МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
ПО НАХД № 6892/2019 г. ПО ОПИСА НА
ПРС-ХVІ н.с.
С постановление РП-Пловдив е внесла предложение
обвиняемата Г.И.А. да бъде освободена от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, като й се наложи административно
наказание за престъпление по чл.182, ал.1 от НК за това, че на 22.04.2019г., в гр.
Пловдив, като родител-майка, е оставила лице - малолетното си дете М. Г. И.,
ЕГН:**********, намиращо се под родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа
и с това е създала опасност за неговото физическо и душевно развитие.
Представителят на държавното
обвинение поддържа внесеното предложение, като пледира към съда за налагане на
административно наказание глоба, чийто размер да бъде определен в размер от
1500лева.
Обвиняемата А. е редовно
призована, не се явява, представлява се от адв.Т., която също моли съда за
налагане на глоба, но в минимален размер от 1000лева като се вземе предвид
имущественото състояние на обвиняемата.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обвиняемата Г.И.А.
е родена на ***г***, б., българска гражданка, със средно образование,
безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********.
Обвиняемата Г.А.
живеела на семейни начала със св. Г.Р.А., като от връзката им се родило общото
им дете М. Г. И., роден на ***г. Обв. А. и св. А. се били запознали в Австрия
като първата не работела. Известно време преди раждането
на детето обв. А. и А. живели в гр. Виена, а след това се прибрали и заживели
на адреса на А. в гр. П., ул. „Ц.“№**. След раждането на детето обв. А.
продължила да живее с него на същия адрес, а св. А. пътувал често до Швейцария
и дълги периоди го нямало, тъй като работел там. На 02.01.2019г. св. А. се
прибрал в България и останали с обвиняемата и детето им в жилището в гр.
Пловдив до месец март 2019г. След това тримата (обв. А., св. А. и малолетното
им дете) се преместили на квартира в гр. Кричим, като там, при тях, заживели и
майката, сестрата и бащата на св. А.. През съжителството на св. А. с обв. А. в
квартирата в гр. Кричим между тях нямало проблем с изключение на един случай,
при който първият ударил с шамар обвиняемата, тъй като набила новороденото им
дете и го хвърлила на леглото с думите: „Умри, умри!“. Обв. А. обаче не й
харесвало съжителството с толкова хора и искала да напусне св. А. и да замине
при майка си в с. О., обл. Стара Загора. Освен това обв. А. не искала да повече
да полага грижи да детето.
В изпълнение на
това си решение на 22.04.2019г. обв. А., без да предупреди никого, взела
малолетното дете М. Г. И. и с автобус тръгнала от гр. Кричим към гр. Пловдив.
Когато пристигнала в гр. Пловдив, на автогара „Юг“, бебето М. Г. И. спяло в
ръцете на майка си. Известно време обв. А. се суетяла какво да прави със
собственото й дете, но тъй като й било в тежест и не искала да се грижи за него
повече, решила да го остави на произвола на съдбата. Поради това обв. А.
оставила детето си М. И. на земята на паркомясто на обособен паркинг в района
на Централна гара в гр. Пловдив и сложила биберона му с мляко до него. След
това обв. А. бързо се отдалечила от мястото, за да не бъде забелязана и пеша
отишла до „Аджисан махала“ в гр. Пловдив, където в жилището на св. Г. А. се
преоблякла и тръгнала обратно за автогарата. Когато пристигнала, обв. А. отново
отишла до мястото, където преди това оставила детето си, но същото го нямало.
Тъй като в района имало полиция тя се притеснила и си тръгнала. След това
хванала автобуса за гр. Стара Загора, а след това и за с. Обручище, обл. Стара
Загора и се прибрала в дома на майка й.
Така с поведение си
обв. Г.А., изоставяйки малолетното си дете М. И., което поради крехката си
възраст се нуждаело от родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа е създала
опасност за неговото физическо и душевно развитие. Само благодарение на
случайността и будната съвест на граждани детето било бързо намерено и откарано
в УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, като не се стигнало до неблагоприятни
последици. Мястото, на което обв. А. оставила детето си било много опасно, тъй
като било предназначено за паркиране на МПС и самото дете трудно би било
възприето визуално от шофьор, тъй като било увито в дрехи.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал от съда –
обяснение на обвиняемата, разпит на свидетели, справка съдимост,
характеристична справка, както и от останалите протоколи за извършени
процесуално-следствени действия на досъдебното производство.
Обвиняемата в хода на
досъдебното производство е дала подробни обяснения, признала е вината си и
съжалява за станалото. В производството по реда на глава двадесет и осма от НПК
съдът преценява събраните на досъдебното производство доказателства, като
намира, че самопризнанието на обвиняемата, дадено пред разследващ полицай, в
пълна степен си кореспондира с показанията на всички разпитани по досъдебното
производство свидетели.От разпита на свидетелите също се установява, че именно
обвиняемата е изоставила детето си.По фактическата обстановка не се и спори, но
както съдът отбеляза показанията на свидетелите, самопризнанието на обвиняемата
и писмените доказателства изцяло кореспондират по между си.
Предвид на
изложеното, съдът счита, че с деянието си обвиняемата А. е осъществила от
обективна страна състава на престъплението по 182, ал.1 от НК, тъй като на 22.04.2019г., в гр.
Пловдив, като родител-майка, е оставила лице - малолетното си дете М. Г. И.,
ЕГН:**********, намиращо се под родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа
и с това е създала опасност за неговото физическо и душевно развитие.
От субективна страна А. е
действала умишлено – с целени и настъпили общественоопасни последици, съзнавала
е общественоопасният характер на деянието, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните последици.
При така посочената правна
квалификация на деянието, съдът счете, че са налице кумулативно изискуемите по
чл. 78а от НК предпоставки – за посоченото по-горе деяние се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, както и обществено порицание,
обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер, спрямо нея до
настоящия момент не е прилаган този институт, както и от деянието няма
причинени имуществени вреди.
При обсъждане
размера на административното наказание “глоба”, съдът съобрази обстоятелството,
че обвиняемата е безработна и е в млада възраст на 26 години. Като смекчаващи
отговорността й обстоятелства, съдът отчита чистото съдебно минало,
съдействието, което е оказала за разкриване на обективната истина и даденото
самопризнание и съжаление за стореното. С оглед на така изложените
обстоятелства и като не констатира отегчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства,
съдът намира, че следва размерът на глобата да бъде минималния, а именно – 1000
лв., доколкото именно този размер съдът намира за справедлив и адекватен да
санкционира обвиняемата А..
С оглед на горното и на
основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК, съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.