РЕШЕНИЕ
№ 5510
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100509278 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 7281 от 28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 53075/2021 г. по описа
на СРС, 168 с-в, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„******* против ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
2954.02 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по ликвидационна преписка № *********,
заедно със сторените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство -
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, действащо чрез процесуалния си представител. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства и при съществени процесуални нарушения. Оспорват се със съответни доводи
изводите на районния съд за недоказаност на наличието на отговорност за настъпване на
процесното ПТП на водача на л.а. „Рено Меган“ с peг. № ******* Моли се решението да
бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъде уважен като основателен и да се присъдят
в полза на ищеца направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемата страна - ЗД „Б.И.“ АД, е депозирала
отговор на въззивната жалба. С него излага подробни съображения за неоснователността на
1
въззивната жалба. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.
От представената по делото застраховка се установява, че е налице валиден договор
за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди.
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между водача на лек
автомобил Пежо 2008 и ответника.
Ето защо, съдът приема за доказано, че между жалбоподателя и водача на увредения
автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма
за увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети; че съществува валиден договор за застраховка
2
“гражданска отговорност” между водача на автомобила и ответното дружество.
Жалбоподателят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право.
Недоказани обаче останаха твърденията на въззивника за механизма на ПТП и вината
на водача на лек автомобил Рено Меган.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че виновен за настъпване на
ПТП е водачът на лек автомобил Пежо 2008.
За установяване на механизма на процесното ПТП страните са ангажирали следните
доказателства: двустранен констативен протокол от 14.02.2020 г., уведомление за щета,
декларация, както и гласни доказателства чрез разпита водача на лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № ******* - А.К. А.. От показанията на този свидетел се установява, че
същият е навлязъл в кръговото кръстовище, като се е движел в посока град Айтос, а другият
автомобил е навлязъл от лявата му страна като е предприел изпреварване в самото колело и
му е препречил пътя. Движил се напред, а другият автомобил се движил по кръговото и
решил да го изпревари отпред, за да влезе в Метро. Посочва, че ударът е станал при излизане
от острова преди да пресекат другите платна. Ударил спирачки, тъй като бил изненадан от
маневрата на другия водач, но не могъл да избегне удара. Споразумели се и не извикали
полиция. Попълнили протокола, като другият водач се признал за виновен.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно автотехническа
експертиза,което е изготвено след запознаване с документите по делото и събраните гласни
доказателства и според което водачът на лек автомобил „Пежо 2008“, предприемайки
маневра за престрояване от най- лявата пътна лента в средна пътна лента е реализирал ПТП
с движещия се отдясно и навлизащ в кръстовището лек автомобил „Рено Меган“. Предвид
това експертът е направил извод, че от установения механизъм на ПТП, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания лек
автомобил „Пежо 2008“се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпило на
14.02.2022 г. произшествие. Вещото лице е посочило, че от техническа гледана точка
причина за настъпване на произшествието е поведение на водача на лек автомобил „Пежо
2008“, който е предприел маневра за престрояване, без да се съобрази с местоположението
на останалите участници в движението.
Преценени в съвкупност, събраните по делото доказателства водят до единствения
възможен извод, че виновен за настъпилото ПТП е именно водачът на лек автомобил Пежо
2008, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца. Следва да се има предвид и,
че страните са попълнили двустранен протокол за ПТП непосредствено след
произшествието.
Не се доказаха твърденията на въззивника, изложени в исковата молба, че виновен за
произшествието е водачът на лек автомобил „Рено Меган“, който навлизайки в кръговото
движение е отнел предимството на вече движещия се в него лек автомобил „Пежо 2008“.
Видно от схемата в протокола за ПТП, двата автомобила са се намирали в кръговото
кръстовище по време на удара. Така свидетелят А. посочва, че произшествието е станало на
излизане от острова, преди да пресекат другите платна, като водачът на лек автомобил
„Пежо 2008“ е предприел маневрата в самото колело, за да влезе в Метро.
Действително двустранният констативен протокол съставлява частен документ,
подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по
смисъла на чл. 180 ГПК. В случая обаче въззивникът не установи друг, различен механизъм
на ПТП от отразения в протокола.
Напълно неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната
жалба. Не е доказано по категоричен начин противоправно поведение от страна на водача на
3
лекия автомобил Рено Меган за настъпване на процесното ПТП.
СРС не е допуснал процесуално нарушение, като не е призовал отново за разпит
свидетеля Д.К. и не е допуснал повторна СТЕ. Събирането на тези доказателства е поискано
отново с въззивната жалба, но същите целят да установят факти и обстоятелства, които са
твърдени още в исковата молба. Липсват твърдения за нови обстоятелства, нови или
новоузнати доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е
отказал да прави нови опити за призоваване за разпит на свидетеля Д.К. К., който трайно
пребивава в чужбина и предвид събрания доказателствен материал неговите свидетелски
показания не са необходими. Правилно районният съд е отказал да допусне и повторна
съдебно-автотехническа експертиза, тъй като приетата такава в първоинстанционното
производство е обективна, пълна и ясна. Не са налице основания за съмнение в
обосноваността и правилността на изготвената в първоинстанционното производство
експертиза.
Неоснователни са възраженията, изложени във въззивната жалба, че съдът не е
обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. От събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че причината за настъпване на ПТП е поведението но водача на
лек автомобил Пежо 2008, който предприема маневра за престрояване, без да се съобрази с
местоположението на останалите участници в движението и реализира ПТП с движещия се
от дясната му страна автомобил Рено Меган. Преценени в съвкупност събраните и писмени
доказателства водят до извод, че ПТП-то е настъпило в лентата на движение на автомобил
Рено Меган. От приетата по делото САТЕ се установява, че водачът на лек автомобил Пежо
2008 е имал възможност да предотврати ПТП, ако не е предприел маневра за престрояване
от лявата в средната пътна лента или ако е изчакал преминаването на движещия се от
дясната му страна лек автомобил Рено Меган и след това е предприел маневра за
престрояване. От друга страна водачът на лек автомобил Рено Меган не е имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП, тъй като лек автомобил Пежо 2008 е навлязъл
внезапно в неговата лента на движение.
Показанията на св. А. СРС е обсъдил в цялост, като неоснователни са възраженията
на въззивника, че същите са възприети едностранчиво. Действително същият посочва, че е
„навлизал” в кръговото движение, но показанията му еднозначно сочат, че в момента на
удара същият вече се е намирал в кръговото – „от лявото платно, като се движеше, аз бях от
дясната му страна, предприе изпреварване още в самото колело, посече ми пътя…”, „почти
излизахме от острова преди да пресечем другите платна, когато ми пресече пътя. Аз се
движех вътре, а той идваше от горе. Не бяхме успоредно, аз се движех напред, той се движи
по колелото и решава да ме изпревари отпред. Аз бях в кръговото”.
Неоснователни са и възраженията на въззивника, че СРС не е обсъдил дадените от
вещото лице разяснения в съдебно заседание при изслушване на САТЕ. Действително
вещото лице посочва, че при описание на механизма на ПТП следва да добави „движещият
се от дясната му страна и навлизащ в кръговото кръстовище лек автомобил Рено Меган”.
Това разяснение обаче по никакъв начин не променя изводите на вещото лице, като по –
нататък в разясненията в съдебно заседание, същият посочва: „автомобилите не са
успоредно, а са разположени косо. Самият удар по отношение на превозните средства
настъпва вътре в кръстовището”.
4
Доколкото вината за пътно-транспортното произшествие е изцяло на застрахования
при ищеца водач, то не са налице основания за заплащане от страна на ответника. Поради
недоказаност, при условията на пълно и главно доказване, на вина за настъпването от страна
на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество, районният
съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ. Изложените правни
аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил предявения иск, са
законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на
събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. – заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7281 от 28.06.2022 г., постановено по гр. д. №
53075/2021 г. по описа на СРС, 168 с-в.
ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „******* да заплати на ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „************на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК
сумата 100.00 лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5