Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260192
гр.
Пловдив, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 20.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4175/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление, издадено от 1 РУ при ОДМВР- ПЛОВДИВ, с което на Р.Х.Х. е наложена глоба в размер на 20 лева
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В
жалбата и с допълнителни мотиви към нея се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата
страна не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът,
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите,
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно
постановление намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните
съображения:
Наказателно
постановление № 20-0432-000111/10.04.2020г. е издадено от П.И.Т. на
длъжност ** към ОДМВР Пловдив за това, че на 12.03.2020г. около 13,30 ч. в с.
Марково, на ул. „Захари Стоянов“ до № 3 в посока центъра на с. Марково, обл. Пловдив, Р.Х.Х., ЕГН ********** е
управлявала собствения си лек автомобил Хюндай И30 с рег. № ***, като е
допуснала следното нарушение – като водач на лек автомобил Хюндай И 20 с рег.
№ **, държава България, не е съобразила поведението си с пътен знак „Б-2“
СТОП, спри и пропусни движещите се с предимство, с което е извършила
несъобразяване на поведението си с пътен знак Б2, с което виновно е нарушила
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 2, т. 3, пр.
1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателката глоба в размер на 20 лв.
Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН Бл. № 444860 /
12.03.2020г., издаден от С.И.К.,***, съгласно който било констатирано, че на
12.03.2020г. около 13,30 ч. в с. Марково, на ул. „Захари Стоянов“ до № 3 в посока центъра на с. Марково,
обл. Пловдив, Р.Х.Х., ЕГН ********** е управлявала собствения си лек автомобил
Хюндай И30 с рег. № ***Т, като е допуснала следното нарушение - не съобразява
поведението си с пътен знак „Б-2“ СТОП, спри и пропусни движещите се с
предимство, с което виновно е нарушила чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Настоящият
състав намира, че при описание на извършеното нарушение в АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така
и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да
бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение:
1) какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната
квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е
достигнат.
Видно
от текста на АУАН и НП в тях е посочен правният извод на контролния орган, че
жалбоподателката не съобразява поведението си с пътен знак Б-2 /СТОП/, спри и
пропусни движещите се с предимство.
Липсва
обаче изложение на каквито и да било факти, от които да се направи проверка на
този правен извод, т.е не са посочени конкретните действия на жалбоподателката
на процесната дата и на процесното място, с които е счетено, че тя не
съобразява поведението си с пътен знак Б2.
С оглед на изричното изявление на
процесуалния представител на жалбоподателката в проведеното по делото открито
съдебно заседание, в хода на процеса не е бил разпитван актосъставителя. От
правна страна съдът съобрази, че разпит на актосъставителя не е необходим,
доколкото е недопустимо съдържанието от фактическа страна на санкционираното
нарушение да се разкрива за първи път на етап съдебно следствие при показанията
на актосъставителя, тъй като по този начин наказаното лице би се поставило в положение
да разбере фактическите рамки на вмененото му нарушение, едва след като наказанието
вече му е наложено, което е напълно несъвместимо с правото му на защита.
Константна е съдебната практика, че липсата на фактическите параметри на
вмененото нарушение в АУАН и в НП няма как да бъдат санирани за първи път на
етап съдебно следствие пред въззивната инстанция.
На следващо място, в
АУАН и НП като нарушена е посочена само нормата на чл. 6, т.1 ЗДвП. Тази норма
обаче има бланкетен характер, като за съдържанието на конкретните предписания
на пътните знаци, които водачите следва да спазват, препраща към съответните
специални норми, детайлизирани в ППЗДвП.
В конкретния случай,
както в АУАН, така и в НП липсва каквото и да е посочване коя е конкретната
норма, която регулира правилата за движение при наличие на пътен знак Б2 - СТОП,
което означава, че на дееца не са надлежно предявени правните рамки на
административното обвинение.
В случая констатираните пороци
при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап
съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи и че за
съда не съществува процесуална възможност
за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или
санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в
АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се
основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече
реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материалноправна
и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Допуснатото грубо нарушаване на
процесуалните правила при описание на фактическата обстановка и на релевантните
правни норми е безусловно основание за отмяна на НП.
Следва да се отбележи също, че
обжалваното наказателно постановление съдържа вътрешно противоречие, което не
позволява да се разбере какъв е бил автомобилът, който е бил управляван от
жалбоподателката. Видно от описанието от фактическа страна, в НП е посочено, че
жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил Хюндай И30 с рег.
№ ***Т. При описанието на допуснатото нарушение е посочено обаче, че
жалбоподателката го е допуснала като водач на лек автомобил Хюндай И 20 с рег.
№ ***Т. Това противоречие води до невъзможност както за жалбоподателката
да се защити, така и за съда да достигне до извод кой е бил автомобилът, който
е бил управляван от жалбоподателката при извършването на твърдяното нарушение.
С
оглед на всичко изложено, наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на спора право на разноски има
жалбоподателката. Същата е доказала заплащането на 300 лева за адвокатски
хонорар съгласно представения договор за правна защита от 19.08.2020г., видно
от който сумата е била изплатена в брой, поради което и претенцията за разноски
следва да се уважи.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна 01 РУ към ОДМВР-Пловдив не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху
ЮЛ, от което е част наказващият орган, а
именно ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 20-0432-000111/10.04.2020г., издадено от началник 01 РУ към ОДМВР
Пловдив, с което на Р.Х.Х., ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив
да заплати на Р.Х.Х., ЕГН ********** сумата от 300 лева представляваща разноски
за адвокатски хонорар за процесуално представителство пред районен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.