Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260475
гр.Бургас, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2844
по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес за призовки и
съобщения: гр.Бургас, кв. „*“, ул. ‚*“ № 52, чрез управителя *, против Наказателно
постановление № */10.02.2020г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С
жалбата се поддържа, че са допуснати процесуални нарушения.
В
открито съдебно заседание управителят на дружеството поддържа жалбата по
изложените в нея доводи.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Чолакова, която намира
жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, като от разписката на НП се
вижда, че същото е връчено на 22.06.2020 г., а жалбата е депозирана на 29.06.2020
г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не
се спори, че към 14.01.2020г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – магазин за хранителни
стоки „*“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 424. На 14.01.2020г., около 12:31
часа, служители на ЦУ на НАП, сред които и св. Д.У.- инспектор по приходите в
НАП при ЦУ на НАП, осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство
в посочения търговски обект. Проверяващите се легитимирали и се пристъпило към
проверка, при която констатирали, че в обекта е инсталирано и функционирало
устройство за отчитане на продажбите. Конкретно, при проверката на фискалното
устройство модел DATECS, модел FP 550-05
DV,
с номер на ФП 02703633 и индивидуален № DT426017, притежаващо функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми, разчетената касова наличност по
устройството била 1145,23 лв. Съгласно изготвен опис на наличните парични
средства се установила фактическа касова наличност в размер на 412,27 лева.
Т.е., при проверката била установена
разлика (отрицателна) в размер на 732,96 лева, за които в паметта на
фискалното устройство не съществували данни за служебно въведени и служебно
изведени суми от касата в деня на проверката.
За
извършената проверка и констатациите от него св. У. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0365364 от 14.01.2020 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 21.01.2020 г. На 27.01.2020 г. бил
съставен АУАН с № F535521.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 14.01.2020 г.
нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние у. квалифицирал
като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при
съставянето му срещу подпис. Управителят на дружеството не вписал конкретни възражения.
Впоследствие,
на 10.02.2020 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло, като липсват основания да не бъдат кредитирани
показанията на разпитаните свидетели.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми. Посочено е, че се касае за отрицателна разлика, т.е. парите в наличност
са били по-малко от отразените в касовата наличност, от което е ясно, че се
касае за неотразяване на служебно извеждане на суми. Не е налице нарушение с
посочване на разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, тъй като въз основа на
тази разпоредба е приета наредбата, чиито разпоредби са нарушени, поради което
и законовите разпоредби са взаимно свързани и тяхното записване е с цел пълно
запознаване на нарушителя със законовата база, въз основа на която е
санкциониран.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън
случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във
фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното
постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява
наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава
на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да
регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно изведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. Без
значение е за какво са предвидени средствата, които не са отчетени (дали за
плащане на стоки, или друго). От дневният финансов отчет (л. 25) е видно, че не
е било отразено сумата от 732,96 лева да е била служебно извеждана. Следва да
се отбележи, че св. Великова от една страна посочва, че в кофичката с монети се
поставяли предварително пари, а от друга посочва, че понякога пари от касата се
разменяли с монетите. Ако се приеме последното твърдение, то това означава, че
не би следвало да има разминаване в касата. Иначе казано, монетите във
въпросната кофичка се използват по различен начин, поради което не може да се
приеме, че именно те са констатираната разлика в касата. Също така е без
значение описването на суми в касовата книга, когато фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Поради това
съдът счита, че е осъществен съставът на вмененото нарушение.
Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът
на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение, осъществяващо
състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на
приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
За
така констатираното административно нарушение, административнонаказващия орган
е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева.
Съгласно
второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите
лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за
юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500
до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция в минималния
предвиден размер.
Неоснователен
е и доводът, че не можело да се налага санкция на дружеството, защото се
касаело за нарушение на конкретно физическо лице. Отговорността на юридическите
лица е обективна и безвиновна и се изразява в разминаване между правно
дължимото и фактическото състояние при осъществяване на тяхната дейност. В
конкретния случай при проверка на дейността на търговеца е констатирано такова
разминаване, поради което му е наложена санкция. Възприемане на тезата на
жалбоподателя обезсмисля предвиждането на санкции за юридически лица в закона,
тъй като последните винаги извършват действия чрез съответните физически лица,
които са част от персоналния им състав.
Наказващият
орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Съдът
също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата наличност не е на
толкова ниска стойност, която да обоснове отпадането на юридическата
отговорност.
В
заключение, наказателното постановление се явява изцяло законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С
оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски
за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63,
ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност
по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */10.02.2020г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „*“
ЕООД, ЕИК *, с адрес за призовки и съобщения: гр.Бургас, кв. „*“, ул. ‚*“ № 52,
е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *,
с адрес за призовки и съобщения: гр.Бургас, кв. „*“, ул. ‚*“ № 52, да заплати
на Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.