване от 18.03.2010г. лицето К. Й.М. е предал доброволно 1 брой мобилен
апарат марка „SIMENS-A60” и с разписка от 18.03.2010г. е върнат на Г.З.А. ***
На 11.03.2010г около 13.30ч. подс.М. ***. Там срещнал
неговия познат от с.Синитево св.Я.Д.Б.. Той държал в ръката си мобилен телефон
марка LG- КС- 550 – LG и си играел с него. Обв. Видял
телефона и го поискал от св. Б. за да го разгледа.Той се съгласил и му дал
телефона си, обв. М. Започнал да влиза в менюто му и да се запознава с
функциите .Същевременно изпратил св.Б. да му купи кафе от павилион в района на
автогарата.След няколко минути се върнал но обвиняемия вече си бил тръгнал,
като задържал и телефона на св. Б. у себе си въпреки уговорката между двамата
след като го разгледа да го върне на св. Б.. Той се прибрал в дома си и веднага
съобщил на баща си, че лицето А.С.М. *** на автогарата в гр.Пазарджик му взел
телефона под предлог да го види, след което го изпратил за кафе и когато се
върнал той е избягал с него. М. решил да продаде телефона на св.Б. тъй като се
нуждаел от пари. Срещнал негов познат св. А. А. и му предложил да закупи телефона.Той
не се съгласил защото нямал пари,но му предложил да го заведе в магазина на
св.С. К. и там да се опита да
продаде телефона. Двамата Отишли в магазина за телефони и М. продал мобилния
апарат на св. Б. за сумата от 35 лева на св.Сергей Любенов Карталов, който го
продал в последствие на непознато лице.
Било извършено
разпознаване на лица в което св. Антон А. категорично посочил,че именно
обвиняемия е лицето продало телефона собственост на св. Б. на св. К.. Подс.М. на 14.03.2010.г.
вечерта около 21.00ч. бил в центъра на с.Синитево.Покрай него минал св.З.Г.,който
бутал велосипеда си с ръце. Обв. Решил да тръгне след него и така вървял до
къщата му.Св.Г. влязъл в дома си,като подпрял велосипеда на един дувар.После се
прибрал в къщата си.Тогава обв.М. незабелязан от Г. влезнал през незаключената
пътна врата в двора на къщата и взел велосипеда.Прибрал го в дома си,като на
следващия ден отишъл в гр.Пазарджик и го продал на непознато лице за сумата от
10.00 лева.В последствие било установено,че това е св.Иван Шолев,който купил
велосипеда за да си превозва с него инстументите. С протокол за доброволно
предаване от 18.03.2010г. лицето Иван Радков Шолев е предал доброволно 1 брой
велосипед марка „Джуниос” с фабр.№400170 син на цвят и с разписка от
18.03.2010г. е върнат на З.С.Г. ***.
Видно от заключенията на назначените по делото
оценителни експертизи е, че стойността инкриминираните вещи е следната- мобилен
апарат марка „LG-KC-550” – 1 брой 150.00 лева по пазарни
цени, с начислено овехтяване, към момента на деянието; стойността на
велосипед-втора употреба, но с голямо изхабяване – 1 брой 50.00 лева по пазарни
цени към момента на деянието, стойността на мобилен телефон марка „SIMENS-A60 е 20.00лева.
Тази фактическа обстановка възприе
съдът въз основа на самопризнанието на подсъдимият, което се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателства .
При така изложената и приета
за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.А.С.М.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. и чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” НК и
чл.26 ал.1 от НК, като при условията на продължавано престъпление в периода от време
17.02.2010г. до 14.03.2010г. е отнел чужди движими вещи – мобилен апарат марка
„SIMENS-A60”, на стойност 20.00 лева и, един велосипед марка Джуниос с фабричен
номер 400170 на стойност 50.00 лева или всичко на обща стойност 70.00 лева, от
владението на Г.З.А., и З.С.Г.,***, без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, по деяния разделени както следва:
3.
На 17.02.2010г. около 18.00 часа в с.Синитево обл.Пазарджик
е отнел чужда движима вещ - мобилен апарат марка „SIMENS-A60”, на стойност 20.00
лева, от владението на Г.З.А.,***, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да го присвои;
4.
На 14.03.2010г. около 21.00 часа в с.Синитево обл.Пазарджик
е отнел чужда движима вещ – велосипед, немски, втора употреба на стойност 50.00 лева, от владението на З.С.Г.,***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои
Подсъдимият А.С.М.
е осъществил и състава на престъплението по чл.206,ал. 3,вр. ал.1, във връзка с
чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, като на 11.03.2010г. около 13.30
часа в гр.Пазарджик на Автогара-Пазарджик противозаконно присвоил чужда движима
вещ - мобилен апарат марка „LG-KC-550”, на стойност 150.00 лева,
собственост на Я.Д.Б.,***, която
владеел, като обсебването представлява опасен рецидив.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, като е имал представи за всички
обективни елементи на състава, включително и квалифицираните и е искал настъпването
на обществено опасните последици - действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този
извод на съда е поведението на подсъдимият.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация . Съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието, което е в раздел І -ви на глава V на НК
"Престъпления против собствеността". Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимия М., която също е висока подсъдимият е осъждан и е с лоши
характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и желанието на
подсъдимият да се облагодетелства по неправомерен начин .
Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимият обстоятелства съдът съобрази направеното самопризнание, ниската
стойност на отнетите вещи и тежкото материално положение на подсъдимия .
При тази данни и като приложи разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.2 ал.2 от НК и във връзка с чл.373 ал.2 от НПК съдът определи на подсъдимия А.С.М. наказание една година лишаване от
свобода за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 от НК .
При тази данни и като приложи разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.2 ал.2 от НК и във връзка с чл.373 ал.2 от НПК съдът определи на подсъдимия А.С.М. наказание една година и три месеца лишаване
от свобода за престъплението по чл.206 ал.3 от НК .
Съдът съобрази разпоредбата на
чл.23 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил престъпленията преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което и на основание
посочения тест от закона определи на подс.А.М. едно общо наказание една година
и три месеца лишаване от свобода .
С оглед данните за личността на
подсъдимия и обстоятелството, че е бил
осъждан многократно за кражби съдът прецени, че в случая по отношение на него е
неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Също така съдът счете, че целите
на индивидуалната и генералната превенция на наказанието биха се постигнали с
неговото ефективно изтърпяване .
Съдът
съобрази, че в случая е налице хипотезата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС и на основание
този текст от закона определи на подс.М. "Строг" първоначален режим
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в
затвор .
Съдът на основание чл.59 ал.1 от НК приспадна
от определеното общо наказание времето, през което подс.М. е бил задържан,
счита от 13.05.2010г. до 20.09.2010г., а именно 4 месеца и 7 дни.
По отношение на предявения граждански иск
съдът счете, че същия е основателен, поради което осъди подс.А.С.М. да заплати
на св.Я.Д.Б. ***50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на деянието.
С оглед на уважения граждански иск съдът осъди
подс.М. да заплати в полза на държавата държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50 лева .
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимият М. бяха присъдени направените по
делото разноски в размер на 100 лв., които следва да бъдат заплатени в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР Пазарджик .
По изложените съображения съдът
постанови присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :