Р Е
Ш Е Н
И Е
1060/20.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 15.07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2456 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „НД-ХЕЛИКОМ"
ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Н. Гочев Гочев, против Наказателно
постановление № 03-010734/03.04.2019г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 4200
лева, на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се излагат
аргументи за допуснати нарушения на административно-наказателните правила.
Твърди се, че дружеството не е извършило нарушението, за
което е санкционирано, тъй като
между него и лицето, посочено като работник към датата и часа на проверката не
е възниквало трудово правоотношение.
В съдебно
заседание въззивната страна, редовно призована не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова,
която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2019 г.
около 13.30 ч. служители
на Д“ИТ“ – Варна – св.Н. и И. извършили проверка в
строителен обект, находящ се в гр. Варна, УПИ ХХХ - 502, 503 кв.46, 21м.р.. Там се извършвал строеж на жилищна
сграда. На място били установени работници, връзвали
арматура. В хода на проверката на място били
установени група лица, сред които*в,
които извършвали трудова дейност. Ангелов извършвал
работа връзване на арматура. След като била установена самоличността на
лицата, проверяващите органи
събеседвали с тях, в това число и с лицето *, като им
задавали въпроси досежно времето, характера на работа, която извършва,
възнаграждението и наличието на договор с дружеството, в полза на което
осъществявал трудови функции. Отговорите на лицето били отразени в съставен от
констативен протокол.* заявил, че извършва трудови функции на обекта като
„общ работник” от месец януари 2019 г., при уговорено трудово възнаграждение от
280 лева на месец, при четири часов работен ден
и при наличието на подписан трудов договор. За негов
работодател бил посочен „НД-ХЕЛИКОМ" ЕООД. В последствие служителите на „ИТ“-Варна извършила
документална проверка, при която се установило, че между „НД-ХЕЛИКОМ" ЕООД и работника няма
сключен трудов договор .
В хода на адм.проверка бил
представен граждански договор сключен между Ангелов и въззивното дружество в
деня на проверката – 18.03.2019г. с
предмет обучение на работници за монтиране на бигли, полагане на кофраж на
плоча на обекта
При
тези констатации против „НД-ХЕЛИКОМ" ЕООД бил съставен акт за
установяване на нарушение, в който било посочено че дружеството в
качеството на работодател и строител е
допуснало до работа Ангелов на длъжност „общ работник ”, преди да е сключил
трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение. Било прието, че нарушението е извършено на 18.03.2019 г. в гр.Варна и квалифицирано като такова
по чл.63 ал.1 от КТ. Актът бил предявен на надлежно
упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на
тези констатации наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел
фактическите и правните констатации и наложил административно наказание от вида
имуществена санкция в размер на 4200 лева.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства
гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка,
писма, обратни разписки и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви,
конкретни, логични и добросъвестни,
съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля по акта и
присъствал в хода на проверката- св.И. и Н..
Съдът изцяло кредитира
писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от страните и приобщени
към доказателства по делото.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо, което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2
от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на
трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа
по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да
налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА
„Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая
НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя
възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени
административно производствените правила.
Поради изложеното
до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият ораган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че между
„НД-ХЕЛИКОМ" ЕООД и
работника Ангелов не е бил сключен трудов договор към деня на проверката.
В хода на адм. производство е
представен от страна на въззивното дружество граждански договор. Видно от
съдържанието на този договор, същият е сключен на 18.03.2019г.,
т.е. в деня на проверката, като съгласно него работника е следвало да обучава
трима работници. Липсват данни какви признати професионални знания притежава
работника, сертификати и др.. По възприетото в
правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен
като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна
предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва
възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа
при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите
задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен
брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка,
като вид граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител
/довереник/ за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно
посочен в договора. Работникът не е участвал в изпълнението на възложената му
задача с нищо друго, освен с труда си, за което е било уговорено и
възнаграждение. Не може да се приеме, че изпълнителят на дейността по пренасяне на
строителни материали е действал самостоятелно, след като е изпълнявал дейността
под ръководството на възложителя на работата. Същественото
в случая е и друго, че Кодекса на труда не изключва възможност едно лице да
бъде наето за извършване на определена работа, арг. чл.
68, ал.1, т.2 от КТ. Разграничителният
критерий при определяне дали едно правоотношение е трудово или
гражданско/облигационно следва да бъде престацията от лицето, извършващо
работата – работната сила. Легално определение на това
понятие не се съдържа в Кодекса на труда. Националният статистически институт е
дал определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с
изследване на заетостта и е възприел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за производство на стоки и
услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход, а „наети лица“ са лицата, извършващи работа, за която
получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата (в
т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно и непълно работно
време). От съдържанието на тези сходни понятия следва да се извлече и
съдържанието на понятието „работна сила“, а това е способността на
човека да произвежда, чрез извършване на определени физически и/или
интелектуални действия/усилия. От съществено
значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение
или по граждански договор и по-точно по-договор за изработка, е
обстоятелството, че възложената работа, макар и да е била определена по обем и
като краен резултат, при изпълнението и не била налице самостоятелност, след
като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя, като
не е вложил свои материали, техника или други подобни.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност – връзване на арматура, за определен период от време, срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място – строителен обект, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа.Поради което и съдът не го кредитира.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63 ал.2 от КТ независимо от тяхното
отстраняване, не са маловажни съгласно
чл.415 „в” ал.2 от КТ от една страна, а от друга страна доказателства за такова
отстраняване, т.е. за връчване на уведомлението,
противно на отразеното в жалбата не са ангажирани нито в хода на АНП, нито в
хода на съдебното произодство. Случаят не е маловажен и по
см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го отличават по
степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род.
АНО правилно
е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е
предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63 ал. 2, каквото имаме в настоящият
случай. Наказващият орган е наложил на „НД-ХЕЛИКОМ" ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 4200лв. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената
санкция на ООД – работодател над нейния минимален размер, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни
мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства,
видно от протокол допуснати други
нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е
изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на
санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и
др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при
преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е
първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ
минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е
съответна на допуснатото нарушение.