№ 1618
гр. Варна, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900633 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
в изпълнение на дадените от съда указания за заплащането на дължимата държавна е
постъпила молба, с която ищацата моли да бъде освободена от внасяне на сумата поради
невъзможност за заплащането . Представени e декларация за материално и гражданско
състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Взимайки предвид социалната функция на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
съобразява, че на база декларираните данни за доходите на молителя – физическо лице и
тези на семейството му, съпоставени с размера на дължимата държавна такса по делото /1
277 лв./, едно лице може да бъде разглеждано като материално затруднено такова, когато без
освобождаването му от заплащането на таксата, то няма да може да упражни предоставените
му процесуални права по делото и достъпът му до правосъдие би бил ограничен. Съдът
отчита също и посоченото в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, сочещи, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се
преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса, а доколко
страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и
съдебните разноски в съдебното производство до неговия край, тъй като освобождаването
важи именно до неговото завършване, освен ако няма промяна в обстоятелствата.
В настоящия случай, съгласно декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК ответницата не
притежава МПС или влогове на нейно име, не получава рента и аренда, дивиденти, пенсия и
не извършва търговска дейност като едноличен търговец, не е трудоустроена като осигурява
издръжката на едно лице. Притежава единствено жилище в гр.София с площ от 48 кв.м., а
източникът на средства е месечната заплата. Размерът на същата според декларацията
възлиза на 850 лева.
Въз основа на тези данни, декларирани под страх от наказателна отговорност, се
достига до извод, че средният месечен доход на домакинството на молителката възлиза на
около 1 529,13 лв. т.е. малко повече от дължимата държавна такса. Така може да бъде
заключено, че сумата, дължима за държавна такса е в размер, несъизмерим с доходите за
един месец. Липсата на друго жилище, притежавано от молителката, което може да бъде
отдадено под наем и да служи за генериране на допълнителни доходи, също води до извод
за основателност на искането. Дори и да имаше друго жилище, то ако същото не е било вече
наето и средствата от наемите не са били акумулирани, закономерно би могло да бъде
допуснато, че намирането на наемател и генерирането на сума в размер на 1 277.04 лв. би
било трудно осъществимо в рамките на законово-установения едноседмичен срок за
внасянето на таксата. На база тези констатации молителката може да бъде определена като
финансово затруднено лице.
1
Ето защо, молителката следва да бъде освободена от заплащането на държавна такса,
а производството по делото – оставено без движение за вписване на исковата молба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Р. Р. С. от заплащането на държавна такса по т. д. № 663/2022 год.
по описа на Варненски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по т.д.№ 663/2022 год.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноедмичен срок от съобщението да представи
доказателства за вписана в Служба по вписвания – Варна искова молба, ведно с уточняваща
такава.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде
прекратено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2