Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Г.Т., 10.09.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр. Г.Т.,
наказателна колегия, в публичното заседание на десети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Росен Стоянов
В присъствието на секретаря М. Д.,
разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 204 по описа на Районен съд - Г.Т.
за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗААН.
Обжалвано
е НП № 72/18.10.2017г. издадено от Началника на ГПУ - Г.Т., с което
на Т.И.Б., родена на ***г. в Р. У., за извършено нарушение по чл. 34 от Закона
за чужденците в Р. Б.(ЗЧРБ), на основание чл.48, ал.І, т.3 от ЗЧРБ й е наложена
глоба в размер на 1000.00(хиляда)лева.
Жалбоподателят,
редовно призована, не се явява, не се представлява. В депозираната жалба се
излагат доводи, според които издаденото наказателно постановление е неправилно
и незаконосъобразно. Моли се като такова да бъде отменено, а алтернативно ако
съда не възприеме доводите, наложеното наказание, като твърде тежко да бъде
намалено до минимума предвиден в закона. В жалбата не се оспорва, че
нарушението е извършено и обстоятелствата при които е извършено.
Въззиваемата
страна ГПУ - Г.Т., редовно призована, представлява
се от Началник ГПУ – Р. Т.. По същество пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок от връчването му на оспорваното наказателно постановление.
Независимо
от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка
обжалваното НП, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира
следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на един
свидетел / свидетел при констатиране на нарушението /, надлежно е връчен на
жалбоподателя и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено от
компетентния за това административнонаказващ орган, в рамките на преклузивния
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН.
С оглед
изложеното съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен
аспект.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На 18.10.2017г.
в 21.30 на ГКПП – К. се явила за излизане от страната гражданка Т.И.Б., родена на ***г. в Р. У., биометричен
паспорт № FG218894. При извършване на граничната проверка от служители на ГПУ се
установило, че Б. е влязла в Р. Б. на 07.06.2017г. през ГКПП – аерогара-С..
Притежаваният от нея биометричен паспорт и давал право на пребиваване в
продължение на 90дни в рамките на една година. Констатирало се, че
жалбоподателката е престояла в Р. Б.136дни, като не е спазила срока за
пребиваване в страната.
Предвид
констатираното нарушение било образувано административнонаказателно
производство срещу жалбоподателя, като бил съставен АУАН №4417а-72 920535/18.10.2017г., в
който вменил на Т.И.Б. административно нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ.
Въз
основа на така съставения АУАН на 18.10.2017г. било
издадено процесното НП, с което на Т.И.Б. за констатираното в АУАН административно
нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ, на основание чл. 48, ал. І, т. 3 от ЗЧРБ й е
наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 1000лв.
В хода на
съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него
НП. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, свидетелят при констатиране на
процесното нарушение и съставяне на АУАН – Р.Р., потвърждава констатациите в
АУАН и НП, както и законосъобразното съставяне на АУАН.
Разпоредбата
на чл. 34 от ЗЧРБ имеративно регламентира задължението на всеки чужденец да
напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му, като неизпълнението
на това задължение подлежи на административна санкция на основание чл. 48, ал. І,
т. 3 от ЗЧРБ в размер от 500лв. до 5000лв.
Предвид
горното, настоящият състав приема, че жалбоподателката е осъществила с
бездействието си всички обективни и субективни признаци на вмененото й
административно нарушение. Съдът приема, че изложените в жалбата доводи и
приложени доказателства относно здравословното състояние на нейн низходящ могат
да послужат единствено като смекчаващи вината обстоятелства.
При така изложената фактическа обстановка,
която се установява по несъмнен и категоричен начин и не се оспорва от
жалбоподателя, Съдът счита, че правилно административният орган е квалифицирал
извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ.
Съдът не
констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаването на НП и опорочаващи последното до степен
на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност -
административно-наказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна
страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателя да го разбере и
да организира адекватно защитата си.
С оглед
на изложеното Съдът счита, че административният орган правилно е квалифицирал
нарушението, но е следвало да се съобрази с това, че то е първо такова, тъй
като по делото липсват данни за други констатирани нарушения по чл. 34 от ЗЧРБ.
Наказващият орган не взел под внимание и сторените възражения и приложените от
жалбоподятеля доказателства. Ето защо административният орган е следвало да се
съобрази с разпоредбата на чл. 27, ал. ІІІ от ЗАНН и да определи
административното наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства още повече, че жалбоподателят е оказал пълно съдействие на
контролните органи. Разпоредбата на чл. 48, ал. І, т. 3 от ЗЧРБ предвижда
наказание "ГЛОБА" в размер от 500 до 5000 лева. В случая Съдът счита,
че наложеното наказание глоба следва да бъде изменено, като последното следва
да се намали към минималния предвиден в чл. 48, ал. І, т. 3 от ЗЧРБ размер, а
именно 500лева.
С оглед
на гореизложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено по отношение на размера на наказанието глоба, като на осн. чл.
27, ал. ІІІ от ЗАНН последният се намали до предвидения в чл. 48, ал. І, т. 3
от ЗЧРБ минимален размер, а именно 500 лева. Това наказание би изпълнило своите
цели, като съдът счита, че налагането на едно по високо такова, в случая не би
изпълнило своите цели, а би създало ненужно негативизъм и безверие към
правосъдните и правоохранителните институции, и в обществото като цяло.
Мотивиран
от горното Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление 72/18.10.2017г. издадено от Началника на ГПУ - Г.Т.,
с което на Т.И.Б., родена на ***г. в Р. У., за извършено нарушение по чл. 34 от
Закона за чужденците в Република Б.(ЗЧРБ), на основание чл.48, ал.І, т.3 от
ЗЧРБ й е наложена глоба в размер на 1000.00(хиляда)лева.
НАМАЛЯВА
размера на глобата на 500 /петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба по пред Административен
съд – Д., в 14 дневен срок от
уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Р.Стоянов
/